47 глава Алма Матер
От книгата „УЧИТЕЛЯТ“ на п-р Митко Димитров
Александър Македонски казва: „От баща си имам всичко, за да живея, но от учителя си (Аристотел) имам всичко, с
което мога да живея добре“ (виж Любен Атанасов. Енциклопедия на афоризмите, с. 641).
Както учителят (в болшинството от случаите) дава повече на уче- ника от собствения му баща, така „умът е едно, училището – друго“ (персийски афоризъм). Систематичните занятия в учебното заведение няма как да бъдат сравнявани със стихийни интелектуални избухва- ния и с безцелни лутания в посредствена проза или унизителна поезия.
Майка хранителка
Латинските поети наричат отечеството си Alma Mater, което днес е
превърнато в нарицателно за висше учебно заведение, и означава Май-
ка хранителка. Чрез тази метафорична фраза се създава нова и устой-
чива връзка между понятията образование, култура и храна, без това
да е пресилено, изкуствено или неуместно.
Преди повече от 200 години Жорж Дантон пише: „След хляба
най-важното за народа е училището“ (виж Любен Атанасов. Енцикло-
педия на афоризмите, с. 641). Хлябът – прехраната по принцип – и
училището са представени като насъщни нужди – във физически и
духовен план. И макар че хлябът е поставен в доминиращо положе-
ние, защото от него зависят всяко оцеляване и образованието, необ-
ходимо е да се помни, че „не само с хляб ще живее човек“ (Мат. 4:4).
Исус измества акцентите и стига още по-далече – от хляба и училището
на Дантон се издига до о т к р о в е н и е т о – Божието слово, вдъхно-
вено и записано на хартия за всеки човек. Колкото и да е различно от всяко човешко слово – художествено или прозаическо – то си остава от един ред с него – в духовните пространства и категорично надми- нава и надхвърля тесните граници на едно съществуване, белязано от ядене и пиене, което води до пълно оглупяване и до безпаметно вегетиране.
Да, животът недвусмислено показва, че човекът има нужда от ак- сиоми, хипотези, тези, антитези, строфи, рими и пр. и без тях се чувства празен, гладен и самотен като остров. И някъде там – дълбоко в самота- та – се ражда безпътицата. От многото пътища на битието не е останал нито един – въпреки че има хляб и вода. Над човека сякаш няма небе.
Библията и училището
Свещеното писание споменава едно единствено училище (σχολή) и
неговия собственик или главен учител (или и двете) Тирана, като позо-
ваването не е свързано с образованието, давано в него, а с факта, че ап.
Павел там отделя група вярващи и ги обучава в християнските прин-
ципи и норми (Деян. 19:9). Това става в Ефес (Деян. 19:1).
Но от този контекст можем да научим нещо, записано между редо-
вете. И то е, че в училището има място и за друга култура – в случая
религиозна. Съжителството между различните култури невинаги е
лесно и безпроблемно. Но в този случай търпимостта е толкова оче-
видна, че често излиза вън от своите граници и сякаш достига дори до
препоръка, приема се като разновидност на необходимото за живота
знание.
Ап. Павел всеки ден (Деян. 19:9) обучава хора на християнство в учи-
лището. Това показва, че той не счита образованието за заплаха на ре-
лигията. Напротив, поведението му показва точно обратното. Текстът
и контекстът доказват ясно, че религиозният деец се познава добре с
просветителя Тиран и получава неговото доверие да изнася своите
беседи в неговото училище. Това е пример за интелектуално-духовна
толерантност, която днес е трудно осъществима, въпреки че богосло-
вието е сред академичните дисциплини.
Съботното училище
Съботното училище е… у ч и л и щ е. Но дали то е център за просвета
и толерантност? Дали то в достатъчна степен усвоята и ползва образо-
ванието, достиженията и културата на света? И дали то е Алма Матер?
Сподели с приятели: |