– Благодатта – Прикрити капани и мини

11 – Благодатта – Прикрити капани и мини

На паркинга към църквата „Калвари Чапъл“ често се натъкваме на хора, които разпространя­ват рекламни брошури на странни учения. Поня­кога пък сме виждали хора, застанали на пред вхо­да на църквата, които се опитват доктринално да объркат влизащите. Винаги ги питаме: „Защо оти­вате да разпространявате брошурите си точно в църква?“. Ако честваме някакво специално съби­тие и сме запланували да разпространим брошури, за да го разгласим, изпращаме децата си на плажа или в търговските центрове, а не в някоя друга църква! Защо отивате в някоя църква, за да се опитате да отвлечете тези, които вече са се устано­вили там?

Ако имате някоя жизненоважна доктрина, която чувствате, че другите трябва да разберат и повярват, вместо да се опитвате да ни обърнете във вашата вяра, защо не ни покажете как тази ис­тина е променила вашия живот съобразно образа на Исус Христос? Нека видим тази истина, проя­вена в собствения ви живот. Когато видим пълно­то ви посвещение и близката ви обхода с Господа, без съмнение ще ви попитаме как става това, за­щото ще имате нещо, от което ние се нуждаем.

За съжаление, хората никога не получават удовлетворение, когато вършат това. Трагично е, че чувстват, че са призовани от Бога да откъснат хора от Христовото тяло, за да ги убедят в нещо друго. Ето защо, Новият Завет е пълен с предуп­реждения и увещания, насочени срещу лъжеучителите и лукавите им, пленителни способи.

Бог иска да сме сигурни в спасението си и ако сме зависими от Исус Христос, и делото Му, можем да имаме тази увереност. Ако спасението ни се осно­вава на дела, тогава увереността е недостижима за нас.

Знаете ли, аз не съм сигурен нито в делата си, пито в собствената си праведност. Но съм сигурен в Неговото дело и Неговата праведност. Както ав­торът на химна казва: „Надеждата ми не се гради па нищо друго освен на кръвта Христова и Него­вата праведност: не смея да се доверя на най-прек­расното на вид същество, но изцяло уповавам на името Исус“. Павел е толкова убеден в тази исти­на, че пише: „Но ако и сами ние, или ангел от не­бето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8). Силни думи! Павел използва тер­мина анатема, който означава „проклет да се озо­ве на дъното на ада“.

Представете си, че тази вечер някакъв ангел седне на леглото ви. Чувствате се неспокоен, съ­буждате се и виждате едно блестящо създание, сед­нало на долния край на леглото ви, високо близо два метра и половина. Ако то ви каже: „Не се страхувай! Дошъл съм да споделя с теб една добра новина. Ти си рядка личност - Бог те е избрал да извършиш едно специално дело. Ако само поис­каш да се захванеш и извършиш това за Бога, Той ще те спаси“. Какъв извод бихте си направили? Едно нещо е сигурно: Този ангел не е от Бога.

Нека бъде проклет.

Библията учи, че пътят на спасението е наис­тина тесен. Думите на Павел нанасят смъртоносен удар на тази всеобхватна религия, така популярна днес, която казва: „Вярвам, че човек, който прави това, което чувства в сърцето си за правилно, ще бъде приет от Бога“. Петър казва: „Той /Христос/ с камъкът, който вие зидарите презряхте, който ста­на глава на ъгъла /т.е. основният крайъгълен ка­мък/. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеци­те, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:11-12).

Днес много хора биха отвърнали: „О, Петре, ти си твърде тесногръд. Нима искаш да ми кажеш, че Исус е единственият път за спасение? Това е твърде ограничено, Петре. Не мога да го приема“. Много добре. Тогава бъди проклет. „Но това са толкова груби думи“, отвръщат те. „Това е твърде ограничено. Със сигурност Исус е имал по-широ­ки разбирания!“. Но именно Исус казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). И пак Исус е Този, Който казва: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират“ (Матей 7:13,14).

Павел е разбрал всичко това съвсем правил­но. Дори и днес може да долови умоляващия му глас, отправен към галатяните: „Ето, ще го кажа още веднъж. Ако ангел от небето или някой човек дойде и ви изложи някой друг път, който ви кара да разчитате на себе си, на вашите собствени дела, на собствената ви доброта, на собствената ви праведност, на вашето спазване на закона, на обряз­ването ви, на вашето следване на някои ритуали, на присъединяването ви към някоя група, или да разчитате на това, че давате много пари за църква­та - нека бъде проклет!“

Защо Павел беше толкова непреклонен? Защото Бог ни прие точно такива каквито сме, кога­то положихме вярата си в Сина Му Исус Христос.

Поради упованието ни в Него, Той ни изми от всичките ни грехове и ни прие. Бог иска да ни дари с богатството и пълнотата на Своята любов - не защото я заслужаваме, а защото Той ни обича. Това е евангелието на благодатта в Исус Христос. Точно за това Павел накрая даде живота си.
Това е чудо
Питали ли сте се някога, защо доктрините, които учат, че добрите дела са основа на отноше­нията с Бога, изглеждат така силно утвърдени в живота на хората? Признавам си, че аз съм се за­мислял.

Без съмнение, Павел също се е чудел, защото казва на галатяните: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие“ (Галатяни 1:6). Наистина е чудно, че хората оста­вят благодатта на Христос, заради друго благовес­тие, особено когато това „благовестие“ изобщо не е никаква блага вест!

Всеки път, когато някой каже: „Добре е да се вярва в Исус Христос, но е необходимо и още нещо“ - внимавайте! В момента, в който ми каже­те, че трябва да бъда праведен и че трябва да дока­жа това пред Бога чрез святостта си, вие не ме во­дите към Бога, а ме отблъсквате от Него. Аз не съм праведен и не съм свят и в никакъв случай не мога да стана такъв, така че това, което ми казва­те не е добра вест. Съвсем далеч е от добрата вест. То е прогласяване на смърт.

Павел не можеше да разбере защо някой би пожелал да се откаже от отношенията на любов с Бога, за да се опита да установи отношения, основани на дела, обрязване, или на спазване на зако­на. Има „неколцина, които ви смущават“, пише той, „и искат да изопачат благовестието“", добрата вест за Христос (Галатяни 1:7).

Тези, които са били привлечени в култове чес­то разказват за невероятната проява на любов и внимание насочени към тях, когато са били счете­ни за интересен обект за привличане. Но веднъж посветил се на групата, ревностната любов се превръща в отравяне с фалшива доктрина. Вместо да бъде обсипван с любов, новоповярвалият се поставя под строга физическа дисциплина и в крайна сметка се довежда до пълно изтощение: Отнема му се всяко чувство на самоувереност и така човекът става изключително податлив на ду­ховните изопачения на групата.

Любовта, проявявана с такава готовност в са­мото начало, е само средство да бъде изолирана дадената личност и да се доведе под робство. Ако някой не се съобразява с програмата, любовта бързо се изпарява и човекът веднага бива изклю­чен и отлъчен от това общество. Ако не успеят да го спечелят за новото верую, „обичта“ бързо се превръща в открита враждебност.

В първите години на служението ми в Тюсан, имах неприятна среща с петдесятници от групата „Само Исус“. Този култ учи, че Отец, Синът и Святият Дух са само различни имена на Исус. (Естествено, доста им е трудно да обяснят на кого говореше Исус, когато се молеше на Отец, или кой бе Този,^- Който проговори от небесата при кръщението на Исус. Може би гласът в Матей 3:17, който казва: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ беше просто хитро изпълнен номер на вентрилоквизъм¹). Слабостта на тази позиция е явна, но независимо от това, последователите на този култ не се спират пред нищо и създават най-различни конфликти.

За съжаление, две влиятелни семейства от църквата ни се хванаха на въдицата на това уче­ние. Скоро те ме набелязаха като следващия си обект и започнаха „ревностно да ме обсипват с лю­бов“. Канеха ме често на ресторант и непрестанно повтаряха какъв огромен потенциал имам и колко обичат църквата.

Аз никога не съм обичал да споря с хората върху Библията. Обикновено им давам възмож­ност да изложат погрешните си виждания, без да се опитвам да ги разкъсам на парчета. И така, ко­гато тези приятели цитираха стиха, където Исус казва: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30), аз каз­вах: "Да, правилно. Точно така казва". Всеки път, когато ми цитираха Писанието аз казвах: „Да, точ­но така пише“. И не спорех с тях

Естествено, знаех много стихове, които биха изяснили въпроса, но не си правех труда да споря с тези хора. Исус казва: „Спогаждай се с противни­ка си по-скоро, догдето си на пътя с него...“ (Матей 5:25), така че се съгласявах със стиховете, които те цитираха. Въпреки, че не бях съгласен със странното им тълкуване, винаги се съгласявах със самите стихове. Тъй като не спорех с тях, те си помислиха, че са успели да ме убедят.

Един ден, те представили учението си пред посещаващите неделното училище за възрастни. Когато учителят убедително ги оборил, някои от тях се опитали да твърдят, че и аз съм от тях. Учи­телят веднага ме извика, за да се разреши спора. Когато казах на класа, че вярвам, че Бог е един, но че се изявава в отделните личности на Отец, Сина и Святия Дух, поддръжниците на „Само Исус“ се вбесиха.

На следващия ден ми се обадиха по телефона и ми казаха: „Искаме да те видим довечера у дома“. Същата вечер отидох у тях и те ме запитаха: „Какво се крие зад великата ти идея да отречеш истината? Как посмя да отречеш това, в което на­истина вярваш?“. Аз отговорих: „Не съм го напра­вил. Не съм се отрекъл от истината, нито от това, в което вярвам. Пред класа изявих точно това, в което вярвам. Не смятам, че Исус е правел някак­ви евтини трикове на вентрилоквизъм и не вяр­вам, че се е опитал да измами хората, когато се е молел на Отец. Вярвам, че Отец, Синът и Святият Дух са отделни личности, въпреки че има един Бог“. В този момент започнах да виждам дебелия край на тоягата.

„Братко“, заплашиха ме те, „Бог ни даде откровение и имахме видение, че ще бъдеш изне­сен в черен ковчег, ако не се изправиш пред църк­вата и не им кажеш, че ние сме прави!“. Докато слушах тази лавина от злокобни заплахи, започнах да се чудя: „Какво стана с голямата любов, която тези хора имаха към мен?“

„Даваме ти срок до събота да решиш дали ще си признаеш или не“, казаха те. Отговорих: „Няма нужда да чакам до събота. Мога още сега да ви кажа“. „Не казвай нито дума повече“, отвърнаха те. „Само се моли за това, братко и ако до събота ве­черта не ни обещаеш, че ще го направиш, ние ни­кога вече няма да се върнем в църквата ти“. Естествено, водачът на тази група имаше 11 от общо 53-те деца от нашето неделно училище. Това доста усложняваше ситуацията, тъй като точно то­гава се опитвах да разраствам неделното училище.

В събота вечерта ми се обадиха: „Е, братко, какво реши?“ „Не съм си променил въобще реше­нието, нито това, което мисля“, отвърнах. „Добре, ние те предупредихме“, каза той и чух едно „клик“ на другия край на жицата. Мъжът си отиде заедно с 11-те си деца.

Този човек и неговата група бяха ревностни в проявата на любов, докато ме смятаха за потенциален обръщенец. Но когато разбраха, че няма да се обвържа с тях и убежденията им, те на­пуснаха както църквата, така и мен, както се изос­тавя някакъв лош навик.

Това не беше истинска любов; бе само една лицемерна демонстрация, за да могат да ме спече­лят. Както Шекспир пише: „Не е любов любовта, която се променя, когато намери промяна“. Щом не успяха да ме „обърнат“, истинските им чувства се проявиха.

Това е една от често употребяваните тактики на лъжеучителите. Те ще бъдат много ревностни в проявата на обич, за да направят обръщенец от чо­века, с когото са установили контакт. Но ако той не се подчини на убежденията им, бързо го изоставят.

Хората могат в началото да бъдат много насто­ятелни, да изглеждат така любвеобилни, така сим­патични, така приятни - но само, защото се стремят да ви спечелят за своите убеждения. Ако не успеят, внимавайте! Те ще ви нарекат с какви ли не имена и ще ви заплашат с всички възможни осъждения и проклятия. Това не е евангелието на благодатта!

В началото галатяните са имали такава любов към Бога и един към друг, че са служили на Павел откровено и безкористно при изключително тежки обстоятелства. Били са готови да дадат дори очите са за него. Но сега, така се препънали в духовния си живот, че някои започнали да смятат Павел за враг. Защо? Защото е бил достатъчно загрижен, за да им каже истината.

Като прави аналогия с областта на атлетиката, Павел оприличава галатяните на състезатели, стар­тирали добре в началото, но по време на състезани­ето са се заплели. „Това убеждение не беше от Онзи, Който ви призовал“, пише той (Галатяни 5:8). Павел заявява твърдо, че „новите и по-дълбоки истини“, донесени от юдаистите не са от Бога.
Всеки вярваш е отговорен

да изучава Писанията, за да

разбере дали учението, което

слуша е истинско или лъжливо.
Въпреки това, колко много хора биват подве­дени от подобно лъжливо убеждение. Често дори искрено вярващи в Христос биват отклонени от правия път чрез умело замислените истории на ня­кой евангелист. Те приемат това лъжливо учение, не защото са изследвали Писанията, а защото са били повлияни от силата на някоя убедителна лич­ност.

Тъжният резултат от подобно неблагочестиво влияние е, че накрая жертвите попадат в робство, почти напълно обезличени като индивиди. Учудва­ли ли сте се някога, как нормални на вид хора, под влиянието на някой култ могат да стигнат до­там да продават цветя или фъстъци на летището, в услуга на водача си? Този вид убеждение със си­гурност не идва от Бога. Всъщност, при всички системи, основани на принудително обвързване, хората рано или късно ще се окажат под господст­вото на човек.

Най-добрата предпазна мярка срещу подобен вид измама е „да изпитваме всичко; да държим доброто“ (1 Солунци 5:21). Независимо от това колко уважаван може да е някой, колко известен, или какви множества от хора са го последвали, не можем да приемем думите на когото и да било за истинско евангелие. Всеки вярващ е отговорен да изследва Писанията, за да се убеди дали тези неща са наистина верни.

Колко е трагично, че пренебрегваме тази предпазна мярка и вярваме на всичко, което даден учител казва, само защото изглежда по определен начин, или поради начина му на изразяване, или защото има служение по радиото или телевизията. Когато пропуснем да проверим представените ни поучения, ставаме широко отворени за убеждения, които не са от Този, Който ни е призовал. Бог не променя ума си. Той не редактира истината Си, нито я подправя с нови откровения. Евангелието на благодатта не се променя - но въпреки това, не е трудно да се намерят проповедници, които твър­дят обратното.

Трагичното е, че тези учения служат само за да ни отдалечат от делото, което Бог извърши в сърцата ни чрез вяра в Исус Христос. Нито един ритуал, било то кръщение, вземане на Господна трапеза или умиване на крака, не може по ника­къв начин да ни направи праведни. Позиция на праведност пред Бога добиваме единствено и изця­ло чрез вяра, която действа чрез любов. Това е ключът към истинска сила и мир в ходенето ни по Бога. Не е чудно, че великият апостол казва: „Чудя се как вие така скоро преминавате към друго бла­говестие, което не е друго благовестие!“

Истинското благовестие е блага вест. То е добрата вест на Божията благодат и за прощението на греховете чрез завършеното дело на Исус Христос. Отношенията ви с Бога не се основат нито на вашата праведност, нито на делата ви или на спазването на определени правила, а на вярата ви в Божията жертва за вас. Ако само повярвате в това Божие дело, чрез Исус Христос можете да имате прекрасна и непоклатима връзка с Бога. Всичките ви грехове ще бъдат очистени и вината, породена от недостатъците ви, неуспехите и погрешните ви подбуди, ще изчезнат. Те няма по­вече да съществуват, защото ще сте оправдани чрез вяра в Исус Христос.

Павел знаеше, че опитът ни да имаме отно­шения с Бога въз основа на дела е безумие. Той виждаше крайния резултат, защото сам беше за­почнал именно оттам. „Не ми говорете за закона“, можеше да каже той, „Знам всичко за закона. Знам всичко за праведността, основаваща се на за­кона. Аз бях фарисей. Бях ревностен. Бях по-ревностен от моите братя. Не искам повече да слу­шам за закона; знам за какво става дума. Но бла­годаря на Бога, че бях освободен от всичко това, когато влязох в нови взаимоотношения с Бога, чрез вяра в Исус Христос!“

Ние също сме били освободени. Затова, след като веднъж сте били утвърдени в благовестието на благодатта, не позволявайте на хора да ви при­тесняват, да ви товарят с чувство на вина или с идеята за праведност чрез дела. Не си струва.

Няма нужда думата анатема да бъде прикрепена към името на който и да било.