Сеизмичните сили са статично приложени върху масите на конструкцията хоризонтални сили, действащи по двете главни направления.
Z = Kс. Q (1), Сеизмичните коефициенти са Kс = 1/8 и 1/6, с които се умножават силите на тежестта и вертикалните сили от натоварването. Нормирани са допустимите максимални височини на сградите и минималните размери на колоните и армировката.
3. ПРАВИЛНИК за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в земетръсните райони на България, 1947 г. (ППССИСЗРБ-47) [2]. От 1944 г. до1989 г. нормите за проектиране на строителните конструкции се разработвани в съответствие с нормите на Съветския съюз (СНИП). В повечето от случаите те са превод от руски език с изменения и допълнения в българската редакция и с приложени карти за сеизмично райониране на България.
В този Правилник са дадени изискванията за сградите и инженерните съоръжения, които се строят в земетръсни райони от VII, VIII и IX степен по скалата за интензивност на сеизмичното въздействия на Форел -Меркали за територията на България.
Към правилника е приложена карта за сеизмично райониране на България и списък на сеизмичните райони.
Правилникът е структуриран в четири раздела:
I. Общи бележки; II. Общи изисквания и указания; III. Жилищни, обществени и промишлени сгради и IV. Инженерни съоръжения.
Всяка една от тези основни части е разделена на глави (1 + 14 + 14 + 8). Структурата на правилника се е запазила и в следващите нормативи с някои изменения и допълнения, съобразени с развитието на земетръсното инженерство.
Натоварването от сеизмичните въздействия се взима в изчисленията чрез статично приложени земетръсни хоризонтални сили в центъра на тежестта на всеки конструктивен елемент, наречени „инерчни сили, които се пораждат при земетресенията”. Изчислителните стойности на тези сили са нормирани като части от вертикалните сили, приложени в същия център, съставени от собственото тегло на съответните елементи и вертикалното натоварване върху тях.
