СТЕЛА БАНКОВА (независим): Нямам повод да се срамувам. Именно затова съм внесла предложение за пълна ревизия на тази корупционна сделка. (Шум и реплики.)

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Нямам повод да се срамувам. Именно затова съм внесла предложение за пълна ревизия на тази корупционна сделка. (Шум и реплики.)

Страстта, с която я защитавате, означава, че са взети стотици милиони комисиони.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Двеста и петдесет милиона евро са взети.

СТЕЛА БАНКОВА: Защото и за глухия, и за слепия стана ясно, че тази сделка е с изключителна корупционна същност.

Много моля да излизаме на трибуната с аргументи. Когато тръгнем към сферата на личните нападки, означава, че ни липсват аргументи.

Дайте ми аргумент за оценката на “Дойче банк” – 1 милиард! Дайте ми аргумент за това, че съседни нам държави продадоха своите БТК 5-6-7-8 пъти по-скъпо! Защо България, водена от един човек, който дойде да унищожи България, я продаде за 230 милиона?! Ето тези аргументи ми дайте! Благодаря. (Реплики на народния представител Олимпи Кътев.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаше конкретен въпрос към Вас – как сте гласували.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Едно е стратегията, друго е изпълнението. В стратегията не е записано, че БТК ще се продаде за такава сума. (Силен шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мирчев не можа да получи конкретен отговор.

Уважаеми народни представители, имате думата, дискусията продължава.

Има ли желаещи за изказвания? (Реплики на народния представител Павел Шопов.)

Има ли народни представители, желаещи да вземат участие в дискусията? Няма.

При това положение, уважаеми народни представители, обявявам за закрита дискусията по проекта за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. (Шум и реплики.)

Гласуването на този проект ще се извърши утре сутринта в началото на заседанието.

Преминаваме към следващото предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - от Парламентарната група на Коалиция за България:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА, вносител – Министерският съвет.

Има становища на Комисията по външна политика и на Комисията по въпросите на държавната администрация.

Господин Соломон Паси дали е в пленарната зала да представи становището на Комисията по външна политика? Не го виждам.

Председателят на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Методиев дали е в пленарната зала?

Господин Ранчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД

на Комисията по външна политика относно

Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20,

внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.

На редовно заседание, проведено на 6 юни 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за дипломатическата служба, внесен от Министерския съвет.

Законопроектът и мотивите на вносителя бяха представени от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

Законопроектът е изготвен с три основни цели – подобряване на качеството на работата в дипломатическата служба със съответните изисквания и за назначаване, и за осъществяване на професионалните ангажименти; адаптиране на дипломатическата служба по равнище и организация с възприетите структури в Европейския съюз; регламентиране на статуса на служителите и на дейността на дипломатическата служба за постигане на професионална стабилност и предвидимост в кариерното развитие на дипломатите.

С този законопроект се отчита спецификата на работата в Министерството на външните работи, свързана с развитието на служителите и системата на дипломатическите рангове, залегнала във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Вносителят предлага ясно разграничаване между политическото и професионалното начало на служителите в Министерството на външните работи. Целта е политическото равнище да дава основните политически насоки, приоритети, акценти, а дипломатическата служба и експертите в нея да могат професионално да се справят с изпълнението и прилагането на тези насоки.

Дипломатическата служба на практика включва всички служители в Министерството на външните работи, но се възприема и така наречената хоризонтална мобилност. Тя дава възможност служител от една структура на държавната администрация да премине в друга структура на държавната администрация. Тези експерти няма да имат ранг на дипломатически служители, освен в случаите, когато работят на задграничен мандат. Тогава те се нотифицират със съответен дипломатически ранг за периода на мандата им.

Длъжностните категории и длъжностите за дипломатическите служители са уредени в Класификатора на дипломатическите длъжности, който е приложение към законопроекта. Повишените изисквания за наличие на определен дипломатически ранг, професионален опит и специален образователен ценз са основания, които налагат създаването на собствен класификатор по отношение на дипломатическите служители в дипломатическата служба. Създаването на обективни, законоустановени критерии за назначение и растеж в професионалното развитие на служителите в дипломатическата служба са гаранция за професионализъм при осъществяването на техните задължения. Така дипломатическите служители ще бъдат служители, които допълнително, извън степените на развитието в държавната администрация, ще имат възможност за последователно израстване в дипломатическата кариера, като се започне от най-ниската степен – “аташе”, и се стигне до най-високата – “посланик”.

Въвеждат се позициите на постоянен секретар, политически директор и генерални директори.

Постоянният секретар като най-висша професионална длъжност осигурява приемствеността и професионализма, гарантира нормалното кариерно развитие на служителите.

Финансовите и стопанските функции, изпълнявани сега от главния секретар, се поемат от административен секретар.

Политическият директор изготвя националните позиции и отговаря за външнополитическата координация по въпросите на общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз.

Генералните директори ще координират работата на отделни дирекции в министерството.

Законово са уредени статусът и дейността на Колегиума и на Атестационната комисия като органи със съвещателни функции към министъра, които съществуват традиционно в Министерството на външните работи, но са регламентирани единствено на подзаконово равнище.

След представянето на законопроекта членовете на Комисията по външна политика изразиха положителна оценка и пълно съгласие с необходимостта да бъде разгледан и приет предложеният от Министерския съвет Законопроект за дипломатическата служба, обсъдиха целесъобразността от създаването на длъжността постоянен секретар, неговата мандатност и функции.

Беше поставен въпросът за дейността на заместник-министрите на външните работи в условията на въвеждането на длъжностите постоянен секретар, политически директор и генерални директори. Народните представители дискутираха и въпросите, свързани с възможността за удължаване с една година на задграничния мандат на дипломатическите служители, както и необходимостта от допълнително обучение и повишаване на професионалната квалификация в процеса на кариерното развитие на дипломатите.

Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.

Следва становището на Комисията по въпросите на държавната администрация.

Народният представител Веселин Методиев го няма. Може ли някой от неговите заместници, ако се намира в пленарната зала, да представи становището на тази комисия? Има ли представител на Комисията по въпросите на държавната администрация, колеги?

Заповядайте, господин Даков.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ДАКОВ:
“ДОКЛАД

на Комисията по въпросите на държавната администрация

относно Законопроект за дипломатическата служба

№ 702-01-20, внесен от Министерския съвет на

18.05.2007 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа Законопроекта за дипломатическата служба на свое редовно заседание на 13.06.2007 г.

В заседанието взеха участие заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин и заместник-министърът на външните работи господин Тодор Чуров.

Законопроектът беше представен от господин Калфин, който подробно запозна народните представители с целите, задачите и въпросите, които урежда законопроектът.

В хода на обсъждането народните представители изказаха мнения за необходимостта от такъв закон, който да уреди и регламентира дипломатическата служба, точно да определи критериите и изискванията към дипломатите и служителите, както и редът и правилата, по които трябва да работи Министерството на външните работи.

Повдигнати бяха въпросите за заплащането на дипломатите и служителите зад граница, за несъответствието между наименованието на законопроекта и неговото съдържание, за необходимостта от синхронизиране на предлагания законопроект със Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Изказано бе мнението, че законопроектът, разписвайки функциите на министъра и заместник-министрите, преповтаря текстове от Закона за администрацията. С оглед на йерархията на администрацията бе обърнато внимание на въвеждането на длъжностите “постоянен секретар”, “административен секретар”, “политически директор”, както и отпадането на главния секретар в министерството. Постоянният секретар би могъл да бъде в политическия кабинет без да бъде поставян над главния секретар на министерството и да се превръща в нов административен ръководител.

Поставен бе и въпросът за изискването за българско гражданство в светлината на членството на Република България в Европейския съюз. Беше посочено, че изискванията към дипломатите и служителите в Министерството на външните работи за владеене на езици са занижени, както и че предвиденият тригодишен срок за приложение на закона е прекалено дълъг. Беше обърнато внимание, че в законопроекта не е предвидено изискване за непринадлежност на дипломатите и служителите на министерството към структурите на бившата Държавна сигурност, извън публичните личности, посочени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Вносителят отговори подробно на всички въпроси.

В резултат на проведените разисквания, Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18.05.2007 г.

Становището на комисията е прието на 13.06.2007 г. с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържали се”.”

Становището е подписано от Веселин Методиев, председател на Комисията по въпросите на държавната администрация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Даков.

Уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи, ако желаете, имате думата. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за Закон за дипломатическата служба на Република България е изключително актуално, въпреки че не е ново.

Днес България участва и то много активно участва в семейството на страните – членки на Европейския съюз, страните – членки на НАТО. Имаме изключително активна дейност в рамките на международни организации. На практика бих казал, че в момента България и с новия си статут на член на Европейския съюз и на НАТО заема мястото си в международната политика.

До голяма степен, ако не и в значителна степен, това се дължи на работата и на професионализма на дипломатическите мисии на Република България в чужбина. В момента имаме 109 мисии, в които освен дипломатическите отношения, освен двустранните връзки със съответните държави, се занимаваме с координация на позиции с наши партньори за съвместни инициативи, за съвместно участие в рамките на международни организации, в които извършваме изключително активна консулска дейност по защита на интересите на българските граждани зад граница.

Много са случаите, включително през последните две години, в които българските дипломатически представителства изпълниха перфектно поставените задачи и това, което се очаква от тях. Само като примери мога да спомена всички усилия за ратификацията на договора ни за членство в Европейския съюз, ролята, която България си отвоюва сред своите партньори като фактор в Югоизточна Европа, новата политика, която Европейският съюз разви по отношение на Черноморския басейн, която се разви изключително и с инициативата на българската страна и въз основа на предложенията, които даде българската страна. Много са случаите на защита на български граждани в чужбина. Най-големите бяха евакуацията от Ливан, когато започна въоръженият конфликт там, действията за освобождаване на задържания българския инженер в Нигерия. В момента работим по евакуация на българските граждани от ивицата Газа.

Това са само някои от примерите, които показват, че работата в дипломатически мисии на Република България зад граница, а също така и работата тук, в Министерството на външните работи, е изключително важна и решава проблеми, свързани и с конкретните интереси на гражданите, и със стратегическите интереси на държавата.

Това налага действително стабилизиране, мотивация и ясно регламентиране на дипломатическата служба. Между другото, не е нов опитът за създаване на такъв закон. България е имала Закон за устройство на службата на Министерството на външните работи и вероизповеданията, приет през 1907 г. Преди това, през 1897 г. е приет първият Правилник за организацията на Министерството на външните работи и вероизповеданията.

След 1944 г. в България във външната политика се работи с различни правилници и наредби, повечето от тях – без никаква законодателна делегация.

През 1989 г. отново работата в Министерството на външните работи и дипломатическата служба, до голяма степен се регулира от наредби, постановления.

След приемането на Закона за държавния служител и Закона за администрацията, като част от българската администрация, Министерството на външните работи работи по тях.

Не един е опитът в парламента да се постигне напредък по приемането на подобен закон. Още от 1990-1991 г. в Министерството на външните работи се работи по проекта на нов Закон за дипломатическата служба.

През 1996 г. за пръв път от депутати – госпожа Мозер, господин Филип Боков, господин Стоян Денчев, се внася проект за Закон за дипломатическата служба. През 1998 г. Министерството на външните работи подготвя нов законопроект, който е задържан, за да се приеме Законът за администрацията и Законът за държавния служител.

През 2000-2001 г. отново се работи по подобни законопроекти. През 2001-2005 г. законопроектът минава и на междуведомствено съгласуване в рамките на Министерския съвет. През 2005 г. бяха внесени два законопроекта за дипломатическата служба – единият е в това Четиридесето Народно събрание, единият е от депутата на Коалиция за България – господин Николай Камов, и един от депутатите от Национално движение Симеон Втори – госпожа Добринка Станчева и господин Олимпи Кътев.

Това е дългата история – вече 17-годишна, на подготовка на Закона за дипломатическата служба. Но този закон не е каприз на част от служителите в държавната администрация. Подобни закони работят във всички страни от Европа, от Европейския съюз, в Съединените щати, във всички страни с традиционна дипломация и традиционна дипломатическа служба.

Смисълът на този закон не е да замести действащите нормативни актове, действащата нормативна уредба. Напротив, той надгражда над Закона за държавната администрация, Закона за администрацията, Закона за държавния служител като урежда въпроси, които не са уредени в тези два закона, а тези закони действат в Министерството на външните работи по начин, по който действат във всички други ведомства.

Три са целите, които си поставя законопроектът, който Министерският съвет представя на вашето внимание.

Първата цел е свързана с подобряване на качеството на работата. Първо в закона се предполага изцяло и ясно разграничаване между политическата и експертната част в Министерството на външните работи. Нормално е при промяна на правителството, при избор на ново правителство, нов министър на външните работи съответната политическа сила да внася изменение и във външната политика, въпреки че традиционно външната политика е една област, в която резки изменения, слава Богу, не се получават. В същото време е задължително да работи професионална администрация, която експертно да подпомага и да дава възможност за реализация на тези политики. Разликата между политическото и експертното равнище в закона се урежда изключително ясно, включително дотам, че дипломатическите служители, служителите на дипломатическа служба не следва да членуват в политически партии и да бъдат обвързани с тях.

Поставят се доста по-високи изисквания за работа в дипломатическата служба. Освен изискванията за образователен ценз, стаж и всички други изисквания, които се поставят за останалата част от администрацията, в дипломатическата служба се иска много добро знание на езици – минимум два чужди езика, от които единият трябва да е език на ООН. Включително за техническите служители се поставя условие за владеене на чужд език, тъй като и те участват в ротацията.

Голяма част от служителите на Министерството на външните работи работи с класифицирана информация. Те носят отговорност за боравенето с тази информация. Прилагат се и се предлагат завишени изисквания по отношение на представянето на България зад граница. При уронване на престижа на страната, в която работят български дипломатически представители, също са завишени изискванията и се налагат санкции.

Надали мога да изброя, тоест мога, но надали има смисъл тук да го правя, всички допълнителни изисквания, които се представят и предявяват за служителите в дипломатическата служба в сравнение със служителите в останалата част от администрацията.

Втората цел на закона е свързана с адаптиране на дипломатическата служба към изискванията на членството ни в Европейския съюз. В Европейския съюз има различни формати, в които националните министерства на външните работи общуват помежду си. Съответно в България би трябвало да се създадат тези длъжности, които да могат да участват в тези формати и да говорят с колегите си със съответните функции, разбира се.

И на трето място, този закон си поставя за цел да реши някои специфични проблеми, свързани с дипломатическата служба. Основният от тях е свързан с дългосрочните задгранични командировки или така наречената ротация в министерството.

Какви са основните промени, които предлагаме? Голяма част от тях бяха прочетени и представени от господин Ранчев в становището на Комисията по външна политика. Аз няма да ги повтарям. Бих искал само да очертая в най-общи линии новото, което се предлага като организация на министерството. Създава се длъжността „постоянен секретар”, който е най-висшият дипломатически служител, затова не е негова работа да бъде в политическия кабинет на министъра, който действително трябва да осигури функционирането на цялата система. Отново подобна длъжност има във всички страни, чийто опит сме проучили, които, пак казвам, са изключително широк кръг.

Техническите функции и тези, които са свързани със стопанската дейност, се поемат от досегашния главен секретар, който предлагаме да бъде административен секретар.

Предлагаме да се посочат измежду директорите в министерството генерални директори. Такава възможност съществува и в сега действащия Закон за администрацията, тогава когато едно ведомство има териториални структури. В Министерството на външните работи има 23 дирекции, които работят тук, в София, и 109 представителства зад граница, както имах възможност вече да кажа. Ролята на генералните директори е действително да осигуряват координация между отделните звена, така че професионалната част от работата да бъде извършена максимално лесно, без да се налага задължително навсякъде намеса от политическото равнище за техническа координация между отделните звена.

В закона предлагаме да се определи и една нова функция: политически секретар. Политически секретар имат всички страни – членки на Европейския съюз. Това е една от длъжностите, за която споменах, че е задължителна, за да можем да участваме в съответния диалог със страните от Европейския съюз. Политическият директор придобива всички тези функции, които има политическият директор на всяко едно от министерствата на 27-те страни членки.

В закона се уреждат допълнително ролята на Колегиума, който взема стратегическите и най-важните решения, свързани включително с административната служба, и на Атестационната комисия, която освен че дава атестациите, както е в другите ведомства за работата на служителите, дава и дипломатически рангове и определя и ротацията в чужбина. Разбира се, за ротацията се създава конкурентен подход. Между другото, голяма част от предложенията, които в момента са направени в законопроекта, се стремим и от две години се прилагат в Министерството на външните работи. Необходимо е да влязат в закон, за да бъдат стабилизирани и за да могат служителите действително да имат ясно пред себе си възможностите за кариерно развитие.

Служителите в дипломатическата служба са както дипломатически служители, така и административни служители. Законът дава възможност за това хоризонтално преместване от едно ведомство в друго, включително и в рамките на Министерството на външните работи. Има интерес и в момента за кадрови дипломати, които са в други ведомства и работят като дипломатически съветници. Това става по реда на Закона за администрацията и тук няма никакво противоречие с него.

За дипломатическите служители се определят дипломатически рангове, които също са приемливи в международната практика. Те са част от Виенската конвенция. Освен приемането на тези рангове, в закона се разписват и подробни изисквания за професионален растеж – от един в друг дипломатически ранг.

С оглед да се решат редица въпроси, които се свързват с дългосрочното командироване, в законопроекта се урежда и възможността за отделяне на дипломатическите рангове в три групи: младши, старши и висши дипломатически служители, което до голяма степен решава въпроса с преназначаването на ниска длъжност при ротация или след като се завърне един дипломат от чужбина. Това са особености, които ги има единствено в дипломатическата служба.

Освен служителите в Министерството на външните работи, в дипломатическата служба се включват и служителите на други ведомства, които представляват държавата в дипломатическите мисии - практиката с търговските представители, има представители на Министерството на отбраната като военни аташета, на Министерството на вътрешните работи и т.н. В Постоянното представителство, което имаме към Европейската общност в Брюксел, има представители практически на всички държавни институции. Те също са дипломатически служители за периода, за който работят в дипломатическо представителство.

С този законопроект, ако той стане закон в този принципен вид, в който е внесен, действително ще се създадат възможности и за по-високи критерии пред дипломатическата служба и пред дипломатите, за прозрачност в тяхната работа, за стимули за кариерно развитие, които действително да дадат възможност за професионално израстване. В същото време дипломатическата служба не се капсулира, какъвто беше страхът на много хора, че се създава някакъв ексклузивен клуб. Няма такова нещо. Това не се създава с този законопроект. Той единствено стабилизира службата и решава въпроси, които не са решени с другите закони, които уреждат статута на държавната администрация.

В този законопроект, който Министерският съвет представя пред Народното събрание, на практика е взет опитът от всички досегашни разработки на Закон за дипломатическата служба. Те идват от различни политически сили. Затова на мен, и с това ще завърша представянето на закона, уважаеми госпожи и господа, много ми се иска да не се гледа на този законопроект като на някакъв политически, не дай си Боже, партиен законопроект. Това е законопроект, който, когато стане закон, ще работи за дипломатическата служба на България и ще я стабилизира, независимо от това коя политическа сила е на власт. Тук сме взели, мисля, най-важното и най-ценното от всички, пак ще кажа, разработки, които са правени през годините от представители на различните политически сили.

Моят апел е Народното събрание действително да приеме този законопроект не като партиен, не като политически, а като важен за ролята, която има България, за мястото, което има, и като един силен инструмент ние действително да искаме и да получаваме от външната политика на републиката тази роля, която ни се иска България да играе в международните отношения. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.

Преминаваме към обсъждания.

Има думата господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Петнадесет години чакам този ден. Господин министърът много коректно представи опитите от самото начало на демократично избраните български парламенти в дневния ред на Народното събрание да влезе за обсъждане Закон за дипломатическата служба и да излезе от това обсъждане с приемане, но всички те бяха или безуспешни, или липсваше време, нагласа, разбиране, а някъде може би и политическа воля. Мисля, че този път сме изправени пред реалната възможност България след толкова години да има правила за своята дипломатическа служба. Сега всички говорим, че трябва да възприемаме европейските правила във всички сфери, но истината е, че дипломатическата служба не само през годините на прехода, а и много преди това беше поддържана без правила. Не е толкова трудно да се установи, че това поддържане имаше и своите заинтересовани.

Искам да приема изцяло призива, който министър Калфин току-що отправи към нас – да приемем това обсъждане и този проект със съзнанието, че България има нужда от него, че тук няма никаква партийност и че е крайно време да решим този въпрос. Това е наша отговорност, на този парламент.

Моят законопроект беше внесен в първите дни, буквално месеци от началото на Четиридесетото Народно събрание – на 1 ноември 2005 г. Мисля, че той е много добре подготвен, но не защото аз съм внесъл този законопроект, а защото екипът, който го работеше, беше от доказани професионалисти-дипломати.

Също така мисля, че трябва да се кажат много добри думи за законопроекта, внесен от колегите от НВСВ. Виждам, че тук от вносителите присъства госпожа Станчева.

Ние постигнахме взаимна договорка да оттеглим своите проекти и да подкрепим законопроекта, внесен от правителството. Само по себе си това показва, че има разбиране, макар че имаше разлики. Нещо, на което аз много държах в моя законопроект, беше институтът на държавния секретар, различен спрямо функциите на постоянния секретар в законопроекта на правителството, но в името на по-добро общо решение с промените и системата, които предлага проектът на правителството, ние можем да разчитаме на много добра регулация на дипломатическата служба, на предсказуемост, устойчивост на българските дипломатически кадри. Всичко това досега беше много повлияно от партийната конюнктура, от политическата конюнктура изобщо.

В този смисъл се надявам, че с едно убедително гласуване на първо четене в утрешния ден, както е по новия правилник, ако днес приключи дискусията, ние ще покажем, че Народното събрание е независимо от своите цветове и различия, което е нормално, и ще се обедини около това да имаме такъв закон. Убеден съм, че без отлагане ще ускорим процедурите по приключване на това гласуване за второ четене. Струва ми се, че до края на м. юли това може да се случи и ние да се поздравим с нов и важен Закон за дипломатическата служба. Това е достойно за първата година от нашето европейско членство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Има ли реплики към господин Камов? Няма.

Давам думата на госпожа Михайлова. Заповядайте.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Най-важното днес е да си отговорим на въпроса каква цел си поставяме с приемането на Закона за дипломатическата служба. Според вносителите на закона, цитирам: “Понастоящем липсва законова основа за дългосрочно стабилно структуриране на дипломатическата служба за осъществяване на дейността й по легално установени правила, за статуса на дипломатите и кариерното им развитие”. Споделям тази констатация. Затова и в Комисията по външна политика аз подкрепих необходимостта от приемане на Закон за дипломатическата служба. Господин министърът спомена, че ние също сме готвили подобен закон.

Същевременно обаче твърдя, че извън тясно професионалните цели, които си поставя законът, има и една много важна политическа цел, без която заявените добри професионални намерения няма да се превърнат в успешна национална политика. Ще илюстрирам думите си, като цитирам § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, който гласи следното: “В срок от три години от влизането в сила на закона министърът на външните работи привежда правното положение на служителите в дипломатическата служба в съответствие с разпоредбите на закона”. Зад този абсурд – закон да влиза в сила три години след приемането му, за съжаление наднича познатото от години изкушение да се запази партизирането на системата.

Буди недоумение също така и фактът, че за някои длъжности се предвижда, забележете, стаж над 20 години. Не е трудно и без да бъдем големи математици, да се сетим към кой период ни препраща.

Нормално е, господин министър, ако политическата Ви воля е искрена, да коригирате също така политически мотивирани решения, с които са върнати назад в годините на кариерното си развитие професионални дипломати, които работиха за евроатлантическата кауза на България, когато тя не беше въпрос на национална политика. Сега, след като имаме политически консенсус и след като България е член и на НАТО, и на Европейския съюз, съвсем нормално е да се върнете към тези случаи. В момента ние изработваме, забележете, един политически договор за извеждане на Министерството на външните работи извън нашите партийни битки. С други думи законът трябва да спре гражданската война във Външно министерство. Днес ние трябва да проведем сериозен и съдържателен дебат по закона, защото много по-важно от само гласуване е политическото споразумение по закона. Именно това е една от причините, поради която опозицията внесе свой закон, за да не се превърне той в тежък партиен дебат. Законът обаче сам по себе си е само един инструмент. Много по-важно е дали има политическа воля за неговото приложение, или както е казано в римското право – “Pacta servanda sunt – договорите трябва да се спазват”. Дали духа на закона го спазвате днес, а не дали ще го спазвате след три години – това ще е сигнал дали ще го спазваме утре и ние или други след нас, защото практиката показва, че ако не бъдем убедени в неговата демократичност, а той просто бъде наложен с гласовете си тук, утре тези след вас също ще поискат да го променят. С този принцип в България трябва наистина да се скъса!

Уважаеми колеги, големият политически спор между леви и десни през годините на промените в България се свеждаше до два основни въпроса.

Първият въпрос това е темата за кариерността или можем ли да демократизираме системата, без да я разрушим. Тук левицата, за да съхрани през годините влиянието си в системата, винаги е използвала аргумента за кариерността и ревностно отстоява затвореността на системата. За съжаление този закон също дава сигнали в това отношение. Десницата, базирайки аргументите си на факта, че външнополитическите цели на днешна България са различни, че те са обект на национален консенсус, настоява за нейното отваряне и демократизиране. Аз съм убедена, че в дебата по този закон всеки ще защити тезите си. Както е казано обаче, дяволът винаги е в детайлите и ефективното функциониране на системата, което по мнение на всички е в интерес на България, може да бъде постигнато само при департизиране и демократизиране в съответствие с ясни критерии и европейски стандарти.

В този контекст аз също искам специално да се спра на въведената нова фигура, забележете обаче, с 5-годишен мандат, на постоянен секретар, който според закона е призван да бъде защитник на професионалната гилдия. Ще оставя настрана, че чл. 8, т. 3 на Раздел ІІ казва, че той се назначава от министъра, забележете, чрез конкуренция, основана на професионални качества – простете, но една дълбоко безсъдържателна формулировка – и ще насоча вниманието ви към следната хипотеза, с която занимах колегите си от Комисията по външна политика, а именно възможна последваща нелоялност на постоянния секретар към политическото ръководство на министерството или по-конкретно към политиката, която се провежда в един или друг етап в България. Избран с мандат от пет години, без предвиден в закона механизъм за противодействие на такъв казус, постоянният секретар е в състояние да създаде напрежение в системата и дори да предизвика потенциалното й блокиране. Това много напомня на някои познати за съжаление от новата ни история случаи на напрежение между цивилното и военното ръководство на Министерството на отбраната, тоест между министъра и шефа на Генералния щаб.

Познавам всички аргументи на вносителите, повярвайте, внимателно съм се запознала с цитираните примери и от други европейски държави. Приемам, че, цитирам, “постоянният секретар осигурява спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба”. Същевременно обаче искам да предупредя, че ако не бъде заложен в закона защитен механизъм срещу подобен казус и не се създаде реална обвързаност между политическо ръководство и професионален състав, системата ще бъде нефункционална и може да постави под риск декларираните приоритети и външната политика на България изобщо.

Вторият въпрос, който искам да засегна и по който винаги е имало спор между леви и десни, е как новите стратегически цели на България се отразяват в преформулиране на взаимоотношенията и оттам – съотношенията във Външно министерство, между Външно министерство и, така както свикнахме да ги наричаме, другите ведомства. Имам предвид отношението с националното разузнаване преди всичко. Министерството на външните работи на европейска България, уважаеми дами и господа, не може да продължи да бъде нито социална мрежа за партиите, нито прикритие за службите. Решаването на този въпрос минава през ясно регламентиране на квоти за външни лица. С други думи, процент, който да включва както политическите назначения, така и служителите от други ведомства, каквато по принцип е практиката в страните от Европейския съюз. Защото ако не регламентираме изключенията, те ще станат общо правило с всички произтичащи от това последици за държавата.

Именно тази политическа философия, която виждам в закона, е поводът, поради който аз на първо четене няма да подкрепя закона. Но ние се надяваме между първо и второ четене голяма част от нашите забележки, предложения и промени да бъдат взети предвид, защото в крайна сметка става въпрос за дипломатическата служба на нова европейска България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.

Реплики? Няма.

Давам думата на господин Паси.

СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми колеги, господин министре! Най-напред искам да се извиня, че не бях от самото начало на този дебат, но имах отдавна планирана среща с иранския посланик. Радвам се, че сега мога да се включа в дискусията.

Искам най-напред да припомня нещо, което един от моите предшественици беше казал през 2002 г. Бях поканил всички живи министри на външните работи и един от тях ми каза: трябва да знаеш, че ти си поредният министър, който пише закон за дипломатическата служба. И ако има нещо, което обединява всички нас, е, че всеки от нас е писал такъв закон. Искам истински да пожелая на министър Калфин той да бъде последният министър, който пише цялостен Закон за дипломатическата служба.

Разбира се, всеки закон като всяко едно човешко творение е несъвършен и ще бъде изпробван в практиката, ще бъде променян с годините. Но се надявам, че именно това правителство и този парламент ще са тези, които ще финализират първия систематизиран Закон за дипломатическата служба.

В Народното събрание бяха събрани в един момент три проекта. Тук ще отворя една скоба. Когато си приемо-предавахме Министерството на външните работи с министър Калфин, той самият ми каза: започнал си да пишеш един закон с твоя екип, може ли да довършиш работата си и да ни дадеш резултата? Казах: разбира се! И наистина връчихме резултата от нашата работа няколко месеца или година по-късно, след което екипът на министър Калфин направи един нов закон в съответствие с вижданията, които има сегашното ръководство на министерството. Естествено е, че не може два закона да бъдат еднакви и всеки автор на закон вижда предимствата на своето творение. Ние също имахме пристрастие към собствения текст, който бяхме написали. Например аз много държах на онази глава, която беше свързана с по-доброто регулиране на социалното и материално положение на дипломатическите служители. Това беше една договорка, която навремето бяхме постигнали – Милен Велчев като министър на финансите и аз. Но, разбира се, реалностите се променят и ние оттеглихме нашия законопроект.

Смятам, че законопроектът, който е внесен сега, е плод на баланс. Госпожа Михайлова направи определени критични бележки по отношение на някои срокове, стажове. В момента има една работна група, тази работна група приема всякакви предложения и аз се надявам, че в работната група ще може съвсем деполитизирано да претеглим всякакви обективни аргументи. Лично аз не смятам, че службата трябва да се политизира, напротив, самият аз имам претенцията – това е едно от нещата, за които претендирам – че не съм уволнил нито един човек по политически причини, докато съм бил министър на външните работи. Нещо повече, стараех се да назначавам качествени дипломати, които са били представители на различни, бих казал, на всички политически сили – и от БСП, и от СДС. Смятам, че това е една традиция, която трябва да бъде продължена и закрепена в този закон.

Имаме достатъчно време, не смятам, че трябва да искаме допълнително време за удължаване на срока за даване на бележки. Работната група вече работи, нека се съобразим с действащия правилник на Народното събрание. Лично аз ще бъда много щастлив, ако успеем да приемем този закон преди парламентарната ваканция, така че от септември месец нашите дипломати да работят по-спокойно и при една по-предсказуема среда. Аз истински завиждам с бяла завист на дипломати от други държави, които знаят след 6 месеца, след 12 или след 18 месеца къде ще заминат да работят в чужбина или като се върнат в собствената си държава от мандат в чужбина, какво точно ще работят. Смятам, че една такава предсказуемост е добра и за дипломатическите служители и за служителите изобщо в министерството. Защото този закон регулира дейността не само на дипломатическите служители, а и на стотиците други хора, които обслужват работата на това министерство. Тази предсказуемост ще е добра и за държавата ни като цяло.

Така че, уверявам ви, че и Комисията по външна политика, и аз самият няма да пожалим никакви усилия, за да произведем един закон, който в най-добра степен да отразява и политическите реалности, и нуждите на българските дипломати. Благодаря Ви, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин Величков, имате думата.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, първо бих искал да поздравя вносителите на Закона за дипломатическата служба, тъй като най-после, след доста години, се намери политическа воля да бъде регламентиран статутът и дейността на една от най-важните сфери на държавата, а именно външната политика.

В нашата история има един известен факт – 1919 г., когато се прави анализ за причината за двете национални катастрофи. Една от причините е, че дипломацията не е била издигната в професия, тоест всеки е можел да отива в дипломацията и съответно последиците от това са добре известни.

Кадровите чистки, които периодически се извършват във Външно министерство, в най-новата ни история очевидно трябва да бъдат ограничени. Крайно време е на Външно министерство да се гледа като място на високоподготвени кадри - професионално и езиково, а не като привлекателно място за устройване на близки и съпартийни кадри.

Като цяло законопроектът е приемлива основа за дискутиране и след някои допълнителни корекции бих казал, че аз и част от колегите независими депутати ще го подкрепим.

Господин министър, бих искал да отбележа някои по-съществени бележки, които правят впечатление.

На първо място, в чл. 3 в закона са изброени принципите на дипломатическата служба, без да са обяснени какво точно всеки един от тях обхваща.

На второ място, никъде в проекта не са посочени специфичните задачи на Външно министерство. Отбелязаната помощ, която Министерството на външните работи оказва на висшите органи на власт и управление, далеч не е достатъчна, доколкото министерството има и собствени, характерни за него задачи. За пример бих искал да посоча специално Закона за дипломатическата служба на Германия и се учудвам защо не е заимстван опитът на някои държави. Там се казва, че дипломатическата служба на Германия провежда външната политика на страната, развива отношенията на Германия с други държави и международни организации. За тази цел тя се стреми към установяване на траен и справедлив ред в Европа и света.

На второ място – опазване правата на човека като основа на човешкото общество.

На трето място - опазване на естествените условия на живот на земното кълбо и на културно-историческото наследство на човечеството.

На следващо място – съдейства за по-нататъшното развитие на международното право.

И на последно място – изграждане на обединена Европа.

Очевидно подобни са и задачите на нашето Външно министерство, които не са отбелязани в закона.

Прави впечатление, което беше отбелязано от някои от колегите, статутът на постоянен секретар. Ще изложа своята позиция по-аргументирано, но имам чувството, че тази част е правена под влиянието на заместник-министри и затова малко е принизена ролята на тази изключително важна институция. Може би по-правилно би било, както има в някои други проекти, статутът на държавния секретар да бъде като по-сполучлива фигура, отколкото институцията, която би осигурила необходимата приемственост, защото и министърът, и заместник-министърът са политически назначения, които не могат да осигурят приемственост в това изключително важно звено.

Бих посочил още един смущаващ факт – за политическите назначения. Тук също може да се ползва опитът на някои държави, както Съединените щати – 25% от посланиците се назначават от президента. Кой в нас реализира политическите назначения? Не е съвсем ясно.

Второ, в някои държави се казва – да. Тоест в повечето има политически назначения, но се отбелязва къде не могат да бъдат назначавани политически фигури – на важни постове, важни държави и т.н. Тук също трябва да се прецизира и този въпрос.

Имам и други конкретни бележки, които ще дам след първото четене, естествено между първото и второто четене. Още повече, че съм член и на работната комисия по тези въпроси, където ще се поработи.

Прави много добро впечатление, че за първи път в този проект се регламентира статутът на дипломатическия институт.

Колеги, у нас малко се подценява тази дейност на връзки между науката и практиката. Нещо, което е типично и характерно за всички големи държави. Трябва да ви кажа, че по позиции по важни въпроси по отношение на Балканите, Близкия Изток и т.н., главно в Съединените щати и в Англия, работят огромни институции. Мисля, че този, така да се каже регламентиран статут на нашия дипломатически институт би имал много важно значение, а именно за връзката на въшнополитическата практика с науката. Имам впечатление, че даже бяха две-три обсъждания по важни въпроси, които се организират от института. Мисля, че той има своето място и още повече част от хората се считат като неразривна част от дипломатическия състав на министерството, което е много важно и което във всички случаи ще бъде от полза за работата на тази много важна институция. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Има думата господин Казак. Заповядайте.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, че всички, които отблизо или отдалеч, отскоро или от по-отдавна се занимават с проблемите на външната политика, не могат да не бъдат удовлетворени от факта, че най-после в това Народно събрание като точка в дневния ред влиза обсъждане на първо четене на Закон за държавната служба. Преждеговорящите бивши министри на външните работи надълго и нашироко посочиха историята на този проблем, причините, поради които досега не съумяхме като държава да изработим един закон, с който ясно и категорично да се регламентира упражняването на дипломатическата служба.

Факт е, и най-важното е, че в крайна сметка се стигна до този момент. Аз искам да поздравя настоящия министър на външните работи за това, че той съумя да преодолее тези трудности и да стигнем до този момент, в който ние обсъждаме този закон тук.

Този закон има много важна цел и му се възлагат много надежди от цялата дипломатическа общност в България. Най-после той поставя в една стабилна законова рамка основните права и задължения за регламентиране на статута на дипломатическите служители, за правилата за постъпване на дипломатическа служба, за кариерното израстване, принципите, на които трябва да се подчинява упражняването на тази служба и т.н. Това са все неща, които отдавна трябваше да бъдат факт в нашата страна и за които, както се казва: „По-добре късно, отколкото никога!”.

Движението за права и свободи, както вече е заявило и във водещата комисия, и в Комисията по външна политика, ще подкрепи на първо четене този законопроект. Ние сме убедени, че такъв закон трябва да има и той трябва да бъде приет час по-скоро, за да могат вече дипломатическите служители в България да се радват на ясен статут, така както всички останали държавни служители, да могат да правят планове за кариерно развитие, да имат ясна представа за техните права и задължения, перспективите, които се откриват пред тях. Нашите външнополитически партньори също да знаят, че имат насреща си служители, които имат ясен статут.

Естествено като всеки закон той не е перфектен и съм убеден, че никой не претендира, че би могъл на прима виста да изработи един перфектен закон, който да се приеме без критики или без предложения за изменения. В този закон, може би, също трябва между първо и второ четене да се прецизират някои разпоредби, трябва да се дискутират някои от конкретните предложения. Аз например имам няколко пункта, по които може би бих поставил въпроси за обсъждане.

По отношение на стриктното квотиране на така наречените външни назначения за посланически длъжности имам по-специално мнение. Мисля, че посланическата функция или длъжност има по-скоро политическа, отколкото чисто дипломатическа функция. Един посланик по-скоро трябва да представлява държавата и да провежда политиката на тази държава спрямо държавата, в която той е акредитиран, отколкото да упражнява чисто дипломатически функции, каквито естествено упражняват останалите служители в това дипломатическо представителство.

Затова ми се струва, че едно стриктно квотиране и ограничаване на възможността за назначаване за посланици на хора извън дипломатическата кариера не е много правилно.

Тъй като има тенденция всяка една общност или гилдия да се затваря, да се ограничава достъпът до нея, мисля, че това не бива да се допуска. Въпреки тези тенденции, не бива да се затварят тотално вратите за така наричания външен подбор, тоест за дипломати да могат да кандидатстват държавни служители от други ведомства, да бъдат назначавани временно на длъжности в различните звена на дипломатическата служба, не само в Министерството на външните работи, но и в задграничните представителства, след преминаване естествено на задължителен курс на обучение в този дипломатически институт, който правилно се предвижда да бъде уреден.

Също така въпросът с възнагражденията трябва да се прецизира. Трябва да има ясни правила, обективни критерии за прилагането на предлагания диференциран подход при възнаграждението на лица, изпълняващи една и съща длъжност, за да се избегне максимално възможността за субективизъм при определянето на индивидуалното възнаграждение на тези длъжности.

Искам също така да обърна специално внимание на факта, че в закона може би между първо и второ четене трябва по-широко да се развие въпросът за правата на дипломатическите служители при прекратяването на тяхната дипломатическа служба – нещо, което е в други закони за други видове държавни служители. Имам предвид служителите на Министерството на вътрешните работи, военнослужещите, служителите в системата на Министерство на отбраната и т.н. Във всички тези системи е предвиден специален ред за прекратяване на правоотношенията, предвиждат се определени суми за обезщетение при прекратяване на тези правоотношения и т.н.

Тук специално искам да подчертая, имал съм възможност да споделя това с министъра на външните работи, не знам дали в закона е най-уместното, но трябва да се предвиди ясна процедура за отдаване на почит, за признание на заслугите на тези наши дипломатически служители, които са в края на своята кариера и които излизат в заслужена пенсия. Чрез специална процедура да им се присъдят награди, почетни знаци или нещо друго, да се предвиди специален церемониал, за да могат тези хора достойно да напуснат тази длъжност - хора, които са представлявали нашата държава, които са носили на своите служебни автомобили и са развявали българския национален флаг. Не трябва просто ей така един ден да получат известие, че се предлага да бъдат пенсионирани и т.н., без да им се окаже необходимото внимание и уважение за това, което те са свършили.

Така че има неща, които може би трябва между първо и второ четене още веднъж да се прегледат, да се допълнят, за да се получи един добър закон, който да бъде от полза за всички.

Трябва да има по-ясна регламентация например на взаимоотношенията вътре в задграничните представителства между служители на различни ведомства.

И не на последно място, естествено да се прецени още един път, може би в по-широк формат, необходимостта от това дали да се разкриват или да не се разкриват, къде да се разкриват нови представителства на Република България. Трябва да има по-широк дебат може би в съответната комисия на Народното събрание, за да може да се отчетат непрекъснато променящите се приоритети и реалности в света.

Така че, уважаеми колеги, с тези бележки ние ще подкрепим този закон. Желаем на вносителя успех в цялостната дейност по неговото приемане, за да може в най-скоро време да се поздравим с един влязъл в сила и действащ Закон за дипломатическата служба. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Има ли желаещи да вземат думата?

Господин Константин Димитров има думата.

Уважаеми колеги, предлагам да се постараем да приключим обсъжданията по законопроекта днес, да дадем възможност и на господин министъра, ако желае, да вземе отношение накрая, за да можем утре да го поставим на гласуване.

Заповядайте, господин Димитров.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Като човек, свързан с външната политика и Министерство на външните работи, действително трябва да приветствам приемането на един закон, макар и със значителни конкретни недостатъци, който дава перспектива за една сигурност – социална, икономическа и кариерна, на дипломатите. Това е професия, която в много отношения се подценява, а от друга страна, се разглежда с ненужно зловидене от значителна част от нашите съграждани. Този закон действително ще защити честните професионалисти в Министерството на външните работи и представители на други ведомства, които работят за реализацията на българската външна политика, за мястото, което те заслужават.

Същевременно трябва да се каже съвсем откровено, че този закон се нуждае от доработка. Радвам се, че работна група под ръководството на госпожа Станчева се е заела активно с тази задача и между първо и второ четене ние ще можем да направим така, че този закон, надявам се с волята на мнозинството, да отговоря в по-висока степен на очакванията както на българската външна политика, така и на служителите в Министерството на външните работи, така и на широката българска общественост, разбира се.

Правят впечатление становищата, предлагани както от Консултативния съвет по законодателството, така и от Комисията по администрацията, които в една или друга степен атакуват специфичността на ръководните структури на Министерството на външните работи. Трудно защитимо може би е това, че отново – онова, което е в другите ведомства, фигурата на главния секретар се отличава от фактическите или номинални функции на това, което е главен секретар или негов еквивалент в Министерството на външните работи, а това е и ситуацията в Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка практиката показва, че се създава напрежение между служителите на отделните министерства особено по отношение на статута, който имат служителите на Министерството на външните работи. От страна на техните колеги в другите ведомства има отношение към незаслужено елитаристично настроени служители, което спъва възможността за добра колегиална атмосфера, наред с другите проблеми между представителите на различните министерства.

Тук се намесва, разбира се, и въпросът за диспропорцията между реалната сила в кадровата политика и в реализацията на външната ни политика между така наречената професионална част от Министерството на външните работи и политическия кабинет – министърът и неговите заместници.

Законът в сегашния си вид, за съжаление, плаща данък на широко разпространената и в значителна степен невярна, според мен, концепция, че всъщност политиците – министърът, заместник-министрите, са фигуранти, дилетанти на външната политика, а онези, които действително разбират от външна политика, са хората, които дълги години са прекарали в Министерството на външните работи. Разбира се, това не е вярно. Вярно е едно единствено нещо – че ако министърът и неговият политически екип е накадърен, то действително тогава той може да стане плен на бюрократичната, така да се каже, опитност на неговите подчинени в съответното министерство. И обратно, ако министърът е добър и неговите заместници са добри, в този смисъл на думата те не просто трябва да бъдат хората, които четат подготвените опорни точки от служителите в Министерството на външните работи, а самите да бъдат генериране на текстовете, на идеите, а техните подчинени всъщност да ги формулират в един по-прегледен вид, давайки своето експертно становище.

Казвам го тук, пред господин Калфин, който е човекът с действително завидни професионални качества и той би трябвало да попада в категорията на компетентните министри, които да насочват, да генерират идеите, които неговите подчинени да предлагат, а не да се оставя, по силата включително на този закон политическият кабинет да има предимно професионална протоколна длъжност, каквито са вижданията на не един или друг от така наречените професионални дипломати. Това не е правилно. Аз съм в позицията на човек, който е и бил дипломат, и днес е политик. Няма да скъсам никога с тази двойна идентичност в тази сфера, затова мога да го кажа съвсем спокойно.

Необходимо е да се прецизира още веднъж, бих казал, и ролята на съответните висши нива в реализацията на външната политика. Наблюдава се едно прекомерно натоварване с висши длъжности – имам предвид министър, заместник-министър, а постоянен секретар, който не би могъл да изпълнява само тази огромна административно-кадрова функция, която му се предоставя, генерални директори, респективно директори. Безспорно практиката в някои държави позволява такава наситеност, но затова се изискват изключителна дисциплина, изключително качество както на политическия кабинет, така и на професионалната част на висшето ръководство. В противен случай може да стане така, че твърде много висши дипломати да се опитват да изземват фактически функциите на заместник-министрите и тези заместник-министри да бъдат просто разглеждани като заместник на министъра в неговото отсъствие без самите те да носят голяма ресорна отговорност в реализацията на външната политика. А министърът не е в състояние, предвид огромната му заетост, да бъде винаги навсякъде, във всяка една посока на външната политика. Необходимо е овластяването в генерирането и прокарването на външната политика на неговите заместник-министри и това да не бъде ограничавано допълнително от мощни функционални права на постоянния секретар, в известен смисъл, и на генералните директори в други аспекти.

Няколко думи, свързани с квотирането на политическите назначения за ръководители на дипломатическите служби. Спорен е въпросът дали трябва има такава квота. Със сигурност за мен не е приемливо тя да бъде толкова ниска, колкото е в сегашния проектозакон по една причина – дори и в годините, когато се е твърдяло, че има голямо нахлуване на външни лица, на водещи постове във Външно министерство, винаги се е ценяла способността на кадърните дипломати да бъдат посланици. Това мога да кажа от личния си опит.

С други думи, нека делим кандидатите за този изключително отговорен пост на ръководител на една дипломатическа мисия на подготвени политически назначения и некадърни такива, респективно на подготвени дипломати от кариерата и неспособни да отговорят на предизвикателството да бъдеш посланик или, да кажем, генерален консул. В този смисъл на думата нека дадем вярната интерпретация на ролята на ръководителя на дипломатическа мисия – нещо, което и господин Казак каза много точно. В крайна сметка това е човек, който, в случая с посланиците, се назначава с двойния политически ключ – на правителството и на президента. Той трябва да изпълнява политическа функция, да бъде действително политически грамотен в такава степен, в каквато той трябва да притежава дипломатически умения.

Нека чрез този закон не създаваме допълнителен негативизъм към компетентните хора, които биха могли да конкурират със своите качества

служителите в Министерството на външните работи, и нека по никакъв начин да не оставяме впечатлението, че чрез този закон искаме да закрепим пожизнено способността да заемат висши постове на една малка професионална каста, както някои от преждеговорившите казаха, развила се, оформила се в своите възгледи, в своята биография преди 1989 г. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Струва ми се, че, ако продължим с няколко минути, ще можем да изслушаме и господин министърът и да приключим с обсъжданията.

Благодаря ви за това разбиране, колеги.

Има думата господин Калфин. Нека да чуем неговите коментари по направените изказвания.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително ще се постарая да не отнемам много време – повече от две-три минути.

Аз благодаря на всички за изказванията днес. Благодаря за дискусията. Ние я водим от доста време, разработвайки закона, но тук очевидно, че се чуха много полезни допълнителни предложения. Благодаря и за общата подкрепа за необходимостта от такъв закон и то действително, която дойде от различните страни на пленарната зала. Целта е действително да се направи един закон, който да работи в Република България дълго време напред.

Вариантът, който внасяме, действително не е идеалният, който включително и вносителите си представят. Много бяха обсъжданията, направиха се доста компромиси. Аз самият бих искал да видя допълнителни неща в закона, но такива са и реалностите в страната. Ще ви дам само един пример: аз съм съгласен, че е добре да има функцията на държавен секретар, но това означава това да е за сметка на заместник-министрите. Вие знаете, че в ситуация, в която е България в момента, надали можем да говорим за подобна промяна в дипломатическата служба. Така че сме съобразили включително с възможностите, реалностите и натрупаната през последните 18 години практика в България.

Целта на този закон действително е да създаде условия за развитие на дипломатическата служба, която е една професионална работа, тежка, свързана с рискове и която на мен много ми се иска да бъде иновативна, а не да бъде чиновническа. Тук съм напълно съгласен с това, което каза и господин Димитров, че работата на дипломацията не е да чете стари справки и да ги преповтаря като мантра на едно или друго събитие, а, напротив, трябва да се следи. Някой път международната среда е много динамична и трябва да се намират тези решения, които поставят страната ни в най-доброто положение и това нещо да става ежедневно – с ежедневна работа и изключително силна аналитична дейност.

Дипломатическата служба не е капсулирана във варианта на закон, който се предлага сега. Има възможност за работа в Министерството на външните работи, включително на високи позиции на хора, които идват от други ведомства, и това нещо е съобразено изцяло със законодателството, което действа в страната.

Ролята на политическия кабинет – също нещо, върху което господин Димитров се спря подробно, и аз съм съгласен изцяло с неговите общи разсъждения – не би трябвало да бъде сведена до изпълняване на протоколни функции. Точно това е и замисълът на закона – политиката да се формира от министъра, от заместник-министрите, които отговарят за съответни ресори, а професионалната дипломатическа служба да даде експертното съдържание на тази политика, която се формулира от политическото равнище.

Благодаря за обсъждането. Очаквам гласуването утре и още един път ще призова за максимално широка подкрепа. Между първо и второ четене ще отчетем и ние, доколкото можем да се намесим експертно в работата на парламента, всички предложения. Надявам се действително Народното събрание да стигне в скоро време до приемане на Закон за дипломатическата служба на Република България. Мисля, че това ще бъде, без да казвам високопарни думи, с историческо значение, но действително един от най-важните закони, който би приел Народното събрание. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Няма да е намеса едно или друго съдействие от Ваша страна. Сигурен съм, че и работната група ще разчита на едно активно взаимодействие с вносителя на законопроекта.

Уважаеми колеги, благодаря ви за търпението, за възможността да стигнем до края на това обсъждане.

Обявявам за приключено обсъждането по законопроекта.

Остава да ви съобщя какво ще правим утре.

Предстоят ни две гласувания:

– на проекта за създаване на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК;

- на първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба.

Съобщения за заседания на комисиите:

Комисията по европейските въпроси ще заседава на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.

Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 14, 30 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.

Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, 4 юли 2007 г. от 14,30 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.

Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 4 юли 2007 г., сряда, от 14,30 ч. и утре, 5 юли 2007 г., от 14,30 ч. в зала  № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.

Утре редовното пленарно заседание е от 9,00 ч. сутринта в пленарната зала на Народното събрание.

Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:

Георги Пирински


Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:

Силвия Стойчева,

Ясен Попвасилев

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Stancho -> Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева