Научната сфера психология започва своето развитие преди два века. Всеки практикуващ психолог принадлежи към един от нейните пет основни направления. „Принадлежи“ в смисъл, че в своята практика се придържа към конкретния модел. Колкото и различни и многобройни да изглеждат подходите днес, в основното си разбиране на човешката психика те спадат към един от петте основни модела:
1.Биологичен модел - Вилхелм Вундт
Не трябва да забравяме, че науката психология води началото си от медицината. Първите лекари, които основават тази научна сфера са онези, които са се затруднили с откриването на физиологичния произход на проблемите на своите пациенти. Този модел се стреми да обясни човешкото поведение и психика с термините на медицината. На него имено се обосновава и психиатрията, която още от края на 19ти век се опитва да „излекува“ психично „болните“. Напредъкът на невронауката в нашето съвремие отваря нови врати към разбирането на това как функционира човешкият мозък и в модела лежат големи надежди за бъдещето ни.
2.Психодинамичен модел - Зигмунд Фройд
Психодинамичният модел е основан на класическата психоанализа, която води началото си от трудовете на Зигмунд Фройд. Тя е най-старата традиция в психологията, датираща от края на 19ти и началото на 20ти век. В продължение на десетилетия психоанализата се утвърждава като водещата традиция в Европа. Много от последователите на Фройд основават собствени школи, обоготявайки неговата основополагаща теория. Независимо от многобройните различия помежду си и несъгласията си със самия Фройд, всички психодинамични теории си приличат по разбирането, че психиката на човека се ръководи от процесите на несъзнаваното.
Психоаналитичната терапия е създадена от Зигмунд Фройд в началото на 20-ти век. Според него психичните травми и неврозите са предизвикани от непрестанният сблъсък между „То“ и „Свръх Аз-а“ и невъзможността на съзнателния „Аз“ да взема винаги „правилните“ решения за погасяване на тези сблъсъци. Използвайки така наречените „защитни механизми“ (изтласкване, сублимация, рационализация, проекция) човек потиска своите сексуални и агресивни инстинкти.
Изтласкване – чрез негго неморалните импулси се изхвърлят в несъзнаваното и се забравят
Сублимация – забранените неморални действия се превръщат в социално приемлива дейност. Например агресивността се реализира в спорта, а сексуалният нагон в изкуството или науката.
Рационализация – прикриване на истинските причина за нашите действия и желания.
Проекция – приписване на собствените мисли, желания, вина на други хора – например този, който копнее за изневяра мисли, че неговият партньор му изневерява.
Фройд смята, че най-тежките травми и потиснати влечения се натрупват в несъзнаваното още в детска възраст.
3.Поведенчески модел - Б.Ф. Скинър
В ярък контраст с този модел е
Сподели с приятели: |