Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч

Изтегляне 1.23 Mb.

страница	5/5
Дата	02.06.2018
Размер	1.23 Mb.
	#70793

1 2 3 4 5

Георги Пирински

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Надявам се.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не мисля, че е възможно да се допусне такова нещо, тъй като танкерите задължително трябва да са с двойна обшивка и задължително трябва да са на не по-голяма възраст от десет години. Така че в това отношение ще се вземат всички необходими мерки, за да се направи възможното за предотвратяване, поне от гледна точка на техническите изисквания, на евентуални щети.

Другият въпрос за собствеността ще оставя, защото госпожа Капон го е задала в нейния въпрос, така че тогава ще получите отговор. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, народният представител Мария Капон моли да зададе въпроса си преди народния представител господин Николай Михайлов. Има основание, защото нейният въпрос е тематично свързан с току-що чутия въпрос и отговорите.

Затова давам думата на народния представител Мария Капон, за да развие своя въпрос в рамките на две минути.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди няколко месеца Вие и Ваши колеги от Министерския съвет се постарахте да ни обясните тук, пред Народното събрание, защо България има нужда от петролопровод на своята територия. Тогава всички ние от опозицията многократно изразявахме своите предупреждения, че България ще понесе повече негативи, отколкото позитиви. Ние водихме и лично с Вас дискусията къде ще бъдат регистрирани фирмите. В Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание в документите, които ни бяха представени за ратификация, тоест за узаконяване от страна на Народното събрание – формално на актовете, беше видно и при двата документа както за “Бургас-Александруполис”, така и за “Бургас-Вльора”, че това ще бъдат офшорни фирми и че тези офшорни фирми ще се регистрират може би и на територията на Европейския съюз.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Може би!

МАРИЯ КАПОН: За “Бургас-Вльора” категорично беше записано, че ще използва офшорни банкови сметки.

Това е и моят основен въпрос, защото нека си дадем сметката какво означава офшорна фирма. Офшорна фирма не означава само фирма, на която не се плащат данъци. Това е начин за пране на пари, това е начин за плащане на комисиони (реплика на министър Асен Гагаузов), това е начин, по който, ако държавата си позволява да прави дейност заедно с офшорни фирми, означава, че ние вече нямаме държава.

Говорейки за петролопровода “Бургас-Александруполис”, ние наистина трябва да си дадем сметката, че България като страна може да бъде атакувана и като страна, може да се окаже, че в един момент е продала дяловете си, без това да се разбере – в една офшорна компания това се прави много лесно, а от друга страна, няма да има кой да плати щети при евентуална, не дай си Боже, екологична катастрофа.
Между другото, накрая ще вметна и още една точка. Вчера в Европейския парламент беше обсъждан доклад относно сигурността на Черно море. Защото това, което каза и моят колега господин Иванов, е важно да знаем ние днес какво сме направили като България, за да защитим собственото си Черноморие и екологията в региона.

А моите въпроси, господин министър, са как българското правителство ще си взима печалбите, защото не мога да си представя, че правим компания, с която да не печелим. И кой ще гарантира нейното участие, ако гарантираната фирма е наистина офшорна и къде е регистрирана тя? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.

Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор на въпроса.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Капон! При проведените дебати, свързани с ратификацията на предварителното споразумение за изграждането на нефтопровод Бургас – Александруполис и Бургас – Вльора бяхте подробно запознати с историята и бъдещето на двата проекта. Съобразявайки се с направените препоръки и изказани мнения на работната група, участваща от българска страна в подготовката на документи за регистрация на международна проектна компания, бяха дадени конкретни указания, първо, за защита правата на миноритарните участници, гаранция за запълняемостта от руска страна и месторегистрацията да стане в страна – членка на Европейския съюз.

В подписания на 15 ноември 2007 г. в Атина тристранен протокол от фирмите участнички, дадените препоръки са изпълнени, а именно:

По основните въпроси, касаещи дейността на международната проектна компания, решенията ще се вземат с най-малко 80 на сто мнозинство. Руската страна поема задължението да предостави гаранция по запълняемостта на нефтопровода с количествата нефт, необходими за проектното финансиране. И трето, местонахождението на регистрация е Холандия, вместо предложеното от руска и гръцка страна Кипър. Така че не говорим за никакви офшорни фирми и никакви офшорни зони. И това Вие много добре го знаете.

Като се придържа към последователната политика при реализиране на енергийни проекти, без пренебрегване на националните интереси, България може да заеме полагащото й се място в енергийната карта на Европа. Гарантираното използване на нови технологии и възможността за непрекъснат контрол над съоръженията, ще сведе до минимум риска от екологични инциденти. Такива гаранции не биха могли да се дадат при изграждането на нефтопроводите Капъкьой – Саровски залив на няколко десетки километра от границите ни с Турция и Самсун – Джейхан.

С изграждането на нефтопровода Бургас – Александруполис на практика ще се диверсифицират доставките на нефт за европейските страни, по него ще се транспортира суровина и от Казахстан, произвеждана с участието на “КазМунайГаз” и “Шеврон”.

На този етап българското участие от 24,5% в международните компании е гарантирано. Не се предвижда продажба на акционерни дялове. Съгласно междуправителственото споразумение такава възможност има, но тя може да бъде извършена само по предложение на фирмите и след решение на българското правителство.

По предложение на българския участник – международната проектна компания, ще се създаде фонд “Екологична сигурност”, в който ще се отчислява част от получените дивиденти. Предвижда се част от събраните транзитни такси по определен от Министерството на финансите механизъм да се реинвестират в развитието и опазването на регионите, през които ще преминава петролопроводът. При строителството и експлоатацията на българския участък ще бъдат създадени нови работни места в регионите, какъвто представлява и този с повишена безработица.

Дъщерната компания на международната проектна компания ще има регистриране и в България, и в Гърция и съответно тя ще плаща данъците си по българското законодателство. А международната проектна компания, както предполагам, е известно, тя е собственик, но тя възлага експлоатацията, изграждането и поддържането на нефтопровода точно на тези дъщерни компании, които ще бъдат зарегистрирани и тук, най-вероятно в Бургас, и в Александруполис. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Госпожо Капон, имате думата за реплика.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Няма да приема как в Холандия няма регистрирани офшорни зони. Има и в Люксембург, което също е Европа, не само в Кипър, има и във Великобритания, което също е Европейски съюз. Такива офшорни фирми могат да се регистрират в много други европейски страни, защото офшорната зона може да е зона само с един кантон – такъв, какъвто може да е кантонът в Швейцария, примерно, въпреки че е страна извън Европейския съюз, или може да е само в определена територия в една страна. Така че аз ще Ви бъда много благодарна, ако Вашето министерство ни представи доказателства точно къде е регистрирана фирмата в Холандия, защото това ще е доказателството каква е всъщност регистрацията в Холандия – дали е в офшорна зона в Холандия или е по нормалното законодателство в Холандия. Това само като реплика на Вашия отговор.

Много е интересно това, че е направен екологичен план. И е много добро. Въпросът е какъв е неговият размер, къде и как, кой ще го управлява – дали ще се управлява от страна на правителствата, тук, в България ли ще е този фонд, кой ще го контролира? По какъв начин тези средства ще бъдат използвани, или ще бъде контролиран от фирмата, която е обща.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: А да кажа ли в колко часа?

МАРИЯ КАПОН: Да, часът също е добър. Защото когато човек управлява – дали управлява парите на данъкоплатците или управлява парите на държавата, господин министър, най-важното е да има ясен бизнесплан, да знае във всеки един момент какво губи и какво печели, защото това не са негови пари. И какво се очаква да се случи, и какви последствия може да носи. Така че моят допълнителен въпрос е за този фонд, а всички останали въпроси, които последваха от Вашия отговор, ще ги получите отново.

И е добре министърът на икономиката да бъде запознат, защото в негов писмен отговор, който получих днес, разбирам, че той не е включен в комисията. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.

Що се отнася до офшорните зони, Вие може би сте по-добър специалист, аз не разбирам от офшорни зони. Аз разбирам от компания, която трябва да изгради нефтопровода и тя вече ще е факт до няколко дни.

По въпроса за фонда, госпожо Капон, фондът се формира не хей така, а от дейността на самия проект. И той ще бъде факт и ще се отчисляват дивиденти от печалбата на компаниите, след като стане факт. Вие ме питате колко е фондът, как ще бъде фондът? Кой може да Ви отговори на този въпрос?

МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Вие. Нали ще се разработи бизнесплан.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Бизнесплан ще се прави точно от тази компания, която в момента регистрираме. Вие слизате на ниво експерти в дадената компания. Може би тях трябва да попитате и те ще Ви направят тази справка.

Така че проектът е много добър, той ще отчете всички рискове и възможности, които се дават. И трябва да започнем да го правим, защото е един от важните проекти, които България, заедно с още една страна – членка на Европейския съюз, ще реализира. И, забележете, за него има подкрепа от всички възможни и приятели, и неприятели на България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва въпросът на народния представител Николай Михайлов относно действията на Министерския съвет по изпълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Господин Михайлов, имате думата.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Господин министър, моят въпрос се отнася до изпълнението на Закона за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност. Този закон предвижда в тримесечен срок от влизането му в сила Министерският съвет да осигури на комисията по закона и нейната администрация необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на нейната дейност и за съхранение на архива на бившата Държавна сигурност. Със закъснение от около шест месеца на комисията бяха предоставени допълнителни помещения в сградата на ул. “Врабча”. Това е известно на българската общественост. Но до този момент такава сграда, която би могла да бъде архивохранилище, не е предоставена. Тези помещения не позволяват създаването на централизиран архив на документите на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, както чл. 1, ал. 3 от закона повелява.

Във връзка с това е и моят въпрос към Вас – възнамерявате ли да изпълните закона, като предоставите на комисията подходяща сграда, макар и с голямо закъснение, позволяващо създаването на архивохранилище и централизиран архив. Ако отговорът Ви е утвърдителен, в какъв срок ще предоставите тази сграда е моят конкретен въпрос към Вас. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.

Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Михайлов! В Министерството на регионалното развитие и благоустройството е образувана преписка от 24 април 2007 г. по повод искане на председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия за предоставяне на два етажа - от имот, държавна собственост, намиращ се на ул. „Врабча” № 1, и имот, намиращ се на ул. „Цветан Лазаров” № 2, за нуждите на комисията. Междувременно областният управител на област София изрази становище относно необходимостта от вземане на цялостно, ново решение на въпроса с ползването на имота, намиращ се в гр. София, район „Оборище”, ул. „Врабча” № 1, като внесе и предложение за отмяна на т. 1бб на Решение № 26 на Министерския съвет от 1992 г. и т. 3 на Решение № 344 на Министерския съвет също от 1992 г.

Първият имот представлява Дом-паметник „Александър Стамболийски” и е актуван с акт за държавна собственост от 13 май 1997 г. С Решение № 472 от 13 юли 2007 г. Министерският съвет предостави части от имота на комисията, представляващи втория – всъщност първи надпартерен етаж, и третия – втори надпартерен етаж на сградата. По-късно областният управител предложи да се отмени т. 1бб на Решение № 26 на Министерския съвет от 1992 г. и т. 3 на Решение № 344 от 1992 г.

Предвид обстоятелствата, че комисията не беше влязла реално във владение на части от имота, както и с оглед оптимизиране на ползването и поддържането на целия имот, предложих на Министерския съвет и той прие ново Решение № 652 от 8 октомври 2007 г., което гласи: „Втори, шести и седми етаж от сградата се предоставят безвъзмездно за управление на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби.” С това решение Министерският съвет предостави още един етаж за управление на комисията.

По отношение на втория имот на ул. „Цветан Лазаров” № 2 бе направено проучване в областната администрация на област София. Информацията, получена оттам, е, че не разполагат с данни, че имотът е държавна собственост. Информацията е изпратена на Съвета по сигурността на информацията с наш номер от 14 август 2007 г. Към настоящия момент в министерството не е постъпило искане от комисията за предоставяне на друг имот.

Комисията може да проучи възможностите за предоставяне на друг подходящ имот, който е предоставен и ползван от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната или други структури, свързани със сигурността и отбраната на страната, съхранявали до момента документи на Държавна сигурност, на разузнавателните служби на армията и на техните предшественици и правоприемници.

Процедирането по искането за безвъзмездно предоставяне на имот за управление на ведомства е подробно регламентирано в разпоредбите на Закона за държавната собственост и правилника за неговото приложение, както и в Устройствения правилник на Министерския съвет.

Имаме готовността след получаване на искане и предложение от страна на комисията своевременно да подготвим предложение до Министерския съвет и проект на решение за безвъзмездно предоставяне на имот за управление по реда на чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост.

Има такава възможност, има такъв имот, който комисията оглежда и който в момента е на разпореждане на Министерството на отбраната, който би могъл да им свърши добра работа. Очаквам предложението, за да направим и решение за предоставяне на това хранилище, за което става дума. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, имате думата за реплика на получения отговор.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Аз не съм си представял, че цялата отговорност за това забавяне е Ваша вина – не Ви държа отговорен. Мисля, че това е скритото становище на този Министерски съвет, изразено косвено чрез оценката на министър-председателя за този закон, както и на негови министри от кабинета, като министър Калфин например, който директно нарече закона „не-умен”, а тези, които се интересуват от миналото на системата на Държавна сигурност, бяха наречени косвено „ненормални”. Не пряко – косвено.

Аз мисля, че този закон се бави в ключовата част за организация на архивохранилище, тъкмо защото той трябва да проточи докрай връчването на тази част от миналото на гражданско разпореждане.

Мисля още, че във Вашия отговор имаше един обещаващ нюанс, свързан с това, че ако бъде направено такова искане, такава сграда би могла да бъде дадена. Ще довърша само тази обнадеждаваща нотка във Вашия отговор с уточнението, че не е необходимо да чакате такова искане, доколкото законът повелява да го изпълните. Аз си мисля, че инициативата трябва да бъде Ваша, при положение че сте запознат със закона. Още повече, че по въпроса за тази сграда за централизирания архив на Държавна сигурност се говори настойчиво в публичното пространство и такава сграда е била многократно тематизирана в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред както от господин Свинаров, така от господин Младен Червеняков, така и от ключови фигури на тройната коалиция. Този въпрос придоби актуалност в този парламент и комисиите му. Имайте предвид това.

Аз благодаря все пак за Вашия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Михайлов, аз мисля, че не е необходимо да съзираме някакъв огромен заговор против закона. Бих могъл да кажа, че въпросът с предоставяне на най-важните административни сгради, които са необходими за работа на комисията, вече е приключил. Отворени са читални, осъвремени се базата – нещо много по-различно, отколкото е имало досега. Нашите представители в тази комисия компенсираха всички забавяния, които бяха, с предоставянето на достатъчно възможности, каквито никога досега не са имали българските граждани, за да се възползват от приетия закон и да се информират за това, което те искат. Самото хранилище е чисто административна, вътрешна работа на самата комисия. Когато те огледат сграда, не е необходимо да даваме излишни средства за оборудване, защото такива според нас има в рамките на съществуващи структури на Министерството на отбраната, които ще бъдат предоставени на комисията. Тя ще си ги вземе, ще си подреди архива и съответно ще си свърши работата. Така че не съзирам проблем, който да има пряко отношение към приложението на закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. Господин Иванов има питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане има за конкретен повод нещо, което беше силно отразено от медиите, но в същото време предизвика стрес в българското общество в буквалния смисъл на думата.

Преди малко повече от седмица, на 5 декември т.г., реално през нощта на 4 срещу 5 декември до следобедните часове на следващия ден повече от 12 часа автомагистрала „Хемус” бе напълно блокирана за движение и в двете посоки. Превозните средства отначало просто се натрупаха на дълги опашки, които стигаха до разклона за Ботевград и за Правец след това, а по-нататък част от тях бяха отклонени през Мездра и Искърското дефиле. Хората в тези превозни средства, независимо дали бяха камиони, ТИР-ове или пътнически автобуси, останаха за повече от десет часа реално заклещени на магистралата, без храна, вода и без тоалетна. За пътуващите граждани, тръгнали по работа за София, денят беше изцяло пропаднал. За всички този ден създаде реална опасност от простудни и други заболявания, които се случиха на някои от тях.

По този повод и като отчитам наистина голямата обществена значимост на този проблем, който възникна в началото на зимните седмици, отправям към Вас следните въпроси: какви мерки предприемате за навременно почистване на републиканската пътна мрежа при зимни условия? Кои са фирмите, задължени да поддържат автомагистрала “Хемус” при зимни условия? По каква причина не е бил почистен пътят София-Ботевград през нощта на 4 срещу 5 декември т.г.? И накрая, какви мерки ще предприемете по повод неизпълнените договори и задължения на съответните длъжностни лица? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.

Както Ви е известно, господин министър, разполагате с 5 минути за отговор.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин Иванов, преди всичко искам да припомня, че този въпрос вече беше обсъждан в детайли през миналата седмица в Народното събрание. Убеден съм, че Вие също сте запознат с информацията, изнесена от изпълнителния директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” по тази тема, затова сега ще си позволя да отговоря на поставените от Вас въпроси по-схематично.

Дейността по зимното поддържане на републиканските пътища е обезпечено от гледна точка на изпълнители, механизация, материали и др. Контролът се извършва от съответните областни пътни управления, “Пътна полиция” и поделенията на “Гражданска защита”, съобразно утвърдените оперативни планове за всяка област. За поддържането на автомагистрала “Хемус” изпълнител на договора е фирма “Автомагистрали” ЕАД, София, която е еднолично акционерно дружество, собственост на държавата.

За зимното поддържане на автомагистралата от километър 0 до километър 70 плюс 294 са ангажирани 25 броя снегопочистващи машини и пясъкоразпръсквачки. На въпросната дата - 5 декември 2007 г., същите са работили интензивно и без прекъсване до 4,30 ч. и не е имало затруднение на движението. Между другото това можеше да се забележи – да се види, че под първите автомобили, които са спрели, нямаше сняг. Задръстване на движението след този час е предизвикано от тежкотоварни автомобили, движещи се не по правилника при километър 26 плюс 884 – ляво платно, по посока гр. София. Тези автомобили са блокирали работата на пет специализирани автомобила. Основната техника е била пренасочена за осигуряване на проходимостта в дясното платно. С помощта на верижни машини от “Гражданска защита” и тежък влекач се осигурява проходимост в една от лентите, независимо от силния снеговалеж, защото тежкотоварните автомобили са заели всичките три ленти – освен двете нормални ленти за движение и аварийната, на която няма право никой освен полиция, пожарна и Бърза помощ да минава. Около 17,30 ч. на 5 декември частично беше възстановено движението на лявото платно, а до 19,00 ч., господин Иванов, беше напълно нормализирано.

Във връзка с инцидента се извършва комплексна проверка за изясняване на причините за блокиране на движението. Разпоредил съм да се подготви подробен доклад от фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и “Автомагистрали” ЕАД по случая и в случай на констатирани пропуски и неизпълнение на договорни задължения ще бъдат наложени съответните санкции на длъжностните лица. Целта е занапред да се сведат до минимум предпоставките за възникване на подобни ситуации.

Вече са предприети и незабавни превантивни мерки, между които поставянето на пътни знаци, забраняващи движението на товарни автомобили над 5 тона в активните ленти на магистралата в две посоки при обилен снеговалеж, завишено използване на калциев хлорид за по-бърза обработка на настилката при екстремални метеорологични условия, защото задръстването е станало точно на тези дълги виадукти, където обикновено температурата е с 5-6 градуса по-ниска, отколкото е на останалите участъци, както и завишен контрол по оборудването на автомобилите, особено на тежкотоварните за движение при зимни условия.

В заключение искам да подчертая, че никоя държава, в това число и най-развитите, не е застрахована от подобни инциденти и то в много по-големи мащаби, въпреки наличието на перфектна организация и много по-добра техника, отколкото ние разполагаме. Същевременно нормалното движение по републиканската пътна мрежа, особено при зимни условия, зависи както от изпълнителите по нейното поддържане, така и от подготовката и дисциплината на водачите на моторните превозни средства. А това вече е въпрос, който касае много други институции и обществото като цяло. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да зададе до два уточняващи въпроса.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът наистина беше разискван, защото по стечение на обстоятелствата двама депутати - и то от управляващото мнозинство, се оказаха също така заклещени, както хиляди редови, бих казал, български граждани. С това, което Вие обяснихте, до голяма степен се постарахте да насочите вниманието върху недисциплинирани водачи, върху техническото поддържане на превозните им средства. Но не може да се избяга от това, че при зимни условия поне една лента, както Вие казвате, трябва да се поддържа в абсолютна изправност и проходимост. Това не е било налице. Другите да речем са закъсали, защото не са били почистени тези ленти, но тази лента, по която е трябвало да се придвижат, се оказва непочистена. Значи липса на коректно почистване.

Второ, липса на контрол от органите, които Вие изброихте: пътните управления, Пътната полиция, която не е трябвало да допусне движението на три тира в трите ленти едновременно. Затова е Пътната полиция – тя не е полиция по канцелариите.

На трето място, което исках да чуя, но не чух, липса на санкции. Нима една седмица не е достатъчна да се разбере защо почистването не е било извършено в момента, когато е започнал да вали този сняг?! И забележете, господин министър, това е станало при паднал сняг от порядъка на 5-6 сантиметра. Извинете, 10 сантиметра да бъде, а ако падне 50 сантиметра, ще кажете, че е природно бедствие.

Господин министър, имам два допълнителни въпроса. Те по определен начин прозвучаха и при разискванията в комисията, когато беше шефът на “Национална пътна инфраструктура”.

Ще разпоредите ли да се прекрати ремонтът на тунелите при зимни условия, за да може да има проходимост именно в такива критични ситуации? Защото двупосочното движение в тунела може да предизвика верижна катастрофа с жертви.

И на второ място, ще разпоредите ли, макар по определен начин, макар временно решение да се намери за вентилация в тези тунели?

Когато Ви запитах преди една година, Вие казахте, че по проект там не е предвидена вентилация, но трябва да се отговори все пак на определени променени изисквания. Защото когато някой човек загине – а д-р Ботев каза, че е имало критична ситуация, ако такъв човек се случи там и се стигне до жертва, тогава много бързо ще се намерят пари, ще се намерят и решения за поставяне на вентилация.

В двата случая ме интересува ще разпоредите ли спиране на ремонтните действия в тунелите, и второ: дали ще разпоредите да се намери решение за вентилация в тези тунели? Благодаря ви.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Ще отговоря първо конкретно на въпросите, господин Иванов. Не може, ако е започнал ремонтът на един тунел, само за този период да го спрем, пък после пак да го почнем. Попитайте господин Чачев, той ще Ви обясни, че въпросът е непрофесионален. Ние правим основен ремонт на тунелите, което означава дълбоко изкопаване на шахти от двете страни на тунела, за да могат да бъдат отводнени, облицовка на целия тунел, и процесът като започне, не може да се спира.

Що се отнася до вентилацията, знаете, че има изисквания, които са предвидени в закона. Променете закона и ни задължете да направим тези неща – ще ги направим. Иначе някой може да ни попита: “Абе, вие какво се вентилирате тука, когато в закона е казано, че тунелът трябва да е не по-малко от 1 километър примерно, за да има такива неща”? Въпреки това аз ще проуча въпроса и в съвсем кратко време ще се разпоредя, ако проблемът с вентилацията е наистина толкова сериозен, да го направим.

Що се отнася обаче до проблема, ако нямаше двама депутати, щеше ли да има такъв интерес в парламента?! Защо досега е имало десетки такива случаи и не се е изпадало в такава ситуация? Вижте, знам, че Народното събрание като правило трябва да е загрижено за много от проблемите. Само че с тази дискусия някои от депутатите, които иначе много уважавам, се опитаха да изземат функции на изпълнителната власт – това първо, и второ, се предизвика излишен шум, който няма отношение към работата на Народното събрание.

Много съжалявам, всички необходими мерки за поддържане на пътищата и от финансова, и от техническа гледна точка са взети и ще продължим да ги вземаме, но нека не забравяме това, което всички знаем – проблемите са комплексни и те не са свързани само със състоянието на пътищата в момента, което впрочем е много по-хубаво, отколкото преди годините, за които говорим.

В заключение, не е необходимо да вадим изводи от един случай такива, каквито не виждам в този случай. А за петте сантиметра, господин Иванов, едно от последните съобщения е, че в Чикаго са затворили пътищата и магистралите при 4 см сняг, затворили са дори и детски градини. Това не означава, че в България е настанала национална трагедия. Знам, че е неприятно и искам да се извиня тук от трибуната на хората, на които се е наложило да мръзнат, но те не са тези, които поддържаха най-голямата истерия.

Благодаря за вниманието. Мисля, че въпросът е сериозен от гледна точка на последствията, които може да предизвика, и ние ще вземем всички мерки това да не се случва или ако се случва, да е много рядко.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да изрази своето отношение към отговора на господин министъра.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, все пак искам да припомня както на Вас, така и на моите колеги, че всеки български водач на моторно превозно средства плаща винетна такса. Тази винетна такса се събира, за да може той безпрепятствено да се движи по пътищата на България както в летни, така и в зимни условия. Чрез винетната такса той дава доверие на министъра и на съответните органи да му осигурят такива условия за движение. Не може при условие че хората са се оказали 10 часа без храна, вода и тоалетна, което е факт, да се счита, че това е в рамките на нормалното изпълнение на задълженията на министерството и на другите органи, които по определен начин са свързани с тази дейност. Невъзможно е!

На второ място, това, което искам да подчертая, е, че именно на срещата пак с комисаря по транспорта Жак Баро преди седмица той каза, че най-големият проблем на България по отношение на движението по пътищата е, че в България броят на жертвите на един милион души население е с 55% по-висок от средния в София. В Европейския съюз на един милион население жертви са 87 души, в България са 135. Казвам това, защото беше изтъкнато, че основна причина е лошото състояние на пътищата и лошото поддържане на пътищата, което в съчетание с несъобразена скорост води до такива жертви. В интерес на гражданите е да се вземат съответните мерки.

И нещо, което Ви зададох като допълнителен въпрос, но Вие не ми отговорихте. Трябва най-после да се разбере, че в България от служби и организации, които не си изпълняват задълженията, се търси отговорност и се понася отговорност. Защото следващият въпрос, който ще Ви задам, е именно да разбера какви конкретни наказания са предвидени за длъжностните лица, които не са изпълнили ангажиментите си за почистване на магистрала “Хемус” на 4 срещу 5 декември.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министър Гагаузов.

Госпожо Николова, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с упражняването на правомощията Ви при разпореждане с частен държавен имот. Става въпрос за един скандал, който тече по всички първи страници на русенските вестници, за замяна, извършена със заповед от 1 октомври 2007 г., която областният управител на Русе Мария Димова е направила. Тя е заменила държавен имот в централната част на града, ул. “Александровска” № 98, срещу апартамент в краен квартал на служителка от същата администрация Галина Иларионова. Това е един незначителен апартамент от 64 квадратни метра. Трябва да повторим, че тази служителка е бивш началник на отдел “Държавна собственост” и настоящ директор на Дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост”.

Така полученият от госпожа Иларионова терен от 214,457 идеални части от имот на ул. “Александровска” с площ от 462 квадратни метра и застроена площ от 94 квадратни метра в рамките на следващия ден е бил заменен с друг имот на строителна фирма “Инвест”, а именно нов апартамент над 103 квадратни метра, състоящ се от кухня с трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетни, перално помещение, в абсолютния център на Русе, ул. “Хан Крум” № 8.

По твърдение на областната управителка държавният имот, разположен на централната търговска улица “Александровска”, където търсенето е огромно, но няма предлагане, е оценен на 68 624 лв., а старият апартамент на Иларионова, разположен в краен квартал, е оценен на 64 303 лв. Държавната служителка е доплатила разликата в цената и държавните такси и е придобила новия си апартамент, който по пазарни цени, включително и тези на останалите апартаменти от новоизградената сграда, е около 170 000 лв. Тоест Иларионова срещу 70 000 лв. е получила имот на стойност 170 000 лв. Разликата е 100 000 лв. В същото време пазарната цена на един квадратен метър по ул. “Александровска” е 1000-1200 евро на квадратен метър.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за държавната собственост Вие, господин министър, в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството трябва да дадете съгласие и вероятно сте одобрили тази сделка. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: не считате ли, че тази замяна уврежда държавния интерес, защото е по правилото кон за кокошка? Не смятате ли, че е налице конфликт на интереси – държавна служителка с помощта на областния управител се е възползвала от служебното си положение и е подготвила двете замени, в резултат на което се е обогатила със 100 000 лв.?

Бихте ли предприели действия като министър съобразно правомощията си да развалите първата сделка като крайно неизгодна за държавата и по този начин да покажете пред русенската общественост, че понятието държавен интерес може да има и съдържание? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори на въпроса на народния представител Елеонора Николова.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Николова! Законът за държавната собственост и правилникът за неговото прилагане допуска замяна на имоти частна държавна собственост да се извършва по общ и специален ред в зависимост от субектите на конкретното правоотношение. Общият ред, посочен в разпоредбите на чл. 45 от Закона за държавната собственост, е приложим в случаите, при които страни по замяната са областният управител по местонахождение на имота и физически или юридически лица. Предмет на замяната са имот частна държавна собственост и имот собственост на физически или юридически лица. В този случай замяната се извършва със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което е част от фактическия състав необходимо условие, липсата на което би довело до недействителност на извършената сделка. Изключение от общия ред законодателят е допуснал с разпоредбата на чл. 52 от Закона за държавната собственост, в която хипотеза се намира и извършената от областния управител на област Русе замяна. В този случай предмет на замяна могат да бъдат държавни, ведомствени жилища, ателиета и гаражи и жилища, ателиета и гаражи, собственост на работници и служители на ведомството. Необходимото условие за извършване на замяна е субектите да са в трудово или служебно правоотношение с ръководителя на съответното ведомство. Част от фактическия състав е съгласието на министъра или ръководителя на ведомството, на които е възложено управлението на имота частна държавна собственост.

В конкретния случай, предмет на Вашия въпрос, съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на сделка не се изисква и аз не съм давал такова съгласие. Преценката за целесъобразност се извършва изцяло от ръководителя на ведомството, на което е възложено управлението на имота държавна собственост, в случая на областния управител на област Русе.

Що се отнася до Вашите твърдения за конфликт на интереси, отговорът се намира в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от закона, където изчерпателно се изброяват субектите, които не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна имоти частна държавна собственост. Текстът на чл. 46, ал. 1, т. 11, посочва, че директорите на дирекции в администрациите на централните органи на държавна власт не могат да правят това. По смисъла на чл. 38 ал. 2 от Закона за администрацията областните администрации са органи на териториалната власт, поради което директорите на дирекции в областните администрации са изключени от кръга на субектите, посочени в чл. 46, ал. 1 от Закона за държавната собственост.

Не се наемам да споря за ощетените държавни интереси. Нормата на чл. 52 от Закона за държавната собственост, при която хипотеза е извършена замяната, посочва като условие цените, по които се извършва замяната, да не са по-ниски от, забележете, данъчната оценка.

Накрая, по отношение на действия за разваляне на сделката, следва да Ви припомня, че в чл. 82, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс са поставени извън обхвата на оспорване по административен ред актовете на областните управители от по-горестоящ административен орган. Тоест трябва да се търси решаване на този проблем, ако такъв има, по друг начин, не по административен ред.

Още веднъж искам да кажа, че за тази замяна съгласие от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е искано и аз такова съгласие не съм давал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, аз мога да приема твърдението, че сте непричастен към този случай, но не мога да приема твърдението Ви, че в случая трябва да спуснем завесата. Защото все пак Вие сте министър от БСП и защото вие сте партията на социалната чувствителност.

Искам да припомня, че преди да се предприемат тези маневри, които са извършени в рамките на 3 дни, преди това същата тази областна управителка извади живущите от 1950 г. наематели в този имот, твърдейки че имотът ще се самосрути и те могат да бъдат евентуално увредени. В резултат на това един човек на 60 години получи инфаркт, защото живее там от 1950 г., и почина. Това е един огромен скандал.

Нека този сигнал, който аз съм Ви изпратила, да не го сложите към папка, а като човек, министър от квотата на БСП, да го проследите и с Вашия екип юристи, включително и министърът на държавната администрация, да направите необходимото, защото да се вадят хора, които са правили многократни опити да си закупят жилището и живеят там, защото са настанени от 1950 г., да се извадят с циничното твърдение, че евентуално могат да бъдат затиснати зад тези сгради, за да може след това да се направи тази врътка, защото това не е нищо друго, освен такова, да може един служител да сложи в джоба си 100 хил. лв. Госпожа Димова казва: „Всичко е по закон”, Вие казвате: „Всичко е по закон”, а хората в Русе казват, че няма партии, които да имат чувствителност и отношение към житейския проблем. Това да изгониш един човек като куче, да умре, за да може една служителка, само защото се е докопала до този пост, а, забележете, тя няма и жилищна нужда. Тя заменя апартамента си, защото е непрестижен – в краен квартал, срещу такъв на центъра на града, но вече 103 кв. м, модерен и хубав апартамент. Това е нещото, което се прави.

Аз казвам, че ако ние тук, като народни представители, вие, като министри, включително и като представители на политически сили не можем да направим нищо срещу такъв казус, съвършено основателно хората няма да искат да гласуват за нас и всякакви твърдения за социална чувствителност, за справедливост и т.н., остават само просто едни декларации. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, министър Гагаузов.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо Николова, аз съм напълно съгласен с другата страна на този въпрос, тоест социалната чувствителност, която, за съжаление, липсва в много от действията ни. Но въпросът, който беше отправен към мен, да реша този казус по административен ред, тоест аз да отменя заповедта на областния управител, няма как да стане. Затова в края на моя отговор аз предложих въпросът да се решава по друг ред. Разбира се, аз ще възложа да видим какви са тези възможности, но няма как като министър да отменя нещо, което нямам право да направя. За съжаление, може би трябва да се погледне и Законът за държавната собственост, и казусите, които той създава, и да видим дали не е възможно да направим промени, които да премахнат въобще възможността за извършването на такъв род сделки от страна на областните управители.

Сами разбирате, че в 28-те области на страната се извършват различни разпореждания с държавна, с общинска собственост от страна на кметове и т.н., които няма как да се знаят от едно и също място.

В тоя смисъл аз поемам ангажимента да помислим как да не се повтарят такива случаи и съм съгласен заедно да го решим. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има път и той е по реда на ГПК.

Госпожо Николова, ето и министърът, и аз ще се намеся, тъй като това, което изнасяте тук като факти, е възмутително, недопустимо. Какъв е този областен управител?

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): От квотата...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оставете квотата! Няма квота, има човещина.

Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.

Първият въпрос, зададен към министъра на правосъдието госпожа Тачева, е от народния представител Атанас Атанасов.

Господин Атанасов, моля Ви в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Съгласно Закона за досиетата, който беше приет тази година и влезе в сила, преди сформирането на комисията, която да прилага закона, трябваше да бъдат извършени определени проверки за лицата, които се предлагат. Политическите сили, представени в парламента, предложиха определени лица и за тях трябваше да бъде извършена проверка освен всичко останало и за това дали са били или не са били щатни или нещатни служители на Държавна сигурност, защото по този закон, забележете, има лустрация. Тоест не могат да бъдат членове на комисията лица, които са били щатни или нещатни служители на Държавна сигурност.

В тази връзка от институциите, които съхраняват такава информация, бяха поискани данни за кандидатите. Единият от тези кандидати беше Христо Марински – служител по сигурността на информацията в Президентството. За него с писмо вътрешният министър Румен Петков отговаря, че няма данни да е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност - нещо, което не е вярно. Впоследствие, след като стана публично известно, че това обстоятелство не е вярно, самият Румен Петков беше принуден да признае, че Марински е бил щатен служител на Държавна сигурност. Той беше оттеглен от партията, която го е предложила, но писмото, което е изпратил господин вътрешният министър до Народното събрание, на практика е документ с невярно съдържание.

В тази връзка група народни представители от Демократи за силна България и от Обединените демократични сили изпратихме сигнал до главния прокурор, тъй като съгласно чл. 311 от Наказателния кодекс това е престъпление от общ характер, за което се предвижда до пет години лишаване от свобода, но и до този момент не знаем каква е реакцията на прокуратурата в този случай.

Затова моят въпрос, госпожо министър, е: образувано ли е досъдебно производство по подадения сигнал и какво е движението към настоящия момент? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.

Госпожо министър, моля да отговорите на въпроса на господин Атанасов в рамките на 3 минути.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! По повод на поставения от Вас въпрос относно действия на прокуратурата, по изпратен на 29 март 2007 г., сигнал от народни представители до главния прокурор, беше извършена проверка в Софийска градска прокуратура от Инспектората по Закона за съдебната власт при министъра на правосъдието, която установи следното: посоченият в писмото сигнал е заведен в Деловодството на главния прокурор на 29 март 2007 г. Същият е изпратен в Софийска градска прокуратура на 30 март 2007 г. за извършване на проверка. Наблюдаващият прокурор е извършил проверка, която е приключила на 5 април 2007 г., като на основание чл. 199, ал. 1, във връзка с чл. 213, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс с постановление е отказано да се образува досъдебно производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов, за право на реплика.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо министър, съжалявам, че трябва да се червите заради други хора.

Аз не мога да разбера каква е причината, първо, до настоящия момент ние, народните представители в парламента да не получим отговор какво се е случило по тази преписка. Съгласно чл. 213 от Наказателнопроцесуалния кодекс всяко едно лице, което е сигнализирало прокуратурата с каквото и да било, трябва да бъде уведомено какви действия са предприети. Това е на първо място.

На второ място, аз съм изумен. Вие сте юрист и съобщавате тук, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство. В случая имаме флагрантно престъпление по чл. 311 от Наказателния кодекс – писмо, подписано от длъжностно лице, министър на вътрешните работи, в кръга на неговите задължения, в което писмо отразеното обстоятелство е невярно. Това е престъпление по чл. 311 и не може тук да няма виновен. Как така ще е постановен отказ, тоест прокурорът е приел, че няма извършено престъпление, което е абсурд. Правен абсурд!

Вижте, кажете по какъв начин гражданите да очакват, че законите се прилагат еднакво спрямо всички. След като министрите вършат престъпление и не им се търси отговорност, при това положение хората казват, с тази известна булевардна сентенция: “За кокошката няма прошка, за слона няма закон.”. Това не е първият случай на благосклонно отношение на прокуратурата към министъра Румен Петков. Четири досъдебни производства има прекратени преди това срещу него при съмнителни обстоятелства. Сега при флагрантно извършено престъпление и то, забележете, писмо изпратено не до кого да е, а до Народното събрание, министърът се е опитал да измами, да излъже Народното събрание. Извършил е престъпление и прокуратурата казва “няма нищо” и дори не отговаря. На мен ми е ясно защо не се отговаря на народните представители, защото това не е вярно. Това не е първият случай. Има и други такива случаи, когато не се отговаря на народните представители. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин Атанасов, и аз и Вие сме юристи, и знаем, че не от тази трибуна се дават квалификации за извършване на престъпление или не. Факт е, че има забавяне в отговора, защото отговорът, който е изпратен до народните представители, изпратили сигнала, е с дата 6 декември и това е след проверката от Инспектората, която аз назначих.

В писмото е посочено още, че предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 3, т. 2, от това писмо вадя тази информация, защото е изпратено с копие до министъра на правосъдието, от Закона за защита на класифицираната информация не Ви е изпратено копие от постановлението, тъй като материалите по преписката представляват класифицирана информация с гриф “строго поверително” и са изписани разпоредбите по чл. 213. Това, което обаче аз бих могла да кажа е, че е факт, че има закъснение в уведомлението до народното представителство, но съгласно чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт има дисциплинарно нарушение, когато има системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.

Правата на народното представителство да бъдат информирани за това не са накърнени, тъй като и Вие самият знаете, че няма срок за обжалване на този отказ.

Все пак, трябва да кажа, че Инспекторатът не е оправомощен да проверява по същество дали този отказ е правилен или не. Това, което аз като министър и Инспекторатът към министъра на правосъдието можехме да направим, е направено по този сигнал. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, към министъра на правосъдието госпожа Тачева.

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! С Ваша заповед от 26 октомври 2007 г. беше определена процедурата за избор на кандидати за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 19-те лица, подали документи в оказания срок до 12 ноември, 15 бяха допуснати до езиковия юридически тест. На 4-ма беше отказано, сред тях беше и господин Филип Димитров – министър-председател на Република България през 1991 и 1992 г.

Въпросът, който възникна непосредствено след това и той не можеше да бъде разяснен в хода на процедурата, поради това, че резултатите за недопускане бяха оповестени в 18,00 ч., след изтичане на работния ден, и на другия ден в 9,00 ч. беше проведено събеседването. Въпросите, които възникнаха, бяха: кои са причините господин Филип Димитров да не бъде допуснат? Тук се получи нещо изключително странно, бих казал, меко казано.

Първоначално беше оповестено, че Филип Димитров не е допуснат, защото неговото удостоверение за адвокатски стаж е изчезнало. Къде точно, не стана ясно. След това, обаче, като се разбра, че главния прокурор Борис Велчев е изпратил по компетентност до Вас, като министър на правосъдието, пълния комплект от документи, включително и удостоверението за адвокатски стаж, последва второто обяснение, че Вие сте ги получили, обаче сте ги изпратили в архива и те не могат да бъдат използвани, защото са едва ли не част от архива, като архивна единица. Тъй като това също не е състоятелно, беше дадено обяснението, че Филип Димитров си е подал документите прекалено рано, като че ли от това изчезва стойността на подадения документ няколко дни преди срока. Накрая беше казано, че документът е бил приет, но се е оказал неясен.

Затова госпожо министър, отправям към Вас следния въпрос: кои са истинските причини за недопускане на господин Филип Димитров до езиковия юридически тест и последващото събеседване? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Миглена Тачева.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!

На заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, проведено на 22 ноември 2007 г. предоставих подробна информация във връзка с кандидатурата на господин Филип Димитров за съдия в Европейския съд по правата на човека.

Радвам се, че днес имам възможност пред не всички народни представители, и пред българските граждани ясно и коректно да изложа фактите, относно кандидатурата на господин Димитров, за да не остава никакво съмнение в прозрачността и обективността на процедурата по избор на българските кандидати за съдия в Съда по правата на човека.

На основание чл. 5, т. 29 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието на 26 октомври 2007 г. бе издадена заповед, с която се определиха критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, изискуемите документи, процедурата за провеждане на избора, както и срокът, и начинът на подаване на заявленията на кандидатите.

В съответствие с процедурата, предвидена в заповедта, след изтичане на срока за подаване на заявленията, комисията по избора състави и списък на кандидатите, които не са допуснати до езиков юридически тест. Един от тези кандидати беше и господин Димитров, като комисията е посочила, че не е представил документи за стаж, установяващи продължителността на професионалния опит в съответната област, поради което не може да се направи преценка, дали неговата кандидатура отговаря на критерия за най-малко 12 години юридически стаж или има призната компетентност по смисъла на чл. 21, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.

В рамките на времето за отговор ще се опитам хронологично да представя фактите и основанията, въз основа на които комисията не е допуснала господин Димитров до изпита.

На 5 октомври 2007 г. в Министерство на правосъдието постъпи молба от господин Филип Димитров с приложени към нея документи, която обективира заявено от господин Димитров намерение да участва в избора. На 11 октомври същата година същият комплект документи ми беше препратен от заместник главния прокурор Валери Първанов.

Бих искала да обърна внимание, че в т. 11 от заповедта за провеждане на избора изрично е конкретизирано, че заявлението, заедно с приложенията към него, се подават лично или чрез пълномощник след публикуване на обявата, а обявата е публикувана на 30 октомври 2007 г. Срокът, който беше определен, беше до 12 ноември 2007 г. От изложеното е видно, че посочените молби и приложенията към тях, включително и удостоверението от Софийския адвокатски съвет са представени преди издаването и публикуването на заповедта. На следващо място, съгласно т. 5, буква “а” от заповедта, комисията следва да разгледа заявленията, постъпили по реда и в сроковете, определени в заповедта, и да допусне по документи до тест кандидатите, които отговарят на определените критерии. С оглед на посочените текстове от заповедта подадените предварително от господин Димитров документи не са били приобщени към разглежданите от комисията заявления – нещо, за което господин Димитров е бил информиран не лично, но чрез неговия съветник.

На 15 ноември т.г. преди обявяване на началото на теста за проверка на езиковите знания на допуснатите кандидати комисията е била сезирана с искане от господин Димитров да бъде допуснат до участие в изпита, като е представил копия от няколко документа, сред които и удостоверение от Софийския адвокатски съвет, което аз Ви предоставих на заседание на комисията и Вие го имате, издадено на 15 юни 2007 г. След като се е запознала със съдържанието на удостоверението, комисията е приела, че от него не може да се изведе сигурно заключение за продължителността на адвокатския стаж на господин Димитров, което е мотивирало комисията да остави без уважение неговото искане за допускане до езиков юридически тест. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вие сама завършихте Вашето изложение, заявявайки, че комисията е разгледала документа и се е произнесла, че не може да установи точно стажа на господин Филип Димитров. В същото време в официалния документ, който и Вие споменахте, пише, че комисията не го допуска, защото не е представил този документ. Кое е истината?

Самият факт, че се казва едно в официалното качено съобщение на интернет-страницата на министерството и след това друго се взема като решение от комисията, е достатъчно съмнително като поведение. Освен това, документът, който е представен, не е от господин Филип Димитров, а именно от Софийския адвокатски съвет. В него не е записано кога министър-председателят Филип Димитров е преустановил практиката си като адвокат, защото е ноторно известно, съгласно Конституцията на Република България, че министър-председателят, автоматично, без никаква молба от негова страна, преустановява другите си дейности по време на изпълнение на задълженията си като министър-председател. Отразен е единствено фактът, че той след това е възстановил тези си права през 1993 г. след изтичане на неговия мандат като министър-председател. Така че това обяснение на комисията е съшито с бели конци.

И още нещо, което все пак искам да отбележа. Другите кандидати, госпожо министър, в тази ситуация не можаха да издържат първия си и основен тест по защита правата на човека. Защото всеки един от тях можеше ясно да разбере и да заяви, че Филип Димитров неправомерно е отстранен по формални и наистина съвсем непонятни съображения от това да се яви, заедно с тях на езиковия тест и след това на последващото събеседване. И вместо да защитят правата на един български гражданин, пък бил той и министър-председател, те са предпочели да замълчат, за да не бъдат нарочени, че заемат преждевременно позиция.

Тъй като изложените от Вас аргументи за мен остават наистина невалидни в случая, аз като заместник-председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа адресирах и писмо до председателя на ПАСЕ господин Рене ван дер Линден, в което изразих своето възмущение от българските власти.

Ще завърша само с това, че комисията не е независим орган. Тя е Ваш помощен орган и Вие трябва да упражнявате контрол върху нея. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, госпожо министър.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз ще кажа само няколко изречения. Аз бях миналата седмица в Страсбург и съм информирана, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа вече е запозната подробно с този случай и нямах съмнение откъде е направено това.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз съм в правото си, госпожо министър.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Разбира се. Никога от Министерство на правосъдието не е изтичала информация, че на някого са загубени или унищожени документите. Това не е информация от Министерство на правосъдието. Това първо.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Пише, че не е представил документ.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не е представен документ е едно, загубен или забутан някъде е нещо съвсем различно.

Освен това ясно беше казано, че документите, подадени преди това, не са документи по смисъла на участие в една процедура. Допреди 20 дни аз бях на тази трибуна, за да отговарям какво ще направя, за да стане този път изборът прозрачен по определени критерии. Не може до вчера да искаме да имаме критерии, процедури и правила и днес ние да сме първите, които искате аз да наруша. Няма да наруша процедурите и правилата и това е било водещото в подготовката и избора на кандидати за съдии за Европейския съд по правата на човека.

Ще Ви кажа нещо друго. Тази информация, която Вие представяте, беше качена на сайта на Министерство на правосъдието вечерта на 12-и, поради липса на документ от господин Димитров към документите за заявление за участие като кандидат. На следващия ден комисията е направила всичко възможно. Това е истината, но като че ли Вие не искате да я разберете. Колкото и пъти да Ви отговарям на въпроса, отговорът ми ще бъде все този.

На другия ден, когато той се е явил за юридически тест в 9,00 ч., въпреки съобщението от предния ден така, както е процедурата и правилата, приет е този документ и комисията е направила всичко възможно да го допусне до изпит. Но от документа не става ясно. Вярно е, че по Конституция мандатът на правителството е четири години, но поради тези ноторно известни факти мандатът на господин Филип Димитров не беше прекратен след четири години.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): И това не се знае от декана на Юридическия факултет?

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не е въпросът на служебно начало. Когато кандидатстваш по една процедура за конкретен пост, трябва да представиш всички документи. Ако ние ад хок приемаме, че всички бивши министър-председатели са кандидати за членове и не е необходимо да подават документи, запишете го, аз нямам нищо против. Благодаря ви.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Моля Ви, такова нещо изобщо не съм казвал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър Тачева.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Въпросът е много важен и много интересен и аз ще Ви моля за конкретен отговор.

Съгласно Закона за съдебната власт е създадена Главна дирекция “Охрана” към Министерство на правосъдието, която има определени функции: на първо място, да осигурява охрана на всички съдебни сгради, да осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт, на трето място, забележете, да организира и осигурява охрана на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това.

В същия момент няколко пъти в медиите беше публикувана информация, че се създава специализирано звено за охрана на магистрати към Военна прокуратура и че това звено не е съставна част от Главната дирекция за охрана към Министерството на правосъдието. Аз питах от тази трибуна министъра на отбраната това съставна част от Въоръжените сили ли е. Той ми отговори, че няма създадено такова звено към Министерството на отбраната или към Въоръжените сили. При това положение се поставя въпросът това звено съставна част ли е изобщо от съдебната система, на какво законово основание е създадено, какви правомощия има и на чие подчинение са неговите служители? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, дами и господа народни представители! В чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт подробно са разписани функциите на Главна дирекция „Охрана”. Съществено място сред тях заемат организирането и осъществяването на охраната на съдебните сгради, осигуряване на реда в тях, както и осигуряване сигурността на органите на съдебната власт. В т. 3 на ал. 2 изрично е посочено, че Главната дирекция организира и осъществява и охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закона.

В утвърденото длъжностно разписание на Главна дирекция „Охрана” е създаден сектор „Охрана на съдии, прокурори и следователи” към отдел „Бюро по защита”, което при необходимост поема охраната на магистратите. Законът за съдебната власт не е предвидил обособяване на отделни звена за охрана към всяка прокуратура или съд, поради което Министерството на правосъдието не е създавало и няма намерение да създава такива специализирани звена, включително и във Военната прокуратура.

Във всички случаи, в които са налице законовите изисквания за осъществяване на охрана на магистрати, Главната дирекция поема тяхната защита без значение към коя част на съдебната система принадлежат.

С оглед на изложеното, уважаеми господин Атанасов, разбирате, че идеята за създаване на специализирано звено за охрана на магистрати към Военната прокуратура не изхожда от министъра на правосъдието или от екипа на Министерството на правосъдието и не бих могла да коментирам функциите на подобно звено, както и конкретните правомощия на длъжностните лица в него. С оглед обаче изясняване на появилите се в публичното пространство мнения и въпросът, който Вие отправяте, за което Ви благодаря, ще информирам Висшия съдебен съвет за вземане на решение, защото става дума за щатове в органите на съдебната власт, по чиято компетентност правомощия има Висшият съдебен съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, благодаря за откровения отговор, но ние сме изправени пред следния абсурд. Създадена е структура на практика извън закона и, забележете, това е репресивна структура, защото има правомощия да ограничава човешки права. Вие казахте, че ще информирате Висшия съдебен съвет, защото става въпрос за щатове от съдебната система. Но аз искам да Ви попитам какво ще предприемете като министър на правосъдието, за да се предотврати този произвол. Не може Военната прокуратура да си създава някакво звено извън закона. Това са някакви видове гавази. За какво са им на тях?

И искам да Ви кажа нещо важно във връзка с това, което е притеснително. Още от времето на вездесъщия Филчев във Военна прокуратура е създадена и действа организирана група от прокурори и военни следователи, които извършват престъпление против правосъдието, госпожо министър. И сега тези хора си инсталират и репресивен апарат. Това е недопустимо. И вместо да им се търси отговорност, към тях се проявява благосклонност.

Аз разчитам на Вас да предприемете всички действия, първо, да прекратите това безобразие с това звено. И много Ви моля да се направи преглед на дейността на Военна прокуратура от Инспектората, защото има хора, които са извършили престъпление против правосъдието там. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете, имате право на дуплика. Не желаете.

Следва питане от народния представител Елеонора Николова към министъра на правосъдието Миглена Тачева.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, днес беше направен един бих казала дори нелеп опит да се помогне за Търговския регистър през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Но това всъщност сочи едно и също – че народните представители действително сме заинтересувани и загрижени за това дали и този път изпълнителната власт няма да ни бламира за пореден път. Защото има срок 1 януари 2008 г., в който Законът за Търговския регистър трябва да влезе в сила. И няма спор, че основната тежест пада върху Агенцията по вписванията, която трябва да приеме регистрацията на търговците от началото на 2008 г.

Няма да преповтарям част от моето питане, където изброявам неща, които са Ви добре известни, че в 7 областни града има пилотно внедряване, което успешно се развива, че има обучени 27 длъжностни лица по регистрация, 61 деловодители и че тестваната информационна система работи относително добре.

В резултат на работата на работната група по проекта обаче е констатирана необходимост от промени на Закона за Търговския регистър и Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър.

Извършването на промени в закон, който още не е влязъл в сила, противоречи на добрата нормативна практика, но още при приемането на Закона за търговския регистър бе изтъквано, че тази реформа е нещо ново и се очаква много въпроси да бъдат поставени допълнително при изготвяне на информационната система. Същевременно има прецеденти, при които са приемани промени и в други невлезли в сила закони. Такъв пример е Законът за данък върху добавената стойност.

На вашето внимание е предложен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър още на 2 октомври 2007 г. Проектът е внесен официално в Министерство на правосъдието с докладна от 16 октомври 2007 г. На 15 ноември 2007 г. ви е представен съкратен вариант на Закон за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър и виждането на тази работна група е, че приемането на такова изменение е приоритетен въпрос и е желателно промените в него да станат факт колкото е възможно по-скоро. До този момент в Народното събрание ние нямаме внесен такъв законопроект от страна на Министерския съвет.

В тази връзка моето питане е следното: не смятате ли, че внедряването на Търговски регистър предполага максимално прецизиране на нормативната основа като гаранция за неговия безпроблемен старт? Същностният ми въпрос е доколко са основателни твърденията, че забавянето в приложението на този така нужен на бизнеса закон е свързан с така наречения „план Б” – промяна на субекта, който ще извършва търговското вписване и борба за надмощие на различни икономически лобита? Защото се говори за „Информационно обслужване” като евентуален субект, пък в същото време се очаква „Информационно обслужване” да бъде приватизиран, тоест някой да събира тези големи такси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, за да отговори на питането на народния представител Елеонора Николова.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Подробно сте информирана за това, което Министерството на правосъдието направи със създаването на работната група, с пилотното внедряване на софтуера, паралелното водене на Търговския регистър.

С моя заповед, в изпълнение на тази поставена задача, работната група предложи изменение не само в законопроекта, но и в проекта за Наредба № 1, в проекта за постановление за изменение на устройствения правилник на Агенцията по вписванията и проекта на постановление за изменение и допълнение на тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Предложените промени в закона са породени от констатациите по време на пилотното внедряване и проблемите, които бяха създадени.

Във връзка с доклада, който получих на 15 ноември т.г. от работната група и с оглед на краткото време, за да минава текстът през Министерския съвет, аз инициирах много срещи с народни представители от различни парламентарни групи с оглед на това да спестим пътя от Министерския съвет до Народно събрание, но не се постигна съгласие по въпроса за внасянето му в Народното събрание. Не мога да се сърдя на никой от депутатите, защото все пак става дума за един закон, който още преди да стартира, на три пъти беше отлаган. Поради това проектът ще бъде внесен в парламента, след като мине през Министерския съвет. Надявам се това да стане през следващата седмица. Създадена е необходимата организация в Министерството на правосъдието.

Обсъждането на проекта за изменение на наредба за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър е в заключителна фаза, но там част от промените във всички случаи ще бъдат свързани в зависимост от промените, които ще се направят в закона. Това обаче, което успяхме да направим, е въпреки че имахме много голям дебат в Министерския съвет, защото ставаше дума за разкриване на 90 щатни бройки в Агенцията по вписванията, устройственият правилник вече е изменен от миналото заседание на Министерския съвет чрез вътрешно преструктуриране. Взела съм бройки от съдебната охрана, за да отидат в агенцията в частта „Търговски регистър”. И 90 бройки са дадени на Агенцията по вписванията, на деловодителите за нуждите на дейността на Търговския регистър. Изменението на тарифата ще бъде извършено след изменението на Закона за търговския регистър.

Мога да кажа още много неща, но няма идея “Информационно обслужване” или някоя друга фирма да върши онова, което със закон е възложено на Агенцията по вписванията. Министерството на правосъдието, макар да не е отговорно за стартирането на Търговския регистър (има създадена специализирана структура за това), прави необходимото и на 3 януари 2008 г. Търговският регистър ще заработи. С проблеми около уникалността на фирмите, все пак се надявам много бързо, още на първите ви заседания на парламента през 2008 г. законопроектът да започне да се обсъжда и да мине в кратките срокове между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остана само още един въпрос към министъра на правосъдието – от Мартин Димитров. Той също е свързан с Търговския регистър. Ако има съгласие и нямате нищо против, ако и министърът на правосъдието е съгласен, да приключим с въпроса на Мартин Димитров и така да завършим с парламентарния контрол.

А сега, госпожо Николова, имате право на два уточняващи въпроса.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Госпожо министър, аз съм доволна от Вашия отговор, защото чух две неща, които ме интересуват. Първото е дали Търговският регистър ще тръгне, тоест че няма да бъдем бламирани отново (защото това всъщност е блам в закона – нежеланието на изпълнителната власт да се справи с него). Аз Ви вярвам, че на 3 януари този регистър ще бъде факт.

Другото, което беше много важно за мен да чуя, е, че органът, който е записан по закон и който трябва да извършва регистрацията – Агенцията по вписванията, ще бъде органът, на който ще продължи да се доверява Търговският регистър и ще бъде в негово разположение. Така планът “Б”, който битува в пространството (не така, както Вие го казвате, а както хората го казват), е, че желанието да се приватизират тези много сладки такси няма да се състои и че Министерството на правосъдието като отговорно за Агенцията по вписванията ще продължи да упражнява този контрол по неговата дейност, който е необходим. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, желаете ли да кажете нещо допълнително? Не желаете.

Давам думата на народния представител Мартин Димитров.

Господин Димитров, моля да зададете Вашия въпрос. Той е свързан с Търговския регистър. Имате право на 2 минути.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа депутати! Особено съм заинтересован търговската регистрация да заработи успешно през следващата година. Това е много важна реформа, която се бави вече една година и половина. Досега беше отлагана три пъти, както стана ясно. За целта обаче беше необходимо още през м. декември да се направи сериозна информационна кампания, за да разберат търговците какви са новите правила, как ще става регистрацията, дерегистрацията, получаването на актуалното състояние, когато това не се прави от съда, а от Агенцията по вписванията. Тази кампания аз не я виждам. Попитах в различни среди и разбрах, че е подготвен клип, но не е излъчван. Разбрах, че са изготвени информационни табла за съдилищата, но ми се струва, че това не е достатъчно.

За да бъде успешна една такава реформа, госпожо министър, трябва търговците и професионалните среди да бъдат информирани какво точно се случва и как ще се правят нещата от следващата година. Иначе ще има обществено напрежение и може да се окаже, че търговската регистрация от една безспорно добра идея, подкрепяна от доста хора, но трудно се случва обикновено в България, може да не получи обществената подкрепа, която трябва да получи.

За тази цел искам да Ви попитам: смятате ли през м. декември т.г. да предприемете конкретни действия (и моля да ги изброите), с които да обясните на общественото мнение каква е промяната и какво се случва? Промяната е много голяма – нещо, което се случва в рамките на съда, се изважда от там и става административна дейност. Така е в повечето западноевропейски държави.

Какви конкретни мероприятия смятате да предприемете през м. декември т.г. и какви конкретни мероприятия ще предприемете през м. януари 2008 г.? В тази връзка уточняващият ми въпрос е: Разбрах, че този уикенд във Велинград ще имате някакво събитие – семинар с медиите, но на този семинар търговската регистрация не присъства като тема. Това така ли е?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров, дами и господа народни представители! Хубавото или лошото тук е, че този закон е факт от 2006 г. Вероятно с трите отлагания все пак е стартирала някаква медийна кампания.

От друга гледна точка ще кажа, че министърът на правосъдието няма много правомощия да прави клипове или информационни табла. В тази връзка, след като започнахме обсъждания няколко пъти в работна група за готовността, за проблемите, поставени от Агенцията по вписванията, вчера – на 13 декември т.г., получих писмо от Агенцията по вписванията с този клип, който е изготвен – 30-секунден, за който сте информиран и който не е актуализиран към вчерашна дата, когато го получих, защото там пишеше “1 юли 2007 г. стартира...”.

Днес съм изпратила писмо със съответни препоръки към директора на агенцията. Кампанията ще стартира след 20 декември т.г. Тя предвижда освен този информационен клип и информационните табла, за които говорихте, да се направят съответни излъчвания и предавания по Българското национално радио и “Дарик радио”. Одобрихме също четирите варианта на слогама на кампанията в Министерството на правосъдието вчера. В голяма степен част от нещата на агенцията минаха през министерството, одобрили сме всичко, което те трябва да направят.

Не знам откъде имате програмата за семинара с журналисти в събота. Голяма част от нещата са свързани с Търговския регистър като информационна кампания за всеки журналист, който сме поканили от съдебните репортери, за да участват.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо министър, това е най-публичната институция и всяка информация в общия случай тръгва от парламента. Когато практиката не е такава, това е по-скоро лошо.

Искам да Ви обърна внимание на следното. Журналистите ми казаха, че не са информирани темата “Търговски регистър” да фигурира въобще във вашия семинар. Казвате, че това не е така и аз се надявам Вашият отговор да е коректен.

Искам да Ви уверя в следното: дори да е най-добрата идея, ако хората не разберат за нея и не знаят как от догодина се прави търговската регистрация, каква е новата система, как функционира, с всички трудности, които в момента са налице, реформата няма да бъде успешна.

Затова от тази трибуна пред Вас настоявах да се проведе информационна кампания. Знам, че тя е закъсняла, знам, че вината за това не е само Ваша. Вие правилно казахте, че реформата е започнала през 2006 г. Но защо досега няма информационна кампания – отговорността е на цялото правителство, в никакъв случай само Ваша. В оставащите дни и месеци, дори бих казал м. януари, аз бих Ви препоръчал най-горещо в рамките на Вашите правомощия да запознаете хората с новостите, ако им се случват. В противен случай може да се окаже, че ще има напрежение, обърквания и хаос, което никой от нас не иска. Търговската регистрация трябва да започне успешно през 2008 г.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика. Не желаете, отказвате се от това Ваше право.

С това се изчерпаха въпросите и питанията към министър Тачева.

Уважаеми народни представители, позволете ми да благодарим на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.

С това пленарното заседание приключва.

Извънредното заседание ще бъде в понеделник от 10,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател:

Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов

Георги Димитров

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5