Програма за реализация на общинския план за развитие 2008 2015г

Планът за развитие на община Самоков е основният документ, определящ стратегическите цели и приоритети на общинската политика. Той представлява отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство и всички заинтересовани страни в общината за постигане на целите на това развитие. Основните задачи на плана за развитие на общината са:

• 
  Да дефинира визията и стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.;
  
• 
  Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти;
  
• 
  Да гарантира институционалното и финансово осигуряване изпълнението на заложените дейности и проекти;
  
• 
  Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на поставените цели;
  
• 
  Да стимулира възникването на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, съобразени с възможностите за участие на Общината като бенефициент по Структурните фондове на ЕС и прилагане принципите за устойчиво развитие;
  
• 
  Да разшири демократизацията в управлението като стимулира гражданското участие и интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките и проектите.
  

Планът има характер на отворен документ, който може да се развива и усъвършенства в съответствие с динамично променящите условия и фактори, мотивиращи неговото разработване. Неговата актуализация по закон и по същество е едно перманентно задължение на общинското ръководство и предполага създаването на гъвкава и прагматична организация. В настоящия момент това важи с още по-голяма сила след приемането на Новия закон за регионално развитие и поставеното начало за усвояване на средствата по Оперативните програми. Актуализацията на Плана преди всичко е свързана с разработването на Програма за неговата реализация до 2013 г.

В Чл. 13. ал. (1) от приетия от Народното събрание през месец май 2008 г. Нов закон за регионалното развитие се дефинира Общинският план за развитие като планов документ, който определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната стратегия за развитие. В ал. (2) на същия член се определя съдържанието на Общинският план за развитие. Според Чл. 13, ал. (2), планът съдържа:

1. 
   анализ на икономическото и социалното развитие на общината;
   
2. 
   целите и приоритетите за развитие на общината за определен период;
   
3. 
   индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана;
   
4. 
   индикаторите за наблюдението и оценката на плана;
   
5. 
   необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана;
   
6. 
   описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност;
   
7. 
   програма за реализация на общинския план за развитие, с която се конкретизират проектите за неговото изпълнение, съответните финансови ресурси и звената за изпълнение на проектите;
   
8. 
   предварителната оценка на плана.
   

Според Чл. 14. Общинският план за развитие, както и другите стратегически и планови документи, третирани в Новия Закон за регионално развитие се разработва и изпълнява във взаимодействие и съгласувано с предвижданията на съответните устройствени схеми и планове. Тази важна разпоредба на закона намира отражение в Програмата за развитие на общината, която предвижда разработването и приемането в краткосрочен план на основните общински документи по отношение устройството на територията.

1. 
   държавният бюджет;
   
2. 
   бюджетите на общините;
   
3. 
   средства на физически и юридически лица;
   
4. 
   средства от фондовете на Европейския съюз;
   
5. 
   международни финансови институции;
   
6. 
   други източници, определени със закон.
   

• 
  Общата площ на територията на община Самоков е 1209,9 км2 - 17,1% от територията на Софийска област. Тя е най-голямата по територия община в област София и в Западна България (като изключим Столичната община) и пета в страната (след общините Сливен, София, Добрич-селска и Тунджа).
  
• 
  Населението на община Самоков в 2003 г. е 40525 души - 15,3% от общото население на областта. Тя е най-голямата по брой на населението община в областта и 40-та в страната.
  
• 
  Гъстотата на населението в общината е 33,5 д/км2, повече от два пъти по-ниско от средното за страната (70,3 д/км2)
  
• 
  Степента на урбанизация (градското население) в община Самоков е 66,2%, по-висока от средното за областта – 58,9%, но по-ниска от средното за страната - 69,8%.
  
• 
  Динамиката на населението – средногодишното намаляване за периода на последните две преброявания 1992-2001 г. (-0,9%) е колкото това за страната (-0,9%). Възрастовата структура – като цяло е благоприятна – делът на младите и тези в трудоспособна възраст е по-висок от средния за страната.
  
• 
  Броят на населените места е 28 – град Самоков и 27 селски населени места, а броят на кметствата е 24.
  
• 
  Населените места и другите урбанизирани територии в община Самоков заемат 2,44% от общата територия на общината, малко по-голямо от средното за областта 4,33%, но значително по-малко от средното за страната 4,99%.
  
• 
  Обработваемата земя на човек от населението в община Самоков е 6,2 дка, по-малко от средното за областта 7,0 дка, и колкото е средното за страната 6,3 дка/човек.
  
• 
  Много висок е делът на държавната поземлена собственост 50,67%, което се дължи на територията на Националния парк Рила. Дяловете на общинската и на частната поземлена собственост са почти еднакви – 19,97% и 17,97%, при средни за областта 20,96% и 24,30%.
  
• 
  Степента на лесистост в община Самоков 54,7% е много по-висока от средната за страната 31,7%
  
• 
  Защитените територии заемат 26,92% от територията на общината. В територията на община Самоков попада част от Националния парк “Рила” 29377,7 ха, “Централния Рилски резерват” 12379,5 ха, както и част от Природния парк “Витоша” 3139,1 ха
  
• 
  Общото състояние на компонентите на околната среда в общината може да се определи като задоволително.
  
• 
  Много богати са природните дадености и културно-историческото наследство в общината, фолклорът, обичаите, традиционните занаяти и др. фактори и ресурси за туристическо развитие.
  
• 
  Икономическата активност е 55,5%, по-висока от средната за областта (55,0%) и страната (49,2%)
  
• 
  Безработицата в общината през 2003 г. е една от най-високите в страната 20,68%. – над средната за областта – 13,55% и за страната – 14,25%.
  
• 
  Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в Р България на ПРООН, за община Самоков е на средно равнище, общината е на 17-то място в областта
  

Община Самоков притежава изключително красива природа, благоприятен климат и богати природни ресурси. Северна Рила е сред най-изявените в рекреационно-туристическо отношение територии в България. На територията на общината дялът на горите е значително по-висок от средния за страната. Богати са водните й ресурси, в т.ч. водноенергийните. Уникално природно богатство на територията на общината са Рилските езера (Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините езера) - повече от 40 на брой, пръснати по високите части на Рила. В общината има находище на минерална вода край Белчин. Перспективни участъци за търсене на термоминерални води са долината на р.Палакария и Самоковското поле. Общината е бедна на полезни изкопаеми и на плодородна земеделска земя. Двойно по-нисък от средния за страната е относителният дял на обработваемата земя, което ограничава развитието на интензивно земеделие.

Общината притежава сравнително добър демографски потенциал (40 хил.д.) с оглед бъдещото социално-икономическо развитие. Застаряването и намаляването на селското население е с темповете на средното за страната, като показва известни различия по населени места. Относително благоприятно е демографското развитие на центъра на общината – град Самоков. Положителна тенденция е нарастването на дела на населението с високо образователно равнище. Но в същото време на другия полюс е висок и делът на неграмотните и малко грамотните. Висок е делът на ромската етническа група (над 10%). Високо е равнището на регистрираната безработица (около 20%) – над средното за областта и страната. Високата икономическа активност на определени слоеве от населението е фактор за осигуряване на по-висока заетост на работната сила. Наблюдава се несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, подчертана е сезонната заетост на населението, особено на селското.

Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл. Доминиращо значение имат производството на текстил и текстилни изделия, машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен за хората извън града и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината. Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята, над 97% от имотите са маломерни. Тревожно висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи, обработваните площи са само 12.7 %. Изградените поливни площи заемат само около 5% от обработваемите земи, но са с амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения. Независимо от започналото изграждане на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита. Уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара на земята и за създаването на конкурентноспособни земеделски производители.

Интензификация на картофопроизводството чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения; създаване на нови масиви от трайни насаждения и най-вече малинови насаждения; развитие на биологично земеделие като се работи за запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения; развитие на пчеларството и създаване на съюз на производителите; създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство; стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт” и развитие на регионални кластери; стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

Делът на горите на територията на общината е значително по-висок от средния за страната. Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население. Възстановяването на гори на собствениците им осигурява допълнителен доход на базата на собствен ресурс. Допълнителни доходи на населението осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. В горските масиви обаче се извършва незаконна сеч. Наблюдава се, макар и ограничено, проява на водна ерозия. Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията ще се отрази положително по отношение произхода на насажденията, подобряване на видовия състав, ще се увеличат защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията, а така също и растежните условия. Правилното извеждане на огледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние. Съществува реална опасност при неспазване на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горския фонд, особено в частните гори, при увеличаване размера на незаконната сеч, да се развият ерозионни процеси в засегнатите горски масиви.

Територията на община Самоков притежава много благоприятни условия и ресурси за развитието на туризъм – както природни, така и антропогенни. От изключително важно значение за развитието на курортно-туристическата функция на общината е близостта до София и до международното летище - само на 60 – 70 км. Природно-географските условия са особено благоприятни от гледна точка на рекреацията и представляват сериозен ресурс за развитието на широк кръг дейности на отдиха и туризма в планинска среда както през зимния, така и през летния сезон. Богати са и антропогенните условия и ресурси за развитието на туризма и рекреацията. Основният туристически център е Боровец, където е разположена почти цялата настанителната туристическа база на общината (около 6 хил. легла). В Самоков и другите населени места все още не се наблюдава сериозно активизиране на туристическата инициатива. Въпреки богатите ресурси и условия за развитието на туризма в общината, не е достигнато възможното развитие нито в количествено, нито в качествено отношение поради което туризмът все още няма необходимия принос в икономическото и социално развитие. Туризмът може да играе ролята на приоритетен отрасъл за общината, но неговото развитие не може да бъде успешно, ако не се съчетае с общото подобряване на икономическата база и на инфраструктурата.

Възможностите за бъдещото развитие на туризма в общината са свързани със: Умелото съчетаване на туристическото развитие с опазването на природната среда и зачитане на бита и културата на местното население; Използването на Националния парк Рила за преориентиране към нови алтернативни и съвременни форми на екотуризъм и прилагане на екологично ориентирани проекти; Подобряване на лятната експлоатация на курорта и разнообразяване на предлагания туристически продукт с форми за летни спортове и занимания; Развитие на малък и среден туристически бизнес с активно включване на местното население в туристическия процес; Привличане като източници на финансиране в туристическата сфера на средства от европейските предприсъединителни фондове.
Социално развитие - образование

Развитието на образованието в общината е в съответствие с изградената база и демографската структура на населението. В община Самоков са застъпени 3 форми на образование (предучилищно, основно и средно). Общият брой на училищата в общината е 21. Училищата са основно общински, само 4 от тях са директно към МОН. Броят на обхванатите ученици в учебния процес за учебната 2004/2005 г. е 4409, а на паралелките – 224. На един учител в общината се падат средно по 10 ученици (13 – средно за страната), на една паралелка - средно по 20 ученици (за страната 22). Базата на някои от училищата е остаряла и се нуждае от реконструкция и ремонт. Детските градини (ОДЗ и ЦДГ) са 9 бр. (5 в гр.Самоков и 4 в селата Говедарци, Радуил, Райово и Широки дол). Общият брой на децата в детските градини е 847, разпределени в 39 групи. Основните проблеми в системата на образованието са свързани с намаляване на децата в предучилищна и училищна възраст, особено в селата; неангажиране в учебните заведения на всички деца, предимно ромски, недостиг на финансови ресурси за поддържане на изградената база. Възможностите за развитие на системата на образованието са свързани с : Използване на добрите традиции в образователната система; Нарастване на населението с високо образователно равнище; Използване на добития положителен опит от прилагане на действащите програми в социалната сфера; Интегриране на децата със специални образователни потребности и от ромската етническа група.

Здравеопазването в общината е представено от доболничната и болничната помощ. В град Самоков е изградена и функционира многопрофилна болница за активно лечение с 208 болнични легла. Осигуреността на 10 хил.д. от населението на общината е с 51 легла (при средно за страната и Югозападния район за планиране - 70). Доболничната помощ се осъществява от лекарски практики в гр.Самоков и 12 села. В Боровец, както и в балнеологичния курорт от местно значение Белчински бани също се осъществява медицинско обслужване. Заведение за социални грижи (дом за стари хора) е открито в с.Ковачевци с 23 легла и 17 души обслужващ персонал. Детските ясли на територията на общината понастоящем не функционират. Чрез Фондация “Партньори - България” на територията на град Самоков се осъществяват 4 проекти в системата на социалните дейности. Основните проблеми в системата на здравеопазването и социалните грижи в общината са свързани с трудно протичащата здравна реформа и недостатъчните ресурси в системата на здравеопазването.

Град Самоков е известен със своите традиции в образованието, изкуството и културата. Една от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа от края на 18 век. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари остават белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Най-видните от самоковски иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови са основоположници на светското изобразително изкуство в България. Изкусните произведения на самоковските занаятчии от Възраждането - керамика, дърворезба, ковано желязо, накити, местни носии са национално богатство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение. От наличния културно исторически потенциал с най-голямо значение са следните обекти: Историческият музей в Самоков, Сарафската къща, Църквата “Успение Богородично”, Църквата “Св. Никола”, Бельовата църква “Рождество Богородично”, Митрополитската църква “Успение на Св. Богородица”, Девическят манастир, Байракли джамия, Синагогата, Късноантичната и средновековна крепост “Шишмановото кале” край с Доспей, Алинският манастир край с Алино, Манастирът "Св. Георги Победоносец” край с Говедарци. В Боровец с качества на паметници на културата от началото на ХХ век са известните ловни дворци на Фердинанд и някои вили на тогавашния елит.