Аналитичната теория за психологическите
Изтегляне 17.88 Kb.
|
1 2
C LLMSDOCS COURSES 28648 FILES 140451 12. АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ (2)Свързани:
основни2 (2)
- Навигация на страницата:
- Концепцията за психологическите функции.
|
ТЕМА: АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ Концепцията за двата типа Его-насоченост. Един от най-популярните приноси на Юнг е свързан с откриването и разработването на психологичните профили на двата типа жизнени нагласи: екстраверсия и интроверсия. Основна е идеята, че двата типа жизнени ориентации съществуват у човека едновременно, но обичайно едната от тях доминира в повечето аспекти на живота му. Екстравертът проявява насоченост на интереса към външния свят, другите хора и предмети, които за него са върховна ценност. Типът е подвижен, социално насочен и общителен. Бързо установява контакти и се привързва, поставяйки живота си в зависимост от общественото мнение, което високо цени. Съдбата му се определя повече от обектите на неговия интерес, а движеща сила на неговата активност са външните фактори. Интровертът, обратно, съпротивлявайки се на всякакви външни зависимости, е ориентиран към вътрешния живот на душата си, сякаш е потънал в собствените си мисли, чувства и опит. Типът е съзерцателен, сдържан и стремящ се към уединение. Поставя въпроси, създава теории, има нови виждания, открива перспективи, често без да се съобразява с фактите. Съдбата му се определя повече от неговото вътрешно Аз, а движещата сила на неговата активност са субективните фактори. Тезата на Юнг е, че в чист вид двете нагласи не съществуват: ако едната се изявява като водеща и рационална, другата се проявява като спомагателна и ирационална. Резултатът от комбинирането на водещата и спомагателната его-насоченост/жизнена ориентация е психологичен профил на личност, чиито поведенчески модели са предсказуеми. Концепцията за психологическите функции. Не дълго след приключването на работата си по феноменологията на екстравертивния и интровертивния тип личност, Юнг стига до извода, че само с тази двойка противоположни жизнени ориентации е невъзможно да се постигне пълно обяснение на различията между хората. Затова разширява типологията, насочвайки вниманието си към изследване на психологическите функции. Те са много. Той обаче намира основание да идентифицира 4 основни: мислене, чувстване, усещане и интуиция. Първата двойка противоположни функции – мисленето и чувстването – се отнасят към групата на рационалните, тъй като чрез тях се формират съжденията за жизнения опит. Мисловният тип съди за нещата, разчитайки на аргументи и логични построения. Противоположната на мисленето функция, чувстването, дава информация за реалността посредством езика на положителните и отрицателните преживявания. Чувственият тип фокусира вниманието си върху емоционалната страна на живота, възприемайки нещата в термините на „добро-лошо”, „приятно-неприятно”, „скучно-забавно”. Според Юнг, когато мисленето се явява водеща функция личността е ориентирана към рационални съждения, опитвайки се да разбере дали възприеманото е истинно или неистинно. Когато водеща функция е чувстването, тя се интересува от това доколко обекта на възприятието ѝ е приятен или неприятен. Втората двойка противоположни функции – усещането и интуицията – се отнасят към групата на ирационалните, защото само пасивно „улавят”, регистрират събитията от външния /усещанията/ или вътрешния /интуицията/ свят, без да оценяват или обясняват значението им. Усещането е непосредствено, безоценъчно, реалистично възприемане на нещата. Усетливият тип е особено сензитивен по отношение на вкус, мирис и всякакви други дразнители на обкръжението. Интуицията, обратно, представлява неосъзнато възприемане на действителността. Интуитивният тип разчита на предчувствия и догадки. Когато водеща функция е усещането, човек постига реалността на езика на явленията, като че ли я фотографира. Когато водеща е интуицията, той реагира спрямо неосъзнатите си образи, символи, преживявания. Тезата е, че у всички хора са налице четирите психологични функции, но само една функция от рационалната или от ирационалната двойка преобладава и се осъзнава. Другите „дремят”, потиснати са в безсъзнателното и имат само спомагателна роля в регулацията на поведението. Всяка от функциите би могла да бъде водеща, от което следва, че съществуват мисловен, чувствен/емоционален, усетлив/сетивен и интуитивен тип личности. Спрямо логиката на концепцията, само интегрираната или индивидуираната личност използва всички противоположни психологични функции за себереализация и овладяване на жизнените обстоятелства. В комбинация и взаимодействие помежду им, двете жизнени ориентации и четирите психологични функции образуват осем различни типа личности: екстравертен мисловен, екстравертен емоционален, екстравертен сетивен, екстравертен интуитивен, интровертен мисловен, интровертен емоционален, интровертен сетивен и интровертен интуитивен тип личност. Например, екстравертният мисловен тип е прагматичен и фокусиран върху обективни, имащи практическо значение факти от действителността. Създава впечатление за хладна и догматична личност, чието поведение обичайно е в унисон с установените правила. Допуска се, че прототип на този тип е била личността на Зигмунд Фройд. Радикално противоположен, интровертният интуитивен тип е мистичен мечтател, визионер и творец, насочен навътре към собствения си психичен свят. Своеобразно ексцентричен и видимо индиферентен към околните. В този случай – в качество на прототип – Юнг вероятно е имал предвид себе си. Изтегляне 17.88 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2