Заседание на седемнадесети юли през две хиляди и девета година в състав

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Габрово, 17.07.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

като разгледа докладваното от съдия Г. адм дело № 150 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба от Т.П.Т. *** против мълчалив отказ на Кмета на Община Габрово да се произнесе по подадено от Т. възражение вх. № 26-294/36/ от 12. 05. 2009 година. В така подадената жалба се твърди, че жалбоподателят бил официално поканен да разгледа обявения подробен устройствен план за регулация и застрояване на кв. Борово – кв. Велчевци в бр. 28 на „Държавен вестник” от 14. 04. 2009 година, в обхвата на който план попадал и жилищен имот на жалбоподателя. Твърди също така, че при запознаване с плана е установил допускането на незаконосъобразни проектни територии, чрез които се унищожават единствените жилища както за жалбоподателя, така и за други живущи в квартала граждани. В законоустановения срок Т. обжалвал плана с възражение вх. № 26-294/36/, срокът за отговор на което бил изтекъл на 11. 06. 2009 година, но Община Габрово прилагала практиката на мълчалив отказ като не отговаряла устно, писмено или по друг правов ред на направените възражения. Прави се искане съдът да осъди Община Габрово да отговори с решение, с което да уважи подаденото възражение.

При преценка на изложеното в жалбата и приложените към нея писмени доказателства, този състав на Административен съд Габрово намира за установено от правна страна следното:

В неофициалния раздел на „Държавен вестник”, брой 28 от 14. 04. 2009 година е публикувано обявление, с което Община Габрово на основание чл. 128, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ съобщава, че е изработен проект на подробен устройствен план /план за регулация и застрояване/ за кв. Борово – Велчевци, Габрово, който се намира в дирекция „УТ” при община Габрово, стая на 309. Указано е, че на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обявлението заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до кмета на общината. В регламентирания едномесечен срок Т. подава възражение вх. № 26-294/36/ от 12. 05. 2009 година до Кмета на Община Габрово, в което изразява несъгласието си с обявения проект на ПУП – ПРЗ. Поради обстоятелството, че не е получил отговор на така подаденото възражение до 11. 06. 2009 година, жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ, оспорване на който е предприел с подаването на жалбата, поставила началото на настоящото производство.

С оглед така установените факти съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - липсва годен за съдебно оспорване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Отказ /изричен или мълчалив/ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването за сезирания орган на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено от жалбоподателя искане. Конкретно за случая не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг нормативен акт, която да задължава кмета на общината да се произнася по така подаденото от Т. възражение с изричен акт.

В случая се касае за процедура по изработване и одобряване на подробен устройствен план и в частност план за регулация и застрояване за кв. Борово – Велчевци, гр. Габрово, движението на която процедура е регламентирано в разпоредбата на чл. 128 и чл. 129 от ЗУТ. Процедурата не е приключила, а се е намирала на етап съобщаване на изработения проект за ПУП на заинтересуваните лица чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник” в съответствие с чл. 128, ал. 2 от ЗУТ. Законът /ал. 5 на чл. 128 от ЗУТ/ дава право на заинтересуваните лица в едномесечен срок от обявлението да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП до общинската администрация. Съгласно чл. 128, ал. 7 от ЗУТ в едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 5 проектите заедно с постъпилите възражения, предложения и искания се приемат от общинския експертен съвет. Последният с оглед конкретните обстоятелства разполага с възможността да приеме проекта или да го върне за цялостно или частично преработване, като в последния случай предвидените по закон процедури се провеждат отново за частта от плана, която е преработена /аргумент от чл. 128, ал. 10 от ЗУТ/. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ ПУП се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за ПУП от експертен съвет, а решението се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в "Държавен вестник". Именно това последно решение представлява административен акт и подлежи на оспорване по предвидения в закона ред. В процедурата по изработване и одобряване на ПУП изрично в чл. 128, ал. 11 от ЗУТ е регламентирано само правото на лицата да получат информация по неприетите възражения, предложения и искания.

От схематичното представяне на процедурата по изработване и одобряване на ПУП се установява, че по подадено възражение срещу проект на ПУП кметът не дължи произнасяне с акт. Разглеждането и последващото го приемане, респ. отхвърляне на възражението е от компетентността на експертния съвет, но дори и актът на този съвет поради обстоятелството, че се явява волеизявление, представляващо част от производство по издаване на индивидуален или общ административен акт /чл. 21, ал. 5 и чл. 64 от АПК/, не подлежи на самостоятелно обжалване и може да бъде проверено единствено заедно с акта за одобряване на самия план при извършено оспорване на този акт.

Липсата на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, прави подадената жалба без предмет. Това налага оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното производство по делото.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.