203
ШЕСТА ГЛАВАМИСЛИ, ПОВЕДЕНИЕ, ЧУВСТВА И ДРУГИСЪСИПВАЩИ ОБЛАСТИКолин и Джил отиват с колата на гости в непознат район. Според упътванията на приятелите им, би трябвало да стигнат за 20 минути.
Но вече пътуват 50
минути и все още няма изгледи, че наближават.
204
Колин става все по-кисел, а Джил напълно отпада духом, когато за трети път минават покрай един и същи гараж.
Джил: Скъпи, мисля, че при този гараж трябваше да свием надясно. Нека спрем и помолим да ни упътят.
Колин: Няма проблем, знам, че сме някъде наблизо…
Джил: Вече сме закъснели повече от половин час. Хората отдавна са се събрали и ни чакат. Нека спрем и попитаме някого!
Колин: Слушай, знам какво правя! Вземи ти да караш, ако искаш,
или ме остави на мира!
Джил: Не, не искам да карам. Но и не искам цяла нощ да се въртим в кръг из квартала!
Колин: Ами чудесно тогава — дай да обръщаме и да се прибираме!
На повечето мъже и жени този разговор им е до болка познат.
Жената просто не може да разбере
защо този неин прекрасен мъж,
когото тя толкова много обича, изведнъж заприличва на натъпкания със стероиди Мед Макс
[1]
и то само защото се е загубил.
Ако тя се загуби, просто спира и моли някого да я упъти, така че защо и той да не го направи? Защо поне веднъж не си признае, че не знае нещо?
Сподели с приятели: 
