مفهوم العبادة في الإسلام значение на ибадета в исляма بسم الله الرحمن الرحيم в името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

ЗНАЧЕНИЕ НА ИБАДЕТА В ИСЛЯМА

بسم الله الرحمن الرحيم

Благодарността, славата и възхвалата са за Всевишния Аллах – Господарят на световете! Той ни сътвори, дари с безброй блага и напъти в Исляма. И нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (с.а.с.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден!

Уважаеми братя!

Знайте, че със споменаването на Всевишния Аллах и чрез правене ибадет на Него се успокояват сърцата, а с благоволението и милостта на Аллах се опрощават прегрешенията. На Него се покланяме и на Него се подчиняват нашите сърца!

В свещената ни Книга – Корани Керим, Всевишният Аллах казва:

۞ اللَّهُ الَّذِي خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ وَأَنزَلَ مِنَ السَّمَآءِ مَآءً فَأَخْرَجَ بِهِ مِنَ الثَّمَرَاتِ رِزْقاً لَّكُمْ وَسَخَّرَ لَكُمُ الْفُلْكَ لِتَجْرِيَ فِي الْبَحْرِ بِأَمْرِهِ وَسَخَّرَ لَكُمُ الأَنْهَارَ * وَسَخَّر لَكُمُ الشَّمْسَ وَالْقَمَرَ دَآئِبَينَ وَسَخَّرَ لَكُمُ الْلَّيْلَ وَالنَّهَارَ * وَآتَاكُم من كُل مَا سَأَلْتُمُوهُ وَإِن تَعُدُّواْ نِعْمَةَ اللَّهِ لاَ تُحْصُوهَا إِنَّ الإنْسَانَ لَظَلُومٌ كَفَّارٌ۞

§Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната, ­ усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник. §/Сура “Ибрахим”/14/:32-34/

Тези слова на Всевишния Аллах са предизвикателство за всеки здравомислещ човек, за да разбере, че Всевишният Аллах е неговият Създател, Той му е осигурил всички условия за живот, отредил му е най-висше място измежду Неговите създания, предназначил е всичко да бъде в негова услуга и го е прославил пред другите създания, като най-превъзходно от тях. Всичко това трябва да разбере човекът, да осъзнае с какво е дарен от Всевишния Аллах, да осъзнае мястото си измежду всички създания и че това място и предимство не му е дадено напразно. Напротив! Всичко това му е предоставено с една - единствена и възвишена цел - да прави ибадет единствено на Аллах, Субханеху ве Теаля, да Му се подчинява, да отдаде цялата си обич и послушание единствено на Него. Всевишният Аллах казва:

Това е основното задължение на човека към неговия Създател – Аллах, Субханеху ве Теаля, а възползването му от благата, с които е дарен, са помощ за него, за да постигне и осъществи тази цел. И когато човекът не разбере тази истина и не прави ибадет на Аллах, той губи в земния си живот и в Отвъдния. Губи в земния живот, защото не осъзнава, че всичко е преходно и временно и отдава повече внимание на него. И губи Отвъдния живот, защото не е работил, за да го постигне, тъй като е забравил целта на неговото пребиваване на този свят. Всевишният Аллах казва:

А печеливши са онези, за които Всевишният Аллах казва:

За да не пропилеем нашия живот напразно, трябва да разберем какво представлява ибадетът, какво е неговото влияние в живота на човека и значението му в обществения живот.

Ибадет е: общо наименование на всички праведни думи и дела, които се извършват с цел обожаване на Всевишния Аллах и които Той обича, желае и е доволен от извършването им.

Ибадетът не се заключава в рамките само на намаза, нито на оруча - говеенето, нито на садаката – милостинята, ибадет е всичко онова, което човекът извършва в името на Аллах и се съобразява с изискванията и повелите на Корана на всяко място и по всяко едно време от неговия живот. И когато е в джамията, и когато е вкъщи, и когато е на работното място, и когато е на пазара, и когато е сам и когато е между хората, където и да се намира, той трябва да се съобразява с всичко, което изговаря и извършва. Неговото поведение и отношение към хората от най-дребното до най-важното, всичко онова, което обхваща неговия живот, трябва да е в синхрон с повелите на Аллах, Субханеху ве Теаля, и Неговия Пратеник.

Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) – حديث حسن صحيح.

“Не е пълно вярването на онзи от вас, докато неговите страсти не са в синхрон с това, с което бях изпратен.”

Животът е дар на човека от Аллах, Субханеху ве Теаля, и човекът ще бъде отговорен за това как се е възползвал от него. В хадис, предаден от Муаз ибни Джебел (р.а.), се казва: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:

(( لا تزول قدما عبد يوم القيامة حتي يسأل عن أربع: عن عمره فيم أفناه ، و عن جسده فيم أبلاه ، و عن ماله من أين اكتسبه و فيم وضعه، و عن علمه ماذا عمل فيه.)) – رواه دارمي و الترمذي.

“Не ще се помръднат краката на раба в Съдния ден, докато не бъде разпитан за четири неща: за живота му – в какво го е пропилял, за тялото му – в какво го е изчерпил, за богатството му – откъде го е припечелил и къде го е изхарчил, и за науката му – какво е направил с нея, т.е. как се е възползвал от придобитото знание.”/Дарими и Тирмизи/

Ибадет за човека е да не забравя, че се намира под наблюдението и знанието на Всевишния Аллах, където и да е. Трябва да изпълнява Неговите повели и да се предпазва от забраните. Затова когато Пратеникът (с.а.с.) бил запитан от Джебраил (а.с.) за добротворството, той отговорил:

(( أن تعبد الله كأنك تراه فإن لم تكن تراه فإنه يراك.))- متفق عليه

“Да правиш ибадет на Аллах така, като чели Го виждаш, ако ти не Го виждаш, то Той те вижда.”/Бухари и Муслим/

Нека да знаем, че само да се казва “вярвам”, без да се извършват праведни дела, не е достатъчно, за да се предпазим от Огъня, а и също така да се извършват праведни дела без искрена вяра, е безполезно. Хасен ел-Басри казва:

(( فليس الإيمان بالتمني و لكن ما وقر في القلب و صدقه العمل.))

“Вярата не е само в желанието, а в онова, което е дълбоко в сърцето и го потвърждават делата.”

Това ще рече, че вярването и ибадетът на човека трябва да бъдат искрени заради Аллах, Субханеху ве Теаля, и да са съобразени и отговарят на това, с което ни е напътил Пратеникът на Аллах – Мухаммед (с.а.с.). Всевишният Аллах казва:

۞ أَلَمْ أَعْهَدْ إِلَيْكُمْ يٰبَنِيۤ آدَمَ أَن لاَّ تَعْبُدُواْ الشَّيطَانَ إِنَّهُ لَكُمْ عَدُوٌّ مُّبِينٌ * وَأَنِ اعْبُدُونِي هَـٰذَا صِرَاطٌ مُّسْتَقِيمٌ۞

§Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не правите ибадет на шейтана? Той е ваш явен враг. А на Мен да правите ибадет! Това е правият път.§/Сура “Ясин”/36/:60-61/

И нека да знаем, че когато човек не бъде ангажиран с ибадет на Аллах Теаля, той се ангажира с ибадет на шейтана. Когато не се занимава с полезни дела, той се занимава с безполезни или с дела, които са харам, и когато не се бори със своите страсти, той става техен роб, затова Всевишният Аллах казва:

Ибадетът е връзката на човека с неговия Създател, ибадетът е средство за спечелване обичта на Аллах и Неговото задоволство и начин да се пречистим от прегрешенията. Ибадетът е щастието на мюсюлманина в този живот и в Отвъдния, той е и ключът за Дженнета… Молим Всевишния Аллах да не ни разделя от вярата и ибадета в земния живот и Дженнета в Отвъдния! Амин!