1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати



страница233/624
Дата14.07.2023
Размер1.18 Mb.
#118280
1   ...   229   230   231   232   233   234   235   236   ...   624
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
Правомощието ползване – това е правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Как ще се използва вещта зависи от самата вещ. Едни вещи се използват като се консумират, например храна, напитки, гориво. Други – чрез по-продължителна употреба. Правото на ползване включва и възможността на собственика да придобива доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и гражданските плодове.
Право на разпореждане – свежда се до установяванена правоотношения с други правни субекти, на които се прехвърлят изцяло или от части вещни права или се установяват вещни обезпечения, т.е. това са правни действия, с които пряко се посяга върху вещното право на собственост. В обхвата на правомощието разпореждане трябва да се отнесат само такива правоотношения по повод на вещта, с които изцяло или отчасти се прекратява правото на собственост – продажба, замяна, отказ от право на собственост, или когато се създава възможност за евентуално бъдещо прекратяване или обременяване – завещание, ипотека, залог.
Правото на собственост е вид притезателно субективно гражданско право. То дава възможност на неговия носител да иска от всяко друго лице да се въздържа от въздействия върху вещта на собственика.
Правото на собственост е абсолютно субективно право, защото кръгът от правнозадължените лица е неопределен. То е имуществено право, защото е оценимо в пари. Правото на собственост е прехвърлимо право, тъй като неговият носител може да се сменя. Правото на собственост е сложно субективно право, защото включва в своето съдържание не една, а няколко правни възможности, няколко правомощия на собственика – да владее, да ползва, да се разпорежда със своята вещ.
Правото на собственост е безсрочно право, тъй като не се погасява с еднократно упражняване, нито пък поради неупражняване през определен период.
Видове право на собственост – според различните критерии
Държавна собственост
Режимът на обектите държавна собственост е уреден в ЗДС. Отделни разпоредби има в Конституцията и в някои други закони.
ЗДС не дава определение за двете форми на собственост – публична и частна, а само изброява обектите на публичната собственост. Преди всичко това са обектите – изключителна държавна собственост според Конституцията. Те са посочени изчерпателно чл.18, ал. 2 от основния закон:”Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. Към изключителната държавна собственост спада и континенталния шелф, и изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийни ресурси на тези морски пространства.
Освен изброените и посочени в Конституцията ЗДС въвежда още две категории обекти – публична държавна собственост.
Първата са имотите, предоставени на ведомствата в изпълнение на функциите им, и втора – имотите държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
Не са държавна собственост вещите на търговските дружества и фондациите, дори държавата да е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Имотите, вещите – публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност и да се включват в имуществото на търговските дружества. Това на практика означава, че публичната собственост е извън гражданския оборот. Това ограничение се преодолява с чрез предоставяне на едно особено право на ползване върху тях – концесията. Материята е уредена в закона за концесията.
Имотите – публична собственост могат да се предоставят за безвъзмездно ползване на ведомствата и общините с решение на МС.
Имотите – публична собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да не се използват по предназначение. По изключение такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно с трети лица за срок до три години, при положение че се ползват съгласно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предназначени. При условията на закона за концесиите съществува по-либерален режим – концесионерът може да отдава под наем обект публична държавна собственост, или да го използва съвместно с трето лице, без да е ограничен от тригодишния срок.
Вещите частна държавна собственост се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението им със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Непредоставените се управляват от областния управител по местонахождението им. Отдаването под наем на вещи – частна държавна собственост, се извършва от областният управител или от ръководителя на съответното ведомство чрез търг или конкурс по ред, определен от МС. Без търг или конкурс такива имоти могат да се отдават под наем за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на нуждите на населението при същия ред. Пак по ред, определен от правителството, се предоставят имоти – частна държавна собственост, на политически партии и синдикални организации.
За разлика от вещите – публична държавно собственост, държавните имоти – частна собственост, подлежат на разпоредителни сделки. ЗДС визира следните разпоредителни сделки: продажба, замяна, делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право.


Сподели с приятели:
1   ...   229   230   231   232   233   234   235   236   ...   624




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница