Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

бактериолог, по-късно станал и хомеопат; открил нозоди
1
, които и сега се използват в хомеопатията. Въпреки всичко, не чувствал истинско удовлетворение.
Бах смятал инжекциите за твърде суров тип лечение и затова търсел решение в средствата,
предоставени от природата. Подобно на Ханеман, бащата на хомеопатията, той се опирал на правилото "Лекувай болния, а не болестта". Интуицията му го насочвала да търси в съвършената картина на сътворението възможността всеки човек да може да се лекува сам. Той стигнал до твърдото убеждение, че болестта не е нищо друго, освен сигнал за дисхармония между душата и личността. Позитивния потенциал, който търсил така усърдно, д-р Бах открил в цветовете на растенията.
След това откритие Едуард Бах изоставил своя вече разработен лекарски кабинет, както и възможността за блестяща кариера, преустановил всичките си досегашни изследователски търсения и заминал за Галия, Южен Уелс. Там, в малка къща, завещана от дедите му, той започнал и завършил своята мисия.
Трябва да се има предвид, че по време на своето преместване в Уелс д-р Бах бил на тридесет години и му била поставена диагноза "неизлечима болест" Лекарите отсъдили, че му остават не повече от три месеца живот - но не станало така... Той починал около двадесет години по-късно, когато вече бил изпълнил своята мисия.
Тъй като постигал блестящи резултати посредством един толкова прост и достъпен за всички метод, д-р Бах непрекъснато се натъквал на пречки от страна на представителите на официалната медицина и това му създавало големи затруднения. Тогава решил да се заличи от списъка на лекарите; предпочел да се нарича "билкар" и продължил смело практиката си,
подпомаган само от няколко последователи.
Резултатите от своя труд той обявил на смъртния си одър. Отишъл си от този свят спокойно
- беден, както почти винаги се случва с първооткриватели като него. Вероятно се досещате, че
Едуард Бах не се притеснявал особено от бедността.
Вярвам, че дори и написаното дотук е достатъчно, за да почувствате красотата на неговата душа.
Методът на Бах се основава върху разкриването и опознаването на различни човешки типове. Ако характеристиките ни са хармонични и в равновесие, те позволяват да разгърнем нашите качества, да осъществим нашето развитие, да бъдем в добро здраве. Всичко това би могло да се реализира благодарение на контакта с нашия Висш Аз. Казано по-просто: ако се вслушваме в душата си, ще е само за нашето добро.
Отрицателните емоции като страх, безпокойство, самота, гняв, недоверие, песимизъм и разочарование ни отдалечават от нашия Център, като ни карат да се отнасяме зле и със себе си, и с другите. Колкото повече такива емоции изпитваме, толкова повече страдаме, тъй като всяка една от тях може да породи друга такава. Започваме да губим контакта с нашия вътрешен пътеводител и изминаваме мъчителен път, тъй като отказваме да признаем нашата божествена искра, нашата принадлежност към единния Космос. Тогава се появяват проблемите, за да ни предупредят, че нещо не върви - а, ако не го разберем, ще дойде и болестта. Бах казва, че заболяването е "благодатно в основата си", защото ни напомня по най-недвусмислен начин, че трябва и можем да намерим отново нашето равновесие.
Добре, но какво общо имат цветовете на растенията с всичко това? Работата е там, че Бах открива в дадени цветове вибрациите, подходящи за възстановяването на нашето равновесие.
Оказва се, че тъкмо цветовете могат да дадат търсения отговор за всеки човешки тип или емоция.
"По един цвят за всеки от нас?" - сигурно ще попитате вие. И да, и не. Ние "сме" определен цвят, това е така. Цветотерапевтът би казал: "Този е именно Beech", докато хомеопатът може да определи: "Това е Pulsatila
2
Един цвят съответства най-точно на това, което сме, но е възможно и да трябва да приемем повече отговарящи на особеностите ни цветове. Така всичко става още по- интересно, а и не е толкова сложно, колкото първоначално изглежда.
Ще ви дам пример, който да изясни казаното по-горе. Аз съм Vervain, т е. ентусиастка до
1 Нозодите на доктор Бах представляват орално поемани ваксини, които широко са се използвали по време на Първата световна война. Ползват се и днес.
2 Pulsatila е хомеопатично лекарство от растение от семейство Лютикови, познато у нас като Котенце. Типът Pulsatila са деца (както и възрастни) с руси коси и сини очи, много емоционални, с променливо настроение, лесно разплакващи се, стеснителни, с кротък характер, с подчертана нужда от обич и внимание. Когато са притеснени, лесно се успокояват от прегръдки и утешаване.
6

"краен предел". Често желая да увлека другите в нещо, в което вярвам (вж. съответната глава).
Готова съм да направя наистина много. Същевременно съм много шумна и не търпя несправедливости. Точно сега изпитвам нужда от доверие, за да довърша тази книга, и затова ще прибавя Larch, но тъй като имам и други тежки задължения и ми се струва, че няма да мога да се справя с всичко, ще добавя и Elm в своето шишенце.
Сега ясно ли е? Не? Още по-добре - така съмнението ще ви подтикне да опитвате, да си прокарвате път напред. Категоричността не ми е много симпатична, с изключение на тази, която ви съветвам да запечатате добре в съзнанието си (защото тъкмо съзнанието често ни пречи, а не интуицията!): да предпишеш грешна есенция не е беда; то е като да се опитваш да отключиш

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: