Семейството като възпитателен фактор. Актуалност и специфика на семейното възпитание. Особеностти и тенденции при реализирането на възпитателната функция на семейството
Изтегляне 45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Разработил: Десислава Славейкова Нинкова Факултетен номер: 586; специалност – ПНУП Проверил ........................... / доц. Галя Бонева /
- Гр. Велико Търново 2006 г.
- Венка Кутева - Педагогика – гр. В. Търново 2000г. В. Сатир – Да преоткрием семейната хармония – 1996г.
|
ВТУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ Теория на възпитанието / учебна дисциплина / РЕФЕРАТ Тема: Семейството като възпитателен фактор. Актуалност и специфика на семейното възпитание. Особеностти и тенденции при реализирането на възпитателната функция на семейството Разработил: Десислава Славейкова Нинкова Факултетен номер: 586; специалност – ПНУП Проверил ........................... / доц. Галя Бонева / Гр. Велико Търново 2006 г. Семейството като възпитателен фактор. Актуалност и специфика на семейното възпитание. Особености и тенденции при реализирането на възпитателната функция на семейството Актуалност и специфика на семейното възпитание. Семейството заема особено важно място в живота на всеки човек. В него, растем, възпитаваме се , в него усвояваме нравствените норми и ценности. В семейството като във фокус се концентрират и взаимодействат , както промените в обществото, така и в отделаната личност. В семейството се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. Благодарение на особената атмосфера на доверие, доброжелателство, взаимно уважение, които са присащи на семейството, една част от хората се чувстват защитени именно в него. / 1, 261 / Социално –икономическите проблеми, характеризиращи новото информационно общество, засягат всички обществени структури и индивидуалния живот на човека. Семейството като елемент от тези стурктури, също е обект на силен натиск отвън. Големите промени у нас сасъпроводени с дълбоки изменения и на семейството. Променя се характерът, мястото и отношенията на семейството в обществото, отношенията между съпрузите, на родителите към децата и обратното. Тенденцията към увеличаване на разводите, към намаляване на относителния дял на времето за общуване между децата и родителите, към емоционално –духовното обединяване на взаимоотношенията в семейството, очертават широк кръг от проблеми, свързани с укрепването и запазването му. В семейството се осъществява първичната социализация и възпитание на децата, включително до достигането на гражданска зрялост. Този важен социален институт възниква, съществува и се равива на основата на обществени норми и санкции. Тази регламентираност намира отражение и върху характера на неговите функции, върху блика и спецификата на възпитателните взъимодействия, които протичат в рамките му. / 1, 262/ Въпреки противоречивите възгледи относно възпитателнатафункция на семейството от тоталното й отричане, до нейното монополизиране, преобладаващо е разбирането, че семейството е незаменим фактор за възпитанието на младия човек. Трудностите идват според Д. Василев от ограничените възможности на съвременното семейство, пълноценно да изпалнява възпитателната си функция. Усложняването на социалния живот и на професионалните връзки на родителите с обществото, разкрива своеобразен вакуум във възпитанелните възможности на майката и бащата в семейството. / 1, 265 / От своя страна характерът на специфичната възпиталено-социализираща функция на семейството се обуславя от определени обектини фактори, някои от които са: Материалните условия на живот, жизнен стандарт на семейството. Характер на труда, уражняван от родителите. Социален статус на родителите. Отношението на родителите към различните сфери на тяхната жизнена дейност и съвкупното им поведение като носители на определен обективно-детерминиран светоглед. Отношението на родителите към децата , към тяхното възпитание и подготовка за живота. / 1, 265/ Особености и тенденции в реализирането на възпитателната функция на семейството. Според В. Сатир , опитът , който човек е натрупал в собственото си детство оказва несъмнено влияние върху атмасферата, в която той отглежда своите деца. Извличането на ” сегашния “ ни модел за семейството от този на родителите ни , “е нещо съвсем естествено” и е напълно невъзможно да бъде неосъзнавано. Най-общото съвременното семейство се характеризира с : Засилване на икономическите и функционалните противоречия в него. Изграждането му на основата на две поколения / т. нар. “нуклеарно” семейство, което днес е доминиращ тип/ , което променя ролята на поколението от “ трета възраст” във възпитанието на децата. Изменение на цялата система на семейното общуване, на системата от семейни ценности. Засилване на самостоятелността на неговите членове, което го превръща в ”отговорна” за външните въздействия система, предпоставяща и прояви на отчуждение между членовете. По-високо образователно равнище на родителите на следващите генерации. Чувствителни промени в сексуалното поведение на следващите поколения и др. / 3, 157/ М. Андреев подчертава силното влияние на биологичните подструктури върху семейния живот, върху изпълнението на семейните роли обусловени от възрастта и пола. В семейството се усвояват първите еталони на поведение, поради което социализиращата функция трудно може да се компенсира от други фактори. Семейството определя мястото на детето през първите години от живота му. През това време статусът на семейството , ставастатус и на детето. добратаили лошата репутация на семейството автоматично се пренася и върху детето и значителна част от неговите отношения се изграждат под знака на дадената репутация. Позицията на семейството в социалната структура става позиция на детето. Но все пак детето се ражда в семейство, характеризиращо се с определенао образователно равнище на родителите, с принадлежността им към социалните групировки, етнически особености, с професионална подготовка, интереси и др. Възпитателно-социализиращото му въздействие спрямо детето се осъществява, чрез неговия начин на живот, чрез семейните ценностни ориентации, чрез критериите за оценка на различните социални явления. Семейството отрежда на новороденото собствено място в обществото и това в значителна степен предопределя кръговете на общуването му в последствие, възможностите му да усвоява социален опит с една или другастойност. / 3, 160 – 161/ Когато се анализира възпитателната стойност на семейството не може да сепренебрегне въпросът за неговата структура. Съществуват различни класификации, в които се обособяват различни видове семейства: Според структурата си семействата биват : Прости – състоящи се само от родители и деца. Сложни – включващи преките родственици / родителите на членовете на простите семейства/. Смесени – които включват и не преки родственици. Безбрачни семейства . Семейства имащи деца от предишни бракове. Семейства с непълно ядро / само един от родителите с децата/. Чрез различни по характер взаймоотношения с останалите членове на семейството детето усвоява норми, ценности, образци на поведение, традиции и др. Ето защо структурата на отношенията в семейството е важен фактор за възпитанието на децата. В зависимост от характера на основните отношения в семейството се разграничават три типа семейства: А) Първият тип семейство е изцяло ориентиран към възрастните / твърда структура/ - характеризира се с пълна регламентираност на отношенията между членовете. Интересите и нуждите на детето са подчинени на тези на възрастните. Игнорира се възможността за самоопределение на детето в различни допустими сфери. Б) Втори тип семейство е изцяло ориентиран към децата / слаба структура/ - свързан е с отсъствието на каквато и да е регламентираност на отношенията , с намалени изисквания и контрол върху детето / хипертрофия на демократичния дух в семейството/. В) Третият тип семейство е ориентиран към ръководство от страна на възрастните / гъвкава структура/ - характеризира се със съчетаване на регламентираността на отношенията с относителна свобода на детето. Контролът от страна на родителите се съчетава с възпитаване на самостоятелността у детето. Целта на родителите е да стимулира изявата и развитието на неговата индивидуалност. Тази структура на отношенията преодолява крайностите на предните два типа. Според преобладаващия тон на взаймоотношенията: семейство тип “ сътрудничество” – взаймно разбиране и подръжка. тип “ паритет” – съюзнически отношения, равенство, взаймна изгода тип “съревнование” – демонстрирано желание да се даде по-вече от другия за общото благо. тип “конкуренция” – стремеж за господство над другите. тип “антагонизъм” – наличие на съществени противоречия, семейството се крепи на външни сили. / 1, 268 / Тенденциите в развитието на съвременното семейство, имащи отношение към изменението в спецификата на възпитателно-социализиращата му функция може да сепредставя обощено по следния начин: Намаляване броя на децата в семейството. Утвърждава се форма на съжителстване между родителите без сключване на брак. Не са редни случайте на така наречения “ открит “ брак - в правно отношение родителите са свързани чрез брак, но всеки от тях има свой самостоятелен живот. Увеличава се броят на разтрогнатите бракове. Непрекъснато се повишава броя на квалификацията на родителите , все по-широки размери придобива стремежът към самообразование. Засилва се ролята на средствата замасова информация върху семейството. Увеличава се броят на семействата, които се абонират заразлични периодични издания, все повече семейства, обръщат внимание на домашната библиотека. Нараства заетостта на жената, което обременява възпитателните функции на майката и др. Различните типове семейства ще продължават да се усъвършенстват и да създават нови такива, което създава предпоставките за очертаване перспективите и тендинциите в развитието на семейството в недалечно бъдеще. / 1, 269/ Венка Кутева - Педагогика – гр. В. Търново 2000г. В. Сатир – Да преоткрием семейната хармония – 1996г. М. Андреев – Общество и образование – С. 1998г. Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org Изтегляне 45 Kb. Сподели с приятели:
|