да задоволят чувството си на неудовлетвореност, във втория поради слаб интерес към всичко. Те биха могли да имат проблеми със щитовидната жлеза.
Този орган отговаря и за съзидателността, за творческия потенциал, затова дайте "зелена улица" на всякакви творчески дейности, които ви хрумнат. Оставете обаче децата сами да избират и сами да се справят - вие се ограничете с това да подчертавате колко са сръчни и способни при осъществяването на съответната задача.
Wild Oat може да бъде подходящо средство за
по-големите в моменти на избор, но кое дете на 14 години знае точно какво иска да прави? Аз го разбрах, когато станах на около 37! Но в училище често се налага да се взимат решения, а и
Wild Oat може да помогне за изясняване на желанията, както и за откриване на възможности, които иначе могат да останат непроявени.
Този лек е подходящ и за всички деца, които изглеждат незаинтересовани, а всъщност са неориентирани. Той помага и на тези, за
които ни се струва, че се държат прекалено свито и дори раболепно в ситуации, в които биха могли да господстват, като докажат своите умения. Действието на
Wild Oat можем да характеризираме с помощта на един известен израз: "Изважда ни от чувала, в който сме се вмъкнали."
Игри, свързани с преходи и пътувания - независимо дали действителни, или въображаеми, - при които активният избор е решаващ, ще им помогнат да
разберат колко важна е силата (в най- добрия смисъл на думата) на магическия израз "аз мога"
Смятам
Wild Oat за цвят, свързан с принципа на творчеството, но бих искала да подчертая,
че това понятие не е непременно синоним на музика или живопис - прекалено често под "творчество" се разбират само такива дейности, но за мен то е самият живот: да откриеш смисъл във всички неща и най-забавния начин да ги правиш. Тогава творчество има и в подреждането на масата или в преподреждането на чекмеджетата.
Преди няколко дни прочетох една кратка история, която ще се опитам да направя още по- кратка. Трима работници режат и пренасят каменни блокове, а някакви хора ги питат какво правят.
Първият отговаря, проклинайки, че се блъска и поти като
добиче за три мизерни гроша; вторият работи, защото трябва да издържа семейството си, но вечер се връща вкъщи, усмихва се и умората му изчезва; третият като че ли пее и танцува, докато работи, и с изпълнена с любов усмивка отговаря: "Аз строя катедрала за Господ!" Нямам какво повече да прибавя.
Сподели с приятели: