Образование и повишаване на осведомеността

1. Задължение на държавата е да предоставя известната информация за правата на детето чрез подходящи и активни действия, както за децата, така и за възрастните. ¹² Това налага по-специално:

а. включване на обучение за правата на детето в училищните програми и насърчаване на подхода към правата на детето в областта на образованието на всички нива;

б. периодично и текущо обучение по правата на детето, за всички, които работят с и за деца;

в. повишаване на осведомеността, чрез публични информационни и медийни кампании, относно правата на децата, включително правото да бъдат защитени от всички форми на насилие, правото на зачитане на човешкото достойнство и физическата неприкосновеност и правото да бъдат изслушани и взети под внимание.

2. Ясната и недвусмислена нетърпимост към всички форми на насилие срещу деца, дори и леки, следва да бъде насърчавана в цялото общество. Обществените нагласи, вкоренени в социалните и културните норми и традиции, които приемат, одобряват или подкрепят насилието, включително стереотипните роли на половете, расовата или етническа дискриминация, приемането на телесното наказание и други вредни традиционни практики, трябва да бъдат заклеймени публично и елиминирани. Вредните ефекти, които всички форми на насилие имат върху децата, трябва да бъдат направени обществено достояние. Разбирането на задълженията на държавата и индивидуалната отговорност за осъждане и предотвратяване на насилието и съдействието за децата жертви, следва да бъдат засилени.

3. Знанията на родителите и настойниците за правата на детето и на позитивните родителски практики следва да бъдат укрепвани с всички възможни средства, включително насърчаване на тяхното включване в програми за положително родителство.

4.2. Професионално обучение

1. Обучението на професионалисти, работещи за и с децата, представлява важна дългосрочна инвестиция в развитието на децата и благосъстоянието. Ето защо, държавата и обществото трябва да ценят тези професии като им предоставят необходимите морални, финансови и други форми на обществена и частна подкрепа.

2. Задължение на държавата е да внуши културата на правата на детето и отговорността за децата на всички професионалисти, които влизат в контакт с децата чрез техния труд (например, социални работници, приемни родители, полицаи, съдии, учители, училищни директори , младежки активисти, хора, наети в местата за задържане и институции за отглеждане на деца, имиграционните и хуманитарни работници, спортни треньори, и т.н.). С цел повишаване на знанията за правата на детето, съответните курсове трябва да бъдат интегрирани в университетските и други програми за обучение.

3. Всички специалисти в съответните области, които в своята работа влизат в контакт с деца, трябва да бъдат запознати с КООНПД и методологиите и подходите, включително и тези, необходими за ефективно изслушване на деца, както и да бъдат обучени да работят в една разнообразна етническа, културна, религиозна и езикова среда.

4. Всички специалисти в съответните области трябва да имат умения за предотвратяване, откриване и ефективен отпор на насилието над деца. За тази цел националните разпоредби за учебната програма трябва да включват задължително текущо обучение по превенция, идентифициране, оценка и отчитане на насилието над деца, както и защита и непрекъснатост на грижите за деца. Обучението следва да се стреми към всеобхватен подход и степенуване на ранното идентифициране на потенциалните рискове за благополучието на детето.

5. Специализираното обучение следва да се предлага на професионалистите, работещи за и с уязвимите групи деца, като например деца с увреждания.¹³

6. Като се има предвид често трудната физическа и психологическа заобикаляща среда, услугите за подпомагане на деца, пострадали от насилие, следва да бъде предоставена адекватна подкрепа на служителите по отношение на надзор, консултиране, допълнително обучение и възможност за създаване на професионални групи по интереси.

4.3. Медии и информационно общество

1. Свободните и независими медии, при зачитане на тяхното саморегулиране, могат да играят могъща роля в изграждането на културата на зачитане на правата на детето и да действат като естествен партньор в изпълнението на стратегията. Медиите трябва да бъдат насърчавани да образоват както децата, така и възрастните относно правата на детето, да насърчават участието на децата, положителните практики на приемното родителство, да укрепват междукултурния и междурелигиозния диалог и да насърчават ненасилствените ценности в обществото.¹⁴

2. Държавата носи основната отговорност за защитата на децата от вредно медийно съдържание и за насърчаване на активното участие на децата в информационната и комуникационна среда. ¹⁵

3. По отношение на изобразяването на насилие и разпространението на съдържание, което е потенциално вредно за децата, лицата, отговорни за медиите, трябва да поемат напълно своите задължения и отговорности, които налага упражняването на тяхната свобода на изразяване. Това може да стане чрез премахване на или блокиране на достъпа до неподходящи материали, или чрез разработване на автоматизирани системи за класифициране на съдържание, приемането на етични кодекси и стандарти за оценка на съдържанието, създаване на механизми за контрол, създаване на системи за подаване на жалби относно съдържание и т.н. ¹⁶

4. За да се посрещнат очакванията на децата и семействата за достъпни, сигурни и надеждни Интернет услуги, Интернет доставчиците трябва да бъдат насърчавани да предоставят информация относно потенциалните рискове за правата на клиентите, онлайн сигурността и неприкосновеността на личния живот.¹⁷ Сътрудничество с правоприлагащите органи при разследването на престъпления, извършени чрез използването на телекомуникационни технологии, следва да бъде засилено.¹⁸

5. Като се има предвид потенциалното въздействие на онлайн игрите върху правата и чувствителността на децата, дизайнерите и издателите на игри трябва да бъдат насърчавани да извършват редовна оценка на политики и практики по отношение на безопасността на децата.¹⁹

6. Медиите трябва да бъдат насърчавани да изграждат партньорства с всички заинтересовани страни, с цел да:

а. развият уменията на децата за медийна грамотност; ²⁰

б. работят с експерти по безопасността на децата, политици, социални услуги и правоприлагащите органи за разработване, приемане и наблюдение на прилагането на нови технологии за онлайн защита на децата от посегателства;

в. повишаване на осведомеността на медийните професионалисти за правата на детето и насилието срещу деца.

7. Родителите и учителите имат специална отговорност, доколкото се касае за достъпа на децата и използването на медиите у дома и в училище. Те могат да поемат тази отговорност по различни начини, включително чрез съзнателно и избирателно използване на медиите, стимулиране на критичните нагласи на децата, ограничаване на достъпа до съдържание, което може да повлияе неблагоприятно на физическото, емоционалното и психическото благополучие на децата.

8. Създаването на медии от деца и с деца, за цели, включващи премахването на насилие, следва да бъдат силно насърчавани и подкрепяни.

1. Всички държави-членки на Съвета на Европа са страни по КООНПД и са длъжни да изпълняват нейните разпоредби и да действат в съответствие с нейните принципи. Всички обстоятелства, несъвместими с предмета и целта на КООНПД, следва да бъдат оттеглени.

2. На световно и регионално ниво са приети многобройни инструменти за защита на правата на детето и за закрила на децата от различните форми на насилие.²¹ Присъединяването към тези договорености следва да бъде силно насърчавано. След като бъдат ратифицирани, те трябва да бъдат ефективно прилагани и проследявани и националните закони, подзаконовите нормативни актове, политиките, наредбите, плановете и програмите трябва да бъдат приведени в съответствие с тях.

Превенция

Националната правна рамка следва да даде приоритет на превенцията на насилието и защитата на правата на детето чрез предприемане на действия, като например:

a. регистриране на децата веднага след раждането им, при спазване на националните разпоредби и държавните задължения по съответните международни договорености в тази област; ²²

б. определянето на минимална възраст за встъпване в брак, която не е твърде ниска и е приложима както за момчета, така и за момичета;

в. определянето на минимална възраст за съгласие за сексуални действия;

г. забрана за наемане на позиции, свързани с надзор на деца за лица, осъдени за насилие, включително и сексуално, за престъпления срещу деца;

д. разработване на програми за интервенция и мерки за оценка и предотвратяване на риска от извършване на насилие срещу деца;

е. разработване на система за пълно проучване на тези, които работят с деца, независимо в какво качество, което да гарантира подходящ баланс между правото на детето на закрила от насилие и правото на индивида да запази доброто си име;²³

ж. интегриране в националните законодателства на задължението за зачитане правото на детето да бъде изслушано и да бъде отдадено дължимото значение на детските възгледи.

Забрана за насилие

Държавата има изрично задължение да гарантира правото на децата на закрила от всички форми на насилие, дори и леки. Трябва да бъдат взети подходящи законодателни, административни, социални и образователни мерки, за забрана на всички форми на насилие срещу деца по всяко време и при всякакви условия и да оказва защита на всички деца в рамките на юрисдикцията на държавата. Правни защити и разрешения за каквато и да е форма на насилие, включително за целите на корекция, дисциплина или наказание, в рамките на или извън семействата, следва да бъдат отменени. ²⁴ Забрана трябва задължително да включва:

a. всички форми на сексуално насилие и малтретиране, подкупване на деца и склоняване на деца за сексуални цели;

б. всички форми на експлоатация на деца, включително детската проституция, детската порнография, сексуална експлоатация при пътуване и туризъм, трафик, продажба на деца, незаконно осиновяване, принудителен труд или услуги, робство и практики, подобни на него, отстраняване на органи, за всякакви цели или под всяка форма; ²⁵

в. всички форми на експлоатация на деца чрез използването на нови технологии;

г. всички вредни традиционни практики и обичаи, като например ранен или принудителен брак, убийства на честта и гениталното осакатяване на жени;

д. излагането на децата на насилие или вредно съдържание, независимо от неговия произход и чрез всяко едно средство;

е. всички форми на насилие в институции за настаняване;²⁶

ж. всички форми на насилие в училищата;

з. всички телесни наказания и всички други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на деца, както физически така и психологически;²⁷

i. излагането на децата на насилие в семействата и у дома.

Роля на корпоративните субекти

Трябва да бъдат предприети необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпления, установени в съответствие с чл. 26 от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201).

1. Насилието, включително сексуално, престъпленията срещу деца трябва да бъдат наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции и мерки, като се вземе предвид тежестта на престъплението.²⁸

2. Тези, осъдени за насилие, включително и сексуално, за престъпления срещу деца, както и тези, подложени на наказателно производство следва да бъдат осигурени с достъп до ефективни програми и мерки за интервенция с цел предотвратяване и намаляване на рисковете от повторно извършване на престъпления. ²⁹

3. В съответствие с принципите на социалната интеграция и образование и за предотвратяване на повторно извършване на престъпление, всяка съдебна система, занимаваща се с деца, извършители на насилие, трябва да бъде интегрирана с по-широки социални инициативи, насочени към осигуряване на цялостен подход и приемственост на грижите за такива деца (принцип на участие на общността и продължително лечение).³⁰

4. В съответствие със своите основни принципи, националната правна система следва да предвиди възможност за неналагане на наказания на деца, жертви на насилие, за тяхното участие в незаконни дейности, до степен, до която те са били принудени да го направят.

Утежняващи обстоятелства

Прибягването до насилие срещу деца трябва да бъде взето под внимание, като утежняващо обстоятелство при определянето на санкция. Други обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание, доколкото те не са вече част от съставните елементи на престъплението, следва да включват злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето, отношения, основани на икономическа или всяка друга форма на зависимост, както и участие в престъпна организация. ³¹

1. Трябва да бъдат предприети необходимите законодателни или други мерки, за установяване на юрисдикция върху насилието, включително и сексуално, престъпленията срещу деца, които са граждани на държавата или са обичайно пребиваващи на територията на страната.

2. При спазване на изискванията на международните договорености, трябва да бъдат взети необходимите законодателни или други мерки, за установяване на национална юрисдикция върху насилието, включително и сексуално, престъпленията срещу деца, извършени в чужбина от граждани на държавата и лица, които са обичайно пребиваващи на територията на страната. ³² За да се осигури ефективно екстериториално законодателство, съдебно преследване на извършителите и налагане на санкции, изискването за двойна наказуемост следва да отпадне и да бъде улеснена взаимната правна помощ.

Давност

По отношение на нарушенията, установени от чл. 33 от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, давността следва да продължи за период от време, който е достатъчен, за да позволи ефективното започване на производство, след като детето жертва е достигнало пълнолетие, и който е съизмерим с тежестта на въпросното престъпление.

Законодателството за защита на правата на детето и защитата на децата от всякакви форми на насилие, трябва да бъде напълно и правилно прилагано. За тази цел то трябва да бъде подкрепено от съответните институции, включително независими национални институции за правата на детето и независими механизми за мониторинг, човешки и финансови ресурси, както и да бъде придружено от насоки за всички съответни сектори и специалисти. ³³

1. Наличието на национална политика за правата на детето е от решаващо значение за реализиране на правото на детето да бъде защитено от всякакви форми на насилие. Подобна политика следва да инициира, насърчава и координира процесите, насочени към гарантиране спазването на разпоредбите и принципите на КООНПД, включени във всички аспекти на политиката на правителството и всички публични действия, засягащи децата.

2. Всички национални политики, свързани с благосъстоянието на децата (социална политика, политика за здравеопазването, образователната политика, жилищна политика и т.н.), следва да допринасят за насърчаването и защитата на правата на децата. Приоритетът трябва да бъде съсредоточен към политики, насочени към намаляване на неравенството, бедността и изолацията; подкрепа на семействата; справяне с безработица и недостига на доходи; преодоляване на социалната толерантност, убеждения и ценности, които одобряват и подкрепят насилието; подобряване на социалните мрежи; улесняване на социалната интеграция на имигрантите и техните семейства. Политиките и мерките, разработени в сродни области, трябва да бъдат добре координирани, и техния резултат следва да се подсилва взаимно.

3. Следва да бъдат разработени политики, базирани на научни изследвания, доказателства и собствения опит на децата, с цел предотвратяване, откриване и реагиране на насилието над деца. Особено внимание следва да се обърне на защитата на уязвимите групи, като например деца с увреждания,³⁴ деца, които са или са били настанени в държавна институция за грижа за деца,³⁵ деца в приемни семейства, изоставени деца, ³⁶ непридружени и разделени деца,³⁷ деца на бежанци и такива, търсещи убежище,³⁸ деца, принадлежащи към малцинства, деца, работещи и/или живеещи на улицата,³⁹ деца, живеещи в крайна бедност и неравностойно положение или в сегрегирани райони, ⁴⁰ деца, живеещи в райони с във въоръжени конфликти и извънредни ситуации, ⁴¹ деца, които са настанени в арест или са в конфликт със закона,⁴² и т.н.

1. Общата цел на политиките за децата и семействата следва да бъде:

a. подкрепа на семействата относно техните отговорности по отглеждане на децата;

б. предотвратяване, доколкото е възможно, отделянето на децата от техните семейства;

в. предоставяне на алтернативни семейни грижи и базирани в общността алтернативи на настаняването на деца в институции, които са в най-добрия интерес на детето; и

г. в случаите на разделяне и, когато е необходимо, за да се осигури постоянна връзка между децата и техните родители и подкрепа на събирането на семейството, когато това е в най-добрия интерес на детето.

2. Насърчаване на позитивните и ненасилствени форми на отглеждане на децата трябва да бъде в центъра на политиките за деца и семейства. Позитивното родителство се отнася до родителско поведение, което зачита правата на детето и най-добрите интереси на децата, дава възможност, насочва и признава децата като личности сами по себе си. Позитивното родителство не е пермисивно, но определя границите, които трябва да помогнат на децата да развият потенциала си в пълна степен.⁴³

3. Институционализирани грижи трябва да бъдат използвани само в най-добрите интереси на детето, като въпрос от последна инстанция, за възможно най-кратък период от време, както и да има като основна цел успешната интеграция и / или повторно интегриране на детето в обществото .⁴⁴ Деца могат да бъдат настанени в институции, само за да се отговори на потребностите, които са били създадени като императив на основата на мултидисциплинарна оценка.

1. Устойчивата институционална рамка, необходима за реализирането на стратегията, следва да съдържа следните основни елементи:

a. агенция на национално равнище (когато това е възможно и в съответствие с националните разпоредби), натоварена с основната отговорност за защита на децата от насилие. Този орган трябва да играе ключова координираща функция и мониторинг, доколкото се отнася за прилагането на стратегията и поема цялата отговорност в случаи на насилие над деца;

б. всяка публична институция, допринасяща за закрила на детето трябва да има ясно дефинирана роля в съответствие с по-широките цели на стратегията. Институциите трябва да имат ясно задължение да си сътрудничат с координиращата агенция и всички други институции и участници, включително гражданското общество. Мандатите на различните институции, както и на длъжностните характеристики на персонала им, следва да бъдат взаимосвързани;

в. трябва да бъде създадена независима институция за правата на човека в съответствие с принципите от Париж⁴⁵ за насърчаване и защита на правата на детето (например омбудсман / специален комисар за правата на детето, установен по законодателен път, самостоятелно или като фокусна точка в рамките на съществуваща институция за правата на човека). Тази институция трябва да има такива правомощия, каквито са необходими, за да може да изпълнява мандата си ефективно и независимо, включително правомощието да изслушва всяко лице; да получават всякаква информация и / или документи, необходими за оценка на случаи, попадащи в нейната компетентност; достъп по всяко време до заведения, предоставящи грижи за деца; да предлага инициативи и мерки, включително законодателни мерки; да провежда кампании за повишаване на осведомеността; да разпространява информация относно правата на детето, към децата в частност; и да контролира действията на правителствата. Институцията трябва да разполага с адекватна инфраструктура, финансиране (включително специално за правата на детето, в рамките на институции на широка основа), персонал и помещения. Тя трябва да се свързва със стратегията за проектиране, оценка и последващи действия;

г. орган, като център за наблюдение за правата на детето, национална статистическа служба или научноизследователски институт, занимаващи се с деца, трябва да координират събирането, анализа, управлението и разпространението на данни за насилието и да насърчава научните изследвания, за да оказва влияние върху дизайна на стратегията и изпълнението ѝ;

д. всички институции, предоставящи грижи и услуги за деца трябва да бъдат акредитирани и регистрирани при компетентните публични органи, въз основа на съответното законодателство и националните минимални стандарти за грижа. Независими мониторингови механизми за вътрешен контрол следва да бъдат въведени, за да се гарантира спазването на стандартите;

е. всички институции, услуги и заведения, които отговарят за грижите и закрилата на децата трябва да бъдат насърчавани да приемат кодекси за добро поведение, включващи забрана, предотвратяване и отхвърляне на всички форми на насилие срещу деца, и се очаква да се придържат изцяло към тези кодове. Следва да бъдат създадени модели на длъжностни характеристики за всяка професионална група. Те трябва да съдържат задължение за спазване на правата на детето и докладване на насилието на компетентните органи;

ж. следва да бъдат установени необходимите връзки между институциите на национално, регионално и местно равнище, както и следва да бъдат изградени ефективни партньорства въз основа на ясното разделение на компетенциите, определени в съответните споразумения за партньорство;

з. гражданското общество трябва да стане неразделна част от институционалната рамка, и участниците, като следва да бъдат поканени институции за правата на човека, професионални мрежи, деца и детски организации, за да допринесат за изпълнението на стратегията за проектиране, изпълнение, оценка и последващи действия.

1. Основната цел на институциите, службите и заведенията, които отговарят за грижите, образованието и закрилата на децата трябва да бъде гарантирането, до максималната възможна степен, на оцеляването, развитието и благополучието на децата. ⁴⁶

2. Всички деца трябва да имат достъп до качествени услуги, съобразени с техните нужди. Използването на мултидисциплинарни модели на услуги, включващи социални грижи, здравеопазване, образователна и психологична помощ и насоки за семействата, трябва широко да бъдат насърчавани. Такива модели трябва да разчитат на силно междусекторно сътрудничество, подходящо квалифициран персонал, интегрирана учебна програма, както и централизирана рамка за изпълнение.

3. Трябва да бъдат предоставяни, особено на местно равнище, услуги за превенция на насилието, за защитата на децата и лечение на пострадалите. Надеждни процедури и механизми, включително за обмен на съответна информация и най-добри практики, следва да бъдат въведени чрез междуведомствени споразумения и протоколи.

1. Следва да бъдат установени регламенти за всички институции, услуги и заведения, които отговарят за грижите, образованието и закрилата на децата, за определяне на стандарти, насочени към най-добрите интереси и цялостно развитие на детето.⁴⁷ Спазването на тези стандарти следва да се гарантира чрез обучение на персонала, вътрешен контрол и редовен независим мониторинг. Всички нарушения на правата на детето в такива предприятия следва да бъдат санкционирани в съответствие с подходящи и ефективни процедури.

2. Специфични изисквания следва да се прилагат към правосъдната системата за непълнолетни и заведенията, осигуряващи институционализирани грижи, за да се гарантира, че правата на детето са напълно защитени, децата се радват на добро качество на живот и съществуват възможности да участват във всички дейности, в които обичайно участват техните връстници. ⁴⁸

3. Необходимо е да се въведе система за пълно проучване на тези, които работят с деца, независимо в какво качество, което да гарантира подходящ баланс между правото на детето на закрила от насилие и правото на индивида да запази доброто си име;

1. Всички институции, услуги и заведения, които отговарят за грижите, образованието и закрилата на децата следва да бъдат обект на редовен независим мониторинг с оглед на:

a. предоставяне на правни гаранции както за децата, така и за персонала, които са напълно наблюдавани;

б. проверка на целесъобразността и правилността на публичните разходи;

в. предоставяне на насоки за изпълнението на закони и разпоредби за хуманно отношение към деца.

2. Мониторингът следва да се извършва от независим орган, определен от закона и от специално обучен персонал.

1. Образованието за правата на детето и познаването и разбирането на властите, пред които може да бъде докладвано насилие има две съществени условия, които позволяват по-широко докладване на насилието както от деца, така и от възрастни. За да бъде истински ефективен, механизмът за докладване трябва да бъде съобразен с децата и да бъде част от една по-широка система, обхващаща докладване, отнасяне и обслужващи дейности. Такава система трябва да зачита правата на детето и да предлага на децата (и, при необходимост - на техните семейства), необходимата защита, включително защитата на личния им живот, без неоправдано забавяне.

2. Докладването на насилие трябва да бъде задължително за всички професионалисти, работещи за и с деца, включително тези в организации и частни лица, изпълняващи задачи от името на държавата. Където съществува задължително докладване, степента, в която различните агенции изпълняват своите задължения за докладване следва да се разглежда на регулярна основа.

3. За да се насърчи по-широкото докладване от професионалисти, могат да бъдат въведени законодателни промени, за да:

a. защитят тези, които докладват или да инициират жалби от отговорност в случаите на основателни грешки в оценката на риска от насилие;

б. премахване на изискването за получаване на разрешение от родителите или лицата, полагащи грижи, за подаване на жалба;

в. гарантира, че нормите за поверителност не възпрепятстват докладването, където децата са се съгласили, или е преценено, че не са в състояние да разберат, и където специалистите считат, че докладването или отнасянето е в най-добрите интереси на детето.

4. Децата и техните семейства трябва да имат достъп до информация, включително и във формат, съобразен за деца, за това, кои действия и практики представляват насилие, например тормоз и малтретиране в училищата, и на кого и как биха могли да бъдат докладвани такива случаи. Дадено дете трябва да бъде в състояние да подаде доклад, без съгласието на нейния или неговия родител или настойник.

5. Всяка служба, институция или заведение, отговорни за грижите, образованието и закрилата на децата, трябва да има добре оповестена и лесно достъпна услуга, уважение към личния живот на детето, за да разследва бързо и старателно твърденията за насилие срещу деца. Всички деца, включително тези, под грижата на законна институция, както и деца с увреждания, ⁴⁹ техните родители и настойници, трябва да бъдат информирани за тези механизми за подаване на жалби. Процедурата трябва да даде възможност за ефективен достъп до услуги за подкрепа, като се избягва всяко заклеймяване на детето- жертва.

6. Независима, поверителна, добре рекламирана, лесна за запомняне, безплатна телефонна линия за помощ, следва да бъде достъпна за деца, за да могат да потърсят поверителни и професионални консултации и да докладват за насилието.

7. Служби за реагиране при извънредни ситуации следва да се създадат във всеки регион за деца, жертви на насилие, включително жертви на сексуална експлоатация, сексуално насилие, вредни традиционни практики и всички форми на насилие в дома и семейството. Данните за контакт на службата трябва да са известни на децата, семействата и другите, които с в контакт с деца.

6.5. Механизми за сезиране

1. Процедурите за сезиране относно деца, жертви на насилие, както и условията и реда за междуведомствено сътрудничество, трябва да бъдат ясно определени (т.е. между социалните служби, образованието, здравеопазването, полицията, прокуратурата, доброволни и частни агенции). Такива процедури следва да се приемат след оценка на специфичните обстоятелства на всяка конкретна жертва, като се отдава дължимото значение на нейните или неговите възгледи и, когато това е в най-добрия интерес на детето, и за възгледите на нейните или неговите родители или настойници.

2. Децата трябва да бъдат насърчавани, включително чрез предоставяне на независими застъпничество и услуги за подкрепа, да говорят на съответния орган за преживяванията си по време на насилието.

3. Децата жертви следва да бъдат оценени без забавяне, а за пострадали от насилие в дома и семейството, следва да се установи защитния капацитет на лицето, което не е упражнило насилие и положението на другите деца, които живеят в дома.

1. Държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за подпомагане на физическото и психическото възстановяване и рехабилитация на децата-жертви и свидетели на насилие ⁵⁰и, ако е необходимо, на техните семейства. Тези услуги трябва да се предоставят незабавно и в среда, която да насърчава здравето, самоуважението и достойнството на детето.

2. Изпълнението на мерките за възстановяване и реинтеграция на деца, извършители на насилие, трябва да се основават на най-добрите интереси на детето, ограничени от тежестта на извършеното престъпление (принцип на пропорционалност) и да вземат предвид възрастта, физическото и психическото благосъстояние, развитие, капацитет и лични обстоятелства (принцип на индивидуализация), както са установени при необходимост от психологически, психични или социални доклади от разследване.⁵¹

3. Службите, отговарящи за възстановяване, рехабилитация и социална реинтеграция на деца жертви, свидетели или извършители на насилие, трябва да следват мултидисциплинарен и междуведомствен подход, като разглеждат детето в по-широкия контекст на семейството, общността и нейното или неговото културно минало. Трябва да се търси подходящо равновесие между основните и специализирани услуги, както и програми, насочени към индивидуални и фактори на отношенията и тези, с акцент върху общността и социалните аспекти

6.7. Правосъдната система⁵²

1. Съдебни и извънсъдебни процедури следва да бъдат провеждани в най-добрия интерес и при пълно зачитане на правата на детето, включително и правото на защита от всички форми на насилие.

2. За да се защитят правата на детето и законните интереси на децата в целия процес, децата трябва да получат достъп до медиация, свободни и независими юридически услуги, застъпничество и обслужващи дейности. Трябва да се положат усилия, за да се гарантира, че наличните средства за защита са ефективни, и че е налице ефективно изпълнение на съдебните решения и присъди.

3. Съдебни и извънсъдебни процедури, свързани с деца, трябва да бъдат ускорени, третирани като приоритет и да бъдат завършени без неоправдано забавяне. За тази цел следва да се насърчава по-доброто сътрудничество и координация между всички страни в съдебния процес.

4. Съдебните и извънсъдебни производства, следва да зачитат правото на детето да бъде изслушано и да да вземат под внимание неговите или нейните възгледи. За да се даде възможност смислено участие от тяхна страна, децата трябва да бъдат информирани за техните процесуални права по начин, който се съобразява напълно с тяхната възраст и степен на зрялост и подкрепен от независим представител.

5. Следва да бъдат предвидени специална защита, процедури и заведения, за да се гарантира, че децата жертви и свидетели на насилие, са напълно подпомагани. По-специално:

a. съдебното производство не следва да влошава травматичното преживяване на детето. Когато е уместно, отговорът на правосъдието трябва да бъде последван бързо от адекватни услуги за подкрепа;

б. неприкосновеността на личния живот на децата и на техните семейства, следва да бъдат защитени по време на процеса. ⁵³ Когато е необходимо, трябва да се вземат подходящи мерки за сигурност, за да се избегне сплашване, отмъщение или повторно виктимизиране на децата жертви и свидетели на насилие и на техните семейства.

6. Възрастта на наказателна отговорност следва да бъде определена от закона и да се предвиди да е подходящо висока, като се имат предвид факторите, свързани с развитието на детето. За деца, извършители на насилие, концепции за възмездие и репресии трябва да отстъпят място на целите на рехабилитацията и възстановителното правосъдие, с дължимото внимание към ефективна обществена безопасност и подходящи човешки права и правни гаранции за децата жертви. ⁵⁴

7. Следва да бъдат установени алтернативи на институционализирани грижи за деца, извършители на насилие, като помощ, напътствия и наблюдение; консултиране; пробация; приемна грижа; и образователни и професионални програми за обучение. Общата цел на тези мерки трябва да бъде да се улесни успешната социализация и реинтеграция на децата в семейството, общността и обществото.

8. Децата, извършители на насилие, не следва да бъдат лишавани от свобода, освен когато това е необходимо като последна мярка, използвана за най-кратък период от време и която се извършва в специално предназначени заведения. Условията на задържане трябва да бъдат в съответствие с КООНПД и други съответни стандарти и да вземат предвид специфичните нужди на профила на детето. ⁵⁵ Деца, подложени на всякаква форма на лишаване от свобода, трябва да бъдат задържани отделно от възрастните, освен ако се счита, че това противоречи на техните интереси.⁵⁶

7. Научни изследвания и събиране на данни

1. Идентификацията на ефективна стратегия за закрила на децата от насилие, зависи от наличността и правилния анализ на данни на национално, регионално и местно равнище. Приемането на национална програма за научни изследвания представлява най-подходящият начин за насърчаване на интегриран и системен подход за събиране на данни, анализ, разпространение и научни изследвания. Този подход, inter alia, означава следното:

a. базово проучване на насилието срещу деца като предпоставка за всеки процес на стратегическо планиране;

б. етични и редовни изследвания, включващи интервюта с деца и отделно с техните родители или лицата, полагащи грижи за тях, в условия на поверителност и доверие, за да се установи възможно най-точно действителното преживяване на насилие от страна на децата;

в. продължителни мащабни изследвания върху първопричините за насилието и взаимната зависимост на различните му форми;

г. разработване на хармонизирана методология с общ набор от показатели, позволяващи идентифицирането на уязвимите на насилие групи деца;

д. продължаващи изследвания относно точното естество на рисковете за деца чрез Интернет, и как тези рискове се изместват във времето и са смекчавани от интервенциите;

е. изследвания в областта на защитните фактори, по-специално механизми за устойчивост на децата;

ж. анкети за възрастни и деца, извършители на насилие, с цел разработване на критерии и параметри за тяхната оценка и третиране;

з. изследвания в това, което работи за защитата на децата от насилие и изготвяне на оценка на съществуващите отговори, включително методологии за преглед и оценка на услугите и програмите за превенция на насилието и разработване на критерии за качество;

i. проучвания за количеството на социалните разходи на насилието срещу деца.

a. редовен статистически мониторинг, въз основа на утвърдена методология, на насилието над деца на национално, регионално и местно равнище в всички ситуации. Данните трябва да бъдат разбити по пол, възраст, форма на насилие, домакинство от градски или селски тип, характеристики на семействата, равнище на образование и национален, социален и етнически произход;

б. събиране на количествени и качествени данни за продължителността и резултатите от съдебното производство с участието на деца, включително охранителни мерки, предвидени за децата, жертви на насилие.

Създаване на национални бази данни⁵⁷

a. относно детската раждаемост и смъртност, включително механизъм за преглед за установяване на смърт на детето (и сериозно нараняване);

б. относно постъпване, напускане или смяна на институциите, както и всички форми на алтернативните форми на грижа и заведения за лишаване от свобода, включително вписването на всички случаи на насилие над деца в такива институции;

в. относно лица, осъдени за насилствени престъпления срещу деца, включително генетичния им профил(ДНК).⁵⁸

Координация

a. определянето (когато това е възможно и в съответствие с националните условия) на единен орган, за предпочитане център за наблюдение, за правата на детето, националната статистическа служба или научноизследователски институт, за координиране и разпространяване данни, касаещи децата в национален мащаб и обмен на информация в международен план;

б. активно участие на всички агенции с роля за закрила на детето в събирането на данни.

2. Всички институции, услуги и съоръжения, които набират персонал за работа за и с децата, следва да имат лесен, но подходящо контролиран достъп до данните на лицата, осъдени за насилствени престъпления срещу деца.

3. Обработка на лични данни на национално, регионално и местно равнище трябва да бъде съобразена с международно приетите стандарти и етичните гаранции ⁵⁹.

4. Следва да бъдат установени международно съгласувани единни стандарти за улесняване на международната сравнимост на данните.

1. Държавите-членки на Съвета на Европа трябва да си сътрудничат помежду си, в съответствие с тези насоки и чрез прилагане на съответните международни и регионални инструменти и договорености въз основа на единно или реципрочно законодателство и вътрешни закони, във възможно най-голяма степен, за целите на:

а. предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу деца;

б. закрила и подпомагане на деца жертви и свидетели;

в. разследването или наказателното преследване на престъпления, свързани с насилието над децата.

2. Държавите-членки трябва да си оказват взаимна помощ в най-голяма степен при производства по престъпления, свързани с насилието над деца, като отвличания на деца, трафик на деца, сексуална експлоатация и сексуално насилие на деца.

3. С цел улесняване на прилагането на насоките, държавите-членки следва да засилят, когато е уместно, сътрудничеството в рамките на съответните междуправителствени организации, транснационални мрежи и други международни организации.

4. Всяка държава-членка следва да се стреми да интегрира, когато е уместно, предотвратяването и ликвидирането на всички форми на насилие срещу деца, в програмите за помощ за развитие, предвидени в полза на трети страни.

• Конвенция за правата на детето, Резолюция на Общото събрание. 44/25, анекс, 44 UN GAOR притурка (№ 49) към 167, Документ на ООН A/44/49 (1989), влязла в сила на 2 септември 1990 г.

• Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, Резолюция на Общото събрание 54/263, анекс I, 54 UN GAOR притурка (№ 49) към 7, Документ на ООН A/54/49 том III. (2000), влязъл в сила на 12 февруари 2002 г.

• Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, Резолюция на Общото събрание 54/263, анекс II, 54 UN GAOR притурка (№ 49) към 6, Документ на ООН A/54/49 том III. (2000), влязъл в сила на 18 януари 2002 г.

• Международен пакт за граждански и политически права, приет и открит за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция на Общото събрание 2200A (XXI) от 16 декември 1966 г., влязъл в сила на 23 март 1976 г., в съответствие с чл. 49

• Международен пакт за социални и икономически права, приет и открит за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция на Общото събрание 2200A (XXI) от 16 декември 1966 г., влязъл в сила на 3 януари 1976 г., в съответствие с чл. 27

• Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет и открит за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция на Общото събрание 39/46 от от 10 декември 1984 г., влязъл в сила 26 юни 1987 г., в съответствие с чл. 27.1

Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета с резолюция на Общото събрание 2106 от 21 декември 1965 г., влязла в сила 4 януари 1969 г., в съответствие с чл. 19

• Международна конвенция за защита на правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства, приета с Резолюция на Общото събрание 45/158 от 18 декември 1990 г.

• Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, Ню Йорк, 18 декември 1979 г. Приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации. Влязла в сила като международна договореност на 3 септември 1981 г.

• Конвенция за правата на хората с увреждания, приета с Резолюция на Общото събрание 61/106 от 13 декември 2006; влязла в сила май 2008 г.

• Конвенция относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд (ILO №182), 38 ILM 1207 (1999), влязла в сила 19 ноември 2000 г.

• Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа и труд (ILO 138), приета на 26 юни 1973 г. влязла в сила 19 юни 1976 г.

• Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приет и открит за подписване, ратифициране и присъединяване чрез Резолюция на Общото събрание 55/25 от 15 ноември 2000г.

• Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 1950/1953)

• Европейска социална харта (ETS № 35, 1961/1965)

• Европейска социална харта(ревизирана) (ETS № 163, 1996/1999)

• Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (ETS № 126, 1987/1989)
• Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201: 2007/…)

• Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора (CETS № 197, 2005/2008)

• Конвенция относно личните отношения във връзка с децата (ETS № 192, 2003/2005)

• Конвенция за киберпрестъпленията (ETS № 185, 2001/2004)

• Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните потоци от данни (ETS № 181, 2001/2004)

• Европейската конвенция относно упражняване на правата на децата (ETS № 160, 1996/2000)

• Конвенция за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108, 1981/1985)

• Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права (ETS №105, 1980/1983)

• Европейска конвенция относно осиновяването на деца (ETS № 58, 1967/1968)

• Европейска конвенция относно осиновяването на деца (ревизирана) (CETS № 202, 2008/…).

• Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (сключена на 25 октомври 1980 г., влязла в сила на 1 декември 1983 г.)

• Хагска конвенция относно компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата (сключена на 19 октомври 1996 г., влязла в сила на 1 януари 2002 г.)

• Хагска конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (сключена на 29 май 1993 г., влязла в сила на 1 май 1995 г.)

• Хагска конвенция за приложимото право към задълженията за издръжка на деца (сключена на 24 октомври 1956 г., влязла в сила на 1 януари 1962 г.)

• Хагска конвенция относно признаването и изпълнението на решения, свързани със задължения за издръжка на деца (сключена на 15 април 1958 г. влязла в сила на 1 януари 1962 г.).

• Препоръка CM/Rec(2009)5 относно мерките за закрила на децата срещу вредно съдържание и поведение и за насърчаване на тяхното активно участие в новата информационна и комуникационна среда

• ПрепоръкаCM/Rec(2008)11 относно европейските правила за малолетни и непълнолетни нарушители, подлежащи на санкции или мерки

• ПрепоръкаCM/Rec(2008)6 относно мерките за насърчаване на спазването на свободата на изразяване и информация по отношение на филтрите в Интернет.

• ПрепоръкаCM/Rec(2008)4 укрепване на интеграцията на децата на мигранти и с имигрантски произход

• ПрепоръкаCM/Rec(2007)13относно интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете в образованието

• ПрепоръкаCM/Rec(2007)9 относно проекти за живот за непридружени деца мигранти

• ПрепоръкаRec(2006)19 относно политиката за подкрепа на позитивното родителство

• ПрепоръкаRec(2006)12 относно даване на права на децата в новата информационна и комуникационна среда

Като има предвид Препоръка Rec(2006)5 на Съвета на Европа относно списъка с действия на Съвета на Европа за насърчаване правата и пълното участие на хора с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хора с увреждания в Европа 2006 - 2015 г;

- ПрепоръкаRec(2006)2 относно Европейските правила за затворите;

• ПрепоръкаRec(2006)1 относно ролята на националните младежки съвети за разработването на младежка политика

• ПрепоръкаRec(2005)5 относно правата на деца, живеещи в домове за настаняване;

• Препоръка Rec(2004)13 относно участието на младежи в живота на местните и регионалните общности

• ПрепоръкаRec(2003)20 относно нови начини за справяне с престъпността сред малолетните и непълнолетните и ролята на правосъдието;

• Препоръка Rec(2002)12 относно ролята на образованието за демократичното гражданско общество.

• ПрепоръкаRec(2002)8 относно дневните грижи за деца

• Препоръка Rec(2002)5 относно относно защитата на жените от насилие

• Препоръка Rec(2001)16 относно защитата на децата срещу сексуална експлоатация

• ПрепоръкаRec(2001)10 относно Европейския етичен кодекс на полицията;

• ПрепоръкаRec(2001)8 относно саморегламентирането на кибернетичното съдържание;

• Препоръка Rec(2000)11 относно действия срещу трафика на хора с цел сексуална експлоатация

• Препоръка № R (98) 8 относно участието на децата в семейството и социалния живот

• Препоръка № R (97) 19 относно изобразяването на насилие в електронните медии

• Препоръка № R (97) 13 относно сплашването на свидетели и правата на защитата

• Препоръка № R (94) 14 относно провеждането на цялостна и интегрирана семейна политика

• Препоръка № R (93) 2 относно медико-социалните аспекти на малтретирането на деца

• Препоръка № R (91) 11 относно сексуалната експлоатация, порнографията, проституцията и трафика на деца и млади хора

• Препоръка № R (91) 9 относно спешни мерки в областта на семейното право

• Препоръка № R (90) 2 относно социалните мерки, свързани с насилието в семейството

• Препоръка № R (87) 6 относно приемните семейства

• Препоръка № R (85) 4 относно насилието в семейството

• Препоръка № R (79) 17 относно защитата на децата срещу недобронамерено отношение

Резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа

• Резолюция ResAP(2005)1 относно защита от малтретиране на възрастни и деца с увреждания

• Препоръка 1861 (2009) относно убийството на жени

• Препоръка 1854 (2009) относно достъпа до права за хората с увреждания и тяхното пълноценно и активно участие в обществото

• Препоръка 1849 (2008) относно популяризиране на културата на демокрацията и човешките права, чрез подготовката на учителите

• Препоръка 1828 (2008)относно изчезване на новородени бебета за незаконно осиновяване в Европа

• Препоръка 1815 (2007) относно проституцията – каква позиция да заемем?

• Препоръка 1778 (2007) относно децата жертви: ликвидиране на всички форми на насилие, експлоатация и злоупотреба

• Препоръка 1703 (2005) относно защита и подпомагане на разделените деца, търсещи убежище

• Препоръка 1698(2005) относно правата на децата в институции: последващи действия съгласно Препоръка 1601(2003)на Парламентарната асамблея

• Препоръка 1666 (2004) относно общоевропейска забрана на телесното наказание на деца

• Препоръка 1596 (2003) относно положението на младите мигранти в Европа
• Препоръка 1632 (2003) относно тийнейджърите в беда: социален и здравен подход към младежкото неразположение

• Препоръка 1601 (2003) относно подобряване на съдбата на изоставените в институции деца

• Препоръка 1561 (2002) относно социалните мерки за подпомагане на децата във войната в Югоизточна Европа

• Препоръка 1555 (2002) относно образът на жените в медиите

• Препоръка 1551 (2002) относно изграждане на обществото на 21-ви век с и за

децата: последващи действия във връзка с Европейската стратегия за за децата (Препоръка 1286 (1996))

• Препоръка 1545 (2002) относно кампанията срещу трафика на жени

• Препоръка 1532 (2001) относно динамичната социална политика за деца и юноши в градовете

• Препоръка 1526 (2001) относно кампанията срещу трафика на непълнолетнии пресичане на източноевропейския път – примерът на Молдова

• Препоръка 1523 (2001) относно домашното робство

• Препоръка 1501 (2001) относно отговорностите на родителите и учителите за възпитанието на децата

• Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование

• Препоръка 1460 (2000) относно създаването на Европейски омбудсман за децата

• Препоръка 1459 (2000): План за действие спрямо децата на Косово

• Препоръка 1449 (2000) относно нелегалната миграция на юг от Средиземно море в Европа

• Препоръка 1443 (2000) относно международно осиновяване: зачитане на правата на децата

• Препоръка 1398 (1999) относно положението на децата в Албания

• Препоръка 1371 (1998) относно насилието и пренебрегването на децата

• Препоръка 1336 (1997) относно борбата срещу експлоатация на детския труд като приоритетен въпрос

• Препоръка 1286 (1996) относно Европейската стратегия за децата

• Препоръка 1121 (1990) относно правата на децата

• Препоръка 1065 (1987) относно трафика на деца и други форми на експлоатация на деца

• Резолюция 1654 (2009) относно убийството на жени

• Резолюция 1624 (2008) относно превенция на първичната форма на насилие към децата: изоставянето при раждане

• Резолюция 1587 (2007) относно положението на децата, които живеят в постконфликтни зони на Балканите

• Резолюция 1579 (2007) относно проституцията – каква позиция да заемем?

• Резолюция 1530 (2007) относно децата жертви: ликвидиране на всички форми на насилие, експлоатация и злоупотреба

• Резолюция 1337 (2003) относно въпросите на миграцията, свързана с трафика на жени и проституцията

• Резолюция 1307 (2002) относно сексуалната експлоатация на деца: нулева толерантност

• Резолюция 1291 (2002) относно международните отвличания на деца от един от родителите им

• Резолюция 1247 (2001) относно гениталното осакатяване на жени

• Резолюция 1215 (2000) относно кампанията срещу наемането на деца като войници и тяхното участие във въоръжени конфликти.

• Резолюция 1212 (2000) относно изнасилването по време на въоръжени конфликти.

• Препоръка 1099 (1996) относно сексуалната експлоатация на деца

Препоръки на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа

• Препоръка 253 (2008) относно социалната реинтеграция на децата, които живеят и/или работят на улицата

• Препоръка 242 (2008) относно интеграцията и участието на младите хора на местно и регионално равнище

• Препоръка 241 (2008) "Детето в града"

• Препоръка 135 (2003) относно местното партньорство за превенция и борба с насилието в училище

• Препоръка 53 (1999) относно политиките за нуждаещите се деца/юноши и семействата

• Насоки за правата на човека, предназначени за доставчици на Интернет услуги“, Съвет на Европа (2008)

• Насоки за правата на човека, предназначени за доставчици на онлайн игри, Съвет на Европа (2008)

• Декларация на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на достойнството, сигурността и неприкосновеността на личния живот на децата в Интернет (6 февруари 2008 г.)

• Препоръки и насоки за насърчаване на живот в общността за деца с увреждания и деинституционализация, както и подпомагане на семействата в грижата за тяхното дете с увреждания у дома, Съвет на Европа (2008)

• Brown H. Защита от малтретиране на възрастни и деца с увреждания, Публикация на Съвета на Европа, Страсбург (2003), ISBN 92-871-4919-4.

• Пакта от Рио де Жанейро за предотвратяване и премахване на сексуалната експлоатация на деца и юноши, Третия световен конгрес срещу сексуалната експлоатация на деца и юноши, Рио де Жанейро, 25-28 ноември 2008 г.

• "Насилието срещу деца", проучване на Генералния секретариат Обединените нации, 29 август 2006 г.

• "Спрете насилието над деца. Действие сега! ", Доклад от регионалните консултации за проучване на Организацията на обединените нации за насилието срещу деца, 5-7 юли 2005 г. Любляна, Словения

• Глобалния ангажимент от Йокохама, приет на Втория световен конгрес срещу сексуалната експлоатация на деца, Йокохама, Япония, 17-20 декември 2001 г.

• Декларацията и Програмата за действие от Стокхолм, приети по време на Първия световен конгрес срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел, Стокхолм, Швеция, 27 - 31 август 1996 г.

• Декларация и план за действие, приети на Третата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа, Варшава, 16-17 май 2005 г.

• Окончателна декларация и план за действие, приети на Втората среща на върха на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа, Страсбург, 10-11 май 1997 г.

• Ангажимента и Плана за действие, приети от участниците от Европа и Централна Азия по време на конференцията относно "Защита на децата от сексуална експлоатация", Будапеща, 20-21 ноември 2001 г.

• Правила на Организацията на обединените нации за закрила на непълнолетните, лишени от свобода, 1990 г.

• Минимални стандартни правила на Организацията на обединените нации относно мерки, несвързани с лишаване от свобода (Токийски правила, 1990 г.);

• Минимални стандартни правила на Организацията на обединените нации за администриране на младежкото правосъдие (Пекински правила, 1985 г.);

• "Свят, подходящ за деца", Общото събрание на ООН прие заключителен документ на 10 май 2002 г.

Други публикации

• Besag V., Насилници и жертви в училищата, 1989 г.

• Crothers L.M. и Levinson E.M., Оценка на тормоза: Преглед на методи и инструменти, Вестник за консултиране и развитие, 84(4), 2004 г.

• Whitted K.S. и Dupper D.R., Най-добри практики за предотвратяване или намаляване на тормоза в училищата. Децата и училищата, Том. 27, № 3, юли 2005 г.