Плътност на човешкия поток,
чов./m2
|
Хоризонтални участъци
|
Движение по стълбища
|
СПС
за врати, по-широки от 1,6 m, чов./m.min
| |
скорост,
m/min
|
СПС,
чов./m.min
|
надолу
|
нагоре
|
скорост,
m/min
|
СПС,
чов./m.min
|
скорост,
m/min
|
СПС,
чов./m.min
|
0,1
|
100
|
10
|
100
|
10
|
60
|
6
|
10
|
0,5
|
100
|
50
|
100
|
50
|
60
|
30
|
50
|
1
|
80
|
80
|
95
|
95
|
53
|
53
|
87
|
2
|
60
|
120
|
68
|
136
|
40
|
80
|
134
|
3
|
47
|
141
|
52
|
156
|
32
|
96
|
165
|
4
|
40
|
160
|
40
|
160
|
26
|
104
|
184
|
5
|
33
|
165
|
31
|
155
|
22
|
110
|
196
|
6
|
27
|
162
|
24
|
144
|
18
|
108
|
190
|
7
|
23
|
161
|
18
|
126
|
15
|
105
|
185
|
8
|
19
|
153
|
13
|
104
|
13
|
104
|
173
|
9 (гранична)
|
15
|
135
|
8
|
72
|
11
|
99
|
85
|
Таблица 12
Широчина на изхода (изх),
m
|
0,6
|
0,7
|
0,8
|
0,9
|
1,0
|
1,1
|
1,2
|
1,3
|
1,4
|
1,5
|
1,6
|
СПС, чов/m.min
|
47,5
|
51,3
|
55,0
|
58,8
|
62,5
|
66,3
|
70,0
|
73,8
|
77,5
|
81,3
|
85,0
|
Чл. 64. (1) При евакуацията от помещения, предназначени за повече от 100 човека, се предвиждат следните мерки:
1. столовете да са разположени в редове и между тях да се обособяват проходи така, че да е осигурен пряк достъп до евакуационните пътеки и изходите;
2. свободното разстояние между редовете от столове да е не по-малко от 0,45 m; евакуационни пътеките за движение да са със светла широчина най-малко 1,2 m;
3. в един ред столове, достъпен и от двата му края, да има не повече от 32 стола; в редовете столове, достъпни само от едната им страна, да има не повече от 16 стола на ред;
4. столовете, образуващи ред, да са закрепени за пода или да са свързани един с друг така, че да не се разместват; забранява се разполагането на столове на пътеките за движение. Ако са осигурени седящи места за над 250 човека, които са прикрепени едно към друго, задължително редовете от седящи места от страната на надлъжните пътеки и седалките, разположени на разстояние до 3 m от изходите се закрепят към пода.
5. при оформяне на места чрез редове от пейки се спазват изискванията на т. 3 по отношение максималния брой на местата при достъп от една или две страни.
6. когато столовете за сядане автоматично се вдигат, широчината на прохода се измерва между гърба на което и да е място за сядане и максималната изпъкналост на задното място за сядане, когато седалките са във вдигнато положение (фиг. ...)
7. широчината на евакуационния изход е не по-малка от широчината на евакуационната пътека, водеща към него.
8. не се разрешава кръстосване на напречните и надлъжните евакуационни пътеки в зали с фиксирани места в редове. Всяко пресичане на тези пътеки се предвижда като T-образен възел. (фигура ...)
9. Напречните евакуационните пътеки не могат да бъдат със стъпала в местата, където проходите между редовете срещат евакуационните пътеки.
10. Прибиращи се или телескопични седалки, когато са в разпънато положение се осигуряват със заключващи устройства към пода за недопускане на преместване.
11. Стъпалата в помещения с над 250 места се осветяват по подходящ начин.
(2) Спортни сгради и сгради на театри, кина и др.п. се оборудват със столове, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън най-малко С, d0, s1.
(2) Помещения и зали, предназначени за повече от 100 човека и разположени в строежи от подклас Ф2.1, се оборудват със столове, изпълнени от продукти, класифицирани по отношение реакцията им на огън в следните класове:
1. за продуктите от дърво – С-d0, s1, съгласно БДС EN 13501-1 “Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън”;
2. за продуктите от пластмаса - V-0, съгласно БДС ЕN 60695-11-1 „Изпитване на опасност от пожар. Част 11-10: Изпитвателни пламъци. Хоризонтален и вертикален метод за изпитване с пламък с мощност 50 W”.
3. за продуктите за тапициране (пенопласти) - HF-1, съгласно БДС ISO 9772 “Разпенени пластмаси. Определяне характеристиките при хоризонтално горене на малки пробни тела, подложени на малък пламък”.
4. за текстилни продукти - клас 1, съгласно БДС EN 13773 “Текстил и продукти от текстил. Поведение при горене. Завеси и пердета. Схема за класификация”.
Чл. 65. (1) В сгради-паркинги и в помещения за паркиране на моторни превозни средства, когато изходите в тях са ориентирани към една стълбищна клетка, се предвиждат пожароустойчиви преддверия, както следва:
1. за помещения за паркиране с площ на пожарния сектор, по-голяма от 1200 m2;
2. за помещения за паркиране в сгради и инсталации с повишен пожарен риск, когато стълбищната клетка обслужва и други помещения по предназначение.
(2) Преддверията се проектират с огнеустойчивост, съответстваща на огнеустойчивостта на носещите конструкции, но не по-малка от ЕІ 60.
(3) Автомобилните рампи могат да служат за евакуационни пътища, когато в отделящите ги от гаражните нива врати (плъзгащи се, ролетни, сгъваеми и др.) се предвиждат евакуационни врати.
Г л а в а о с м а
ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 66. (1) Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация или авария се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална взривоопасна концентрация на газове, пари или прахове експлозивна атмосфера.
(2) Помещенията, разделени с пожарозащитни стени, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.
(2) Засмукване от вентилационните инсталации по ал. 1 се предвижда в зоните с най-голямо наслояване на експлозивоопасни вещества.
(3) Пожарозащитни стени могат да бъдат пресичани от въздухопроводи, при условие че в местата на пресичане са предвидени пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, и въздухопроводите са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън А1.
(4) Въздухопроводите на вентилационните или климатичните инсталации може да се обединяват в общ магистрален въздухопровод (с изключение на тези в помещенията и зоните от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), при условие че са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, разположени са в едно помещение и в местата на обединяването им в общ магистрален въздухопровод са предвидени клапи от строителни продукти с клас по реакция на огън А2.
(5) Шахтите, в които са разположени въздухопроводи на вентилационни системи в санитарно-хигиенни помещения и други подобни системи, се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с граница на огнеустойчивост не по-ниска от EI 60 и с капаци на ревизионните отвори EI 30. В местата на пресичане на пожарозащитните прегради се вземат мерки за неразпространяване на огън и димни продукти в продължение на един час.
Чл. 67. (1) В помещенията от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се осигурява подналягане, като обемът на приточния въздух се приема до 90 % от обема на засмуквания въздух. Подналягането се осигурява от автоматични контролери за дебит и налягане.
(2) Въздухопроводи, през които преминават газове и пари с плътност, по-малкa от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газ газове и пари в тях.
Чл. 68. Ежекторно засмукване (вместо вентилатори) се проектира за местни смукателни инсталации при отделяне на:
1. прах, който се взривява не само от удар, но и от триене;
2. големи количества взривоопасни горими газове и пари (ацетилен, етер и др.п.).
Чл. 69. При проектирането на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения, работещи с експлозивоопасни вещества (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.п.), се предвиждат блокировки за осигуряване изключването на технологичните съоръжения при спиране на вентилацията.
Чл. 70. Сушилните съоръжения се осигуряват с автоматични устройства за поддържане на нагряването в тях до допустимата технологична температура.
Чл. 71. (1) За производства, при които е възможно отделянето и натрупването на пожароопасни или взривоопасни горими прахове или летящи частици, освен аспирационна инсталация се предвижда и хидрообезпрашаване, при условие че то не влияе на технологичния процес.
(2) Не се допуска хидрообезпрашаване или овлажняване на въздуха в помещения, в които при смесването на влага и горим прах или летящи частици се образуват взривоопасни смеси или газове експлозивна атмосфера (при производство на калциев карбид, при рудомелене в заводи за сярна киселина и др.п.).
(3) Не се допуска проектирането на филтри за вентилационни инсталации, отделящи токсични вещества при горене, за в сгради, в които е предвидено поне едно помещение за предназначени за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, и за високи сгради сгради с височина над 28 m.
Чл. 72. (1) За помещения от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, в които се отделя и натрупва горим прах или летящи частици, се предвиждат стационарни или подвижни прахосмукачки, предназначени за експлоатация в експлозивна атмосфера.
(2) При наличие на взривоопасен прах се предвиждат взривозащитени прахосмукачки.
Чл. 73. (1) При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m максимално налягане се осигурява в стълбищата и асансьорните шахти. Разликата в налягането между стълбищата и шахтите и съседните помещения (преддверие и коридори) е в границите от 20 до 80 Ра.
(2) Вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се включват от автоматична пожароизвестителна инсталация, както и ръчно дистанционно от коридорите на всеки етаж, а за сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации - посредством ръчни бутонни известители.
(3) Мястото за засмукване на свеж въздух от нагнетателния вентилатор се защитава срещу проникване на продукти на горенето.
(4) 3а подаване на въздух в стълбището се предвиждат вертикални шахти с огнеустойчивост най-малко EI 60, с отвори на етажните площадки. За асансьорите се допуска директно подаване на въздух в асансьорните шахти.
Чл. 73. Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища и за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m се проектират при спазване на изискванията на чл. 326 и чл. 327.
Чл. 74. (1) 3а отдимяване на етажни коридори, холове и вестибюли във високите сгради се предвиждат вентилационни шахти с огнеустойчивост най-малко EI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, за принудително засмукване на продуктите на горене от всеки етаж и за нагнетяване на свеж въздух. Допустимото разстояние между смукателните вентилационни отвори е не повече от 20 m.
(2) Включването на вентилаторите и засмукването на свеж въздух се извършват при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 3 и 4.
(3) Разрешава се да не се предвижда отдимяване на етажния коридор в жилищни сгради, при условие че максималното разстояние от входа на най-отдалеченото жилище до незадимимото стълбище е до 5 m или коридорът е естествено осветен.
Чл. 74. Пожарните сектори и частите на сградата, разделени с брандмауери, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.
Чл. 75. 3а помещенията в подземните етажи на сградите, проектирани като складове за горими материали, се предвижда естествена принудителна вентилация.
Чл. 75. За подземните складови помещения с площ над 5 m2 от категория по пожарна опасност Ф5В, в които не се изисква ВСОДТ (за помещенията и обслужващия ги коридор), се предвижда възможност за естествено отвеждане на дима посредством отвор (остъкление) с площ не по-малко от 1% от площта на пода или принудителна смукателна вентилация с кратност на въздухообмена не по-малко от 3 h-1.
Чл. 76. Въздухопроводи, които пресичат транзитно помещения, етажи и междуетажни конструкции, разделени с пожарозащитни прегради, се защитават допълнително до достигане на огнеустойчивост най-малко EI 45. В този случай не се предвиждат пожарни клапи.
Чл. 76. (1) Помещенията за зареждане на акумулатори (киселинни или алкални) се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5В, когато:
1. в схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия е предвидена блокировка на зарядните агрегати и вентилационната уредба, която осигурява концентрация на водород преди началото на зареждането през време и след неговото завършване два и половина пъти под долната експлозивна граница;
2. при неработеща принудителна вентилация концентрацията на водород не образува експлозивна атмосфера в обем по-голям от 5 % от свободния обем на помещението и е осигурена естествена вентилация;
3. акумулаторите не образуват експлозивна атмосфера.
(2) Количеството водород Vн2 в m3, което се отделя при зареждане на киселинни акумулатори за 1 час, се определя по формулата:
При зареждане на няколко акумулаторни батерии, и след преобразувания формулата придобива следния вид:
Където
В-коефициент,определящ отделянето на водорода при зареждане 0,92 до 0,95
Iload. - токът на зареждане - А
N - броят на елементите,които се зареждат
T0 - термодинамична температура - 273 °К
t - температура на помещението - °С
P - действително налягане на въздуха за дадена местност - mmHg
(3) Количеството водород Vн2, в m3, което се отделя при зареждане на алкални акумулатори за 1 час, се определя по формулата
Където:
К – е коефициент на увеличаване на количеството отделящ се водород и се приема 1,2 до 1,3.
(4) Концентрацията на водорода СH2, (%) по обем в помещението ,се определя по формулата
Където:
Vн2 - е количеството отделен водород ( m3)
Vfrv – свободен обем на помещението ( m3)
(5) Определяне на необходимият дебит въздух ,при което не се образуват експлозивоопасни концентрации на водород
Vвз= VH2 . ψ .100/Cдег (m3/h)
Където:
ψ- коефициент на неравномерност на отделянето и разпространението на водорода във въздуха на помещението(препоръчва се ψ =5)
Cдег-Долна експлозивна граница (за водород е 4 %)
Чл. 77. (1) Вентилационната система за сцени в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 се проектира самостоятелноа, като се изолира от вентилацията на залата с места за зрители, както и от други помещения.
(2) На отвора на сцени в зрителни зали с повече от 800 места се монтира негорима пожарозащитна завеса за предотвратяване проникването на дим и топлина. Негоримата Пожарозащитната завеса се предвижда с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко ЕI 90 така, че в спуснато положение да издържа на налягане 400 Ра от едната или другата страна. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се предвижда и ръчно спускане със звуков сигнал.
Чл. 78. Не се допуска обединяване на смукателна система и на система за засмукване на въздух на засмуквания въздух от вентилационните инсталации от технологичното оборудване, когато въздухът същият съдържа:
1. газове, пари или прах, при химическото съединяване или при механичното смесване на които температурата се повишава, вследствие на което може да се получи възпламеняване, горене или взрив (например при смесване на калциев карбид с водни пари, на алуминиева пудра с водни пари, на хлор с водород и др.п.);
2. вещества, които могат да влязат във взаимодействие помежду си (цианови съединения, хлорпикрин, хлор и амоняк и др.п.) и да образуват взривоопасни смеси експлозивна атмостфера;
3. горими вещества, които могат да полепнат или да кондензират във въздухопроводите; в този случай не се допуска обединяване на местните и общообменните инсталации.
Чл. 79. В помещения с електрически машини, апарати и съоръжения, съседни на помещения със взривоопасни зони “0”, “1” и “2” по чл. 268, се проектира приточна вентилация за осигуряване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра.
Чл. 80. Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.
Чл. 81. (1) Между аспирационните уредби за транспортиране на горими материали (отпадъци) и пещите се предвижда приемен бункер, изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) Преди приемния бункер се предвижда пожарна клапа с огнеустойчивост EI 60.
Чл. 82. За случаите на възникване на пожар се предвиждат автоматично затваряне на пожарните клапи (автономно или по сигнал от пожароизвестителната система) и автоматично или ръчно изключване на вентилационните инсталации с изключение на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината и вентилационните системи по чл. 75.
Чл. 83. (1) Кратността на въздухообмена във взривоопасни помещения вентилацията по чл. 66, ал. 1 за помещения от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се определя в съответствие с табл.13 или по изчислителни методи чрез изчисления, съобразно параметрите, определени в технологичния проект. При определяне на кратността на въздухообмена в помещението се отчита количеството въздух, засмуквано от общообменните и местните (локалните) вентилационни системи.
(2) За помещения извън тези по ал. 1, кратността на вентилацията по чл. 66, ал. 1 се приема не по-малко от 3 h-1 (от пълния обем на помещението).
Таблица 13
N№ по ред
|
Видове вещества
|
Кратност на въздухообмена във взривоопасни помещения за 1 h
|
компре-сорни
|
помпени
|
произ-водст-вени
|
складове
|
1.
|
Амоняк
|
5
|
-
|
7
|
5
|
2.
|
Производство на ацеталдехид с живачен катализатор
|
-
|
15
|
20
|
10
|
3.
|
Ацетон, бензин, бутан, бутилен, водород, дивенил, изопрен, бутилацетат, метилетилкетон, метан, параалдехид, пропан, пропилен, пропилацетат, етилов алкохол, етан, етилацетат, етилбензол, етилен и др.п.
|
8
|
12
|
8
|
6
|
4.
|
Бензол, дивинилацетат, дивинилацетилен, хексилен, изопропилбензол, дихлоретилен, дихлорбензол, моновинил, ацетилен, карбон оксид, сероводород, серовъглерод, метилов алкохол, нафталин, ксилол, толуол и др.п.
|
10
|
12
|
10
|
8
|
Забележка: Кратността на въздухообмена за помещения с височина над 6 m се определя като обема се изчислява при височина 6 m.
Раздел II
Аварийна вентилационна инсталация
Чл. 84. (1) Аварийна вентилационна инсталация се проектира за зоните и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и за помещения от клас по функционална пожарна опасност Ф5 с газифицирани съоръжения, в които при авария е възможно да се образуват експлозивна атмосфера взривоопасни концентрации (общи или локални) в обем по-голям от 5% от свободния обем на помещението.
(2) Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 25 h-1 включително, при едновременното действие на другите постоянно действащи вентилации в помещението.
(2) Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 8 h-1 (от пълния обем на помещението), независимо от кратността на другите постоянно действащи общообменни и местни (локални) вентилации в помещението.
(3) 3а машинните отделения на помпените станции, обслужващи приемните резервоари за производствени води, които съдържат ЛЗТ и ГТ, към общообменната вентилационна инсталация се предвижда и аварийна вентилационна инсталация с въздухообмен 25 h-1.
(3) Кратността на аварийната вентилационна инсталация може да се определя и по изчислителен път, съгласно параметрите, определени в технологичния проект, но същата не може да бъде по-малка от изискващата се кратност по ал. 2.
(4) Аварийната вентилация на помещенията и зоните, в които постоянно действащата смукателна вентилационна инсталация осигурява необходимия обмен на въздуха, се осъществява посредством резервни вентилатори, блокирани с работните.
Чл. 85. (1) Аварийнитеата вентилационниа инсталациия се предвиждат блокираниа с газоанализатори, подаващи звуков и светлинен сигнал. Когато в помещението се достигне концентрация 10 % от ДКГВ долната експлозивна граница на отделянатаото вредност вещество, аварийнитеата вентилационниа инсталациия се включват автоматично от сигнал на газоанализаторите.
(2) За аварийните вентилационни инсталации по ал. 1 се осигурява възможност и за ръчното им включване посредством пускова апаратура, монтирана до входа на помещението.
Чл. 86. Засмукване от аварийните вентилационни инсталации се предвижда в зоните с най-голямо отделяне и наслояване на взривоопасни пари и газове експлозивоопасни вещества.
Чл. 87. Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато се изисква и аварийна смукателна вентилация.
Чл. 87. (1) За помещенията с аварийна смукателна вентилация се предвижда компенсация на въздух по естествен или механичен път.
(2) Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато не се допуска преминаване през смукателни вентилатори на експлозивоопасни газове и пари, поради опасност от възпламеняване при триене. В помещението трябва да се предвидят изходящи отвори, чието разположение се съобразява с плътността на изпускания продукт.
Чл. 88. Аварийните смукателни вентилационни инсталации се проектират с искронеобразуващи вентилатори съгласно чл. 278.
Чл. 89. (1) Изхвърлянето на въздуха от аварийната вентилация може да се извършва съобразно плътността на изпускания продукт на нивото на вентилаторите (отворите) независимо от етажността на сградите, на разстояние най-малко 20 10 m от възможни източници на възпламеняване и в естествено проветрявани зони на територията на обекта.
(2) Когато откъм фасадата на сградата, на която са разположени вентилаторите, се предвиждат открити производствени площадки (етажерки и др.), изхвърлянето на въздуха от аварийната вентилация се извършва на височина,.
Сподели с приятели: |
