Европейско пространство за морски транспорт без бариери —

Съветът прие следните заключения:

„Съветът на Европейския съюз,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД

• 
  съобщенията, заключенията, резолюциите, плановете за действие и конкретните мерки за насърчаването на морския транспорт на къси разстояния, приети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета от 1999 г. насам;
  
• 
  заключенията, приети на министерската конференция относно морските магистрали, проведена в Любляна на 24 януари 2006 г.;
  
• 
  съобщението на Комисията от 2006 г. относно средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта;
  
• 
  съобщението на Комисията относно интегрираната морска политика и съобщението на Комисията относно пристанищната политика.
  

КАТО ОТБЕЛЯЗВА постигнатия през годините напредък в развитието на морския транспорт на къси разстояния, по-специално свършената работа от националните центрове за насърчаване на морския транспорт на къси разстояния, европейската мрежа за морски транспорт на къси разстояния и морските магистрали, както и координационните центрове за морски транспорт на къси разстояния;

КАТО СМЯТА, че морският транспорт на къси разстояния допринася за постигане на целите на Лисабонската стратегия; представлява ефективен начин за намаляване на задръстванията и вредното въздействие на транспорта върху околната среда и, по отношение на климата, за намаляване на емисиите на въглероден диоксид; допринася за повишаване и подобряване на стоковия поток в рамките на европейската транспортна система, както и за единството в Общността; укрепва връзките между периферните региони и острови и зависимите от морския транспорт държави-членки;

КАТО НАБЛЯГА на това, че промишления сектор на логистиката и на морския транспорт има първостепенна отговорност за развитието на морския транспорт на къси разстояния, както и че европейските институции играят решаваща роля за намаляване на административните бариери и за създаване на благоприятни условия за развитието на морския транспорт на къси разстояния;

КАТО ПОДЧЕРТАВА, че все още съществуват административни пречки, които препятстват развитието на морския транспорт на къси разстояния, по-специално посочените в съобщението на Комисията;

КАТО ОТЧИТА, че техническите инициативи, по-специално системите за наблюдение на стоки и кораби от крайбрежните, пристанищни и митнически органи, включително чрез спътници (EGNOS/GALILEO и GMES), както и бъдещите системи за електронен морски транспорт (e-maritime) и електронни товари (e-Freight), играят съществената роля за опростяване на административните процедури; и като смята, че мрежата SafeSeaNet за управление на трафика на плавателни съдове, автоматичните системи за идентификация (АСИ) и системата за идентифициране и проследяване на кораби на голямо разстояние (LRIT) следва да се използват в пълния им потенциал наред с другото за опростяване на административните процедури;

1. ОТЧИТА необходимостта да продължи да бъде насърчаван морският транспорт на къси разстояния и да се осигури по-нататъшното развитие на морските магистрали, за да се намали цялостното въздействие на транспорта върху околната среда и да се предостави на европейската икономика ефикасна, по-конкурентоспособна, хомогенна и икономически ефективна транспортна система; и СЧИТА, че настоящият икономически спад прави още по-значими инициативите за насърчаване на морския транспорт на къси разстояния;

2. ПРИВЕТСТВА съобщението и плана за действие на Комисията за установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери; и ПОДКРЕПЯ целта вътрешният пазар да обхване и морския транспорт между пристанища в ЕС, чрез опростяване и ускоряване, inter alia с помощта на информационните технологии, на административните процедури във вътрешния морски транспорт на ЕС, с което той да стане по-привлекателен, по-ефикасен и по-конкурентоспособен;

3. ИЗТЪКВА значението на стратегията за по-добро законотворчество, както и необходимостта Комисията да координира дейностите си в различните области, за да се премахне излишната бюрокрация и да се избегне рискът ползите от европейското пространство за морски транспорт без бариери да бъдат унищожени в резултат на въвеждането на нови административни формалности;

4. ПОДЧЕРТАВА неотложната необходимост да се даде приоритет на предвиденото в съобщението на Комисията изменение на регламента за определяне на разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността с цел да се намалят бариерите пред решенията за вътреобщностния морски транспорт, както и да се призоват държавите-членки да разработят системи за опростяване на своите административни процедури;

5. ПРИВЕТСТВА предложението на Комисията за директива, която има за цел да се рационализират изискваните съгласно директивите за морския транспорт отчети и формуляри, свързани с плавателните съдове и стоките, и която заменя Директива 2002/6/EО относно формалностите за даване на сведения от корабите при пристигане и/или напускане на пристанища; ПОЕМА АНГАЖИМЕНТА да ѝ даде необходимия приоритет в законодателната работна програма, за да продължи рационализирането на административните процедури при плавателните съдове, пристигащи и напускащи пристанищата в ЕС, като се направят съвместими изискванията на конвенцията FAL на Международната морска организация с разпоредбите на Общността;

6. ПРИКАНВА Комисията да проучи възможността за опростяване на административните процедури при съдовете, плаващи предимно между пристанища в ЕС и извършващи престой в трети държави или в безмитни зони, при запазване на строгите изисквания за борба с контрабандата и фалшифицирането;

7. ПРЕПОРЪЧВА да продължи обменът на мнения между Комисията, държавите-членки и заинтересованите сектори на промишлеността, за да се намери най-подходящият начин за насърчаване на конкуренцията в рамките на пристанищата и между тях с цел да се подпомогне морският транспорт на къси разстояния;

8. ПРИКАНВА Комисията във възможно най-кратък срок да представи насоки за изясняване на приложението на общностното законодателство, с което се изискват документални проверки във ветеринарната, зоотехническата и фитосанитарната област, както и проверки в други възможни области, с цел ускоряване на пристанищните операции в съответствие с митническото законодателство;

9. ПРИКАНВА Комисията да извърши необходимата подготвителна работа и проучвания съвместно с държавите-членки и заинтересованите страни, за да представи през 2010 г. по-нататъшни средносрочни мерки;

10. НАБЛЯГА на необходимостта от по-нататъшни действия за намаляване на административните бариери пред морския транспорт, по-специално пред морския транспорт на къси разстояния, въз основа на съществуващите системи и най-добри практики; както и за рационализиране на правилата за превоз на опасни товари при морския транспорт на къси разстояния, без да се намалява сегашното ниво на безопасност;

11. ПОДЧЕРТАВА необходимостта да се подпомогне морският транспорт, като се постигне ниво на комуникации, изцяло основани на информационните технологии, включително да се подобри електронното предаване на данни на базата на съществуващи или утвърдени системи, като се разработят системи за електронен морски транспорт и електронно обслужване на едно гише, като се предоставя при необходимост финансова помощ от Общността в рамките на лимитите на текущата и бъдещата многогодишна финансова рамка;

12. ИЗТЪКВА необходимостта да се поемат инициативи в съответните международни организации за намаляване на административните бариери пред международния морски транспорт с цел да се осигурят условия на равнопоставеност в морския транспорт;

13. ПОДКРЕПЯ Комисията за подобряване на управлението и разработването на централната система SafeSeaNet на политическо равнище, като се разгледа възможността пристанищната информация да се обработва през SafeSeaNet; ПРИЕМА, че Комисията и държавите-членки следва да организират рационално разпределение на информацията за кораби и стоки чрез съвместими системи на SafeSeaNet и електронни митници (e-Customs);

14. ПРИЕМА, че държавите-членки следва да координират в рамките на възможното проверките на пристанищата и да проучат възможността за създаване на отделни зони за вътреобщностните стоки, да подобрят използването на електронни манифести и по целесъобразност използването на сертификати за освобождаване от пилотаж, както и допълнително да подобрят административната комуникация чрез намаляване на езиковите бариери;

15. ПОДЧЕРТАВА неотложната потребност да бъдат приложени всички тези мерки, насочени към улесняване на морския транспорт на къси разстояния, без да се намалява защитата на външните граници на ЕС или да се засяга околната среда, безопасността, сигурността или митническите и данъчните приходи, и без да се причиняват неблагоприятни последици за други стокови, корабни и пристанищни операции;

16. ПРИКАНВА Комисията да представи в най-кратък срок своето виждане за бъдещото изпълнение и връзката между инициативите, основани на съвременните информационни технологии, като тези за електронните товари (e-Freight), за електронния морски транспорт (e-maritime), SafeSeaNet и за електронните митници (e-Customs);

17. ПРИКАНВА Комисията да следи постигнатия напредък в създаването на европейското пространство за морски транспорт без бариери и при необходимост да предложи коригиращи мерки, най-късно в редовния доклад за морския транспорт на къси разстояния, предвиден за 2012 г.“

ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Достъпно информационно общество — Заключения на Съвета

Съветът прие следните заключения:

„Съветът на Европейския съюз,

1. 
   ПРИВЕТСТВА
   

б) Резултатите от проведената във Виена в периода 30 ноември—2 декември 2008 г. министерска конференция и изложба по въпросите на електронното приобщаване и заключенията от това събитие.

2. 
   ПРИПОМНЯ
   

б) Резолюциите на Съвета от 2002 г. относно „Електронната достъпност за хората с увреждания“ и относно „Достъпност на публично достъпните интернет страници - достъп за хора с увреждания“, резолюцията на Съвета от 2003 г. относно „Електронна достъпност - подобряване на достъпа на хората с увреждания до обществото, основаващо се на знанието“, заключенията на Съвета от 2005 г. относно „Електронната достъпност“, заключенията на Съвета от 2007 г. относно „Достойно остаряване в условията на информационно общество“ и резолюцията на Съвета от 2008 г. относно „Положението на хората с увреждания в Европейския съюз“.

в) Европейската инициатива за Интелигентна заобикаляща среда (ИЗС) по силата на член 169 от Договора за ЕС.

г) Съобщението на Комисията от 8 ноември 2007 г. „Европейска инициатива i2010 за електронно приобщаване; да бъдем част от информационното общество“¹ и Съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г. относно „Обновената социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“².

д) Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-специално относно достъпа до технологии и информация.

3. 
   ПРИЗНАВА, ЧЕ
   

б) По-добрата електронна достъпност води до значителни социални и икономически ползи за няколко групи лица, както и за доставчиците на публични и търговски услуги. Така например хората с увреждания и хората в напреднала възраст, лица, които живеят в отдалечени райони или които са в по-неблагоприятно положение поради икономически или образователни фактори, могат да бъдат по-активни като работещи или потребители. Доставчиците на публични и търговски услуги могат да получат по-широка потребителска база.

в) Предприетите от някои правителства инициативи доведоха до подобрения в областта на електронната достъпност. В последните години органи на различни равнища и много заинтересовани страни все повече се ангажираха с подобряването на електронната достъпност. Въпреки това в Европа тя остава като цяло незадоволителна.

г) Голяма част от хората в Европа все още не използват или използват слабо ИКТ, отчасти заради ограничената достъпност. Все още предстои да бъдат постигнати няколко от целите, набелязани в Декларацията на министрите от Рига. Ето защо са необходими допълнителни усилия от страна на всички засегнати страни, за да се предотврати фрагментиране в резултат на прилагане на разнопосочни подходи. Тези усилия следва да включват координирано действие на европейско равнище.

4. 
   ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ
   

б) Публичните органи носят специална отговорност за утвърждаване на социалното сближаване, а оттук и на електронната достъпност, като използват различните инструменти, с които разполагат, като законодателство, стандартизация и сертифициране, както и обществени поръчки.

в) В Декларацията от Рига представители на ниво министри на голям брой европейски страни поеха ангажимент за постигане на значителен напредък до 2010 г.

г) Приемането на втората версия на Насоките за достъпност на уебсъдържанието (WCAG 2.0) от Консорциума на световната уебмрежа (W3C) предоставя необходимите технически спецификации.

д) Остава важен приносът на европейските организации за стандартизация с работата им по изискванията за достъпност за обществените поръчки за продукти и услуги в областта на ИКТ¹.

5. 
   ПРИВЕТСТВА НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА
   

б) да стимулира диалога със и между заинтересованите страни на европейско равнище, като координира усилията, както е уместно.

в) да продължи да осъществява наблюдение и оценка чрез различните доклади на статута и еволюцията на електронната достъпност в Европа.

г) да подобри достъпността на уебсайтовете на Комисията.

6. 
   ПРИКАНВА КОМИСИЯТА
   

б) да продължи да предоставя финансова подкрепа в областта на електронната достъпност чрез съответните програми на ЕС, като например Рамковата програма за научни изследвания, структурните и социалните фондове и Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ във връзка с конкурентоспособността и иновациите (CIP-ICT PSP).

в) да подкрепя усилията за предоставяне на насоки и обмен на добри практики на европейско равнище с цел подобряване на достъпността на уебсайтовете, включително технически указания за прилагане на съвременни спецификации за достъпност на уебсайтовете и практически съпътстващи мерки.

г) Доклад до Съвета относно постигнатия напредък в контекста на целите от Декларацията от Рига.

7. 
   ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
   

б) да допринесат за достъпността на цените на ИКТ продукти и услуги до крайните потребители, посредством съответните схеми за публично финансиране.

в) да прилагат критериите за достъпност, когато възлагат обществени поръчки за ИКТ стоки и услуги, включително изискванията за достъпност на уебсайтовете при публични търгове за създаване или повторно проектиране на уебсайтове, финансирани с публични средства.

г) да се присъединят към или да обмислят възможности за повишаване на подкрепата си за европейската програма за научни изследвания Интелигентна заобикаляща среда.

д) да прилагат разпоредбите на Конвенцията на ООН за хората с увреждания, включително разпоредбите относно достъпа до технологии и информация.

е) да използват пълноценно разпоредбите на сега действащото законодателство на Общността, което регулира въпросите на ИКТ пряко или непряко.

ж) да приемат и да подобрят прилагането на мерките за насърчаване на електронната достъпност и по-специално да прилагат насоките WCAG 2.0. За да се избегне фрагментиране на европейския пазар, може да бъде изразен общ подход чрез Препоръка на Комисията. Нещо повече, той като WCAG 1.0 губи актуалност, една препоръка на Комисията би могла да избегне ситуацията, при която някои държави-членки все още прилагат стандарти за сертифициране, различни от препоръчаните от Консорциума на световната уебмрежа (W3C).

з) да насърчават сътрудничеството и диалога между националните и регионални органи, както и други заинтересовани страни за прилагане на посочените по-горе действия.

и) да разширят приложното поле и да насърчават не само електронната достъпност, но да включат и други услуги на бъдещето. На първо място достъпността на дигиталната телевизия, електронните комуникации (включително достъпността до единния европейски номер за спешни повиквания), мобилна телевизия и други мобилни услуги. На второ място, терминали за самообслужване и системи за електронно банкиране.

8. 
   ПРИКАНВА ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ
   

б) да оптимизират своите уебсайтове и уебуслуги в съответствие с изискванията за достъпност.

в) да подобрят наличието, оперативната съвместимост, достъпността и информираността относно достъпни ИКТ решения, като следва възможно най-близо подхода от типа „дизайни за всички“, и да поставят акцент върху широкото разпространение на технологии като интернет, стационарни и мобилни телефони, телевизия, терминали за самообслужване, както и домашно и офис оборудване, основаващо се на ИКТ.

г) да предоставят информация, обучение и подкрепа на съответните ИКТ програмисти, изпълнители и лица, които вземат решения в публичния, частния и нестопанския сектор.

да подобрят условията на труд и заетост за хората с увреждания и в напреднала възраст, като предоставят продукти и услуги на ИКТ, адаптирани към техните възможности и работни навици.

д) да подобрят достъпността и използваемостта на образователен материал и методи, с помощта на ИКТ, като по този начин подобрят възможностите за обучение на хора с увреждания и на лица, които са по-слабо запознати с ИКТ.

е) да насърчават достъпността и използваемостта на публичните и търговските онлайн услуги, особено тези, които са свързани със социалното участие, като социални грижи и здравеопазване, социално подпомагане, услуги за спешна помощ, образование, транспорт и банкиране.

ж) да пристъпят към конкретни действия по отношение на достъпа до дигитална телевизия и до банкови терминали, които бяха идентифицирани от населението като приоритети в рамките на публичния консултационен процес, проведен в Европейския съюз през 2008 г.

з) да подкрепят усилията за европейско стандартизация като насърчават европейските организации в областта на стандартизацията бързо да изпълнят мандат 376 относно достъпните обществени поръчки за ИКТ.“

Последици от икономическия спад върху информационните и комуникационните технологии

Съветът осъществи размяна на мнения относно последиците от икономическия спад върху информационните и комуникационните технологии и начините, по които те могат да стимулират икономиката на ЕС. Председателството реши да постави тази точка на дневен ред във връзка с настоящата икономическа криза и европейския план за икономическо възстановяване¹, за да даде на министрите възможност да проведат разисквания по политиката в този контекст от конкретната гледна точка на ИКТ.

С цел структуриране на разискванията, председателството е подготвило насочващи въпроси и е предоставило обща информация, която се намира в док. 7749/09.

Всички държави-членки са съгласни, че за възможно най-добро справяне с настоящото положение е необходимо да се потърсят по-дългосрочни решения, като се развиват водещи пазари за иновации в областта на технологиите на бъдещето, сред които спътникови решения за отдалечените селски райони, както и като се увеличат усилията за научноизследователска дейност и иновации в областта на ИКТ. Това означава да се инвестира по-усилено и по-интелигентно на всички равнища: публично и частно, инфраструктури, научни изследвания и иновации, както и инвестиции в хората и техните умения.

Във връзка с това Съветът припомни също съгласието, постигнато на мартенското заседание на Европейския съвет (вж. Заключения на Съвета, док. 7880/09) относно частта на Общността от Европейския план за икономическо възстановяване за подпомагане на проекти в определени области, сред които тази на широколентовия интернет, и отново потвърди намерението си да положи всички усилия за това този план да започне да се изпълнява в най-скоро време и преди Парламентът да прекъсне работа поради подготовката на европейските избори през юни.

С оглед създаване на нови работни места и подкрепа на икономическия растеж Комисията предложи, в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване, финансов пакет от 5 милиарда евро, който да бъде насочен към определени цели като енергетиката и широколентовия интернет. Целта на тази инициатива в областта на широколентовия интернет е не само да се подкрепи развитието на инфраструктурата по отношение на широколентовия интернет, особено в селските райони, но и да се подобри съществуващата такава.

„Марко Поло II“

Председателството информира Съвета за актуалното състояние на разискванията с Европейския парламент относно предложението на Комисията (17294/08) за въвеждане на втората програма „Марко Поло“, с оглед постигане на съгласие на първо четене.

„Галилео“

Съветът взе под внимание доклада на Комисията за актуалното състояние на работата по „Галилео“ (по-специално относно предприетите мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 683/2008 за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация), както и идеите и вижданията на Комисията за бъдещото развитие и прилагането на програмите.

Наблюдение и преглед на проекта за многогодишна работна програма в областта на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от Комисията относно процеса на наблюдение и преглед на TEN-T, „По-широка Европа“ и националните програми в областта на транспорта (8057/09).