5. Урбанистично и устройствено развитие на територията
5.1 Населени места и селищни образувания
Историческо развитие на селищната мрежа
Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Точното време на основаването на Самоков не е установено. Предполага се, че е било свързано с рудните находища в района, експлоатирани още през античността. Името “Самоков” е свързано с появата на механичните чукове - “самокови” през 13 – 14 век. За първи път името на Самоков се появява в писмените източници през 16 век. Бързото утвърждаване на Самоков като град през 16 век се дължи на местоположението му на важен път, свързващ Пловдив със Скопие и на производството и търговията с желязо. Освен с добива на желязо, градът е известен в миналото и като занаятчийски център, в който се развиват множество други занаяти: абаджийство, кожарство, часовникарство, фотография и др. Най-голяма е била абаджийската чаршия с 50 дюкяна, в които са работили 380 занаятчии. Край река Искър е имало 35 кожарски работилници. Известна е и т.н. “житна чаршия”. През 16 век Самоков е околийски център, а в средата на 19 век окръжен център - санджак. В края на 19 век поради упадъка на занаятчийството, градът загубва икономическата, културната и административната си сила.
Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби. В града е основано едно от първите светски училища, а през 1861 г. е открто и девическо училище. Градът е имал здрави духовно-културни връзки с Рилския манастир и с манастирите на Атонския полуостров. Според К.Иречек икономическият просперитет от началото на XIX век превръща града в “пръв град на Запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил”. Едно от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа. Тя се формира като живописно-резбарска школа в края на 18 век. Самоковската школа развива широка художествена дейност. Представителите й работели с голяма леснина във всички области на църковно-религиозното изкуство – стенната живопис и иконопис, били майстори на гравюрата, а в резбарството се проявили като изключителни майстори виртуози. Иконостасът в Рилския манастир е най-голямото им постижение. Най-видните от самоковските иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови, стават и основоположници на светското изобразително изкуство в България. В Самоков през 1835 г. е открита от Николай Карастоянов първата българска печатница, в която са печатани щампи с калъпи от Света гора.
Освен града в исторически документи са споменати и селата Доспей и Продановци, известно като “Мали Самоков”. Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци.
Съвременно състояние на селищната мрежа
Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г до 1946г той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил жит в резултат на естествения прираст на населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил жит през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил жит. Като през 2003г е 26836 жит. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил жит през 1946г намалява до 15 хил жит през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана.
Към 2001г 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места.
Според броя на населението 27506 жит в 2001г. град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жит. Три от селата са в категорията средни села над 1000 жит. – Говедарци1594жит, Радуил 1369 жит, Широки дол 1162 жит. Останалите села са в категорията малки от 200 до 1000 жит., като сред тях с по-голямо население са Бели Искър 760, Доспей 756, Драгушиново 737, Марица 762, Райово 982, Ярлово 625. само три от селата са в категорията много малки Ново село 135, Белчински бани 25, Яребковица 11, Лисец е вече без население.
Табл. Населени места в община Самоков – брой на населението
|
|
|
|
|
|
|
|
Населени места
|
1934г
|
1946г
|
1956г
|
1975г
|
1992г
|
2001г
|
|
Община Самоков
|
43146
|
48344
|
49869
|
49405
|
45951
|
42313
|
|
град Самоков
|
11035
|
13218
|
16748
|
25756
|
28608
|
27546
|
|
Села - общо
|
32111
|
35126
|
33121
|
23649
|
17343
|
14767
|
|
с.Алино
|
1879
|
2068
|
1910
|
1019
|
546
|
432
|
|
с.Бели Искър
|
1075
|
1157
|
1457
|
1066
|
905
|
783
|
|
с.Белчин
|
1917
|
2180
|
1935
|
1128
|
736
|
536
|
|
с.Белчински бани
|
|
|
|
59
|
36
|
26
|
|
с.Говедарци
|
2256
|
2397
|
2408
|
2177
|
1873
|
1638
|
|
с.Горни Окол
|
1363
|
1585
|
1451
|
859
|
421
|
349
|
|
с.Гуцал
|
1261
|
1332
|
1182
|
707
|
396
|
302
|
|
с.Долни Окол
|
849
|
965
|
941
|
445
|
267
|
255
|
|
с.Доспей
|
1124
|
1265
|
1268
|
1226
|
863
|
758
|
|
с.Драгушиново
|
818
|
914
|
963
|
883
|
798
|
746
|
|
с.Злокучене
|
578
|
693
|
692
|
598
|
442
|
332
|
|
с.Клисура
|
749
|
980
|
963
|
510
|
350
|
278
|
|
с.Ковачевци
|
2227
|
2241
|
1891
|
1010
|
646
|
619
|
|
с.Лисец
|
189
|
212
|
150
|
2
|
0
|
0
|
|
с.Маджаре
|
539
|
577
|
550
|
591
|
438
|
369
|
|
с.Мала църква
|
782
|
848
|
888
|
838
|
637
|
544
|
|
с.Марица
|
804
|
900
|
920
|
971
|
910
|
774
|
|
с.Ново село
|
509
|
535
|
480
|
331
|
171
|
141
|
|
с.Поповяне
|
1817
|
1891
|
1587
|
727
|
455
|
384
|
|
с.Продановци
|
649
|
705
|
749
|
772
|
638
|
577
|
|
с.Радуил
|
1751
|
1903
|
1865
|
1701
|
1627
|
1402
|
|
с.Райово
|
1541
|
1725
|
1746
|
1597
|
1180
|
1019
|
|
с.Рельово
|
1596
|
1780
|
1689
|
987
|
526
|
439
|
|
с.Шипочане
|
938
|
1001
|
966
|
654
|
359
|
228
|
|
с.Широки дол
|
1522
|
1721
|
1686
|
1562
|
1339
|
1174
|
|
с.Яребковица
|
484
|
537
|
424
|
57
|
9
|
11
|
|
с.Ярлово
|
2894
|
3014
|
2360
|
1172
|
775
|
651
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Източник: НСИ, преброяване на населението, кн.3 Население
|
|
|
|
Пространствено развитие на населените места
Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин изохрон. В тези села живее 6267жит. - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33773 жит или 80% от общото население на общината.
Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър.
Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци1594, Маджаре361, Мала църква539 с общо население 2494жит и групата Радуил1369, Марица762 с общо население 2131 жит. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина – Ковачевци601, Поповяне368, Алино412 с общо население 1381 жит., Белчин517, Белчин бани25, Рельово426 с общо население 968 жит. и Горни Окол338, Долни Окол245 с общо население 583 жит.
Съвременното социално-икономическото и пространственото развитие на град Самоков е резултат от действието на редица традиционни и съвременни градообразуващи и структуро-определящи фактори и функции на града. От производствено-занаятчийски, културно-духовен и административен център през Средновековието, Възраждането и след Освобождението, през втората половина на ХХ век град Самоков се развива подчертано и като индустриален център. Това се отразява и на неговото демографско и пространствено развитие и нарастване. Градът има компактно издължена селищна форма, развита от двете страни река Искър. На десния бряг се е осъществявало традиционно развитието на града през вековете и там е неговият център, основната жилищна зона и историческата му част. На левия бряг на реката е развита предимно производствената зона и новият жилищен квартал с панелно жилищно строителство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение, които придават на града запомнящ се индивидуален характер и очарование. За съжаление не е запазено възрожденското градско ядро и по тази причина градът се е лишил до известна степен от характерната си историческа градска атмосфера. В северна посока в последно време спонтанно и безпланово се развива ромският квартал, който внася нов характер в традиционната градска структура и създава сериозни проблеми от устройствена гладна точка. В южна посока предстои бъдещо развитие на града, свързано с рекреационно-туристическата функция. Това е едно ново предизвикателство за града и неговото пространствено планиране и развитие.
Селищни образувания
Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция. Това са курортът Боровец, Белчинските минерални бани (въпреки че се водят за населено място с 25 жители) и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база като Овнарско, Соколец, Шумнатица, Гюлечица както и вилните зони Ярема, Мечката, Горни Окол и други. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания.
Осигуреност с устройствени планове
Самоков е един от първите градове след Освобождението, който има изработен регулационен план още през 1880 г. През периода на втората половина на ХХ век за всички населени места в общината са изработени устройствени планове. Град Самоков има действащ общ градоустройствен план от 70-те години, който вече не е актуален и е необходимо изработването на нов общ устройствен план във връзка с новите обществено-икономически реалности и новите ориентации в развитието на града.
Всички населени места имат действащи подробни устройствени планове, които в общи линии са приложени и техните предвиждания са реализирани както по отношение на уличната регулация и обществените мероприятия, така и по отношение на дворищната регулация.
Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващата устройствена и градоустройствена основа в съответствие с новите изисквания, свързани с нарастваща потребност от ново строителство предимно за целите на туризма и отдиха.
Като основа за изработването на подобни устройствени планове, е необходимо на първо място изготвянето на подробна кадастрална карта и на второ място - актуализиране на предвижданията на общите устройствени планове – ОУП на общината и на отделни части от територията на общината с активно туристическо развитие, ОУП на гр. Самоков. На основата на общите планове следва да се разработят подробни устройствени планове предимно на териториите с активно туристическо развитие и на градски квартали.
Табл. Планова осигуреност на населените места
Населено място
|
Вид план, година на одобряване
|
ЗРП
|
Каддастр
план
|
Регулац
план
|
Кадастр карта
|
гр. Самоков
|
1978
|
1978
|
1978
|
2005
|
с. Алино
|
1979
|
1979
|
1979
|
|
с. Бели Искър
|
1979
|
1979
|
1979
|
|
с. Белчин
|
1961
|
1961
|
1961
|
|
с. Белчин бани
|
1971
|
1971
|
1971
|
|
к. Боровец
|
1986
|
1986
|
1986
|
2005
|
с. Говедарци
|
1981
|
1981
|
1981
|
|
с. Горни Окол
|
1971
|
1971
|
1971
|
|
в.з. Горни Окол и
Калковско манастирче
|
1973
|
1973
|
1973
|
|
С. Гуцал
|
1986
|
1986
|
1986
|
|
с. Долни Окол
|
1977
|
1977
|
1977
|
|
с. Доспей
|
1967
|
1967
|
1967
|
2005
|
с. Драгошиново
|
1979
|
1997
|
1979
|
2005
|
в.з. Дългата поляна
|
1960
|
1960
|
1960
|
|
с. Злокучене
|
1968
|
1997
|
1968
|
2005
|
с. Клисура
|
1983
|
1983
|
1983
|
|
с. Ковачевци
|
1977
|
1977
|
1977
|
|
с. Маджаре
|
1981
|
1981
|
1981
|
|
с. Мала църква
|
1983
|
1983
|
1983
|
|
с. Марица
|
1965
|
1965
|
1965
|
|
с. Ново село
|
1968
|
1968
|
1968
|
2005
|
с. Поповяне
|
1964
|
1964
|
1964
|
|
с. Продановци
|
1988
|
1979
|
1988
|
|
с. Радуил
|
--
|
1958
|
1958
|
2005
|
с. Райово
|
1982
|
1982
|
1982
|
|
с. Рельово
|
1979
|
1979
|
1979
|
|
с. Шипочане
|
1992
|
1968
|
1992
|
2005
|
с. Широки дол
|
1979
|
1979
|
1979
|
|
с. Ярлово
|
1979
|
1979
|
1979
|
|
м. Лисец
|
--
|
--
|
--
|
|
с. Яребковица
|
--
|
--
|
--
|
|
в. з. Ярема I и ІІ ч.
|
1970
|
1970
|
1970
|
|
в. з. Ярема II ч.
|
1973
|
1973
|
1973
|
|
Сподели с приятели: |