Бий ме, обичам те!

Изготвил:

Памела Желева - ф. № 1609751003 Проверил: доц.д-р А. Пампоров

Луиза Петрова – ф. № - 1609751002

Специалност СПИИ 4 курс

ПЛОВДИВ, 2020 ГОДИНА

Съдържание:

1.Цел и задачи на курсовата работа.

2. Какво преставлява насилието срещу жени?

3. Каква е ситуациата в България?

4. Статистически поглед над проблема.

5. Препоръки и изводи насочени към проблемите.

6. Източници.

1.Цел и задачи на курсовата работа.

В насточщата курсова работа имаме за цел да разгледаме актуалният проблем, свързан с домашното насилие върху жените. Макар насилието да се смята за неприемливо, то не е рядкост в българското семейство. Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. И въпреки, че всеки от нас познава поне една жертва на домашно насилие, тази тема все още е “табу”, като се смята, че това е проблем, който трябва да остане вътре в семейството.

Това е социален проблем, който засяга както потърпевшата социална група (жените), така и цялото българско общество. Неговата социалност се корени в това, че възпрепятства постигането на равенство между всички хора и съществуването им в хармония, както и това че изправя жените в борба с подчинеността си по отношение на мъжете.

Като част от „нежния” пол, се ангажираме пряко да проследим проблема в сраната ни от една страна, и от друга как се осъществява регулацията му в съвременното българско общество. За тази цел ще използваме актуални данни и ще се позовем на мерките, които регулират този проблем.

2. Какво преставлява насилието срещу жени?

Ако следваме смисъла на дефинициите за домашно насилие, то във всички случаи насилието се свързва с ограничаване на личната свобода, нанасяне на физическа и психическа вреда, както и неговите актове се явяват средство за контрол и власт. Субекти на насилието над жени разбира се, могат да бъдат роднини и близки, приятели, приятелки, колеги, съседи, любим човек, случайни хора и прочие. Мъжът, обаче, в която и да е социална роля се явява главният субект на насилието над жени и в частност домашното насилие. В третата дефиниция срещаме насилието срещу жени като основано на полов признак, вероятно защото произлиза поне донякъде от обществения статус на жената като подчинена на мъжа. Насилието спрямо жената застрашава както живота й, тялото й, така и психическото и състояние.

Домашното насилие може да се определи като система от поведения на един човек за запазване на властта и контрола над друг човек. И дори на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, то всъщност е целенасочено действие. За домашно насилие се говори в случаите, когато това е повтарящ се и с нарастваща честота цикъл. Семейното насилие (домашното насилие) се характеризира с това, че придобива всеобщ характер. Повечето малтретирания  над брачния партньор  са трайни модели, установяващи се  твърде рано  във  връзката между партньорите. Възможно е  да има малтретиране на партньора и преди брака, като доминантна тема в предбрачното насилие е ревността. Чувството на несигурност в предбрачната връзка, променените полови норми и роли, очакванията към тях, генерират чувства на подчиненост и несигурност. Може да съществуват и други фактори, които да въздействат на предбрачното насилие, като консумацията на алкохол, наркотични вещества и други медикаменти.

1. 
   Психическо насилие - с използване на различни вербални и психологически средства, които могат да доведат до принизяване на жената.
   

• Намеци за външността, които карат жената да се чувства неудобно

• Нежелано сексуално внимание

• Обиди или подигравки от сексуално естество

• Прекалено фамилиарничене

• Показване на порнографски материали

• Предложения за интимности с цел повишение в кариерата

2. 
   Физическо насилие - възможно е да включва и използване на оръжие, както и всякакъв вид буйство(ритане, бутане, блъскане и др.)
   

• 
  Изнасилвания
  

• 
  Нежелани докосвания
  

• 
  Буйсто и нанасяне на телесни щети
  

В следствие на тези форми на насилие, жената преминава през различни емоционални и психически сривове, които променят ежедневието и поведението й. Възможно е потърпевшата да зачерктне и да бъде зачеркната от обществото. Загубата на доверие в хората и желанието за мъст, променят погледа на жертвата към света – понижаване на самочувствието, желание за самоубийство и други.

Поведението на насилника не може да бъде конкретизирано и описано с точност. Изборът на жената обаче, може да бъде описан в два модела на поведение. В първия случай се наблюдава пасивно поведение, което описахме по- горе. Вторият случай представлява активна борба- жертвата търси своите права и защита от държавните органи и институции. Тук също така се наблюдава и споделяне с близки и роднини, търсейки подкрепа и помощ за справяне с проблема.

3. 
   Каква е ситуациата в България?
   

Медиите непрекъснато ни информират за честите престъпления, за съществуването на корупция, както и за ненаказуемостта на престъпниците в Българската държава. Грабежи, убийства, „разчистване на сметки”, нарастване на домашното насилие, всичко това се случва в България почти ежедневно. Чести са случаите на мълчание от страна на пострадалите от домашно насилие жени, поради което става трудно и дори невъзможно да им се помогне и да се постигне тяхната сигурност. Тяхното мълчание може да е израз на много причини, една от които е и недоверие в изпълнението на закона. В тези случаи жертвите предпочитат да се обърнат към социални служби и неправителствени организации за помощ и подкрепа. Разбира се тези инстиуции помагат като настъняват пострадалите( жени и техните деца) с топла храна, дрехи и подслон за определен период от време, предлагат им различни програми за тяхното възстановяване, но все пак те не могат да пребивават там вечно, те трябва да продължат своя социален живот без страх, спокойни като достойни човешки същества. Именно в този момент много важна е силата на закона и неговата ефективност. С разширяването на домашното насилие и легитимирането му като социален проблем, чрез въвеждането на закона за защита срещу домашното насилие , този проблем няма как да остане в неизвестност.

България е една от малкото страни в Европа, които са приели закон за защита от домашно насилие, в който се уреждат правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Чл. 2.  от ЗЗДН гласи: “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.”
Освен към полицията, жертвите на домашно насилие често се обръщат и към неправителсвени организации, търсейки помощ за своето състояние. Неправителствените организации за борба с насилието са доста в България и имат клонове из цялата страна, такива са - Фондация "Български джендър изследвания”, Асоциация Деметра, Фондация "Асоциация Анимус” и други.

Тези неправителсвени организации имат най-различни функции свързани с насилието над жени. Те са по-скоро като в помощ за пострадалите от насилие. Дейността им се изразява в разработване на различни програми, като :

• проектира и осъществява консултативни центрове за специализирана професионална помощ за пострадали от насилие;

• насърчава разработването и провежда образователни и обучителни програми;

• публикува материали в областта на своята дейност;

• организира симпозиуми, конференции и работни срещи по проблемите на жената, семейството и психичното здраве

4. Статистически поглед над проблема.

70 на сто от жените в 8 държави от Източна Европа са били жертви на сексуален тормоз, преследване, домашно насилие или други форми на насилие от 15-годишна възраст. Това сочат данните от изследване по поръчка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

В България няма през последните години, няма статистически данни отностно този проблем. Най- пресните сведения са от януари 2011 година, като са резултат от социологическо проучване на Алфа Рисърч, върху сексуалното насилие на жените в България. В него 49% от респондентите заявяват, че мерките за защита на жените, са напълно недостатъчни. Също така те нямат доверие в институциите, ангажирани с проблема за насилието на жени. Това ни кара да се замислим, за една хипотетична ситуация. Към кого биха се обърнали жените, жертви на домашно насилие, щом нямат доверие в институциите?

Налице са сведения, публикувани в няколко медии – БТВ, Нова телевизия. Те използват данни единствено за убитите жени при домашно насилие, предоставени от МВР. Броят на пострадалите всъщнст е много по- голям, но той остава скрит за обществото. Това е така, защото се изпитва срам и страх от повечето жени, да говорят за проблемите си.

Насилието над жените и като цяло домашното насилие не е разбрано, като проблем от българското общество. „Неглижирането” му води до липса на актуална статистика. Това от своя страна не води до поставяне на решения и съответно на действия от страна на държавата и обществото, като цяло. Въпреки новите закони и санкции, които се приемат, насилието продължава.Привантивните мерки не са достатъчни да гарантират безпасността на жените. Може да се поставя началото на един дълъг процес на промяна, но той трябва да бъде концентриран върху бързопроменящото се общество. Държавата трябва да преосмисли идеите си и начините за постигане на желаните промени.

5. Препоръки и изводи насочени към проблемите.

• 
  Преглед и осавременяване на законодателството, свързано с подкрепа на семействата и насърчаване за постигане на равнопоставеност на родителите.
  
• 
  Разработване и финансиране на програми за работа с насилници.
  
• 
  Въвеждане на задължителни програми за сексуално образование.
  
• 
  Провеждане на национални кампании в подкрепа на правата на жените и равнопоставеност на половете.
  
• 
  Изготвяне на наръчник относно добрите практики за овластяване на момчета и жени.
  
• 
  Подкрепа за осъщестяване на изследвания по темата „Изследване на правата на жените”.
  

• 
  https://nova.bg/news/view/2019/02/09/240142/%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0-4-%D1%82%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5
  
• 
  https://www.actualno.com/europe/mrachna-statistika-nasilieto-sreshtu-jenite-v-iztochna-evropa-e-masovo-news_725751.html
  
• 
  https://www.actualno.com/society/protest-s-moto-v-bylgarija-vse-oshte-njama-merki-sreshtu-domashnoto-nasilie-news_1409289.html
  
• 
  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8
  
• 
  https://btvnovinite.bg/bulgaria/nasilieto-nad-zheni-u-doma-ili-na-rabota-naj-chesto-ot-revnost.html
  
• 
  https://www.bcause.bg/women-fund.html
  
• 
  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5
  
• 
  https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135501151
  
• 
  https://www.actualno.com/politics/deputatite-dadoha-definicija-na-prestyplenieto-domashno-nasilie-news_720420.html
  
• 
  Домашното насилие в България; количествено национално представително изследване; март, 2000 г., фондация "Джендър проект в България".
  
• 
  Насилието и неговите жертви, асоциация "Анимус", С., 2008.