Тема: Българската култура през XV-XVIIв.
1.Българската култура след завоеванието.
Културата не допуска влияние на исляма.Прекъсната е връзката между българите и европейската християнска среда.Културата се дели на създадена в манастирите и такава ,каквато създават обикновените и неграмотни хора.След завоеванието са унищожени държавата и църквата.Избити или прогонени са болярите и висшите духовници.Учениците на св.Патриарх Евтимий са принудени да живеят и творят в близките и далечни страни.Много български книжовници намират убежище в манастирите на Света гора.Там се намират манастирите “Св.Георги Зограф” и “Хилендар “ .Творци стават обикновени монаси и образовани българи.Те преписват книги,строят църкви,рисуват стенописи и икони . Завоевателите строят джамии ,преписват корана и други ислямски текстове.По този начин в българските земи се разпространяват ислямски и архитектурни и книжовни творби.
2.Къде се развива българската култура.
Основни средища през XV-XVIIв. основни средища са манастирите. През XV в. са възстановени и построени манастири около София.Има портрети на ктитори.През XVв. в българските земи творят ученици на Патриарх Евтимий това са Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.През XVI в.културни центрове са Рилския манастир и манастирите в Западна България.През 1469г. в Рилския манастир са върнати мощите на св.Иван Рилски.Манастирът става център за преписване на ръкописи.Град Кратово в Северна Македония е център на ръкописи.В София през XVI в. твори поп Пейо написва житие на св.Георги Нови Софийски ,загинал за вярата през 1515г.Загива и друг ново мъченик през 1555г. великомъченик Свети Никола Нови Софийски.Неговото житие е най-обемистото в българската литература за житията,написано от Матей Граматик.През следващите векове се издигат и други манастири в Централна и Източна България-Бачковския и в Етрополе.В България се появява собствено книгопечатане.През XVI в. живее първия български печатар и собственик на печатница Яков Крайов.През 1651г. българския католически свещеник Филип Станиславов издава първата българска печатна книга с молитви “ Абагар”. С художествена стойност се отличава църквата Рождество Христово в с. Арбанаси. Най-известният български живописец през XVII в. е Пимен Зографски.Той или хора от неговата школа зографисват църквата в с.Добълско край Разлог.
3.Българското народно творчество.
Песните и легендите,митовете са свързани с юнашки и исторически теми.Герои са Момчил и Крали Марко.Крали Марко е популярен сред балканските народи.В историческите песни основен образ е цар Иван Шишман.Той се бие със завоевателите в областта на София,Черепиш и Искърския пролом.Често срещан мотив е жестокостта на турците.Хайдушките песни възпяват воеводи ,хайдушката майка,гората ,заклеймяват се предателите.Има песни за празници и обичаи.Те са свързани със земеделския и скотовъдния бит на българите.Народните песни следват българина от раждането до смъртта.Приказките,гатанките и пословиците има проникване на турсо-ислямския фолклор.Такива са приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа.
Сподели с приятели: |
