Алма Матер От книгата „учителят на п-р Митко Димитров

Александър Македонски казва: „От баща си имам всичко, за да живея, но от учителя си (Аристотел) имам всичко, с

което мога да живея добре“ (виж Любен Атанасов. Енциклопедия на афоризмите, с. 641).

Както учителят (в болшинството от случаите) дава повече на уче- ника от собствения му баща, така „умът е едно, училището – друго“ (персийски афоризъм). Систематичните занятия в учебното заведение няма как да бъдат сравнявани със стихийни интелектуални избухва- ния и с безцелни лутания в посредствена проза или унизителна поезия.

Майка хранителка

Латинските поети наричат отечеството си Alma Mater, което днес е

превърнато в нарицателно за висше учебно заведение, и означава Май-

ка хранителка. Чрез тази метафорична фраза се създава нова и устой-

чива връзка между понятията образование, култура и храна, без това

да е пресилено, изкуствено или неуместно.

Преди повече от 200 години Жорж Дантон пише: „След хляба

най-важното за народа е училището“ (виж Любен Атанасов. Енцикло-

педия на афоризмите, с. 641). Хлябът – прехраната по принцип – и

училището са представени като насъщни нужди – във физически и

духовен план. И макар че хлябът е поставен в доминиращо положе-

ние, защото от него зависят всяко оцеляване и образованието, необ-

ходимо е да се помни, че „не само с хляб ще живее човек“ (Мат. 4:4).

Исус измества акцентите и стига още по-далече – от хляба и училището

на Дантон се издига до о т к р о в е н и е т о – Божието слово, вдъхно-

вено и записано на хартия за всеки човек. Колкото и да е различно от всяко човешко слово – художествено или прозаическо – то си остава от един ред с него – в духовните пространства и категорично надми- нава и надхвърля тесните граници на едно съществуване, белязано от ядене и пиене, което води до пълно оглупяване и до безпаметно вегетиране.

Да, животът недвусмислено показва, че човекът има нужда от ак- сиоми, хипотези, тези, антитези, строфи, рими и пр. и без тях се чувства празен, гладен и самотен като остров. И някъде там – дълбоко в самота- та – се ражда безпътицата. От многото пътища на битието не е останал нито един – въпреки че има хляб и вода. Над човека сякаш няма небе.

Библията и училището

Свещеното писание споменава едно единствено училище (σχολή) и

неговия собственик или главен учител (или и двете) Тирана, като позо-

ваването не е свързано с образованието, давано в него, а с факта, че ап.

Павел там отделя група вярващи и ги обучава в християнските прин-

ципи и норми (Деян. 19:9). Това става в Ефес (Деян. 19:1).

Но от този контекст можем да научим нещо, записано между редо-

вете. И то е, че в училището има място и за друга култура – в случая

религиозна. Съжителството между различните култури невинаги е

лесно и безпроблемно. Но в този случай търпимостта е толкова оче-

видна, че често излиза вън от своите граници и сякаш достига дори до

препоръка, приема се като разновидност на необходимото за живота

знание.

лището. Това показва, че той не счита образованието за заплаха на ре-

лигията. Напротив, поведението му показва точно обратното. Текстът

и контекстът доказват ясно, че религиозният деец се познава добре с

просветителя Тиран и получава неговото доверие да изнася своите

беседи в неговото училище. Това е пример за интелектуално-духовна

толерантност, която днес е трудно осъществима, въпреки че богосло-

вието е сред академичните дисциплини.

Съботното училище

Съботното училище е… у ч и л и щ е. Но дали то е център за просвета