У
ПРАВЛЕНИЕТО
НА
ЗЕЛЕНАТА
ЕНЕРГЕТИКА
В
Б
ЪЛГАРИЯ
НА
КРЪСТОПЪТ
67 85
Скритата икономика в България след икономическата криза, CSD Policy Brief No 28, Център за изследване на демокрацията, април икономика достига 25 % от БВП на България. Дори да се вземе предвид тази
скрита част от икономиката, безспорно е, че България е с висока енергийна интензивност. Необходимостта да се обърне внимание на проблемите на енергийната интензивност е особено силно изразена и видима с просто око в българските градове и по-специално в жилищния сектор. Вярно е, че
няколко поред-ни правителства предпочитат да се концентрират върху големите проекти за производство на енергия, вместо да се заемат по-активно
с насърчаването и популяризирането на мерките за енергийна ефективност. Управлението на предлагането е предпочетено пред оптимизирането на търсенето
поради редица причини, но изборът на тази политика явно е силно повлиян от по-големите краткосрочни политически и икономически ползи от осигуряването на нови производствени мощности и от липсата на явен интерес или на лобираща група, която да се застъпи за енергийната ефективност. На енергийната ефективност се гледа като на обществено благо с незначителна непосредствена конкретно ориентирана полза, докато новите производствени централи
облагодетелстват малко наброй, но точно определени икономически агенти. От 1996 г. насам
енергийната интензивност на България намалява с около 5 % годишно. Това е преди всичко следствие от преструктурирането на търсенето на енергия в страната заради закриването и приватизацията на енергоемки производства и особено на металургичните заводи и предприятията от химическата промишленост. С намаляването надела на металургията в индустриалното портфолио на страната намалява и делът на тежката промишленост в крайното потребление на енергия. Друга важна причина затова
чувствително снижаване Сподели с приятели: