Заседание на избрано от Научния съвет на ииоз жури. Съдържание на дисертацията Увод 5 Предмет на изследването 7 Теоретичен модел 9
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Теоретичен модел
Предмет на изследванетоЦентралният изследователски проблем в дисертацията е продължаващото възпроизвеждане на неравенствата по пол при постигнат равен образователен статус от мъжете и жените в контекста на общественото преструктуриране в България след 1989 г. Най-важната сфера за възпроизводство на неравенствата е труда. От участието на пазара на труда в нарастваща степен зависят доходите и възможностите за избор на качествени услуги, в това число здравеопазване, жилищна среда, благоприятстваща индивидуалното развитие, или обратно, представляваща преграда за интеграцията към обществото и за индивидуалния просперитет. Участието в труда зависи като тенденции в нарастваща степен от притежаваното образование, но за жените възвръщаемостта на притежаваното образование намалява, защото спрямо тях има специфични изисквания и очаквания – да поемат често неподелена с партньора грижата за семейството и за отглеждането на малките деца. За да се направи видима отговорността, приписвана на жените в оглеждането на децата и грижите за дома, в дисертацията се въвежда понятието за „неплатен труд”. Характеризирането на грижите като труд има потенциал за по-дълбокото навлизане в механизмите за възпроизводство на неравенствата по пол в семейството, които допринасят от своя страна за възпроизвеждане на неравенствата по пол в обществото. Целта на дисертацията е да се обвържат класически и съвременни социологически теории за стратификацията с концепциите за пола като социално-конструиран, за да се формулират социални индикатори, които да насочват емпиричното изследване на връзката между пол и стратификация, на равнищата култура и структура в България и в сравнителна перспектива. Предмет на дисертационния труд са асиметриите между половете в контекста на семейството; на пазара на труда; джендър политиките и политиките за недопускане на дискриминация; традиционните аспекти на социалните контексти и възпроизвеждането на символната власт на мъжете. Образованието присъства в дисертацията веднъж като отделна сфера на неравенство , в която полът влияе върху различните нива на вертикалната структура по образование – основно, средно, висше. Второто значение на образованието е като индивидуален ресурс, на който жените разчитат при реализацията си на пазара на труда. Образованието като ресурс (човешки капитал) влияе върху шансовете на жените за израстване в кариерата, но и за поделяне на домашния труд в семейството и в крайна сметка за избирането на поведение, независимо от очакванията на околните. Образованието като човешки капитал допринася за по-доброто позициониране на пазара на труда. Заплащането според резултатите, което съответства на принципа за функционално-меритократично участие, е обаче само един от трите структуриращи принципа на стратификацията след 1989 г. с тенденция значението му да се разширява. Но продължават да действат и принципите на стратифициране, доминирали в предходния период – „политическо участие” и „социокултурно участие”3. В дисертацията акцентът се поставя върху принципа на функционално-меритократично участие – човек участва в разделението на труда в зависимост от придобитите знания, умения и квалификация. В зависимост от това участие се определя и размерът на индивидуалното възнаграждение. Съществено за дисертационното изследване е да се изследват механизмите, които водят до отклоняване от принципа за меритократичност по силата на приписването на компетентност, свързвана с пола. Работодателите отказват да оценят компетентността на жена-кандидат за работа поради мними или реални рискове, които свързват с пола. Същевременно и индивидуални-избори на жените също допринасят за по-ниската възвръщаемост за равно образование. Тези избори насочват жените към по-неперспективни професионални траектории, защото те самите често в отговор на очакванията на околните или поради липсата на алтернативи за поделяне на грижите за дома и децата свързват успешното си реализиране преди всичко с ролите на майки и съпруги. Тази двойственост и понякога взаимна противоречивост на съчетаването на платен труд и грижи за семейството в дисертацията е пресечната точка на пол и стратификация и е изследвана посредством типичните стратегии, които жените следват. Принципно важен въпрос в теоретично отношение е за начина, по който се изследва значението на пола и патриархалните структури за стратификацията. В дисертацията се следва тезата, че полът определя жизнените шансове и социалните позиции, заемани от жените в разделението на труда. Полът съответно е важен за възнагражденията, които жените получават в хода на целия живот. Значението на пола за стратификацията се изследва през индивидуалните постижения в рамките на стратификацията, оценяват се ефектите от пола върху индивидуалните жизнени шансове. Комплексният характер на стратификационния анализ позволява да се търси взаимната връзка между функционирането на културата, на семейството, на пазара и на институционалните политики за изравняване на шансовете на жените и мъжете за съчетаване на платен и неплатен труд. В рамките на стратификационния анализ се характеризира целият континуум и се съпоставят шансовете, респективно ограниченията на върха и на дъното на социалната йерархия за всяко конкретно измерение на неравенствата по образование, доход, власт и престиж. Семейството присъства като интегрален компонент в цялостното дисертационно изследване в няколко аспекта – на унаследяване на образователни постижения от родители към деца, на разделение на неплатения труд между съпрузите, на поляризация на семейните ситуации в обществото – натрупването на предимства в семейства с двама образовани съпрузи в заетостта (в единия край на стратификацията) и двама необразовани съпрузи без работа (в другия край на стратификацията). Теоретичен моделИзследването на стратификацията в дисертационния труд отчита макронивото и значението на трансформацията в начина, по който функционира обществото, но същевременно и микронивото на индивидуалните решения и избори, които очертават границите на индивидуалната свобода. Полът има надиндивидуален, социално конструиран характер, коренящ се в културата на съответното общество. В дисертацията се показва как действат взаимообвързаностите между пол и стратификация на двете равнища: а) макро- и б) микроравнище. Макроравнището обхваща процесите, които конструират „дължимата” джендър идентичност, ролевите модели, които предопределят индивидуалните избори в зависимост от пола. Анализът в дисертацията е насочен към масовата култура и рекламите, към начина, по който влияят върху формирането на определени културни норми на поведение, диференцирано за двата пола. На макроравнище се изследва и институционалната инфраструктура на държавата под формата на политики към семейството, на наличност на детски институции за целодневна грижа за деца, предпоставка за възможностите пред родителите да избират платена заетост. На микроравнище се изследват ефектите от пола върху индивидуалните жизнени шансове – образователни, подоходни и длъжностни. Връзката между макро- и микрониво са индивидуалните действия, които са избрани от наличен кръг потенциално възможни, мислими действия, очертани и ограничавани от културата и институциите на обществото (макронивото) и са възнаграждавани в зависимост от ценностната система на обществото, в която за различните дейности се полагат съответни неравни възнаграждения. Цялостният модел, разработен в дисертацията за обяснение на значението на пола за стратификацията, отчита аспектите култура и структура, които са свързвани през индивидуалните действия-избори. Теоретичен модел 
Основната докторска теза е: Полът е значима индивидуална характеристика, която влияе върху жизнените шансове и стратегии на жените в образованието, в труда и в семейството. Поради това отчитането на пола позволява да се предвидят жизнените траектории на жените. Индивидуалните избори са съобразени със социално-конструирания пол и тези избори, правени при съобразяване с половите роли-дължимости, допринасят за възпроизвеждане на неравенствата. Жените се насочват към стратегии за съвместяване на платен и неплатен труд, различни от стратегиите на мъжете в труда. Възможностите за съчетаване на платен и неплатен труд и формирането на специфични женско-мъжки стратегии за справяне с тази житейска дилема водят до хоризонтална и вертикална сегрегация на труда по пол, а оттук и до възпроизвеждане на значението на пола за стратификацията на обществото. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|