СТРАТЕГИЯТА НА „СИНИТЕ ИЛИ ЗЛАТНИТЕ

110
ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ГОВОРЯТ „КАТО
ХОРАТА“
От хилядолетия насам е известно, че мъжете не ги бива много- много по разговорите, особено в сравнение с жените. Момиченцата не само че проговарят по-рано, но и на три годинки вече имат почти два пъти по-богат речник от момченцата на същата възраст, а речта им е почти 100% разбираема и смислена. Специалистите по говорни дефекти са претрупани от работа благодарение на родителите, които водят в кабинетите им малките си момченца с едно и също оплакване:
„Той не може да говори като хората“. Ако момчето има по-голяма сестра, то разликата в словесния изказ е дори още по-натрапчива,
особено ако майката и сестрата често имат навика да говорят вместо него. Попитайте например някое петгодишно момченце: „Как си?“ и ще видите, че майка му или сестра му на секундата ще отговори:
„Добре е, благодаря“.
Майките, дъщерите и по-големите сестри често говорят от
името на мъжете в семейството.
При мъжете говорът не е точно локализирана мозъчна функция.
Тя се поражда и действа само в лявото полукълбо и няма специфичен център. Изследвания на хора с нараняване от лявата страна на главата сочат, че след такава травма повечето говорни смущения при мъжете се наблюдават в задната част на лявото мозъчно полукълбо, а при жените
— главно във фронталната област на лявото мозъчно полукълбо.
Магнито-резонансни скенери на мозъка показват, че когато един мъж говори, цялото му ляво мозъчно полукълбо е активно, сякаш търси къде точно се намира центърът за говор, но така и не съумява да го открие. Затова и мъжете не се справят особено добре с говоренето.

111
Местоположение на центъра за говор при мъжа
Момчетата са по-склонни да хъмкат и да имат неясно произношение, отколкото момичетата. По време на разговор те често използват паразитни думички от рода на „ъъ“, „хм“, „ами“, „всъщност“
и т.н., по-склонни са да замазват думите и да използват само три тоналности на гласа, докато жената при разговор използва пет. Когато няколко мъже се съберат да гледат мач по телевизията, те точно това и правят — единственият им „разговор“ в такива случаи обикновено се състои от изречения от рода на: „Подай чипса“ или „Още бира?“
Докато за жените общото гледане на някоя телевизионна програма е просто още един повод да си поговорят. Затова именно, когато се събират пред телевизора, жените предпочитат да гледат заедно по- скоро поредната серия от някоя сапунена опера, чиито герои и сюжет са им близки и познати, отколкото сложна криминална драма например.
Различният начин, по който двата пола използват словесния изказ, проличава може би най-ярко в областта на спорта. Достатъчно е да погледаме репортажите от някое спортно състезание и ще се уверим в това. Например баскетболистките описват съвсем точно, подредено и напълно разбираемо играта си по време на срещата. Докато по време на интервюта с баскетболисти, не само че и малкото, което намират да

112
кажат, няма почти никакъв смисъл, но те сякаш изобщо не си движат устните.
При подрастващите тези различия също са доста очебийни.
Когато попитаме дъщеря ни как е минал купонът предната вечер, тя започва подробно и смислено да ни разказва какво е станало — кой какво и на кого казал, кой как го е възприел и кой как бил облечен. На същия въпрос синът ни измърморва само „Ъъъ… добре“.
В деня на Свети Валентин цветарките обикновено съветват мъжете „да си го кажат чрез цветята“, защото много добре знаят, че за мъжа е трудно да изрази чувствата си с думи. За него не е проблем да избере и купи поздравителна картичка, но фактът, че трябва да напише нещо на нея, направо го парализира.

Изтегляне 3.95 Mb.

Сподели с приятели: