1. Процесор Intel 80386 1 Кратко описание на процесор Intel 80386



Дата26.04.2017
Размер176.75 Kb.
Компютърна система IBM /АТ 80386. Разширителни шини MCA и EISA. Сравнителна характеристика между 16-битова ISA шина и 32-битова EISA шина.

1. Процесор Intel 80386

1.1 Кратко описание на процесор Intel 80386

Intel 80386 е създаден през 1985 г. Той има всички положителни черти на 8088, 8086 и 80286, като ги изпреварва по своите характеристики: по-висока тактова честота и производителност, работа без ограниченията, свързани със сегментацията на паметта и др. Всички микрокодове (последователност от битове, възприемани като команда за реализация на някаква функция) на неговия предшественик Intel 80286 влизат в множеството на микрокомандите (инструкциите) на Intel 80386. Затова старото програмно осигуряване може да се използва с Intel 80386.



1.2 Основни предимства на Intel 80386:

  1. 32-битова шина за данни – вътрешна и входно-изходна

  2. Увеличена тактова честота

  • 80286 започва с честота 6 MHz и достига до 12,5, 16 и 20 (дори до 25) MHz.

  • 80386 започва с честота 16 MHz и достига до 33 MHz.

  1. Подобрена архитектура на паметта

  • Увеличен брой адресни линии – 32. Това позволява пряко адресиране на 4 GB физическа памет

  • Възможност за работа с 16 TB (терабайта) виртуална памет. Виртуалната памет означава, че части от софтуера, които надхвърлят обема на инсталираната оперативна памет, автоматично се прехвърлят на твърдия диск, с други думи дискът играе ролята на разширение на оперативната памет.

  • Липса на сегментация на паметта – към паметта може да се обръщаме като към едно голямо поле, достъпно за програмите, т.е. програмите и структурите данни могат да заемат обем колкото цялата памет. Разделянето на паметта на сегменти е възможно, но не задължително. Сегментите могат да са произволни и не се ограничават по 64 К (но не повече от 4 GB, което не е съществено ограничение).

  • Кеш памет -16 KB (32, 64, 128 до 256 КВ) – Кеш паметта служи като посредник между процесора и оперативната памет, като осигурява на процесора най-често използваните команди и данни. Създаването на кеш паметта се налага поради голямата разлика между скоростите на процесора и оперативната памет. Ако отсъства кеш-паметта, процесорът трябва да извършва множество цикли на изчакване, докато паметта успее да му осигури необходимата информация. Кешът е специална високоскоростна вградена памет (обикновено статична памет SRAM), която се използва за съхраняване на няколкото следващи команди на микропроцесора. Още преди да се е появила необходимостта от кода на програмното осигуряване, специална схема зарежда в кеш паметта този код, независимо от изчисленията, които се извършват в момента от процесора. Използва се принципът 80/20, който гласи, че от всички програми и данни, които се ползват от компютъра 20% от тях се използват през 80% от времето. На база на този принцип в кеш паметта се зареждат най-скоро използваните от процесора инструкции и данни, като съществува голям шанс на процесора да му потрябват точно тези данни. Благодарение на бързодействието на тази памет и бързата й връзка с процесора, тя осигурява многократно по-висока скорост на достъп до информацията отколкото обикновената оперативна (динамична) памет. Ако необходимите данни липсват в кеш паметта, процесорът се обръща към оперативната памет.

  • Многорежимност. За да се осигури съвместимост с предишните микропроцесори и с огромната библиотека от DOS-програми, Intel 80386 може да работи в същите режими: реален и защитен, но се добавя и още един – виртуален реален режим.

    • реален режим – режимът, в който работят процесори 8088 и 8086. Използват се 16-битови инструкции и адресиране до 1 MB с 20 адресни линии. Софтуерът, работещ в реален режим обикновено е еднозадачен – в даден момент може да работи само 1 програма. Не съществува вградена защита, която да предпазва отделните програми да се презаписват в паметта една върху друга (или дори върху операционната система), така че ако работят повече от една програми, всяка от тях може да доведе цялата система до срив и забиване;

    • защитен режим (32-битов) – Програмите, работещи в този режим са защитени от презапис една върху друга в паметта. Освен това дадена отказала програма може да бъде прекратена, без това да се отрази на останалата част от системата. Защитеният режим поддържа многозадачност – паралелно изпълнение на няколко програми, което на практика се постига с последователното превключване на задачите. Със защитен режим разполага още 80286, но тези възможности са неприложими под DOS и могат да се използват едва при OS/2 и Windows. В защитен режим процесорът 386 се възползва от 32-битовата си архитектура, като изпълнява новият набор от 32-битови инструкции, работейки с 32-битова операционна система и 32-битови приложения. В защитен режим програмистът може да разполага с повече памет и той може да я управлява по-гъвкаво, понеже може да променя размерите на сегмента. Процесорът 80386 може да преминава от един режим в друг само чрез командите на програмното осигуряване, за разлика от Intel 80286, който изисква за такъв преход рестартиране на компютъра

    • виртуален реален режим – представлява виртуална 16-битова среда в реален режим, която работи вътре в 32-битовият защитен режим. В този режим 80386 работи като неограничено количество процесори 8086 в едно и също време. Процесорът разбива паметта на множество виртуални машини, всяка от които работи като отделен компютър с чип 8086. Всяка машина може да стартира своя собствена програма, която е напълно изолирана от останалите. Това позволява да се изпълняват едновременно няколко ДОС програми на един компютър, без каквито и да било доработки на програмите.

1.3. Версии на процесор 80386

Както преди това при 8088, който е създаден на основата на 8086, на базата на 32-битовия процесор 80386, чието точно означение е i386DX е създаден по-слаб процесор 386SX, който външно е с 16-битова шина за данни вместо 32-битова.

Компромисният вариант Intel 80386SX има по-малка мощност, но притежава останалите привлекателни страни на 80386. Той има 32-битови регистри и може да работи в същите режими. Съществуват две главни отличителни черти между тези два чипа:


  • Intel 80386SX има 16-битова входно-изходна шина и следователно неговите вътрешни регистри се запълват на 2 стъпки.

  • 386SX използва 24-битово адресиране на паметта (като 286), а 386DX – 32-битово адресиране. Следователно 386SX може да адресира максимум 16MB физическа памет, докато 386DX адресира до 4 GB.

Той е значително по-евтин от 80386DX (почти с $100). В същото време той е значително по-бърз от 80286 поради по-високата тактова честота и поради 32-битовата вътрешна архитектура, даваща възможност два пъти по-бързо да се изпълняват микропроцесорните команди. Освен това Intel 80386SX възприема всички 32-битови команди на 80386 и също като него е съвместим с 16-битовите и 8-битовите микрокоманди на микропроцесорите на Интел от предишните поколения.

80386 SX е създаден да бъде съвместим по начин на съединяване с 80286, но в крайна сметка това не се е получило и те не са заменими. Основната причина е, че 80286 мултиплицира контактите си в шината (за някои сигнали се използват няколко извода). В Intel 80386SX липсва мултипликация. Затова за 80386SX се използва по-проста интерфейсна верига, което също намалява стойността на компютъра.

Освен тези версии, съществува и процесор 80386SL, който е с ниска консумация на енергия и се използва в преносими компютри.
2. Основни функционални блокове на дънна платка на компютърна система IBM/АТ с процесор 80386.

Първите компютърни системи с процесор 386 се предлагат през септември 1986 г. от Advanced Logic Research, а малко по-късно и от Compaq. Системата Compaq Deskpro 386 модел 40 включва 16 MHz Intel 80386 и 40 MB твърд диск за около 6500 US долара. Системи с процесор 80386 и негови клонинги се произвеждат до 1992-93 г.



  • Микропроцесор 80386. CPU на системата. Пакетиран е в PGA корпус със 132 извода. Изработва се по 1.5 микронна технология и съдържа 275 хил. транзистора.

  • Копроцесор 80387. Математически копроцесор за ускоряване на изчислителните операции. Копроцесор 80387 (за процесор 80386DX), 80387SX (за процесор 80386SX). Математически копроцесор за ускоряване на изчислителните операции. Изпълнява сложни математически изчисления с плаваща запетая, като разтоварва по този начин централния процесор, който е конструиран да работи с цели числа. От копроцесора печелят само тези програми, които изискват интензивни математически изчисления: електронни таблици, статистически програми, CAD системи, графични програми и др. Въпреки че 80387 работи асинхронно, 386 системите са конструирани така. че математическият копроцесор да работи с тактовата честота на основния процесор. За разлика от 80287, който е най-обикновен 8087 с пренаредени изводи, за да може да бъде поставян в 286 дъна, копроцесорът 80387 е специално проектиран да работи съвместно с 386.

  • RAM (Random Access Memory - памет с произволен достъп). Оперативна памет с обем максимално 4 GB. Използват се основно модули SIMM с 30 извода. Най-често компютрите се конфигурират с памет с обем 1, 2, 4, 8 или 16 MB, но може да достигнат до 64 MB (4 банки с 4 модула по 4 MB).

  • Кеш памет. Кеш паметта служи като посредник между процесора и оперативната памет, като осигурява на процесора най-често използваните команди и данни. Създаването на кеш паметта се налага поради голямата разлика между скоростите на процесора и оперативната памет. Ако отсъства кеш-паметта, процесорът трябва да извършва множество цикли на изчакване, докато паметта успее да му осигури необходимата информация. Кешът е специална високоскоростна вградена памет (обикновено статична памет SRAM), която се използва за съхраняване на няколкото следващи команди на микропроцесора. Още преди да се е появила необходимостта от кода на програмното осигуряване, специална схема зарежда в кеш паметта този код, независимо от изчисленията, които се извършват в момента от процесора. Използва се принципът 80/20, който гласи, че от всички програми и данни, които се ползват от компютъра 20% от тях се използват през 80% от времето. На база на този принцип в кеш паметта се зареждат най-скоро използваните от процесора инструкции и данни, като съществува голям шанс на процесора да му потрябват точно тези данни. Благодарение на бързодействието на тази памет и бързата й връзка с процесора, тя осигурява многократно по-висока скорост на достъп до информацията отколкото обикновената оперативна (динамична) памет. Ако необходимите данни липсват в кеш паметта, процесорът се обръща към оперативната памет.

  • ROM-BIOS (Read Only Memory - памет само за четене). Съдържа базовата входно-изходна система (BIOS), програмите за основните системни операции

  • Контролер на шината. Декодиране на сигналите на процесора и генериране на сигналите на шината (ALE, /AEN,..). При високо логическо ниво на сигнала AEN (Address Enable) управлението върху системната шина поема DMA-контролерът (осъществява се директен достъп до паметта), а при ниско- процесорът.

  • Тактов генератор: 82284. Генериране на системния такт. Логика за хардуерно начално установяване, генериране на сигнала Ready (чрез схемата процесорът получава информация дали периферията e готова за обработка на данните).

  • Контролери за прекъсванията: 8259. Управление на логиката за прекъсвания. За разлика от РС компютърът АТ има два контролера за прекъсванията и така се поддържат 16 канала. Сигналите за прекъсвания се из­ползват от хардуерните устройства за да се поиска от процесора изпълнение на някаква операция - устройството да получи или да предаде някаква информация, или да укаже че е приключило с подобна задача. При получаване на такъв сигнал процесорът прекъсва изпълнението на текущата програма, след което извършва съответните операции. След това изпълнението на програмата продължава точно от мястото, където тя е била прекъсната.

  • DMA-контролери: 8237. (DMA - директен достъп до паметта). Предаване на данни между периферните устройства и основната памет, без директното участие на микропроцесора. За разлика от РС, АТ има два контролера за директен достъп и така се поддържат 8 канала.

  • Таймер: 8254. Системен часовник, брояч и генериране на цикли за опресняване на паметта.

  • Интерфейс за клавиатура. Преобразуване на кода на контролера, намиращ се в клавиатурата.

  • Часовник за реално време (RTC – Real Time Clock): Motorоla 146818. Часовник за реално време с резервно батерийно захранване. Паметта RAM, включена към схемата, се използва и за съхраняване на данните за конфигурирането на системата.

Бла­годарение на бързото развитие на полупроводниковите технологии още при АТ системите с процесор 80286 започва процес на интеграция на някои от компонентите, които се обединяват в чипсети. Известни са чипсетите на производителите Chips and Technology, ETEQ, SiS, VLSI, Opti, Micronics, Eagle и др., като хардуерно тези чипсети може да се различават значително.

Например периферния контролер на SiS включва:


    • Два контролера за обработка на прекъсванията 8259

    • Два DMA-контролера 8237

    • 74LS612 – регистър на страницата за DMA контролерите

    • Таймер/брояч 8254

    • Часовник/СМОS-RАМ

    • Различни интерфейси за съгласуване към периферната шина



3. Основни характеристики на компютърна система IBM/АТ с процесор 80386

  • Микропроцесор INTEL 80386 с тактова честота 16, 20, 25 или 33 MHz (дори 40 MHz).

  • 32-битова адресна шина

  • Максимално 16 или 32 MB динамична памет RAM

  • Кеш памет - обикновено е 32 или 64 KB, но може да достигне до 128 или 256 КВ.

  • 32-битов вход/изход (за процесори 386SX – 16-битов)

  • Цокъл за математически копроцесор 80387

  • 5 до 8 бр. 16-битови разширителни слота (АТ-слот) и 4 до 8 бр. 8-битови разширителни слота (РС-слот)

  • Часовник/календар, CMOS-RAM с резервно батерийно захранване за съхраняване на конфигурацията

  • Един сериен и един паралелен интерфейс

  • Едно 5,25” флопидисково устройство с капацитет 1,2 MByte

  • Едно 3,5” флопидисково устройство с капацитет 720 KByte или 1,44 MByte

  • Твърд диск с капацитет 30 до 160 MB

  • Графична карта EGA или VGA

  • Захранващо устройство с форм-фактор AT, Baby-AT или LPX.

4. Разширителни шини MCA и EISA.

След появяването на пазара на 32-битовите процесори, какъвто е и 80386, възниква необходимостта за създаване на мощен интерфейс за тези процесори, който да позволи изграждането на многопотребителски и многозадачни системи. Шината ISA не е подходяща за тази цел тъй като има 16-битова архитектура и ниска скорост на трансфер, както и поради липсата на механизъм за арбитриране на шината.

С новата фамилия компютри PS/2 през 1987 г. IBM въвежда и нова системна шина, наречена MicroChannel. Тя е със съвсем различна структура и не позволява използването на старите карти ISA. С MCA (Micro Channel Architecture) IBM иска да въведе нов стандарт и по този начин да заеме господстващо положение на пазара на PC, като принуди трети производители да заплащат съответни лицензни такси за МСА-РС, както и да елиминира високо конкурентния пазар на PC c шина ISA.

Всичко това води до основаването на консорциум, търсещ създаването на алтернативна 32-битова архитектура, която да не прекъсва използването на стандарта ISA. Първоначално консорциумът включва около 50 големи производители, като Hewlett-Packard, Compaq, Epson, Olivetti и NEC. Разработеният нов стандарт получава наименованието EISA (Extended Industry Standard Architecture). Системата EISA запазва съвместимостта с по-старите карти ISA, но наследява някои от недостатъците на ISA.



И МСА и EISA са относително бавни шини, също като ISA. В крайна сметка нито едната, нито другата шина успява да измести напълно шината ISA, но те оказват значително влияние върху новоразработената шина PCI, която заема господстващо положение през следващите десетина години.
Разширителна шина MCA.

  • 32-битова шина за данни

  • 32-битова адресна шина вместо 24-битова и оттук възможност за директно адресиране на 4 GByte вместо 16 MByte памет

  • 10 MHz тактова честота на шината, асинхронна спрямо CPU такта

  • 20 MByte/s максимална скорост за предаване на данни

  • Възможност за 16 управляващи шината устройства (Bus Master)

  • принципно различна от ISA, поради което липсва обратна съвместимост с 8-битовите и 16-битовите ISA карти

  • plug-and-play (самонастройваща се) още преди съществуването на официалната спецификация Plug and Play.

  • Автоматично конфигуриране чрез софтуер. МСА системите нямат джъмпери или DIP ключета - нито върху дънната платка, нито върху която и да е от разширителните карти. Настройката се извършва чрез специална Reference дискета, която се доставя с конкретната система, и Option дис­кети, които съпътстват всяка карта, инсталирана в системата. Reference дискетата съдържа специален BIOS и програма за настройване на системата, необходими на една МСА система - тя не може да се конфигурира без такава дискета.

  • Контролерът на прекъсванията се управлява само по ниво, възможни са 255 хардуерни прекъсвания

  • Променени слотове в сравнение с ISA. Изводите при слотовете MicroChannel ca c по-малки размери отколкото тези при слотовете ISA и EISA. Разстоянието между изводите е два пъти по-малко отколкото при системите ISA и е 1,27 mm между средите на два контакта. Освен това разширителните карти МСА са с по-голяма плътност, тъй като размерите на платките са около 40 % по-малки в сравнение с тези при другите системи.

Разширителна шина EISA.

  • 32-битова шина за данни.

  • 32-битова адресна шина вместо 24-битова адресна шина, което позволява адресирането до 4 GByte оперативна памет, вместо само до 16 MByte.

  • Автоматично конфигуриране чрез софтуер, а не чрез DIP-превключватели.

  • Възможност различни устройства да поемат управлението на шината (Bus Master). Съществена особеност при системите EISA e арбитрирането на шината. Не само намиращият се на дънната платка централен процесор или контролерът за DMA могат да поемат управлението на системната шина (Bus Master), a е възможно също процесор, намиращ се на разширителна карта, да поеме управлението на всички компоненти на PC, например оперативна памет и твърд диск.

  • 32-битов DMA-цикъл вместо 8- или 16-битов при системите ISA.

  • Директният достъп до паметта (DMA) при системите EISA e подобрен значително в сравнение с този при системите ISA. Скоростта на DMA-обмена при EISA е до 33 MByte/s вместо 1-4 MByte/s при системите ISA. Докато при ISA са допустими блокове данни с обем 64 или 128 KByte, при системите EISA обемът на блока данни може да обхваща цялата възможна оперативна памет (до 4 GByte). Вградени са 3 нови DMA-режима (А, В и С) и е запазен стандартният ISA-режим:

    • A. Съкратена фаза на обръщенията към паметта - 5 MByte/s

    • В. Съкратена фаза на обръщенията към паметта и на входно-изходните операции - 8 MByte/s

    • С. Режим Burst - 33 MByte/s

    • Стандартен ISA-съвместим режим - 4 MByte/s
      Режимите A и В могат да се използват без изменения с карти ISA, докато режимът Burst може да се използва само с карти EISA.

  • Докато на DMA каналите в системите ISA са присвоени твърди приоритети - канал 0 има най-високия, а канал 7 - най-ниския, при системите EISA това не е така. Тук приоритетите се присвояват по ротационен принцип, за да се избягнат ситуации, при които дадено устройство с висок приоритет, което често дава заявки за обработка на данни, не блокира останалите и не ги поставя за продължително време в състояние на изчакване.

  • Контролерът на прекъсванията се управлява по нива, а не по фронтове, както е при системите ISA.

6. Сравнителна характеристика между 16-битова ISA шина и 32-битова EISA шина.

Характеристики

16-битова шина ISA

EISA

Процесор

От 286

От 386

Шина за данни

16-битова

32-битова

Типична тактова честота

8,33 MHz

8,33 MHz

Адресна шина

24-битова

32-битова

Адресируемо пространство

16 MB

4 GB

Скорост на обмен (пропускателна способност)

1 до 4-5 MB/s

8,33MHz х 4 байта (32 бита) = ЗЗМВ/сек

Арбитриране на шината

Управлението на системната шина може да се поеме само от процесора или контролера на DMA

BUS mastering – управление на шината от различни устройства. Например, процесорът на една разширителна карта може да поеме управлението на всички компоненти на PC, напр. оперативна памет и твърд диск.

Конфигуриране

Чрез DIP превключватели се задават адреси на отделните устройства, каналите за прекъсвания и и директен достъп до паметта (DMA)

Чрез софтуер (конфигурационни файлове и помощна програма за конфигуриране ECU)

DMA

16-битов цикъл

Блокове данни 64 или 128 KB



32-битов цикъл

Блокове данни до 4 GB (цялата памет)



DMA режими

Стандартен – 4 MB/s

Стандартен - 4 MB/s

A – 5 MB/s

B – 8 MB/s

C –Burst – 33 MB/s



Приоритети на DMA каналите

Твърд приоритет – канал 0 - най-висок; канал 7- най-нисък

Приоритетите са на ротационен принцип, за да не се блокира системата от устройство с висок приоритет, което дава често заявки за обработка на данни

Управление на контролера на прекъсванията

По фронтове

По нива – това позволява повече устройства да използват един и същи канал

Управление на системните ресурси

отсъства съвместно използване на линиите за прекъсване (IRQ) и каналите за пряк достъп до паметта (DMA) за карти, намиращи се в различни слотове от типа ISA; нямат никакви вградени средства за автоматично включване или изключване, поради което дънната платка не може да преразпределя ресурсите в случай на възникване на конфликт с друга карта

Възможност повече устройства да използват един и същи канал

Съвместимост

Може да използва карти ISA-8 и ISA-16

Може да използва карти EISA, ISA-8 и ISA-16

Слотове

Изводи: 62 (като ISA-8) +36 нови = 98

Имат два реда контакти, разположени един над друг (фиг. 1). Първият ред е от съшия вид, използван от 1б-битовите ISA карти; долният ред е по-тънък и се явява като удължение на 16-битовия конектор – 90 нови връзки.

Общо 98+90= 188 извода



Физически размери на разширителната карта


височина – 4,8 инча (121,92 мм)

дължина - 13,13 инча (333.5 мм)

ширина - 0,5 инча (12,7 мм)


височина - 5 инча (127 мм)

дължина - 13,13 инча (333.5 мм)

ширина - 0,5 инча (12,7 мм)




фиг.1 Слот EISA


  1. Блокова схема на IBM/АТ с процесор 80386/80486 и шина MCA.

За PC с микроканална архитектура са разработени различни набори чипове. Един от най-мощните и най-известните е CHIPS 280 на фирмата Chips & Technolgies, разработен за системите, съвместими с Model 80 на IBM. Той включва следните компоненти (фиг.2):

  • 82С321: CPU и MicroChannel контролер

Синхронизиращи сигнали за CPU (80386/80486), сигнали за DMA и MicroChannel, логика за опресняване на паметта и Match-Memory.

  • 82С322: Page/lnterleave- и EMS контролер

Контролер за работа с разширена памет, припокриване и разделяне на паметта на страници, функции за поддържане на скрита памет.

  • 82С223: Контролер за директен достъп до паметта (DMA)

8 канала за DMA, логика за централно арбитриране.

  • 82С325: Буфер за данни/контролер

Драйвер за сигналите за данни с POS-регистри, логика за проверка по четност за DRAM, програмируеми входно-изходни портове.

Както и при други PC на дънната платка се намират различни шини.

Към локалната (процесорната) шина са включени както обикновено процесорът, копроцесорът, паметта DRAM със съответния контролер, както и DMA контролерът.

фиг. 2 Блокова схема на дънна платка на IBM/АТ с процесор 80386 и шина MCA
Към шината за периферията са включени контролер за клавиатура 8742, периферен контролер 82С226, флопидисков контролер NEC765, многофункционален контролер 82С607, както и EPROM1 BIOS2.

Периферният контролер 82С226 е със структура, подобна на тази на 82С206, но съдържа и необходимите допълнения за Micro-channel. Допълнителният периферен контролер 82С607 съдържа и UART3, наред с генератор на такт за един сериен интерфейс, както и допълнителна логика за флопидисковия контролер NEC765.

Към шината MCA е свързан графичният контролер VGA.

Връзките между различните шини се реализират с буфери и тригери, които не са изцяло показани на фигурата. Допълнително намаляване на броя на схемите върху платките МСА се получава, ако за периферните контролери (82С226, NEC765...) се използват интегрални схеми с висока интеграция, които включват множество компоненти в един корпус.


5. Блокова схема на IBM/АТ с процесор 80386/80486 и шина EISA.

Първият набор чипове за системи EISA, който се разглежда и като стандартен за тези системи, е Intel 82350. Освен Intel се срещат малко други производители на чипсетове EISA (Opti, SiS), тъй като шината EISA не е толкова успешна, колкото се е очаквало.

Чипсетът на Intel включва следните елементи (фиг. 3):

82358 EBC (EISA Bus Controller - контролер на шината EISA): Основният чип в набора. Той реализира интерфейса между централния процесор и шината EISA и осъществява коректното съгласуване на сигналите на шината при работа с периферия ISA и EISA. Осъществява генериране на такт, генериране на сигналите на шината и на слотовете, управление на контролера за кеш-паметта, управление на буферирането на данни и адреси.

82357 ISP (Integrated System Peripheral - интегрирана системна периферия): Схемата за периферията предлага известните и при шината ISA функции на контролер на прекъсванията и на контролер за директен достъп до паметта, които обаче са разширени с особеностите за шината EISA, като подобрен обмен при директен достъп до паметта, управление на прекъсванията по ниво и арбитриране на шината. Освен DMA-контролер и контролер за обслужване на прекъсванията тази схема включва и логика за опресняване на паметта, логика за арбитриране, управление на NMI, таймер.

82352 EBB (EISA Bus Buffer - буфер на шината EISA): Обикновено се използват две схеми 82352 - по един драйвер за адресите и за данните.

Контролерът за динамичната и за кеш-паметта не принадлежи към набора чипове EISA и в конкретния случай е използвана схемата 82385.

Както и при MicroChannel, чрез EISA не се постига изместване на шината ISA - това се осъществява едва чрез шината PCI. Известно време се предлагат дънни платки, които наред със слотовете ISA разполагат и със слотове EISA и PCI, но при тях постигането на оптимална конфигурация обикновено е проблематично.

PC EISA се използват основно като мрежови сървъри.


фиг. 3 Блокова схема на дънна платка на IBM/АТ с процесор 80386/80486 и шина EISA



Литература:

  1. Дембовски, Клаус. PC Сервизен справочник. т.2 Дънни платки.BIOS Setup. С., Техника, 2000.

  2. Мюлер, Скот. Компютърна енциклопедия. 14-то издание. С., СофтПрес, 2002.

  3. http://www.old-games.ru/wiki/index.php?title=Intel_80386Games.RU Wiki

  4. http://stason.org/TULARC/pc/motherboards

  5. Ken Polsson. Chronology of Personal Computers. http://www.islandnet.com/~kpolsson/comphist/

  6. B. Ram Computer fundamentals: architecture and organization

1 EPROM - Една от вариациите на програмируемата ROM памет, популярна в миналото, при която паметта може да се изтрива чрез ултравиолетова светлина през специално кварцово прозорче

2 BIOS – Basic Input Output System- базова входно-изходна система. BIOS-ът описва всички драйвери в една система, които работят заедно и оформят същинската връзка между хардуера и софтуера в тази система. Съхранява се в чип, наречен ROM BIOS.

3 UART - Universal Asynchronous Receiver/Transmitter (Универсален асинхронен приемник/предавател) – тази схема управлява процеса на превръщане на паралелните данни в сериен (последователен) формат и обратно.




Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница