Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

никога глътка вино - даже и на празници. Поддържаше се във форма, като всяка сутрин в 5 часа тичаше. Обличаше се перфектно, по дрехите му никога нямаше и гънка. Въобще, във всеки свой навик Постоянски беше сериозен, трезв и подреден.
Един ден, след ожесточен спор със семейството си, за чиято причина дори не си спомняше
(вероятно никой не искаше да следва неговите правила за живот), господин Постоянски се ядоса толкова, че излезе от къщи вбесен и седна в градината. Там той усилено започна да размишлява върху случилото се. Разбира се, правеше това, за да не забрави, че неговото мнение беше правилно,
че той беше прав.
Когато отидоха да го потърсят, роднините му останаха изненадани, защото на мястото на
Постоянски намериха едно парче скала - сив и студен камък: ето в какво се беше превърнал той.
Постоянски също си даде сметка за станалото, но не се притесни особено: можеше да си стои и такъв, гранитен!
Ала измина време и усещането за спокойствие и твърдост започна да му омръзва. В
господин Постоянски се зароди малко, но измъчващо го съмнение: може би все пак неговите разбирания не бяха правилни за всички, та затова не всички споделяха неговото мнение... Може би трябваше да обсъди вижданията си с някого, но беше твърде късно: той се бе превърнал в един голям, ненужен камък.
Дойде пролетта и господин Постоянски се покри с красив блестящ мъх. Около него поникваха пъстри цветя и той се почувства доволен. Един ден семейството му дойде на пикник в градината. Изведнъж, по време на веселия обяд, те чуха някакъв жаловит глас: беше Постоянски,
който поиска да говори с тях. Всички бяха щастливо изненадани от това, че - вместо да поучава и критикува - той ги разпиташе за мненията им относно разни готварски рецепти, модата,
обществото и развлеченията.
Като че ли забравил дискусиите, в този ден Постоянски просто разговаряше; скалата ставаше все по-мека и когато придоби отново предишния си вид, господин Постоянски вече беше друг човек.
Стана голям празник и се пи шампанско... Естествено, една чаша шампанско изпи и той...
изяде и две парчета торта. Е, тортата не беше много макробиотична... но пък бе изключително вкусна, истинско лакомство!
28. SCLERANTHUS (ЕДНОГОДИШНА ХРУЩЯЛКА)
Важен симптом, който помага да се разпознае състоянието, при което има нужда от
Scleranthus, е изразената недоверчивост. Това дете има нужда да се затвори в себе си, макар че никога не успява да постигне вглъбяване. То живее в нерешителност и съмнения. В него има една дълбока неуравновесеност и тя не му позволява да постигне задоволителни резултати: то е като платно на вятър. И времето също му влияе много - то е зависимо от метеорологичните условия.
Scleranthus се препоръчва при гадене, повръщане, виене на свят в превозно средство и при морска болест - все проблеми, към които децата често са предразположени. Прекрасен лек е и за болките в ушите при тези деца, на които им се вие свят, докато ходят; помага и на онези, които преминават само за няколко минути от смях към плач.
Този цвят е подходящ при всякакви смущения: разстройство и запек, ненаситен глад и липса на апетит, плач и неестествена веселост; полезен е при всички двигателни смущения и при смущения в равновесието. От него се нуждаят тези деца, които лесно падат.
Давайте Scleranthus на всички, които са вечно нерешителни и никога не знаят какво да изберат: "Сладолед или скрежина? Може би сладолед... Не, скрежина... или все пак сладолед?"
За тези деца е важно да участват в психомоторни дейности, за да координират движенията си и да обединят физическата активност с умствената.
Не е изключено те да имат проблеми с координацията. Следователно добре ще им се отразят игри, преходи и всякакви занимания, които изискват едно по-дейно участие на тяхното въображение.
Против прилошаването им по време на път с автомобил ви съветвам да комбинирате
Scleranthus с Gentian и Rescue.

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: