Българска народна музика е музикален жанр, обхващащ предназначената за представяне пред публика музика, базирана на традиционния музикален фолклор в българското землище. Тя се формира през първата половина на XX век, възпроизвеждайки и преинтерпретирайки предмодерната, главно селска фолклорна музика, която е откъсната от първоначалните си ритуални и битови контексти. Това става в две основни направления – опити за запазване на традиционната музика във форма, максимално близка до нейния автентичен вид, и адаптирането ѝ към различни нужди на съвременната публика – от високата култура до популярната музика. По своя характер и изразни средства тя варира според регионите, в които е възникнала, затова е и разделена на няколко фолклорно-етнографски области. Традиционната българска фолклорна музика е предимно вокална, като инструменталният съпровод или изцяло инструменталните изпълнения са сравнително редки. Вокалната музика се изпълнява по-често от жени, а свиренето на инструменти е обикновено мъжко занимание.
Повечето български народни песни са свързани с конкретни традиции и обичаи – коледарски, лазарски, сватбени песни.
В битовите песни се пее за хората и техните отношения.
