Биология на комарите. Малария
Изтегляне 77.19 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- И мъжкият и женският се хранят в цветчета с цветен нектар, но хапе само женската. Тя се нуждае от кръв на всеки 3 – 4 дни, за да подсигури белтък, необходим за снасянето на яйца
- ЗА РАЗМНОЖАВАНЕТО НА КОМАРИТЕ Е НЕОБХОДИМА КРЪВ, ВОДА И ЖЕГА.
- -Следователно убежищата и хотелите за чужденци трябва да се строят по хълмовете, а не в долините.
- Единствено женската се храни с човешка и животинска кръв, а мъжкият – с растителен нектар. За да достигне до полова зрялост за мъжкия са необходими растения.
- -Следователно, колкото по голяма е цветната градина в двора на един африкански хотел, толкова по-голяма ще бъде и популацията на комарите.
- -Следователно ако ограничим водните площи в района ще ограничим и популацията. КОМАРИТЕ ОТ РОДА АНОФЕЛЕС СЕ ХРАНЯТ ПРЕЗ НОЩТА, Т.Е. В ПЕРИОДА МЕЖДУ МРЪКВАНЕ И СЪМВАНЕ.
- -Ето защо някои индивиди са по-желани за хапане от други. Бременните жени отделят особено привлекателни вещества за комарите.
- МЕХАНИЗЪМ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО. Женската анофелес се нуждае от кръв на всеки 3 – 4 дни, за да осигури оплождането и растежа на яйцата. Не всеки комар е преносител на малария
- НО Е ДОСТАТЪЧНО САМО ЕДНО УХАПВАНЕ ОТ ЕДИН ЗАРАЗЕН КОМАР, ЗА ДА БЪДЕ ПРЕДИЗВИКАНО ЗАБОЛЯВАНЕ. -Това означава, че е достатъчен един съвсем кратък престой в малариен район.
- Маларията може да се предаде чрез кръвопреливане или от бременната майка на плода.
- СТЕПЕН НА РИСКА През 1976г Европа е обявена за континент свободен от малария: Райони с много малък риск Относителен риск
- Европа, Североизточна Азия, Австралия, 1.0 Нова Зеландия, Северна Америка, Близък Изток 1.0 Карибски басейн 3.8
- Южна Азия 53.8 Океания 76.7 Субсахарска Африка 207.6
- В Африка маларията е разпространена както в селата, така и в градовете.
| БИОЛОГИЯ НА КОМАРИТЕ. МАЛАРИЯ.
Комарите се срещат навсякъде без зоната на Антарктика. Размножават се в застояла вода от всякакъв тип, в прясна вода, дори и тя да е много замърсена, в солени мочурища, солена вода и дори във вода в захвърлени контейнери и захвърлени автомобилни гуми. Най-общо комарите могат да се разграничат на два типа: такива, които хапят през деня и такива, които хапят през нощта. Тези, които пренасят маларията и японския енцефалит (Anopheles и Culex) хапят предимно на здрачаване и през нощта, докато Aedes, които пренасят денга и жълта треска, хапят през деня. Комарите пренасят и филарии, и причинителите на още 30 вида рядко диагностицирани вирусни заболявания, като епидемичния полиартрит например. Не пренасят СПИН. И мъжкият и женският се хранят в цветчета с цветен нектар, но хапе само женската. Тя се нуждае от кръв на всеки 3 – 4 дни, за да подсигури белтък, необходим за снасянето на яйца Маларията е най-разпространеното заболяване предизвиквано от насекоми. Ежегодно имаме над 500 милиона нови случаи на заболяване, всяка година загиват повече от 2.7 милиона души, като 90% от клиничните и 90% от смъртните случаи се падат на държавите на юг от Сахара. Маларията се разпространява единствено от комари от рода Анофелес (Anopheles), които пренасят четири вида протозойни паразити, а именно маларийни плазмодии. Те предизвикват четирите клинични форми на заболяването, от които на плазмодиум фалципарум (pl. falciparum) се падат 40 – 60% от случаите, а на плазмодиум вивакс (pl.vivax) 30 – 40%. Причинителят на тропическата малария е разпространен най-вече в Субсахарска Африка, както в селата, така и в градовете – по генетични причини населението на Субсахарска Африка не боледува от малария вивакс. Тя е характерна за Латинска Америка, Северна Африка, Близкия Изток, Азия и Южния Пасифик и то предимно в селските райони, като такива големи градове като Хонг Конг, Банкок, Куала Лумпур, Джакарта, Сингапур, Рангун, Пном Пен и Манила са обявени за „чисти” зони благодарение на усилията на властите. Пристъп от нея обаче може да се получи месеци и дори години след завръщането от малариен район. Освен в Субсахарска Африка в края на дъждовния сезон най-голям риск от заразяване с тропическа малария имаме в Океания, особено в Нова Гвинея, Соломоновите острови и Вануату. Особено тежко е положението в Югоизточна Азия, където на границата на Тайланд с Мианмар (Бирма) е установена „нелечима малария”, резистентна към всички видове медикаменти. В Западния Пасифик и Централен и Южен Виетнам вече е установена и резистентна на лечение малария вивакс. В тези райони като единствена алтернатива остава механичната защита. Ежегодно в България се регистрират случаи на привнесена отвън малария, регистрират се и смъртни случаи поради липса на традиция в диагностицирането. При чужденците, които пристигат от страни с разпространена малария преобладава безсимптомното носителство, докато при българите маларията е с изявена клинична картина, като цикличните температурни кризи не винаги са добре изразени, а с напредване на заболяването тази цикличност може и да изчезне. Комарите преносители са широко разпространени в България. Най-благоприятни за развитието им са месеците юни, юли и август, официално като най-благоприятен е обявен периодът 15 април – 15 октомври. Основни обиталища на маларийните комари в софия са Южният парк с естествените си блата, алпинеумът на Борисовата градина, парка на НДК и блатата и езерата в района на голяма София. ЗА РАЗМНОЖАВАНЕТО НА КОМАРИТЕ Е НЕОБХОДИМА КРЪВ, ВОДА И ЖЕГА. Оптималните условия за размножаване са температури между 25 – 30’С и влажност 60%. При температури под 20`С размножаването е силно затруднено, защото плазмодият не може да завърши 26 дневния си растежен цикъл в комара. С покачване на височината комарите изчезват. -Следователно убежищата и хотелите за чужденци трябва да се строят по хълмовете, а не в долините. 
Единствено женската се храни с човешка и животинска кръв, а мъжкият – с растителен нектар. За да достигне до полова зрялост за мъжкия са необходими растения. -Следователно, колкото по голяма е цветната градина в двора на един африкански хотел, толкова по-голяма ще бъде и популацията на комарите. За развитието на яйцата е нужно макар и оскъдно количество вода – комарите винаги се размножават във вода или влажен район. -Следователно ако ограничим водните площи в района ще ограничим и популацията. КОМАРИТЕ ОТ РОДА АНОФЕЛЕС СЕ ХРАНЯТ ПРЕЗ НОЩТА, Т.Е. В ПЕРИОДА МЕЖДУ МРЪКВАНЕ И СЪМВАНЕ. Африканските хапят най-често между 22.00ч и 04.00ч. Ето защо, ако бъдем ухапани в следобедните часове на деня ще бъде твърде необичайно комарът да принадлежи към тези от рода Анофелес. Повечето от комарите се хранят в затворени помещения. След нахранване те кацат по стените и таваните. -Това е причината за специалните програми за контрол над комарите с напръскване на стените с дългодействащи инсектициди. Комарите имат склонността да се крият под масите и столовете, в този случай краката от коленете надолу стават много уязвими. Два чифта чорапи не са достатъчни да предотвратят ухапване. Когато пръскаме стаята трябва да обърнем особено внимание на тъмните ъгли, гардеробите, баните и тоалетните, долапите и разбира се масите и столовете. Анофелес е сляп през нощта, но може да засича плячката по издишвания поток от въглероден двуокис, както и по химичните агенти, отделяни с потта. По този начин, в зависимост от промяната на влажността и температурата на въздуха, както и от химичния състав на човешката пот, той изчислява разстоянието до плячката. Потта се различава по своя състав у хората – изолирани са над 350 вида съставки, които се отделят от човешката кожа. -Ето защо някои индивиди са по-желани за хапане от други. Бременните жени отделят особено привлекателни вещества за комарите. Женската анофелес може да се обърне от 35м разстояние при засичане на струя с въглероден двуокис и да подхване зигзагообразна траектория, за да открие източника. Освен всичко останало, маларийните комари са по-безшумни от останалите и жуженето им се дочува едва когато наближават до ухото. Проведените контролирани лабораторни изследвания не доказаха някакво отношение на чесъна и вит.В 12 за отблъскване на комарите. По същия начин се доказа, че бананите не ги привличат, обратно на повечето парфюми и хората, които пият бира. Отблъскващ ефект се постига от широките дрехи в светли тонове. МЕХАНИЗЪМ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО. Женската анофелес се нуждае от кръв на всеки 3 – 4 дни, за да осигури оплождането и растежа на яйцата. Не всеки комар е преносител на малария, НО Е ДОСТАТЪЧНО САМО ЕДНО УХАПВАНЕ ОТ ЕДИН ЗАРАЗЕН КОМАР, ЗА ДА БЪДЕ ПРЕДИЗВИКАНО ЗАБОЛЯВАНЕ. -Това означава, че е достатъчен един съвсем кратък престой в малариен район. Маларията може да се предаде чрез кръвопреливане или от бременната майка на плода. При ухапване женският комар вкарва в кожата слюнка и след 30 мин по кръвен път паразитите вече са се скрили в черния дроб, където престояват от 6 дни (при тропическата малария), до 2 години (при някои от останалите). В този период те не могат да бъдат засечени в периферната кръв. Паразитите атакуват чернодробните клетки, размножават се в тях, освобождават други паразити, които нахлуват в кръвния поток и на свой ред атакуват червените кръвни клетки, като ги разрушават. Във всяка чернодробна клетка всеки паразит може да отдели по 10 000 – 30 000 нови паразита, а за пл. фалципарум и до 40 000, в еритроцитите съответно от 4 до 36. Процесът се повтаря периодично и точно този период на освобождаване на паразитите предизвиква периодичните епизоди с треска и анемия. известни от хилядолетия: терциани, т.е. на всеки трети ден (48-50 часа), вкл. тропическата и квартана, на всеки четвърти ден (72 часа). Повторяемостта на тези интервали е много характерна за маларията, но днес в много случаи е съвсем размита, освен това 5 – 7 % от пациентите са заразени с повече от един вид. Именно разликата в предпочитанията на паразитите към еритроцитите определя и четирите клинични форми на заболяването и разликата в тежестта на протичане. Три от причинителите ги атакуват в различни техни фази на съзряване, а причинителят на тропическата малария пл. фалципарум атакува всички. Обикновено тропическата малария се развива в първите 4 седмици след ухапването при лица, които не са провеждали химиопрофилактика. П  ри свръхбързите форми може да се достигне до засягане на 80% от червените кръвни клетки, като имаме пред вид, че за тежки форми се приемат тези, при които имаме 5% заразяване на еритроцитите. Разрушаването на еритроцитите води до запушване на малките кръвоносни съдове във всички вътрешни органи на човека, което може да предизвика много тежка форма на болестта и смърт в рамките на 24 часа. При останалите три причинителя ако не е предприето адекватно лечение смъртта настъпва в рамките на 1 – 2 седмици. Ето защо днес четирите типа причинители са разделени на две групи – трите паразита, които предизвикват доброкачествена форма на болестта и пл. фалципарум, който е причина за злокачествената форма. При правилно лечение възстановяването настъпва за 48 – 72 часа, като показател за това е понижаването на температурата и възстановяването на 75% от заразените еритроцити. Атовакуон-прогуанил, хлорокин, мефлокин и доксициклин убиват маларийните плазмодии само по време на кръвния стадий, ето защо, ако ги приемаме по време на експозицията и 4 седмици след това всички паразити, отделени от черния дроб ще бъдат унищожени. Атовакуон-прогуанил и примакин убиват плазмодиум фалципарум и по време на чернодробния стадий, ето защо могат да бъдат прекратени съответно 7 и 3 дни след експозицията. Единствено примакин унищожава дремещите форми на плазмодиум вивакс и плазмодиум овале.
СТЕПЕН НА РИСКА През 1976г Европа е обявена за континент свободен от малария: Райони с много малък риск Относителен риск
Рискът в тропическа Африка е по-голям по няколко причини: 1. Туристите в Африка прекарват голяма част от времето си в природните паркове, където активността на комарите е висока, за разлика от градските и курортни селища в Азия и Латинска Америка, където и организираните посещения на селски райони обикновено са в светлата част на деня, когато активността на маларийните комари е ниска. 2. В Латинска Америка и Азия пренасянето на маларията е с ярко изразена сезонност или е в ендемични селски райони, които са далеч от туристическите дестинации. 52% от регистрираните през 1989г в двете Америки 1.1 милион случаи на заболяване се падат на Бразилия, от които 97% се падат на три района със златни мини. Туристите по крайбрежните и градски райони на Южна Америка практически не са изложени на никакъв риск, докато тези по долината на р.Амазонка – на значителен. 3. И накрая, в сравнение с тези от Латинска Америка комарите в Африка са по-способни да пренасят маларийни плазмодии. Например инфектираните анофелес в Западна Кения надвишават 20%, докато тези от Латинска Америка и Азия са под 1%. В Африка маларията е разпространена както в селата, така и в градовете.  Разбира се, трябва да уточним, че различните категории пътешественици са подложени на различен риск. Престоят в градовете и в хотели с климатик определя значително по-нисък риск отколкото посещението в селските райони. Предаването на заболяването не се извършва на височини над 2 000 – 2 500м, но за да стигнат до там по-голямата част от височинните трекери преминават през маларийни райони. В някои части на света тази максимална предпазна височина (2 500м) е доста по-малка, в зависимост от конкретните климатични условия. В Непал например в повечето големи градове и на височини над 1 300м не съществува сериозен риск от малария. Каталог: GalkoCMS -> Pages -> Docs Docs -> Пътешествия и имунизации Статия в списание „Лекарска практика, бр. 3, 2012г Изтегляне 77.19 Kb. Сподели с приятели:
|