Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение

Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение

Целите на опазване на защитени зони BG0002021 „Сакар“, BG0002020 „Радинчево“, BG0002022 „Розов кладенец“, BG0002023 „Язовир Овчарица“ и BG0002026 „Дервенски възвишения“ са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

Защитените зони „Радинчево, „Розов кладенец“, „Язовир Овчарица“и „Дервенски възвишения“ са разположени на значително разстояние от инвестиционното предложение, което не предполага отрицателно въздействие върху тях. Защитената зона, която ще бъде повлияна от инвестиционното предложение е Сакар.

Нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция. Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията му има тридесетина малки селища, град Тополовград и слабо развита система от пътища. Ниските части на Сакар са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Quercus virgiliana/. Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. И по-рядко с мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/ и ксеротермните тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек /Lepus europeus/ и съответно на лалугера /Spermophylus citellus/ и. Билото на планината и склоновете над 500 м. надм. в. са покрити със смесени дъбови гори. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев /Quercus virgiliana/ дъб със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично (Бондев, 1991). Край много от деретата и реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла топола /Populus alba/, върби /Salix sp./ и др., включително хибридна топола /Populus sp./, които представляват гнездова база за грабливите птици.

По данни от стандартния формулят в района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕС и повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquila heliaca/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, и черната каня /Milvus migrans/. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете споменати по-горе, както и за късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, полската бъбрица /Anthus campestris/, дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, сирийския пъстър кълач /Dendrocopos syriacus/ и големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Черният щъркел /Ciconia nigra/, сивият кълвач /Picus canus/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в Сакар гнездят още два световно застрашени вида, освен царския орел – ливадния дърдавец /Crex crex/ и ловният сокол /Falco cherrug/. По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, степният блатар /Circus macrourus/, големият креслив орел /Aquila clanga/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и голямата бекасина /Gallinago media/.

Съгласно събраните теренни данни от провеждания от Тера Бългериа 1 мониторинг, в района инвестиционното предложение, попадащо в границите на защитената зона са установени 98 вида птици, включително гнездещо и мигриращите видове.

Уязвимост

Районът на Сакар се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Той е чувствителен към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораванет она пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците (дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, сива овесарка /Miliaria calandra/) и лалугера /Spermophilus citellus/, който се явява основен хранителен компонент за царския орел и други грабливи птици. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и щъркелите. Горско-стопанските дейности, свързани с изсичането на стари дървета, влияят директно върху царския орел, тъй като вида строи гнездата си единствено на големи стари дървета. Бракониерската сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Инвестиционен проект, свързан с изграждането на голям язовир на река Тунджа в югоизточната част на Сакар ще унищожи гнездовите местообитания на поне 2 двойки царски орли, както и местообитанията на група от други видове, включени в приложение І на Директивата за птиците и на приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Планинска област, значително обезлесена. Доста сух климат. Основната част от биоразнообразието е концентрирано в клисурите, които прорязват планините.

Орнитологично важно място със световно значение, част от натоварен миграционен път, което при теренните наблюдения не е установено. Мястото е едно от най-богатите на грабливи птици и средиземноморски видове в страната. Голямо разнообразие от диви, житни видове/Poaceae/. Последните изследвания са направени за периода 1988-2004г. Информацията за Falco naumanni е от началото на 90-те. Понастоящем вида не гнезди тук. Видовете, записани като „Други видове-D” са включени в Приложение III от Закона за биологичното разнообразие като защитени видове.

Разнообразни човешки дейности като земеделие, лов, каменни кариери, сгради и строителни работи. Има също и опасност от пожари в областта. Изсичането на последните големи дъревета, разположени по деретата, а също и на разпръснатите дъбови гори ще се окаже фатално за гнездещите двойки грабливи птици и най-много на популацията на Aquila heliaca.

Засилени човешки дейности – местна промишленост, нелегални голи сечи на горите.

3. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 1.89 Mb.
   
   Сподели с приятели: