Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч

ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... да окаже уважение, да дойде тук и да обясни как така в едно и също време се води досъдебно производство, извършителят е неизвестен. На цяла България е известно, че Румен Петков извърши престъпление публично пред медиите, съобщавайки името на офицер под прикритие. Защо се води срещу неизвестен извършител? Защо още не му е поискал имунитета?

Това са въпросите, които трябва да бъдат поставени в тази зала на господин главния прокурор. Защото иначе той ще докаже, че проявява двоен стандарт в България – за едни се иска сваляне на имунитета, за други не. Вие си спомняте много добре колко услужливо, бързо и истерично тук беше свален моят имунитет през м. юни 2006 г. Това стана осем месеца преди да бъде повдигнато обвинение срещу мен. Така че сега е редно господин Велчев да повдигне имунитета на Румен Петков, а ние тук, народните представители в тази зала, да приемем една декларация, която предлагаме от „Атака”. Аз ще прочета няколко реда от нея, за да се запознаете, да видите, че тя е много добра декларация, морална и осъжда, заклеймява поведението на Румен Петков.
„Извършеното от народния представител Румен Петков от ПГ на Коалиция за България на 27.04.08 г. – тогава министър на вътрешните работи, в интервю за Агенция „Фокус” - е разкриване на класифицирана информация, обявяване името на сътрудник на МВР под прикритие. Това е продължение на поредица агресивни постъпки в пленарната зала на Народното събрание и извършени други престъпления от него, по които наказателните производства са прекратявани от услужливата съдебна система, множество грозни и цинични прояви на публични места, с които е печално известен. В държанието му прозира пълно пренебрежение към другите граждани, към обществения ред, към държавните институции и липса на обичайните човешки взаимоотношения.

Смайваща е арогантността, с която той се опитва – става дума за бившия министър Румен Петков, да се представи като жертва на медиите и враждебни политически сили. Това възмутително поведение на народния представител трябва да бъде не просто отхвърлено, а категорично осъдено като недопустимо и противоречащо на всякакви норми на цивилизовано поведение.

Народното събрание очаква от прокуратурата и Министерството на вътрешните работи бързи и решителни действия за търсене на отговорност от престъпника.

Народното събрание декларира, че ще пази авторитета си на върховна институция в България и ще се противопоставя на всякакви прояви, които уронват този авторитет, особено когато те произхождат от член на парламента.”

Обръщам се с гореща молба към Вас, господин председател. Надявам се, че Вие ще откликнете на тази декларация - да се придвижи, да влезе в пленарната зала и да бъде приета тук, а не да бъде давана в комисия, както се опитва, разбирам, господин Пирински да направи. Няма място в комисия – това е една декларация, един морален акт на осъждане на престъпна дейност на един член на парламента.

Надявам се на отклик, на обективно отношение от Коалиция за България – група, която претендира да има морално отношение, да осъди своя член, така както е осъдила други членове на други парламентарни групи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Сидеров, Вие имате тригодишен стаж като народен представител. Би трябвало да знаете, че то не зависи нито от председателя господин Пирински, нито от мен, нито от другите колеги, които председателстват пленарната зала и сме членове на ръководството на парламента. Има си Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Всеки проект за декларация постъпва в канцеларията. След това има установена трайна процедура, за да може един ден тази декларация да влезе в програмата на българския парламент. Това имам предвид и би трябвало да го знаете.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Вече има прецедент!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така че внесете проекта за декларация в канцеларията и той ще поеме пътя след становище на съответните комисии. Един ден може би ще влезе в пленарната зала, но процедурата трябва стриктно да се спазва, както за всички други проектодекларации и проекторешения.

Господин Шопов, заповядайте.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, понеже си позволихте да направите коментар след изявлението на Парламентарната група на „Атака”, искам да Ви напомня, че има такъв прецедент в българския парламент. Преди около две години на 16 април в Народното събрание беше внесена една декларация, без даже да бъде формулирана в писмен вид, на пожар – ей така, без да има каквото и да е основание да се внася в дневния ред такава декларация. Така че това са двойни стандарти. Тогава това е можело да бъде направено и гласувано. Тя беше формулирана, забележете, вътре в пленарната зала, беше прочетена от тази трибуна и беше гласувана.

Позволявам си този коментар след Вашия коментар. Ако Вие не го бяхте направили, и аз нямаше да го направя.

Искам да напомня, че това е ставало в българския парламент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да Ви кажа кога. Само една минута.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега ние сме много по-коректни, защото нашата декларация по съответния ред според правилника на Народното събрание е формулирана, написана с атрибутите, с трите й съставни части, с придружително писмо – текст, диспозитив. Така че не сте прав в обвинението си спрямо „Атака” след нашата декларация, че не спазваме някаква форма или нещо подобно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам само едно да Ви кажа. Такива подобни случаи е имало. Аз съм бил свидетел през тези осемнадесет години само, забележете, при едно условие – когато има консенсус по приемането на такава декларация.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не е казал, че няма консенсус.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следователно преминете към Вашия въпрос.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не е казал, че още няма консенсус. Може би ще има и консенсус по отношение на тази декларация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Моят въпрос към Вас, госпожо заместник министър-председател, госпожо Емел Етем, е, че напоследък в медиите, в публичното пространство се появи информация, че възнамерявате да установите Центъра за обслужване на тел. 112 за Южен централен район в гр. Кърджали. До този момент това звучи абсолютно несъстоятелно, наивно и смешно. Затова ние повдигаме въпроса особено сериозно.

В Пловдив обаче е предизвикал тревога и притеснение сред гражданите, защото гр. Пловдив се дискредитра като естествения и логичен център на Южен централен район. Негласно се излага, всичко е в сферата на въпросите все още. Затова задавам нещата като полувъпроси. Затова и отправям този въпрос – да получа отговор дали има нещо вярно във всичко това, което се говори.

В Пловдив се говори, че причината била, че в града Пловдив не можело да се намери сграда или подходящо място за целта.

Моят въпрос към Вас е: дали това е истина? Стигнало ли се е вече до такова неудачно решение, защото то е абсолютно неудачно? Кой го е предложил, ако има такова решение? Кой го е взел и на какво ниво е станало това? Осъществени ли са някакви действия относно организацията на телефона в гр. Кърджали? Ще бъде ли ревизирано това решение, като се поправи явно допуснатата грешка, за да се ситуира централата на тел. 112 там, където е мястото – в гр. Пловдив?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Госпожо вицепремиер, имате думата за отговор на въпроса.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Чувствам се задължена да отговоря малко по-подробно на въпроса, свързан с Националната система за спешни повиквания 112, защото това е много важна и същевременно много сложна национална система, която в никакъв случай не бих желала да политизираме нито в тази зала, нито извън нея. Просто като български държавник и министър съм длъжна да направя максималното да изградим тази система, въпреки изоставането от две предходни правителства, за да дадем услугата на българските граждани и на чуждестранни такива, които са на територията ни. Затова накратко бих желала да Ви кажа какво сме свършили до този момент.

В качеството ми на един от министрите, който изгражда телефона, защото телефонът се изгражда от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и Министерството на извънредните ситуации, като вицепремиер аз координирам дейността на тези три ведомства. Какво е направило правителството на Република България?

През м. август 2007 г. с постановление на Министерския съвет е взето решение за въвеждане на Национална система за спешни повиквания. През м. октомври 2007 г. с решение на Министерския съвет се определят поетапното изграждане на центровете и центровете - ситуирани са на базата на шестте района за икономическо планиране. Центровете са определени – София, Русе, Варна, Бургас, Монтана, Пловдив.

След това са направени последващи стъпки, с които искам още веднъж да Ви уверя, че българското правителство много бързо и много интензивно иска да навакса изпуснатия срок от предходните. Приет е Устройствен правилник на Министерството на извънредните ситуации, създадена е Главна дирекция „112”, определен е щат от 405 бройки персонал за обслужване на цялата национална система в републикански мащаб. Предприети са ремонтни действия на помещенията, които бяха предоставени от областните управители или от кметовете на тези градове, за които преди малко споменах. Искам да Ви уверя, че търсенето на помещения отнема много време и не е толкова елементарно и лесно. След малко и на това ще се спра.

В момента в София и Русе са завършени центровете. Там тече техническото обезпечаване, обявени са конкурси и се назначават екипите. В Монтана и в Бургас текат строително-ремонтни дейности. Във Варна и вече определеният център в Кърджали са в процес на процедура. За сградата във Варна искам да Ви кажа, че тя е от 1902 г., за да добиете впечатление какъв тип помещения ни предоставят за този род дейност.

Няколко думи за техническата обезпеченост – трите министерства са провели своите процедури по закон. Министерство на извънредните ситуации проведе обществена поръчка още в рамките на миналата година, след като бе гласувана сума от преизпълнението на Бюджет 2007. Направена е доставката на тези два центъра, защото доставката е поетапна, според график, който е даден, за изготвянето на центровете. В момента София и Русе приключват инсталацията на комуникационно-информационната система.

Що се касае до кадрите, както вече ви казах, правителството е гарантирало с Устройствения правилник кадровия потенциал на центъра, за да може да приключим в рамките на тази година и да дадем услугата. Конкурсни процедури се обявяват за всички бройки. В момента София и Русе са в точно такава процедура.

Още нещо искам да споделя за кадровото обезпечаване – Телефон 112 не е такава елементарна система, не е обикновена телефонна централа – такава, каквато обикновено някои хора са свикнали да си я представят. Това е една много сложна техническа система и затова се налага и сериозна подготовка на кадрите. Ние провеждаме обучение на всички кадри, които са назначени и след това ги допускаме до тези работни места, защото както вече споменах, освен сложността на системата, те имат изключително отговорна работа – да предоставят много бързо услугата на гражданите и това да бъде много качествена услуга. Тя обикновено е свързана със спешни случаи, които касаят живота и здравето на хората.

И така, провежда се обучение, както вече ви казах. Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването изграждат своята част от националната система. Те също докладват периодично, защото имаме такава междуведомствена работна група, която работи много интензивно.

И аз тук искам да използвам повода, за да благодаря на Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, както и на техните експерти, които много добре заедно с експертите и представителите на Министерството на извънредните ситуации изпълняват този проект. Всичко върви по график.

За да сте спокойни вие – народните представители, че така поетият ангажимент на Република България от 1997 г. най-после ще бъде изпълнен ще кажа, че средства са осигурени с преизпълнението от миналата година и в рамките на Бюджет 2008, за да можем да изпълняваме тези функции.

Правилник за дейността на Центъра е приет, който впоследствие ще бъде използван като основа. Подготвя се Законопроект за 112 и през втората половина на годината той ще влезе в Народното събрание. И аз тогава ще моля дори за вашата подкрепа.

Сега конкретно за центъра в Пловдив и Кърджали – въпросът, който зададохте. Ако сте запомнили от хронологията датите и периодите – още м. октомври 2007 г. съм изпратила писмо до областния управител на област Пловдив с едни изисквания за центъра и затова на какви технически параметри трябва да отговаря помещението, което е между 300 и 350 кв. м. До м. януари 2008 г., уверявам ви, областният управител направи всичко възможно да намери такова помещение, но това, което се предостави, не отговаряше на техническите изисквания.

През м. януари т.г. пуснах писмо до кмета на община Пловдив със същите технически параметри и изисквания с молба да ни предоставят такова помещение. До м. март т.г. съответно и кметът положи усилия. Тук искам да Ви уверя, че областният управител и кметът направиха всичко възможно да потърсят такива сгради. Те могат да Ви кажат какво е състоянието на помещенията. Такива подходящи не се намериха.

През м. март 2008 г. се обърнах с писмо към министъра на финансите. Знаете, че част от министерствата имат свои регионални структури и съответно имат някакви помещения. Имах информация, че такова помещение има и се обърнах с писмо към Министерството на финансите. Оказа се, че помещението, за което аз имах информация, е изключително нужно на Националната агенция по приходите и не могат да ни предоставят 300 кв. м оттам.

След това проведох разговори през м. март с. г. също с министъра на транспорта и министъра на отбраната. И тези две министерства имат някакви структури и сгради в Пловдив. За съжаление, до края на м. април 2008 г. всички тези институции, които занимавах, не можаха да предоставят сграда.

Междувременно се обърнах с молба към областния управител на Хасково да ми каже какво е състоянието в областта и може ли в гр. Хасково да намерим такова помещение, което да отговаря на тези технически изисквания.

Тук трябва да ви кажа, че няма точно фиксиран център за тези услуги – 112, това е по решение на Министерския съвет. Те могат да бъдат изградени във всеки един град и село, стига наблизо да минава оптичната мрежа. Това е едно от изискванията, за да може да се направи тази свързаност. И от Хасково отговориха, че нямат възможност и правителството на Република България се принуди да промени своето решение от м. октомври 2007 г. И така центърът за Южен централен район е определен в Кърджали.

Областният управител на Кърджали предостави такава площ, която отговаря на тези изисквания. Там започва вече процедура, така че искам да Ви уверя, че ще направя всичко възможно като вицепремиер и министър, отговарящ за изграждането на една такава сериозна, сложна национална система, която на всичкото отгоре е и европейско изискване, да изпълня поетият ангажимент.

Българското правителство пое ангажимент пред Европейския съюз да навакса изпуснатото време от 9 години, както преди малко Ви казах, и да предостави услугата на българските граждани и на чужди такива, които се намират на територията на страната ни, в началото на 2009 г. Ние – тримата министри, искаме да рапортуваме м. декември 2008 г., че ще предоставим услугата на всички български граждани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Господин Шопов, имате думата за реплика.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Етем, сигурно това е най-лошият отговор, който можех да получа. По-голямата част от отговора Ви беше за общите условия, общите проблеми, общи въпроси и усилия по отношение на прокарването на Телефон 112. Сигурно е трудно и тежко, но моят въпрос беше конкретно – всичко, което се касае до гр. Пловдив и защо не в гр. Пловдив, а в гр. Кърджали?

Това, което е направено, е просто възмутително! Това е скандал, който оттук нататък ще тече!

За първи път аз съм много доволен, че зададох този въпрос и се изяснява този въпрос за пловдивчани. Оттук нататък пловдивчани ще реагират и не само пловдивчани. Това е пълно измъкване – нямало помещения. Поне няколко помещения мога да Ви посоча аз лично. Ако се бяхте обърнали към “Атака” – “Атака” щеше да Ви посочи още повече помещения в гр. Пловдив, които са годни и които стават. Касае се до помещение от 350 кв. м. Нали за това става дума? Просто в услуга, действали сте в синхрон, престъпно и криминално с пловдивския областен управител, за което нямам думи. Но там въпросът е друг и той също ще си понесе последствията, и то политическите последствия най-вече.

За гр. Пазарджик нищо не казахте, а има и гр. Стара Загора, както и гр. Смолян и други градове. Въпросът за Вас е политически и Вие силно политизирате този въпрос, като премествате центъра там, където разчитате, надявате се на вашия електорат.

Не знам как ще се справите с кадрите, защото за този телефон, на всички е известно, че са нужни хора, които да владеят поне по четири чужди езика. Нали така?

Всеки друг град - да, но най-малко подходящият град беше Кърджали. Целта е да се отворят работни места, да се предаде важността на тази крепост на Ахмед Доган и да политизирате все повече и повече нещата. Просто ние няма да се примирим. И аз призовавам всички народни представители, от днес ще започнем, от Пловдив град и Пловдив област, да направят всичко необходимо, ние ще намерим формата за това, за да превърнем този проблем в много сериозно поставен проблем. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Имате думата за дуплика, госпожо Емел Етем.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин Шопов, Вашата агресия не ме изненадва. Мисля, че не изненадва и българския народ. Той ще си направи изводите кой в какво психическо и политическо състояние е, за да защитава интересите му.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не Ви ли е срам! Това е агресия!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Искам да се обърна към Вас именно точно с тази загриженост, която Вие се опитвате от тази трибуна да демонстрирате много фалшиво.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Агресия са криминалните Ви действия!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Вие като сте толкова загрижен за Пловдив защо не сте спрели старите управници да разпродадат всичко, което е възможно за използване и от държавните институции включително? Не мога да разбера това! Това е наистина Ваш ангажимент като гражданин на гр. Пловдив.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да, но Вие сте на власт!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Спокойно!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Още веднъж искам да повторя, защото виждам, че Вие явно не искате да чуете, но в залата, слава Богу, освен Вас има и други хора, плюс това се предава директно парламентарният контрол – седем месеца положи усилия правителството на Република България, за да изчака всички институции, които имат отношение към Пловдив – кметът, областният управител и всички тези...

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Скандалът тепърва започва! Да знаете, че скандалът започва отсега!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, моля Ви за тишина! Моля Ви за тишина!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Всичко това, за което Ви говорих преди малко – министрите и институциите на Република България, аз мисля, че са и ваши на всичкото отгоре, освен че са и наши, така че е добре да почетем труда на тези хора, усилията, които са положили. Седем месеца направихме възможното да получим помещение в Пловдив, но аз не виждам защо драматизирате толкова много нещата. И на свой ред бих Ви задала въпроса: Кърджали не е ли един от градовете на Република България? И Вашите политически фантазии не надминаха ли границите на реалните географски дадености, но това са теми за друг разговор?
Още веднъж искам да изразя своята готовност, че до края на 2008 г. правителството на Република България ще направи необходимото да предостави услугата на всички български граждани и на чуждестранни такива. Ние няма да забавяме процеса, така както досега е било.

Аз разбирам, че Вие сте и против Европейския съюз и всичко, което имаме като ангажименти и като задължения. Тази директива ние изпълняваме не защото е европейска, а защото е необходима на всеки един гражданин – да получи много бързо услугата от няколко институции.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Този скандал тепърва започва.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: За да Ви подчертая колко е важно: трябва да получи услугата от Национален медицински координационен център, от центровете за спешна медицинска помощ, от Национална служба “Полиция”...

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Давай, давай - от Кърджали.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: От Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, от Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита”, от Българския Червен кръст. Така че аз няма да лиша българските граждани, живеещи в Южен централен район, от възможността да ползват тази европейска услуга. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Етем.

Уважаеми колеги, да благодарим на госпожа вицепремиера Емел Етем за участието й в парламентарния контрол.

Уважаеми колеги, преди да преминем към следващия министър, позволете ми да ви информирам, че в лявата част на балкона се намират ученици от Старопрестолната гимназия по икономика – гр. Велико Търново, и ученици от 105 СОУ “Атанас Далчев”. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов относно политиката за осъществяване на връзки на населените места в страната със строящите се магистрали.

Господин Иванов, имате 3 минути да развиете Вашето питане. Имате думата.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането ми засяга важен въпрос, който е свързан с изграждането на магистралните пътища на страната и изпълнение на основните цели, които поначало създаването на магистралите поставят пред хората, които ги реализират, и пред правителството, което е необходимо да осъществява тази политика. Защото основната цел на магистралата, без съмнение, е осигуряване на бързо и безконфликтно движение на моторните превозни средства, бърз транзит и в същото време това трябва да бъде съчетано с възможността за удобни пътни връзки към големите населени места, които са в близост до трасето на пътя.

Едновременно с това, господин министър, при съществуващите към момента технологични решения на устройства за събиране на ТОЛ такса, така както е предвидено след изграждането на магистралите в страната, тези решения са сравнително скъпи. Едновременно с това изискват отчуждаване на територия около магистралата на терени с оглед изграждането на тези възли, по които се събира ТОЛ таксата, и в същото време налагат включване и на допълнителни изисквания, свързани със създаването на самия възел. Няма съмнение, че е необходимо да се търси оптимално решение. Когато се говори за оптимално решение все пак трябва да се има предвид, че съгласно Протокола от Киото преди едно десетилетие беше дадена ясна, бих казал, инструкция дори към правителствата - при изграждането на магистралите да се създадат условия връзките да бъдат такива, че гражданите, които ги ползват и живеят в околните населени места, да имат по-непосредствени връзки, да харчат по-малко гориво, да замърсяват по-малко околната среда.

Конкретният повод да задам въпроса, който обаче има наистина общо значение, е отговорът, който Вие сте дали преди по-малко от 3 месеца на мой колега. В него по повод отказа за изграждане на връзката на гр. Стара Загора с автомагистрала “Тракия” през пътя за Калояновец Вие казвате следното: “С оглед на бъдещото въвеждане на системата ТОЛ за заплащане на пътуването по автомагистралите е проводено проучване, според което оптималната отдалеченост на пътните възли трябва да бъде около 30 км”.