Алкохолна болест

Алкохолна болест – най-разпространения вид токсикомания. Сборно понятие от различни остри хронични състояния на отравяния. Различните причини за развитието на алкохолизъм са същите като при други зависимости.

-факторите на социалната среда

-особености на личността

-фармакологичните качества на алкохола

Една от най- важните особености на промените в нервнопсихичната сфера настъпващи в резултат на алкохолна злоупотреба е възможността от обратно развитие, ако тази злоупотреба се установи в началните стадии на болестта. Ако това не стане нервно-психичното нарушение се задълбочава до степен на пълна инвалидност.при напредване на алкохолната болест тези нарушения не само са тежки и устойчиви, но и не могат да изчезнат с прекратяване на алкохолната употреба. В някои случаи могат леко да намалят своята изразеност. В този период вече е необходимо да се държи сметка не само за отравянето, но и за факта, че поради намалените възможности на организма за съпротива едни и същи дози приет алкохол предизвикват все по- изразени и по- силни прояви на алкохолната болест.

Варианти на алкохолно отравяне:

Наблюдава се при една по- силна алкохолна интоксикация и се обяснява с факта, че не всички хора понасят алкохола по един и същи начин.

Когато са на лице изменения на толерантността към алкохола и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на алкохолния прием (зависимост)

Промените са:

• 
  Емоционалността става изразено лабилна и такива индивиди са ту във весело настроение, ту са мрачни, жестоки. Наблюдава се цинично отношение към близки и роднини.
  
• 
  Постоянно настъпват промени в когнитивните възможности. По – тудно се възприемат и разбират по- сложните мисли, затруднена е разсъдъчната дейност. С напредване на болеста може да се развие т. Нар. Коксарков амнестичен синдром- за който са характерни паметови празнини, запълнени с измислици. Това се придружава с дезориентираност за време и място, но се запазва ориентацията за собствената личност.
  г) Делириум тременс
  

д) Алкохолна халюцинация

Тя бива 2 вида:

• 
  Остра
  
• 
  Хронична
  

Тази психоза се проявява сравнително рядко и се изразява главно с наличие на слухови халюцинации при запазена ориантация и яснота на съзнанието. Острата алкохолна халюциноза трае обикновено няколко дни. Среща се и при по-млади хора и не възниква във връзка със соматични заболявания. Като предвестник се появява свръхчувствителност към шумове (акоазми). Болният чува глясове, които са съвсем ясни и точно локализирани в пространството. Гласовете произнасят закани и обвинения, въз основа на които у болния се формират налудности за отношение и за преследване. В началото болните са критични към слухите халюцинации, но по-късно поради голямата им настоятелност те започват да определят поведението на болния. Той започва да се страхува, да оглежда под леглото и в шкафовете, страхува се да излезе навън, понякога прибягва и до самоубийство.

Острата алкохолна халюциноза отзвучава в повечето случаи без особени последици. Когато обаче трае повече от месеци, тя преминава в деменция.

За острата са характерни т.нар. антифонни халюцинации. Гласовете, които чува болния разговарят помежду си, обсъждайки злощастната съдба очакваща болния и от време на време се появяват гласове застъпници, обявяващи се в полза на болния. В повечето случаи острата халюциноза отзвучава без много последици.

Хроничната е по- рядко срещана от острата. При нея болните не само свикват с гласовете, но дори се забавляват с тях, но настъпват дементни явления.

Е) алкохолна параноя

При хроничната алкохолна употреба либидото се засилва, но самата потентност отслабва. На базата на това несъответствие между желание и възможности възниква болестна ревнивост.

Ж) алкохолна епилепсия

Заболяването има някои особености, коитю трябва да се познават: 1. Припадъците възникват във връзка с прекратяване при-ема на алкохол — най-често през третото-четвъртото денонощие от периода на въздържание. 2. След припадъка не се наблюдава психомоторна възбуда или хаотично помрачаване на съзнанието. Болните не се оплакват и от слабост. Много често обаче при тях се наблюдава безсъние и поява на зрителни халюцинации непосредствено преди 3. По време на припадъка преобладава тоничният гърч Ос-вен това за конвулсивните състояния при алкохолизма е характерно, че те намаляват и отзвучават напълно при прекратяване на злоупотребата с алкохол, а промяната на личността няма характера на епилептичната промяна на личността.


Разпознаване на алкохолизма. Диагностични методики

Диагнозата на алкохолизма е проста само в екстремните проявления. В началните стадии и в по-малко изразените случаи трудностите са значителни.

През последните десетилетия са предприемани множество опити за опростяване и обективизиране диагнозата на алкохолизма. Може да различим методики, които разпознават сегашното състояние и други, които искат да хванат една дълготрайна склонност към алкохолна злоупотреба.

По принцип съществуват три диагностични пътя:

Преценка на ненормалното поведение на пиене чрез определяне на консумираното количество и чистотата на пиенето.

Преценка, респ. диагноза на вероятно алкохолно обусловените телесни и психосоциални увреждания.

Преценка на алкохолната зависимост.

Съществуват различни диагностични методики:

Проучвателни методики, които обхващат изключително количеството и честотата на алкохолната консумация.

Биологични методики, които установяват нанесените поради алкохолна злоупотреба телесни увреждания и тогава могат да добият специфично значение.

Психологични методики, най-често въпросници, които искат да обхванат алкохолно обусловените телесни и психосоциални симптоми, включително специфичните признаци на зависимост.

Форми и протичане на алкохолизма

Типология

От поредицата типологии на алкохолизма, които са съставени в хода на десетилетията, досега най-известна е тази на Йелинке:

Алфа-пиячи: пиене поради психологични причини (конфликтни пиячи)

Бета-пиячи: пиене поради социални причини (случайни пиячи)

Гама-пиячи: пиене по вътрешна принуда (зависими пиячи)

Делта-пиячи: редовно пиене на относително големи количества – повечето без опиване (пиячи по навик)

Епсилон-пиячи: дни наред безспирно пиене, последвано от продължителни и свободни алкохолни паузи (епизодични пиячи)

През последните десетилетия са развити и други типологии:

Типология по Клонингер: тя допуска генетична обремененост при една част от алкохолно зависимите. Различават се две групи:

Тип 1. Чрез първоначално социално ненатрапващо се пиене се развива психическа зависимост. Главните признаци са: късно начало, незабелижима личност, липса на противоречиви социални тенденции, по-малки социални проблеми. На този тип съответстват голяма част от алкохолиците.

Тип 2. Тук се предполага една генетична предразположеност към затруднено социално пригаждане и злоупотреба с потенциални към пристрастяване вещества. Признаците са: чести проявления на алколизъм в семейството, антисоциални епизоди още през детската или младежка възраст, ранно начало на алкохолните проблеми, честа злоупотреба и с други упойващи дроги, по-малко чувство за вина, по-малко признаци за психична зависимост.

Типология по Леш. Тук критериите на протичането се съпоставят с тези на предисторията:

Тип 1. Благоприятно протичане: поява на делир, но без психосоциални проблеми.

Тип 2. Относително добро протичане: психосоциални проблеми, нарушени семейни отношения.

Тип 3. Променливо протичане: среда – разрешаваща алкохола, социални проблеми; нехомогенна група.

Тип 4. Неблагоприятно протичане: семейни проблеми, увреждания в ранния детски период.

Фази на протичане

Въз основа на формулярни изследвания върху американски алкохолици са описани 42 симптома, които представляват основата за неговата класификация на три фази (продромална, критична и хронична). Те са предшествани от една предалкохолна фаза, която може да трае от няколко месеца до две години. Продължителността на продромалната фаза се преценява от 6 месеца до 5 години. За времетраенето на другите фази не са правени изчисления. Продоромалната фаза се характеризира с тайно пиене, поява на пролуки в паметта, постоянно мислене за алкохол, чувства за виновност и типични приоми за осигуряване доставката на алкохол. Критичната фаза се характеризира със загуба на контрол, изграждане на обяснителна система, поведенчески промени в семейния живот и в други социални отношения, промени в стила на пиене (редовно сутрешно пиене) и занемаряване на целесъобразното хранене. В хроничната фаза се стига до тежки многодневни запои, загуба на алкохолна поносимост, поява на значителни здравословни увреждания като последици от алкохола, изменения в социалните контакти.