Ameco Environmental Services, Utrecht Природа назаем, София Зелени Балкани, Пловдив

1. Законов контекст

Основният подход на директивите за Птиците (79/409) и Хабитатите (92/43) е консервация на биоразнообразието, базираща се на териториалния принцип. Типовете хабитати и видовете, чийто хабитати трябва да бъдат защитени са изброени в специални допълнения към Директивите. Дефинирайки местата, където това трябва да бъде направено във всяка държава членка на ЕС, националната суб-мрежа на Европейската Екологична Мрежа (EEN) наречена „Натура 2000” трябва да бъде изградена съгласно член 3 на Директивата за Хабитатите във всяка държава членка. И двете директиви не съдържат конкретни изисквания към държавите членки за това как да избират своите места по „Натура 2000” като оставят тази задача на техните национални законодателства.

1. 
   Защитени зони, в които могат да са включени защитени територии;
   
2. 
   Защитени територии, които не са включени в защитените зони;
   
3. 
   Буферни зони около защитените територии.
   

През последните няколко десетилетия елементи № 2 и № 3 формират гръбнака на българското природозащитно законодателство. С преработката на ЗБР през 2005, третият елемент (буферните зони) бе отменен. Това породи (и продължава да поражда) значителни спорове в природозащитната общност и определено е сред критичните проблеми в ЗБР и политиката за околна среда като цяло.

В този смисъл, терминът „защитени зони”, въведен със ЗБР, всъщност интегрира двете основни специални понятия, използвани в двете директиви:

• 
  Специално Защитени Територии (SPAs) по Директивата за Птиците, и
  
• 
  Специални Територии за Консервация (SACs), по Директивата за Хабитатите.
  

Следните законови изисквания за обявяването на защитени зони са наложени от ЗБР:

• 
  Ограничаване на териториалния обхват на зоните, само до територии, които включват типове хабитати, изброени в Анекс 1 на ЗБР и/или хабитати на видове, изброени в Анекс ІІ на ЗБР, т.е. хабитати, които да бъдат предложени на ЕС за одобрение (чл. 6);
  

• 
  Необходимост от оценка (по определени критерии) на такива територии (Чл..7);
  

• 
  Задание и подготовка на набор от документи за всяка територия, предложена за „защитена зона” (Чл.8);
  

• 
  Подготовка на драфт списък от защитени зони, който да бъде прегледан от Националния Съвет по Биоразнообразие (НСБР), който след това изпраща списъка за окончателно одобрение от Министерски съвет (Чл. 10);
  

• 
  Обявяване на защитените зони с Министерски заповеди (Чл.12);
  

Следните законови изисквания към управлението на защитените зони се налагат от ЗБР (като така се трансформират изискванията на чл. 6 от Директивата за Хабитатите):

• 
  Възможност за ограничаване или дори за спиране (за период от 2 години) на всякакви дейности, които преди официалното обявяване на дадена зона биха попречили на нейната стойност и статус освен за зоните, използвани от армията и свързани с националната отбрана – това е сред промените в ЗБР, направени през 2005 и също се критикува от природозащитната общност (Чл. 19);
  

• 
  Разработване на планове за управление на защитени зони (чл. 27, 28 и 29), които трябва да включват 6 типа мерки: забранителни, превантивни, регулаторни, насочващи, подкрепящи и възстановителни. Отговорностите на държавните и местни институции, относно разработването на планове за управление за защитени зони и приоритетни видове се споменават в чл. 118 (3). Все пак тези отговорности не са описани подробно;
  

• 
  Осигуряване на връзки (коридори) между защитените зони, посредством консервация на специфични ландшафтни елементи (Чл. 30);
  

За да се ускори вече закъснелия процес на изграждане на Натура 2000 в България, особено относно SACs, вече споменатата преработка на ЗБР през 2005 отмени законовото изискване за публични дискусии за предложените защитени зони. Публичните дискусии преди бяха дефинирани от чл. 9 на ЗБР и съдържаха 3 елемента:

• 
  Организиране на публични дискусии;
  
• 
  Подготовка на протоколи от дискусиите;
  
• 
  Информационни кампании.
  

Напоследък, само третият елемент (информационни кампании на регионално и национално ниво) остана, а решенията за обявяването на местата могат да се взимат от МОСВ само на базата на предоставената научна информация (Чл. 10 (5)). Единствената възможност за обществеността да реагира на предложените зони по Натура 2000 е да използва едномесечен краен срок за коментари след като проектозаповедта на Министъра за обявяване на дадена зона е била публикувана в поне един национален вестник и на уеб-сайта на МОСВ (чл. 12 (6)).

Така процесът наистина става по-бърз, но елементът с публичната консултация почти се губи (информационната кампания няма никакви официални последици), което – заедно с горепосоченото отменяне на буферните зони – е още една причина за спорове сред природозащитната общност относно новия ЗБР и неговите аспекти, свързани с Натура 2000.

Стратегия на България за Натура 2000
Националната стратегия за изграждането на Мрежата Натура 2000 в България е разработено на базата на препоръки, дадени от г-н Дейвид Причард, експерт по международно законодателство към Кралското дружество за защита на птиците (RSPB, UK) и заключенията, формулирани по време на дискусиите на работните групи проведени в България на 19-22 март, 2002. Работните групи бяха посетени от представители на РИОСВ, ДЛ, Местните съвети за земеделско консултиране, Регионалните структури на МРРБ, БАН, природонаучните музеи, регионалните и общинските администрации, дирекциите на националните и природни паркове, МОСВ, МЗГ и BirdLife Bulgaria.
Директивите на ЕС за опазване на природата, както и съответната международна спогодба, изискват постигане на определен резултат – опазване на застрашени видове и хабитати. Как да се постигне тази цел е вътрешно решение на тази страна. Стратегията е документът, който интегрира различни решения и политики, за да намери точния път към консервация на биоразнообразието чрез изграждане на мрежата Натура 2000.
Основната цел на Стратегията е да посочи как ще бъде изградена мрежата в България, така че да бъде функционално обединена система от територии, опазващи типове хабитати и хабитати на конкретни растителни и животински видове.
Стратегията отчасти е приложима за консервацията на самите места от природна значимост, но се отнася и до създаването на група от места, като по този начин постига следните стратегически цели:

• 
  Представителен подбор на вариации, свързани с екологичните предпочитания на дадения вид;
  
• 
  Представителен подбор на места с географско разпространение в ареала на даден вид или тип хабитат;
  
• 
  Поставяне на достатъчно хабитати под защита, за да се осигури добро ниво на Благоприятен Консервационен Статус (FCS) на видовете, които ги обитават, както и достатъчно на брой екосистеми, които биха могли да гарантират FCS на тези екосистеми.
  

Стратегията има 4 основни елемента::

¤ Механизъм на изграждане на Натура 2000;

¤ Постигане съответно ниво на защита в рамките на Мрежа Натура 2000;

¤ Създаване на обществена осведоменост за Мрежата Натура 2000.

Конкретните стратегически цели на НЕМ са описани в чл. 4 на ЗБР, а онези на Натура 2000, като част от НЕМ са описани в чл. 5 на ЗБР.

Законовата основа за постигане съответното ниво на защита в рамките на мрежата Натура 2000 се предоставя от ЗБР и включва:

• 
  Превантивни мерки за периоди до 2 години (Чл. 19, виж коментарите по-горе);
  

• 
  Министерска заповед за официално обявяване на защитената зона, включително описание на нейното предназначение и природозащитна роля, която тя ще изпълнява (Чл. 12);
  

• 
  Планове за управление на защитените зони (Глава V, Чл..27, 28 и 29). Всеки план трябва да описва мерките предвидени за опазване на всеки вид и хабитат, които дадената зона трябва да съхрани, включително възстановителни мерки, което означава, че природосъобразни човешки дейности в защитената зона ще бъдат взети предвид и дори насърчавани, ако ще имат доказан благоприятен ефект върху консервацията на видовете и хабитатите в зоната. Изпълнението на плановете за управление трябва да се следи пряко от РИОСВ (чл. 117 (2)). Все пак в ЗБР, плановете за управление на защитените зони не са задължителни;
  

• 
  Задължение на Министъра на околната среда и водите да възложи разработването и прилагането на механизми, насочени към собственици или ползватели на земи, НПО, асоциации и др. и очакване за принос към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие на защитената зона (Чл. 115). С поправките в ЗБР, въведени през 2005 (ДВ 88/2005) сред механизмите е изброена националната система за мониторинг на биоразнообразието (Чл. 115 (10)), която вече е разработена (април 2006) от консорциум воден от Амеко и включващ Природа назаем, WWF ECNC и Bureau Waardenburg;
  

• 
  Изпълнение на контрол и надзор върху поддържането на защитените зони и статуса от името на Министъра на околната среда и водите (Чл.115 (7));
  

• 
  Прилагане на административни санкции, включително спиране на всякакви стопански дейности (Чл. 122 и други членове по Глава VІІ от ЗБР). В случай, че режимите, дефинирани съгласно чл. 19 (превантивни мерки), чл. 22 (планове за управление) и чл. 30 (функционални планове) са нарушени, могат да се прилагат финансови санкции.Чл.124);
  

• 
  Изпълнение на мониторинг на биоразнообразието (Чл..115(10)) – виж по-горе;
  

• 
  Осигуряване на необходимите взаимовръзки между елементите на мрежа Натура 2000 (Чл. 30) чрез осигуряване на естествено срещащи се и/или възстановени ландшафтни елементи, които трябва да служат като коридори между защитените зони. Това е чисто нов подход в българското природно законодателство. Ако се прилага правилно, това ще осигури по-добра функционална цялост на Натура 2000 и на НЕМ като цяло. Конкретните елементи предвидени в тази връзка са изброени в Чл. 30 (3) и включват реки, брегове, блатисти местности, пещери, скали, горски пояси и др.
  

• 
  Конструктивно сътрудничество между държавните, местните и неправителствените институции и организации, като преки или непреки стейкхолдъри в целия процес Натура 2000;
  

• 
  Разбиране и знание на собствениците на земи, ползвателите на земи и цялото общество относно тяхната собствена ключова роля в успешната консервация на биоразнообразието, както в, така и извън мрежата Натура 2000.
  

И накрая, но не на последно място, важна роля в развитието и бъдещото функциониране на мрежата Натура 2000 имат Агроекологичните програми (АЕП). Концепцията на АЕП се разбира като необходимост от постигане на устойчиво развитие на селските региони, чрез изпълнение на най-добри екологични практики, като така се обслужват нуждите на сегашните поколения, без да се нарушават правата на бъдещите поколения, за да се посрещнат техните бъдещи нужди. Това разбиране е залегнало в основата на агроекологичната политика на ЕС, която е неразделна част от Общата Земеделска Политика (САР) на ЕС.

2. 
   
   Каталог: Management Plans Natura2000
   Management Plans Natura2000 -> Списък на участниците в срещата на Националната Работна Група
   Management Plans Natura2000 -> Длъжност/ Организация адрес
   
   
   
   Изтегляне 0.84 Mb.
   
   Сподели с приятели: