Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч

И въз основа на това Ваше становище отправям към Вас следното питане: каква е политиката при проектирането и изграждането на връзките на населените места с автомагистралите? Какво е средното разстояние между две връзки на построените до момента магистрални участъци и какво на проектираните вече за строителство магистрали? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.

Господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките на 5 минути. Заповядайте.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Както всички знаят, автомагистралите са предназначени да обслужват транзитното движение. Пътните възли се проектират на местата, където магистралата се пресича с пътища от републиканската пътна мрежа на базата на картограма на транспортното натоварване по конкретни направления. Освен транспортното натоварване, определящи фактори са близостта до големи населени места и разположението на дублиращ път, който, от своя страна, осигурява връзката с група по-малки селища. Изборът на място за разполагане на възела задължително се съобразява с топографските особености на терена.

Дотук изложените технически предпоставки при решенията на пътни възли са придружени от множество специфични изисквания, характерни за региона, през който преминава автомагистралата. Оптималното разстояние за изграждане на пътните възли е от 20 до 40 км, като в конкретни случаи това разстояние може да бъде различно и обвързано с необходимостта от връзки с големи областни, индустриални или курортни центрове. Разполагането на възлите в изградените участъци на автомагистрала “Тракия” между София - Пловдив е на разстояние средно около 20 км. В новопроектираните участъци от Стара Загора до Карнобат разположението на възлите е приблизително на 30 км.

Казвам всичко това, защото тези и други изисквания, които се спазват при проектирането на възли на автомагистралите, се съобразяват. Възлага се съответният работен проект, този работен проект се прави от колектив, приема се по съответния начин, утвърждава се от инвеститора – българската държава, и след това се изпълнява. Така че точно това правим и ние - на базата на вече утвърдените работни проекти, минали цялата тази процедура и съобразени с всички тези изисквания, изпълняваме проектите така, както са направени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Иванов, имате 2 минути да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, не мога да се съглася с Вас и ще Ви кажа защо. Ще говоря с данните, които са пред мен. Средното разстояние между два пътни възела по магистрала „Тракия” по трасето София-Пловдив е 15 км. Най-голямото разстояние е от 21 км между отклонението за Мухово и отклонението за Церово. Това е онзи участък, в който няма никакво населено място и се минава през тунела „Траянови врата”. Там изобщо няма урбанизирани територии. Иначе има места по магистрала „Тракия”, където отстоянието между два възела е дори под 10 км.

На второ място, а това е и моят първи допълнителен въпрос: кои са източниците, които са дали основание на Вашите експерти да твърдят, че това е оптималното разстояние? Ще Ви дам примери в Европа, в Германия. Средното разстояние в Германия е между 9 и 10 км. В някои от големите урбанизирани територии има отклонения през 3 км. В Канада средното разстояние е 8 км, в Чешката Република - 8 км. В Рурската област на Германия е 2,5 км. И изведнъж като че ли се попада в пустинята Сахара и в България се казва, че средното разстояние трябва да бъде 30 км.

Господин министър, аз считам, а по определен начин това съвпада и с провала на концесионния договор за магистрала „Тракия”, че сега проектът би трябвало да бъде преработен по начин, който да позволи намаляването на това средно разстояние. Помислете си за хората – за да се качат на магистралата от околните населени места, те трябва да изминават по 20-30 км. Тогава тя ще загуби смисъла си за тези хора.

Моля, отговорете на въпросите, които Ви зададох.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на тези два въпроса.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Иванов, аз бих задал контра въпрос: от кога се изпълнява магистрала „Тракия”? От кога е този проект, по който тя се изпълнява? Ще видите, че не моите специалисти са го правили, а сигурно Вашите специалисти или преди това специалистите, които са го правили. Така че не приемам такива въпроси.

Що се отнася дали на 20, 30 или на повече километри трябва да бъдат пътните възли, аз Ви изтъкнах всички съображения, по които се прави проектирането на една или друга магистрала. След като се приеме проектът и след като започне неговото изпълнение, не е редно тогава типично по нашенски да се сещаме как това не е трябвало да бъде на 20, а на 5, на 3 км. И след това – какво?! Ще препроектираме веднъж, след това ще дойде някой и за него ще препроектираме още веднъж?! И какво – няма да строим, а ще се занимаваме с неща, които не са теми на деня?!

Магистралата не може да влиза във всяко населено място, което минава покрай нея. Такива примери в Европа няма. Около големите европейски градове има не едно, две или три слизания от магистралата, а по седем-осем, но това са градове от порядъка на два-три-пет или повече милиона жители. Такива в България все още няма. Когато се докаже една необходимост от изграждане на допълнителен възел вследствие възникването на нова индустриална мощност или вследствие на това, че определено населено място се разраства и се създава ситуация, при която се налага това нещо, проектът може да бъде допълнен, препроектиран и с решение на оторизираните органи (какъвто в България е Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”) и съответните министерства това може да се направи. То не е проблем.

Онова, което ще направим в бъдеще, е още веднъж да направим преглед на ситуацията по всички магистрали. Засега единствено магистрала „Тракия” има пълен работен проект. Останалите са в процес на проектиране. Такова допълнително изграждане, ако се наложи, ще бъде зададено във фазата на проектиране, а не в последваща фаза.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате възможност в рамките на две минути да изразите Вашето отношение по получените отговори.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз не знам кога точно е направен проектът за магистрала „Тракия”. Не притежавам строителни фирми като Васил Божков или някои други, които се споменават напоследък. Сега чуйте това, което ще Ви кажа.

В проекта за магистрала „Тракия” е имало предвиден път през Калояновец като връзка от Стара Загора до автомагистрала „Тракия”. Този проект е приет на 5 септември 2007 г. от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Това е било, но както Вие казахте, се оказва, че по нашенски – в останалите месеци на 2007 г. той е върнат с дребни забележки и повече не е внесен във фонда. Тоест тази промяна се прави сега.

Нещо повече, ще съобщя нещо, което е скандално за мен – между двата пътни възела Нова Загора и Сливен (отклонението за Ямбол) разстоянието е 38 км. По видоизменения проект не се предвижда и един пътен възел. Причината е друга, господин министър. Вие не я съобщавате, но аз ще я съобщя. Тъй като изграждането на по-голям брой пътни възли, които да бъдат в услуга на българските граждани, щяха да натоварят концесионерите (надявам се вече в минало време) на магистрала „Тракия”, Вие се съобразихте с техните искания за намаляване броя на пътните възли и в резултат на това проектът за магистрала „Тракия” от Стара Загора до Карнобат се оказа с почти липсващи пътни възли.

Направете това, господин министър! Сега има възможност да се дадат на търг лот 2, 3 и 4. Нека да се увеличи разумно броят на пътните възли, защото магистралата трябва да служи на хората, а не на концесионерите, не на строителните фирми! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министър Асен Гагаузов за участието му в парламентарния контрол.

Уважаеми колеги, преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните.

Първият въпрос е зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.

Господин Иванов, моля да развиете Вашия въпрос към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, според Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, оземляването на тези групи лица се извършва след приключване на обезщетяването на собствениците със земеделски земи. Това е съгласно чл. 3, ал. 3 на наредбата.

По този повод получих жалба от Инициативен комитет за оземляване на безимотни и малоимотни граждани – жители на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, област Пловдив. Те се оплакват, че от 2002 г. насам (вече шест години, господин министър) чакат да започне процедурата по оземляване с определените за с. Йоаким Груево около 200 дка земя, която е определена именно за тази цел.

В оживена кореспонденция с Областната дирекция „Земеделие и гори”, която кореспонденция ми беше предоставена, се установява, че Областната дирекция „Земеделие и гори” в Пловдив дава обяснението, че още не е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 3, което може да продължи още десет години и тези хора, които настояват да бъдат оземлени, за да обработват земята, може да се случи така, че да си отидат от този свят, имайки желание да работят земята, но държавата ги е лишила от тази законова възможност, а земите са оставени да бъдат пустеещи.

По този повод и като отчитам обществената значимост на проблема, защото той не е само за с. Яким Груево, отправям към Вас следния въпрос: бихте ли, господин министър, инициирали промяна в наредбата, чрез която да се установи срок за обезщетяване на собствениците? Той може да е голям, може наистина да е 10 години, но да има срок за обезщетяване на собственици на земеделски земи, след който срок да се пристъпи към оземляване на безимотни и малоимотни граждани? Бихте ли предложили алтернативни мерки за оземляване на тези граждани, ако това, което Ви предлагам, не може да бъде реализирано? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин министър, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани земите за оземляване се разпределят пропорционално на наличните площи от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд по землище за съответната община. В тази връзка със Заповед № 46-763 от 29 декември 2007 г. на заместник-министъра на земеделието и горите тогава са определени 348 дка земи за оземляване от държавния поземлен фонд за община Стамболийски, в това число за с. Яким Груево – 189 дка. В наредбата е регламентирана процедурата по оземляване да се извършва след приключване на обезщетяването на собственици със земеделски земи.

От проверката, извършена по повод Вашия въпрос, е установено, че на 14 април 2008 г. в Общинската служба по земеделие – гр. Стамболийски, е проведено заседание на комисия, определена със Заповед № 185 от 3 април 2008 г. на директора на Областната дирекция „Земеделие и гори” – гр. Пловдив, имаща задача да разгледа и приеме първия етап от изработения план за обезщетяване на собственици със земеделски земи в община Стамболийски. Участващите в заседанието – представители на Областната дирекция „Земеделие и гори” – гр. Пловдив, на Общинската служба по земеделие – гр. Стамболийски, Службата по геодезия, картография и кадастър – област Пловдив, и на Община Стамболийски, са дали указание на фирмата, изпълнител на техническата дейност, за отстраняване на допуснатите неточности в плана за обезщетяване. Предстои приемането на техническата дейност на изработения план за обезщетяване, неговото обнародване в „Държавен вестник”, трасиране на имотите и въвод във владение.

Предвид големия брой кандидати за оземляване в общината и недостатъчния ресурс земи от държавния поземлен фонд незабавно след приключване на процедурата по обезщетяване Общинската служба по земеделие – гр. Стамболийски, ще отправи искане до Общинския съвет – гр. Стамболийски, за определяне на общински земи за оземляване. Решените земи за оземляване от държавния и общинския поземлен фонд ще бъдат обявени на видно място в общината и кметствата, с което ще се даде възможност на желаещите граждани да подават заявления с документи за оземляване.

Министерството на земеделието и храните активно провежда политика по оземляване на безимотни и малоимотни граждани, регламентирана в съответните нормативни актове. До настоящия момент са предоставени за оземляване 190 хил. дка земя от държавния поземлен фонд и 128 хил. дка от общински земи. Така на 29 500 безимотни и малоимотни граждани и домакинства е признато правото за оземляване за около 219 хил. дка земеделски земи.

По отношение на процедурата по обезщетяване на собствениците със земя ще посоча, че от 152 общини в страната, за които следва да се изработят планове за обезщетяване, са изготвени технически задания на планове за обезщетяване на 138 общини с площ 353 хил. дка, от които са одобрени за 111 общини с площ 298 хил. дка. В ход са процедурите по възлагане и изработването на планове за обезщетяване и за останалите 14 общини.

Уважаеми господин Иванов, относно Вашето предложение за промяна на Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, чрез която да се установи срок за обезщетяване на собствени със земя, считам, че от данните и фактите, които Ви посочих, е видно, че процесът на обезщетяване със земеделски земи върви към своето приключване и в този смисъл не се налагат промени в нормативните актове, регламентиращи процедурите по обезщетяване и оземляване на гражданите. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Иванов, имате думата за реплика.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Хората, които се обърнаха към мен, бяха изгубили надежда, че ще получат земи съгласно Наредбата за оземляване на безимотни граждани, защото бяха чакали шест години. Надявам се Вашият отговор да даде вече друга тенденция. И това, което Вие казахте, наистина ме удовлетворява. Ще се радвам, ако въпросът, който Ви задавам, ускори този процес. Защото това наистина е един сериозен проблем. Пише се и се говори, че има много земи, които пустеят, а в същото време там, където има хора – защото има села, където вече няма и хора – където има хора и желаят да обработват земята, се създават административни пречки. Слава Богу, казаното от Вас дава надежда, че в с. Яким Груево този процес ще бъде решен. И понеже действително земята от държавата, определена за оземляване, е само 179,66 дка, правилно има опция чрез Общинския съвет на Стамболийски да се потърси общинска земя за оземляване на тези граждани, които искат да обработват земята.

По тази причина бих желал единствено в репликата, която може би ще ми направите, да кажете в какъв срок ще се случи това, за да не се стигне до положение след една година хората да дойдат при мен и да ми кажат: „Обещанието, господин Иванов, което Ви даде министърът, не се изпълнява”. Дайте някакъв срок, за да могат хората действително да знаят, че правата им по наредбата ще бъдат защитени в срок, който е разумен и, разбира се, съобразен с реалността. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на последния въпрос на народния представител Иван Иванов.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа, господин Иванов! Първо, благодаря за разбирането на проблема.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Разбиране има, но трябват действия.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Конкретният отговор е следният. След приключване на процедурата във фирмата, която е изпълнител на техническите дейности за отстраняване и корекции на проблеми, в условията на пълна прозрачност списъкът ще бъде представен незабавно от общината на вниманието на хората. Благодаря ви.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това исках да чуя, нека и хората да го чуят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов относно унищожаването на полезащитните горски пояси в Силистренско.

Заповядайте, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Избиратели от Силистренско ме уведомиха, че с гола сеч се унищожават полезащитните горски пояси в областта. Тя е започнала от началото на годината и е най-напреднала в общините Алфатар, Ситово и Силистра. Унищожаването на полезащитните пояси поставя под заплаха цялата селскостопанска дейност и възмутените жители на с. Бабово дори са прогонили дървосекачите със сила.

Господин министър, Вие добре знаете, че полезащитните горски пояси в Добруджа са главното условие за добър и траен добив на селскостопанска продукция. Унищожаването им ще върне земеделието в района с десетки години назад. В тази връзка моля да ми бъде отговорено какви мерки ще предприемете, за да бъде спасено земеделието в Добруджа и свързаните с него полезащитни пояси? Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Станилов! Напълно съгласен съм с Вас, че запазването на полезащитните горски пояси е едно от главните условия за добър и траен добив на селскостопанската продукция. Полезащитните горски пояси на територията на страната са изградени в изпълнение на ПМС № 236 от 6 март 1951 г., годината, в която аз съм роден, и представляват земи от държавния и горски фонд, управлявани и стопанисвани от Държавната агенция по горите. Поддържането им се извършва по одобрени лесоустройствени проекти за всеки отделен пояс.

Изграждането на полезащитните горски пояси в Североизточна България, Силистренско, е свързано с климатичните условия в областта – равнинен релеф и постоянни бурни ветрове, и има за цел спирането на силните ветрове, правилното разпределение на снеговалежите, задържане на снежната покривка, запазване на влагата на почвата и подобряване на температурния режим за развитие на земеделските култури. Полезащитните пояси като мелиоративно съоръжение допринасят за отслабване на действието на постоянно духащите ветрове и намаляването на така наречената ветрова ерозия, съхраняването на почвеното плодородие, натрупване на по-равномерна снежна покривка през зимните месеци, по-добро разпределение на водните запаси в почвата, обогатяване и съхранение на биоразнообразието на големите територии.

Горепосочените условия оказват положително въздействие за постигане на по-високи и постоянни добиви от зърнените култури. Отрицателният ефект върху земеделието могат да се окажат полезащитните горски пояси, както следва: имат голяма височина, която води до засенчване на земеделските култури, намиращи се в периферията на блоковете; при наличие на недостатъчна почвена влага поясите се явяват като основен конкурент на културите, намиращи се в непосредствена близост до тях.

Преценявайки положителните и отрицателните ефекти на полезащитните горски пояси, считам, че същите трябва да бъдат запазени, като бъдат стопанисвани правилно съгласно разпоредбите на Закона за горите, чийто собственик е държавата, респективно Държавната агенция по горите.

Уважаеми господин Станилов. По подадения сигнал за унищожаване на полезащитни пояси бе извършена проверка и бе установено, че в Алфатар, Ситово и Силистра действително се извършва сеч. В получената от Държавното лесничейство в Силистра информация се посочва, че извършената сеч е два вида – санитарна и отгледно, и е предприета въз основа на одобрен за периода 2001-2010 г. лесоустройствен план. Общата площ на полезащитните пояси в Силистренска област възлиза на 1506 ха. Голяма част от тях са създадени от бяла акация и гледичия и са на възраст над 40 години. Те са частично изродени и при тях е започнало съхнене.

Доколкото ми е известно, на заседание на парламентарния контрол на 9 май 2008 г. господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, е отговорил на поставения от Вас въпрос на същата тема. Ако ми разрешите, с риск да се повторя, Ви отговарям, че в Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България за 2006-2015 г. като действие при стопанисване на горите е заложено възстановяване и подобряване на полезащитните горски пояси.

С приетите промени в Закона за горите, заложени в неговата структурна реформа в горския отрасъл, и създаването на Национален фонд „Българска гора”, надяваме се да се създадат условия за осигуряване на необходимите финансови средства за провеждане на лесовъдски дейности в горите, включени за възстановяване и поддържане на полезащитните горски пояси.

Що се касае до вземане на конкретни мерки, Ви каня в Министерството на земеделието и храните за Вашите обективни предложения, които са реализируеми и са от компетенциите на Министерството на земеделието и храните. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Станилов, имате думата за реплика.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин министър, наистина зададох такъв въпрос на министър Калфин и той ми отговори по подобен начин, малко по-подробен, отколкото при Вас, и тогава възникна противоречие с него. Аз му казах, че съм посетил тези райони и че това, което той отговаря, е вярно, но поради занижения контрол, или по-скоро поради липса на контрол се изсичат и насаждения, които съвсем не са заплашени от съхнене, от унищожаване, а напротив, секат се дъбови и ясенови насаждения, които са в добра възраст за този вид дървесина.

Моят въпрос към Вас има до известна степен провокативен характер. Той целеше да се съсредоточи вниманието на Министерството на земеделието и храните върху ресора, за който пряко не отговаря, но неговата дейност пряко зависи от развитието на този ресор.

Удовлетворен съм само отчасти от Вашия отговор. Надявам се, че по-нататък ще установите пряк контрол върху унищожаването на полезащитния блок горски пояси, което се прави един вид за подмяната им и за тяхното възстановяване. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Станилов! Приемам логиката на Вашето изказване. Във всички случаи в диалог с Държавната агенция по горите, която е официалният държавен орган, който стопанисва тези горски площи, ще трябва да се контролират и оптимизират всички дейности, свързани в тази област.

Във всички случаи аз приемам също така и логиката на разсъждения по въпроса, защото тези лесоустройствени системи са от стратегическо значение за развитието на земеделието, особено в Дунавската равнина.

От друга страна, бих желал пак да повторя поканата си към Вас. Ще се радвам, ако Вие се включите в Научния съвет по земеделие към Министерството на земеделието и храните. За мен ще бъде удоволствие да работя с Вас. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.

Следващото питане е от народния представител Евдокия Манева относно усвояване на европейските средства за селско стопанство.

Госпожо Манева, имате думата да развиете Вашето питане.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поводът за моето питане бяха скандалите във Фонд „Земеделие”, непосредствените негативни последици за земеделските стопани и неадекватната реакция на ръководствата на фонда и на министерството.

Ще напомня, че в резултат на източването на над 7,5 млн. евро от фирми, спонсори на президента, в резултат на неправомерни сделки, сключвани от предишния изпълнителен директор на фонда, на толериране на фирми, приближени до депутати и зам.-министри по твърдение на сегашния изпълнителен директор на Фонд „Земеделие”, поради бездействието всъщност на ръководствата на фонда и на министерството бяха спрени плащанията по сапард. Освен това Европейската комисия постави най-ниската оценка на Разплащателната агенция, постави я под наблюдение за дванадесет месеца и направи предупреждение, че са възможни финансови корекции и отнемане на акредитацията. Това е сериозна заплаха за стотиците хиляди земеделски стопани, които разчитат на средства най-вече от директните субсидии, от средства, предназначени за развитие на селските райони. Всъщност става дума за заплаха да не бъдат отпуснати или да бъдат коригирани средства в размер на около 5 млрд. евро. Това е значителна сума, на която ние разчитаме, за да изправим на крака земеделското стопанство.