Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч

От пожара са унищожени двигателният сектор и купето. Под него е намерена стопена пластмасова бутилка. Местопроизшествието е запазено за извършване на допълнителен оглед на сутринта. По случая е образувано досъдебно производство по описите на Пето районно управление в Бургас.

Разследването е възложено на дознател от ОДП – Бургас. За установяване на очевидци са проведени разговори с живеещи в бл. 40, но пряк очевидец не е установен.

Извършен е обход на района около местопроизшествието за установяване на следи или вещи, свързани с палежа. Извършена е проверка в бензиностанциите в района за лица, зареждали гориво в пластмасови бутилки. За съжаление, такива също не са установени.

Още същия ден е проведен разговор със служителя по сигурността при телевизия „Скат”, който е споделил, че фирмата не е в конфликт с конкурентни фирми, няма задължения към физически лица, не са получавани заплахи и не може да посочи конкретен повод или извършител на палежа.

Поради ангажираността на Валери Симеонов с подготовката на сесия на Общинския съвет в Бургас срещата с него и програмния директор на телевизията е проведена на 28 ноември. В разговора те не са изразили съмнение и предположение за извършители на конкретния случай. В качеството си на свидетел е разпитан и шофьорът на автомобила. Той е заявил, че автомобилът е бил паркиран на обяд на 23 ноември пред бл. 40 в жк „Зорница”, където е техническата работилница на фирмата, във връзка с подготовката за зимния сезон. Водачът е споделил, че не е получавал заплахи.

В Пето РПУ са проведени разговори и с лица от криминалния контингент, склонни към извършване на такива престъпления. По дознанието е назначена химическа експертиза за установяване на веществото в иззетата от местопроизшествието пластмасова бутилка. Издигнати са работни версии, по които се провеждат всички необходими оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин Шопов, имате две минути за дуплика.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Не може да има по-неудовлетворителен отговор за мен, господин министър. Той беше отбиване на номер и това Ви облекчава, че просто българските граждани не можаха да видят как мънкахте. Това беше формално прочетен отговор, написан, който описа ситуацията, но не ме увери, че нещо е направено, за да бъдат разкрити виновниците. Точно затова те са си позволили, за да направят само седем дни след това втори атентат, второ подпалване, вече на колата „Ситроен-Берлинго”, защото просто те по презумпция са знаели, че Вие и Вашите служители сте просто беззъби, просто сте ги окуражили да продължат това, което са направили първия път, да го направят и втори път.

Защо да не го направят, като само няколко дни по-късно, на 2 декември Ваши служители са малтретирали и прибрали в ареста служител на телевизия „Скат”. Касае се до целенасочена кампания, до репресия, която вече се вижда, че е перманентна.
Вие няма какво да търсите извършителите сред криминалния контингент, както казвате, а извършителите са сред политическия ви контингент. Защото се касае до изпълнението на мръсна политическа поръчка и то на мръсни политически поръчки, в множествено число, защото това са повтарящи се актове. Това са среди и кръгове, които са свързани с Вас, свързани с БСП. Вие много добре знаете, че това са политически кръгове и среди от управляващите гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, въздържайте се от политически квалификации.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Среди и кръгове на БСП, които не бяха избрани за пореден мандат да управляват гр. Бургас. Това Ви е ясно на Вас. Ако желаете да откриете извършителите, потърсете ги там, защото явно техните интереси са засегнати и те отвръщат по този начин – палежи, бой и репресии.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! На това волнодумство как да Ви отговори човек? Или поне как да отговори нормален човек?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Асен Агов, относно европейски регистрационни номера в България.

Господин Агов, заповядайте да развитие Вашия въпрос.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Въпросът ми е много практичен, господин министър. България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., но у нас продължават да се издават национални регистрационни номера. Това са онези номера, където в синьото поле долу вляво е изписано BG, както е във всички европейски номера, между другото, но отгоре стои националният трикольор. В повечето европейски номера, а виждам това са и колите, които идват от новите страни – членки на Европейския съюз, националният флаг е заместен с кръга на 12-те звезди на Европейския съюз.

Разбирам да не е имало подготовка във фирмата на BMW, това е фирма на Министерството на вътрешните работи, която произвежда номерата, да речем, към декември миналата година, когато все още имаше въпросителни за това дали България ще се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., но сега сме декември 2007 г. и продължават да се издават такива номера.

Защо у нас не се издават европейски регистрационни номера, господин министър?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Агов.

Господин министър, заповядайте за отговор.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин Агов, формата, размерите и съдържанието на българските регистрационни табели на моторни превозни средства съответстват на изискванията на Регламент № 2411 на Съвета на Европа от 3 ноември 1998 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителен знак на държавата членка, в която се регистрират моторните превозни средства и техните ремаркета. Регламентът се прилага за моторни превозни средства, които са регистрирани в държавите членки и се движат на територията на Общността. Регламентът коментира и възприема като задължителен атрибут единствено и само отличителния знак на държавата членка по регистрацията, което съгласно чл. 2, т. 1 означава комбинация от една до три главни букви на латиница, които показват държавата членка, в която е регистрирано превозното средство. Съгласно регламента държавите членки признават отличителния знак по регистрацията, показан в левия край на регистрационния номер, в съответствие с всеки друг отличителен знак за индентификация на държавата.

Европейският съюз, като общност от суверенни държави, не коментира и не препоръчва задължително поставяне на национално знаме или знамето на Общността върху регистрационните табели на моторните превозни средства. При движението на територията на Общността се признава отличителният знак на държавата членка по регистрация, показан в левия край на регистрационния номер.

Въпросът Ви наистина е практичен и би трябвало да има яснота по него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Агов, имате думата за дуплика.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Знам всички тези обстоятелства, директиви или регламенти на Европейския съюз, господин министър. Знаят ги в Полша, в Румъния и навсякъде. Известно е, че много скоро девет страни от новите членки ще се присъединят към Шенгенското пространство. Българските транспортни фирми имат интерес регистрационните номера на техните коли да не се отличават от другите европейски, защото България сигурно след две години, обикновено това е срокът, също ще се присъедини към Шенгенското пространство.

От тази гледна точка мисля, че е силно препоръчително, независимо че не е задължително в европейския регламент, да започнат незабавно да се издават номера с общия европейски вид. Това ще облекчи българските превозвачи, това ще облекчи българските туристи, които пътуват с колите си в Европа, и в крайна сметка няма да отличава нашите номера от онези, които се издават в другите европейски страни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към последния въпрос към министър Румен Петков, зададен от народния представител Мартин Димитров, относно използването на антирадари.

Господин Димитров, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Мой предишен въпрос към Вас, господин министър, относно ползването на зимни гуми внесе яснота по въпроса, а именно, че няма задължително законово изискване. Като гражданин и аз отправих препоръка, че това ще подобри безопасността по пътищата.

В резултат на този въпрос се стигна до значителен обществен и медиен интерес. Например от телевизия bTV ме информираха, че са получили множество писма от граждани, които казват: разбрахме какво става със зимните гуми, но задават въпроса: но какво е третирането по отношение на ползването на антирадари?

В Закона за движението по пътищата, вярвам ще се съгласите, е записан текст, който, меко казано, е неясен. Там е казано, че не се допуска употребата на устройства, смущаващи нормалната работа на радарите.

Веднага възниква въпросът: дали ползването на антирадари от страна на шофьорите смущава нормалната работа на радарите на полицейските коли? Как пътният полицай на място може да направи тази преценка за даден автомобил? Въз основа на какво? Спирайки конкретен човек, как пътният полицай може да прецени дали антирадарът, монтиран на автомобила на гражданина, смущава радара на полицията, който контролира автомобилния транспорт?

Надявам се днес да запълните тази тълкувателна празнота от тази трибуна и да внесете принципна яснота – разрешено ли е в България ползването на антирадари?

Аз направих справка за Европейския съюз и видях, че има някои страни, в които такова ползване е разрешено – като Англия, Италия, Румъния, като основанието за това в тези страни е, че антирадарите освен основната си функция способстват за засичане на движение на линейки и пожарни коли, което в много случаи води до по-висока безопасност на движението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, господин Димитров! Използването на устройства, установяващи наличието на радарни измерители или уреди, смущаващи действието им, имат за цел единствено избягване на санкции от страна на контролния орган на места с въведени ограничения на скоростните режими. Тези уреди не допринасят по никакъв начин за безопасността на движението по пътищата. Те генерират аварийност и са в противоречие с изискванията на законност и ред.

Най-общо уредите, възпрепятстващи контрола на скоростта, се разглеждат в два аспекта: пасивни радарни детектори – това са уредите, които представляват приемници на високочестотни сигнали, пренасяни от електромагнитни вълни, като радио- и телевизионни сигнали, те не излъчват сигнали и не замърсяват радиочестотния спектър. Принципно това са индикатори за наличието на контролен уред.

Съгласно действащото законодателство използването на такива устройства не е неправомерно и не може да бъде санкционирано поради отсъствието на забраняваща правна норма. Подобни уреди, въпреки противоречията с общото състояние на аварийността по пътищата, се предлагат свободно в търговската мрежа.
Втората група са активните радарни детектори, които излъчват активно смущаващ сигнал, който пречи на контролния прибор да работи и да отчита правилно скоростта. Това представлява умишлено затрудняване и възпрепятстване на контролния орган да изпълнява задълженията си и се наказва съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.

Законът за движение по пътищата предвижда административна санкция при използването на такъв уред - глоба в размер до 50 лв. Разработен е проект за изменение в съответната наредба, в който е предвидено за използването на уред, смущаващ дейността на измерителите за скорост, да се отнемат 10 контролни точки. Проектът е в процес на съгласуване.

От друга страна, ако устройството излъчва активни сигнали и не е лицензирано като източник-предавател, се нарушават изискванията на Закона за далекосъобщенията, съответно в частта му за радиочестотния спектър. Това пък се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно разпоредбите на чл. 135, който без разрешително пуска на пазара и/или в действие радиосъоръжения, се наказва с глоба от 3 хил. до 15 хил. лв. Следователно използването на активните радарни детектори се преследва от законодателството. По наше мнение използването на двата вида устройства по никакъв начин не влияе положително на условията за безопасността на движението, по което, както и Вие сам отбелязахте, нямаме никакви различия. Благодаря Ви за въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Имате думата за дуплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Тоест, господин министър, използването на пасивни устройства, които само засичат сигнали от КАТ и други такива сигнали, е разрешено според сегашното законодателство и не би следвало да има санкции от страна на Пътна полиция за всички подобни устройства? Това е основен извод, който аз си направих, а, вярвам, и всички, които слушат в момента задаването на този въпрос.

Аз имам още един уточняващ въпрос, господин министър. Беше обявено публично, че готвите наредба, с която да забраните, но в случая се говори и въобще за ползването на антирадари, а не само на тези, които смущават радиочестотните връзки или излъчването на радарите на полицейските коли. Поне така беше медийно представен въпросът. Но е ясно, че една наредба не може да измени смисъла на закона.

Уточняващият ми въпрос е: нормално ли е да се отнемат десет точки за ползване на антирадар – същата санкция, която се прилага за каране с алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 промила. Тоест, сравними ли са двете нарушения, защото според мен не са сравними, господин министър и не е нормално за каране с алкохол в кръвта да се взимат 10 точки – толкова, колкото искате да се вземат и за ползване на антирадарно устройство. Двете нарушения в никакъв случай не са сравними. Би трябвало за каране с алкохол в кръвта санкцията да бъде определено по-висока, което означава, че готвената санкция в наредбата Ви, която още не е влязла в сила, но ще влезе вероятно 2008 г. – за антирадарни устройства, изглежда висока.

Но аз си позволявам да повторя следния въпрос: как пътният полицай на място е способен да прецени дали антирадарното устройство е пасивно или активно? И как ако пътният полицай реши, че то е активно, а гражданинът твърди, че е пасивно, ще се реши този спор, господин министър? Това задават като въпроси много граждани. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър? Отказвате се от дуплика.

Да благодарим на министър Румен Петков за участието му в нашия парламентарен контрол.

Преминаваме към въпроси и питания към министър Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството.

Първият въпрос е на народния представител Иван Николаев Иванов относно учредяването на международна проектна компания “Петролопровод Бургас – Александруполис”.

Господин Иванов, имате думата да развиете Вашия въпрос.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В средата на м. май беше подписано Споразумението между правителствата на Руската Федерация, България и Гърция за строителството на петролопровода Бургас – Александруполис. Публичните изявления, които бяха направени тогава както от руска и гръцка, така и от българска страна, бяха, че буквално до есента, най-късно до края на годината, ще се сформира международната проектна компания, която ще поеме всички ангажименти по проектиране и строителство на петролопровода. Към момента това не се е случвало, но междувременно се случиха други събития. Бяха водени разговори с представителството на заместник-министър Калин Рогачев в Москва и може би не само там, по време на които изтече директна информация във всичките български медии, че руската страна упражнява недопустим натиск върху българските преговарящи в две насоки.

Първата насока е, че след като международната проектна компания ще работи в пропорции 51% участие за руската страна и по 24,5% за българската и гръцката страна, всяка страна в това споразумение трябва да осигури и съответните количества петрол за запълване на тръбата на петролопровода.

Второто условие е настояване, за да може първото да бъде изпълнено – ако съответната страна не може да осигури това количество, да предприеме мерки с цел да преотстъпи своя дял от собствеността на добиващи и петролопреносни компании, за да се стигне до това изпълнение.

Споразумението, което е пред мен, не дава основание на руската страна да предявява такива претенции, макар че след това изтече информация, че руската страна се е отказала от тези претенции. Аз искам ясно да чуя от Вас, господин министър, с това завършвам, господин председател, имат ли основания руските претенции съгласно тристранния договор за построяване и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис и как българската страна защитава интересите си, ако няма такива основания? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.

Уважаеми господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! От датата на поставения от Вас въпрос до днес действително измина доста време и реалностите около петролопровода вече са други. Те са известни на българската общественост, но въпреки това съм длъжен в съвсем телеграфен стил да ги систематизирам.

Проектът датира от 1993 г. и предвижда транспортирането на петрола от Каспийско море през Бургас до Александруполис, което ще облекчи трафика на танкери в Босфора.

На 14 април 2005 г. в София е подписан Меморандум за сътрудничество между правителствата на Русия, България и Гърция за реализацията на проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис. В меморандума се предвижда създаването на международна проектна компания, която да реализира проекта.

На 7 февруари 2007 г. в Бургас Тристранният работен комитет за подготовка на текст за Споразумение между правителствата на Русия, България и Гърция парафира проект на тристранно Споразумение за сътрудничество, строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис.

На 15 март 2007 г. в Атина е подписано междуправителственото Споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.

На 27 и 28 август в Атина, Гърция, се проведоха преговори между представители на акционерите в бъдещата международна проектна компания, която трябва да реализира изграждането на нефтопровода Бургас – Александруполис. На нея трябваше да бъдат договорени правата на миноритарните участници в проекта България – Гърция, както и гаранциите за запълняемостта на нефтопровода. Руската страна изненада партньорите си с поставянето на нови искания:

Вариант “А”: руски участник да осигури 51% запълняемост на тръбопровода. Решенията в международната проектна компания да се вземат с обикновено мнозинство от 51%.

Вариант “Б”: руският участник в международната компания осигурява 51% запълняемост на тръбопровода, българската и гръцката по 24% и решенията се взимат по съответния начин със 74,5%. В хода на преговорите руският участник не отстъпва от заявените позиции. В представения анализ за запълняемост като задължение, произтичащо от чл. 5 на Междуправителственото споразумение, е посочен гарант “Транснефт”.
Дадено е алтернативно предложение, което значително намалява бремето от задължение, доставка или плащане за руската фирма. Това даде възможност международната проектна компания да гарантира на акционерите си обратния потенциал на увеличаване на приходите или на възвръщаемостта.

На основание чл. 3 и чл. 5 от междуправителственото споразумение българската делегация изрази несъгласие с вариантите на руския участник в международната проектна компания. Подчертано бе, че не трябва да се смесват миноритарните права на акционерите със задълженията за запълняемост на тръбопровода.

На 21 септември 2007 г. по инициатива на българската страна в Париж се състоя работна среща между юридическите консултанти на участниците в проекта. Преодолени бяха част от нереалистичните предложения на руския участник в проекта, оказващи негативно въздействие върху положението на миноритарните участници и създаващи предпоставки за реализацията на проекта. На 9 ноември 2007 г. между представителите на “Транснефт” и проектна компания “Бургас-Александруполис” АД – България, бе подписан протокол, според който руската страна поема задължението да предостави гаранции по запълняемостта на нефтопровода с количеството нефт, необходимо за проектното финансиране. Тази клауза залегна и в подписания на 15 ноември т.г. в Атина тристранен протокол. Както при подготовката на междуправителственото споразумение, така и в хода на преговорите за ситуиране на международната проектна компания, изключителна роля ще продължат да играят координиращите действия между Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и енергетиката, и другите държавни институции.

Положителен ефект предизвикаха и публикациите в средствата за масова информация в България и Гърция. Може би това е една от причините руската страна да приеме и да поеме ангажимента да осигури цялото количество петрол и да гарантира правата на миноритарните собственици на проекта. Така че предстои подписването на устава на компанията и другите документи и започваме нейната регистрация. Тоест, опасенията, които Вие изразихте, са основателни. Те вече са преодолени и няма такива проблеми. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.

Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Доволен съм от откровеността, с която споделихте развитието на проблема, неправомерните искания на руската страна и позицията на българската страна. Аз дори щях да цитирам точно чл. 5, според който “Транснефт” трябва да осигури именно включването на необходимите обеми доставки.

Остават два проблема, които за мен също са съществени.

Единият проблем е поела ли е ангажимент българската страна по чл. 2, където е казано, че след основаването на международната проектна компания делът на участниците може да бъде частично отчужден в полза на петролодобивни компании, което не бих желал да се случи и което не е в интерес на България, особено в първите месеци и години на функциониране на петролопровода? Категорично! Защото този въпрос Вие не засегнахте, аз го зададох в изложението си.

Второто, което за мен е особено важно. Господин министър, в този период от седем месеца се случи нещо, което беше отразено в целия свят. Това е катастрофата в Керчинския провлак – разцепи се на две и потъна танкер, превозващ 2000 тона петрол. Бяха унищожени стотици хиляди обитатели на Черноморската акватория там. Създаде се екологичен проблем, който ще бъде лекуван в продължение на десет години чрез почистване и т.н., за да се възстанови флората и фауната в района.

Оказа се, че руската страна всъщност използва танкери за речен превоз като танкери за превозване на петрол в Азовско и Черно море, което е абсолютно недопустимо. При скорошната среща преди седмица, която имах с комисаря по транспорта Жак Баро, той каза, че е възмутен от това и когато е научил каква е възрастта на руските танкери, е останал безкрайно неприятно изненадан.

България в съответствие с чл. 4 в последния ангажимент, че ще се разглеждат и въпроси за защита на околната среда, изхождайки от този изключителен прецедент, който не искам да си помисля, че може да се случи в Бургаския залив, ще предяви ли много по-големи изисквания към международната проектна компания, за да се опази Бургаския залив и българската акватория от щети от евентуален разлив – към танкерите, към платформите, към всички устройства? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.

Уважаеми господин Иванов, няколко пъти съм пояснявал този въпрос. Изискванията за доставка на петрол от страна на руски или други компании, които ще превозват петрол по отношение на танкерите, които ще влизат в Бургаския залив, са съвсем различни и са далече по-сериозни, отколкото тези, за които говорим.