КАК ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЕДНА ФИНАНСОВА МЕЧТА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ФИНАНСОВ КОШМАР

67
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях
Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Приходи,
показваща, че те се увеличават)
И още една таблица:
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях
Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Разходи,
показваща, че и те се увеличават)
Разход номер 1 за повечето хора са данъците. Мнозина смятат, че най-висок е данъкът върху общия доход, но повечето американци плащат най-много за социални осигуровки. На всичкото отгоре данък общ доход се начислява и върху сумата, която се отделя от заплатите им за социални осигуровки, приход, който те никога не получават, тъй като се удържа директно за обществено осигуряване.
Тогава и пасивите им се увеличават:
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях
Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Пасиви,
показваща, че и те се увеличават)
Най-добре ще демонстрираме това, като се върнем при младата двойка. Насърчени от увеличаването на приходите, те решават да купят къщата на своите мечти. Но още щом влязат да живеят в нея,
семейният им бюджет се отежнява с още един данък — данък недвижимо имущество. После купуват към новата къща нова кола,
нови мебели и домакински електроуреди. Докато една сутрин се

68
събудят и установят, че колонката с пасивите е натежала от погасяването на заеми и задължения по кредитните карти.
Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Ражда се дете. Двамата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. Повече пари и още повече данъци.
По пощата пристига кредитна карта. Те я използват.
Обаждат им се от някаква компания, даваща заеми, за да ги уведомят, че най-големият им актив, тяхната къща, е увеличила стойността си. От компанията им предлагат заем при „специални условия“, защото досега винаги са се представяли като достойни за доверие партньори. Освен това добавят, че най-умното, което могат да направят, е да изплатят веднага дълговете към кредитните си карти,
където лихвите са много високи. Същевременно ги уверяват, че по този начин ще намалят и данъците си.
Двойката се вслушва в съвета им. И си отдъхва облекчено.
Кредитите по картите са изплатени. Дълговете им вече са ограничени само до един — заема за покупката на дома. Ежемесечните им вноски стават по-малки, тъй като разсрочват изплащането на заема за трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.
Обажда се една съседка и ги кани да ходят заедно из магазините,
за да използват намалението за празниците. Възможност да се спестят малко пари. Съпрузите си казват:
— Няма да купуваме нищо. Ще отидем само да погледаме.
Но за всеки случай пъхат чистата кредитна карта в портфейла.
Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Името й се променя, но финансовата дилема, пред която стоят, е същата. Те идват на моите представяния, за да чуят какво ще им кажа. И ме питат:
— Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?
Навикът да харчат, който са си изградили, ги кара да търсят все по-големи доходи. И дори не осъзнават, че истинската причина за финансовите им затруднения идва от това как точно решават да похарчат парите си. А в нейната основа лежат финансовата неграмотност и неразбирането на разликата между актив и пасив.
Парите, дори и ако са повече, рядко решават паричните проблеми. Интелигентността решава проблемите. Това ми напомня думите, които един приятел повтаря неуморно на задлъжнелите хора:

69
— Ако установите, че сте копали достатъчно, за да пропаднете в дупката… просто престанете да копаете.
Когато бях малък, татко разказваше за японците, които признавали три сили: силата на меча, на скъпоценността и на огледалото.
Мечът символизира силата на оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това е главната военна мощ в света.
Скъпоценността символизира парите. Както виждаме, има известна истина в поговорката: „Запомни златното правило. Правилата се правят от тези, които имат злато“.
Огледалото символизира силата на самопознанието. Според японската легенда най-ценното от трите е именно самопознанието.
Представителите на бедната и средната класа прекалено често позволяват на силата на парите да ги контролира. Те просто започват да работят още по-здраво, без да си задават въпроса дали това, което правят, има смисъл. Така едно огромно мнозинство хора допуска страховитата мощ на парите да ги контролира. Тъй като тези хора не разбират парите, мощта на парите им се изправя срещу тях.
Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:
— Има ли смисъл всичко това?
Много често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещият в тях гении, повечето хора просто се движат в тълпата.
Правят едно или друго, само защото всички постъпват така. Те се приспособяват, вместо да си задават въпроси. Често повтарят, без да се замислят, онова, което са им казали. Идеи като „Твоят дом е актив“,
„Домът ти е твоята най-голяма инвестиция“, „Временно няма да плащаш данъци, ако задлъжнееш още повече“, „Намери си сигурна работа“, „Не прави грешки“, „Не поемай рискове“.
Говори се, че за повечето хора страхът от говорене пред публика е по-голям от страха от смъртта. Според психиатрите страхът от говорене пред публика се причинява от страха от критиката, от осмиването, от опасността да бъдеш отхвърлен от обществото.
Страхът да бъдат по-различни не позволява на повечето хора да търсят нови начини за разрешаване на своите проблеми.
Ето защо моят учен татко казваше, че японците ценели най- много силата на огледалото, тъй като ние откриваме истината само

70
когато се погледнем в огледалото като хора. И главната причина повечето от нас да се придържат към „безопасната игра“ е страхът.
Това се отнася за всичко, независимо дали става дума за спорт,
взаимоотношения с хората, кариера, пари.
Същият този страх, страхът от отлъчване от обществото, кара хората да се приспособяват, без да поставят под въпрос всепризнатото мнение или популярните модни тенденции. „Твоят дом е актив“;
„Работи по-здраво“; „Стреми се към повишение в работата“; „Някой ден ще стана вицепрезидент на компанията“; „Пестете пари“; „Един ден, когато ми увеличат заплатата, ще купя по-голяма къща“; „Куклата,
която търсите, е изчерпана поради огромното търсене, но по някаква случайност пазя една за един клиент, който още не е дошъл да си я вземе“.
Много големи финансови проблеми се причиняват от стремежа да се движим с тълпата. От време на време всеки има нужда да се погледне в огледалото и да прояви вярност по-скоро към вътрешната си мъдрост, отколкото към своите страхове.
Когато с Майк навършихме шестнайсет години, започнаха проблемите ни с училище. Ние не бяхме лоши момчета. Просто започнахме да се отделяме от тълпата. След училище и през почивните дни работехме за бащата на Майк. Често след работа двамата стояхме с часове на една маса с баща му, докато той провеждаше срещи и събрания със своите банкери, адвокати, счетоводители, брокери,
инвеститори, управители и служители. Този човек беше напуснал училище на тринайсетгодишна възраст и сега управляваше, даваше указания и нареждания и задаваше въпроси на образовани хора. Те бяха на негово разположение и се притесняваха ужасно, когато той не одобреше действията им.
Този човек не бе вървял заедно с тълпата. Той мислеше винаги сам и мразеше думите:
— Трябва да го направим така, тъй като всички така го правят.
Мразеше също думите „не мога“. Ако човек искаше да го накара да направи нещо, достатъчно бе да му каже: „Не мисля, че би могъл да направиш това“.
Като присъствахме на неговите срещи, с Майк научихме повече,
отколкото през всичките години, прекарани в училище и в

71
университета. Бащата на Майк не бе учил в училище, но бе финансово образован и затова успяваше. Той ни повтаряше често:
— Умният човек наема хора, които са по-интелигентни от него самия.
Така че с Майк имахме възможността да слушаме с часове интелигентни хора и следователно — да се учим от тях. Но точно поради това двамата просто не можехме да приемем стандартните догми, на които ни учеха нашите учители. И именно оттам идваха и проблемите. Всеки път когато някой учител кажеше: „Трябва да имате добри оценки, за да се справяте един ден добре в живота“, ние с него само повдигахме рамене. Дадяха ли ни съвет да следваме установените процедури и да не се отклоняваме от правилата, ние осъзнавахме как този учебен процес убива творческото начало. Започвахме да разбираме защо нашият богат татко ни обясняваше, че училищата са предназначени да създават добри служители, а не добри работодатели.
Понякога Майк или аз питахме учителите си какво е приложението на това, което учим, или защо никога не изучаваме парите и тяхното действие. На последния въпрос често ни отговаряха,
че парите не са важни; че ако залягаме в учението и сме винаги сред първите, парите сами ще дойдат.
Колкото повече научавахме за силата на парите, толкова повече се отдалечавахме от нашите учители и съученици.
Моят високо образован татко никога не ми е оказвал натиск за оценките. Често съм се чудил защо. Но започнахме да спорим за парите. Когато станах на шестнайсет години, аз вероятно имах много по-стабилни основи в това отношение от моите родители. Можех да водя сметки, да слушам данъчни специалисти, корпоративни адвокати,
банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество и т.н. Баща ми разговаряше с учителите.
Един ден той ми обясни защо нашият дом беше най-голямата му инвестиция. Последва не особено приятен спор, в който му обясних защо според мен къщата не е добра инвестиция.
Следващата схема показва разликата в разбиранията между богатия и бедния ми татко в това отношение. Единият татко смяташе,
че къщата му е актив, а според другия тя беше пасив.
Богатият татко: Актив, Пасив — Дом
Бедният татко: Актив — Дом, Пасив

72
Помня как нарисувах едната схема на баща си, за да му покажа посоката на движението на парите. Обърнах му внимание на допълнителните разходи, свързани с притежаването на къща. По- големият дом означава по-големи разходи и парите изтичат навън през колонката с разход. Потока пари тръгва от разходи, през пасиви и отново през разходи заминава в нищото.
Днес все още приемам като предизвикателство твърдението, че къщата е актив. Знам, че за мнозина това е и мечта, и най-голямата им инвестиция. И действително е по-добре да притежаваш собствен дом,
отколкото да не притежаваш нищо. Аз просто предлагам алтернативен поглед към тази популярна догма. Ако със съпругата ми решим да си купим по-голяма къща, ще бъдем наясно, че това няма да е актив, а пасив, тъй като ще вади още повече пари от джобовете си.
И така, ето моите аргументи. Не очаквам, че повечето хора ще се съгласят с тях, защото идеята за хубавия дом е винаги емоционално оцветена. А когато става дума за пари, силните емоции обикновено намаляват финансовата интелигентност. Знам от личен опит, че парите успяват да придадат емоционална окраска на всяко решение.
1. Когато става дума за къща, отбелязвам, че повечето хора работят цял живот, докато изплатят дома, който никога не притежават.
С други думи, повечето хора купуват нова къща на всеки няколко години, като всеки път вземат нов трийсетгодишен заем, за да изплатят предишния.
2. Макар да получават някакво данъчно облекчение за изплащането на жилищен заем, хората плащат за всичките си останали разходи с парите, които им остават след плащането на данъците.
3. Данъци върху собствеността. Родителите на съпругата ми се шокираха, когато месечните данъци за собственост върху дома им достигнаха $1’000. Това стана след като се пенсионираха и тъй като увеличението се отрази зле върху пенсионния им бюджет, те бяха принудени да се преместят да живеят другаде.
4. Къщите не винаги увеличават стойността си с годините. През
1997 г. мои приятели задлъжняха с $1’000’000 за къща, която днес вече може да се продаде само за $700’000.
5. Най-големи са загубите от пропуснати възможности. Ако всичките ви пари са вързани в покупката на къща, ще ви се наложи да работите по-усилено, защото парите продължават да изтичат от

73
колонката с разходите, вместо да се прибавят към приходите,
класическият начин на движение на парите при средната класа. Ако една млада двойка реши да прибави пари още в самото начало към колонката с активи, тя ще си улесни живота по-нататък, особено когато започне подготовка за изпращане на децата в колеж. Дотогава активите им ще са нараснали и ще им помогнат да покриват разходите. Много често къщата служи само като нещо, което може да се ипотекира, за да се посрещат непрекъснато увеличаващите се разходи.
Накратко, крайният резултат от решението да се притежава къща, която е прекалено скъпа, вместо от самото начало да се инвестира в портфолио от ценни книжа, може да ви се отрази неблагоприятно поне по следните три начина.
1. Загуба на време, през което другите активи биха могли да увеличат стойността си.
2. Загуба на допълнителен капитал, който би могъл да се инвестира, вместо да се пропилява по скъпоструващата поддръжка на дома.
3. Загуба на обучение. Много често единственото, което хората слагат в колонката на своите активи, са техните спестявания, къща и план за пенсиониране. Тъй като нямат пари, които да инвестират, те не инвестират. Това ги лишава от опит в тази дейност. Повечето никога не се превръщат в т.нар. от финансовия свят „опитни инвеститори“. А
най-добрите инвестиции обикновено първо се продават на „опитните инвеститори“, а те по-късно ги продават на хората, които играят
„безопасно“.
Не ви казвам да не си купувате къща. Искам само да разберете разликата между актив и пасив. Когато пожелая по-голяма къща, първо си купувам активи, които ще генерират притока от пари за изплащане на къщата.
Финансовото състояние на образования ми татко демонстрира най-добре какво представлява животът на тичащия в омагьосан кръг.
Разходите му винаги се покриват с приходите и така никога не му остава възможност да инвестира в активи. В резултат неговите пасиви,
като погасяването на всевъзможни заеми, са по-големи от активите.
Финансовото състояние на богатия ми татко, от друга страна, отразява резултатите от един живот, посветен на инвестирането и свеждането на пасивите до минимум:

74
Следващата схема казва повече, отколкото хиляда думи:
Финансово състояние на образования татко:
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях малко поле Активи и голямо Пасиви на един ред)
Финансово състояние на богатия татко:
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред)
Тази схема обяснява защо богатият ми татко става все по-богат.
Колонката с активи генерира предостатъчно приходи за покриване на разходите, а остатъкът се инвестира отново в колонката с активи.
Колонката с активи продължава да расте и следователно приходите,
които произвежда, също нарастват.
И в резултат богатите стават още по-богати!

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: