26 тема Исторически развой на българския правопис
Изтегляне 31.5 Kb.
|
Свързани:
fonetika-sistema-na-glasnite-i-syglasnite, ezikoznanie-fonetika-i-fonologiya (1), filosofski-idei-v-tvorchestvoto-na-dostoevski-i-tolstoii
|
26 тема Исторически развой на българския правопис Поради особените исторически условия по време на Възраждането,когато се полагат основите на съвременния книжовен език и се изгражда в основни линии като общонационална практика,първоначално той е изграден в своята писмена форма чрез книжовната дейност на културните дейци.Характерни проблеми за оформянето му са били предимно правописни.,а не установяването на единен изговор въз основа на практиките на говорите,залегнали в основата на днешния книжовен език.В този етап поради липса на цялостна книжовна приемственост м/у старобългарски и новобълг. Език и поради качествена промяна на новобълг.граматична с-ма по отношение на старобългарската не е било възможно да се поставя максимални изисквания за състоянието на правоговора поради голямото диалектно раздробление на бълг.езикова територия.Наложителността от ускорено изграждане на общ книжовен език за много къс период не е позволила практически да се осъществи единна общонационална езикова практика в областта на устното общуване.Затова първоначално е било преценено,че към единен изговор може да се премине с помощта на приети и прилагани правописни норми т.е. правописът да служи като регулатор за установяване на единна изговорна норма.Правописно-правоговорните проблеми на книжовния ни език остават преобладаващи за дълго време.Сравнително бързото писмено изграждане на новобългарския книжовен език е до голяма степен улеснено от силното влияние на старобългарската културна и книжовна традиция.Мощното влияние на старобългарската традиция и нейното по късно продължение като църковнославянска традиция пораждат естествен стремеж към спазването на нейните правописни принципи при оформяне на новобългарския книжовен език.Тъй като съвременния български книжовен език е изграден в/у основата на живата народна реч,претърпяла в продължение на векове рязка качествена промяна,прилагането на старобългарската или черковнославянската графика влиза в известни положения в особено остро противоречие с особеностите на новобългарската езикова с-ма.След излизането на „Рибния буквар” от П.Берон 1824 до 1945г. когато се извърши последната правописна реформа,съставът на буквената с-ма се е сменяла 9 пъти,като се характеризира с това,че или се увеличава или се намалява броя т на буквите.Причините за тази неравномерност се дължи или на изискването да се спазва точно старобългарската традиция,или на умереното й застъпване,или на стремежа да се сведе тя до минимум,а в някои случаи да се скъса решително с нея.Тъй като правописната с-ма на даден език се изгражда от графични знаци,съотношенията м/у фонеми и букви изграждат основните положения на всеки правопис.фонетичната и графичната с-ма най-често не се покриват една с друга.Съвременната бълг.звукова с-ма съдържа 45 фонеми,а азбуката ни се състои от 30 буквени знака.Голямото различие м/у двете с-ми се дължи на това,че поради сравнително големия брой на палаталните съгласни,не е имало възможност,да се създаде специален графичен знак за всеки палатален съгласен звук.Така мекост на съгласна,когато тя се намира пред гласната (а) се отбелязва с буквите ю и я(бял,вяра,лют=б’ал,в’ара,л’ут-използват се графични знаци,които не са с точно звуково съответствие в езика.Мекост на съгласната пък се означава с помощта на знака ь-Петьо,шофьор.Буквите я и ю имат и други графични стойности.Те означават съчетанията (йа) и (йу).Възможността с едни и същи графични знаци да се отбележат различни по звукова стойност фонологични явления се дължи на ясно разграничените позиции, при които се явяват тези буквени знаци и на граматичните категории,при които (я) например съответства на гласната (а) или на гласната (ъ)след мека съгласна тъй като ме могат да се появят едновременно на едно и също място.Освен недостига на графични знаци правописни проблеми може да предизвика и излишъкът от графични знаци,изразяващ се в това,че на една звукова стойност съответстват повече от един знак.Всяка правописна с-ма обаче има две страни-историческа и актуално съвременна.Историческата страна на правописа изяснява условията и обстоятелствата при които се оформя като съвкупност от праз=вила правописната с-ма на даден книжовен език.По необходимост тя обхваща основните положения,в/у които е изграден книжовният език,и етапите които съпровождат това изграждане. Изтегляне 31.5 Kb. Сподели с приятели:
|