91 класа.
– Щом държавата усетила вкуса на парите, апетитът ѝ се увеличил – обясняваше Бо- гатият татко. – С твоя баща сме пълна противоположност. Той е държавен бюрократ, а аз съм капиталист. На
него му плащат, за да харчи пари и да наема хора. Колкото повече харчи и колкото повече хора наема, толкова по-голяма става неговата организация. На държавно ниво голямата организация е по-уважавана, но когато става въпрос за моята организация, колкото по-малко хора наема и по-малко пари похарча, толкова повече ще ме уважават моите инвеститори. Затова не обичам държавните служители. Те имат раз- лични цели от повечето бизнесмени. Колкото
повече расте държавният апарат, толкова повече пари от данъци ще бъдат необходими за издръжката му.
Образованият ми татко искрено вярваше, че държавата би трябвало да подпомага хо- рата. Обичаше Джон Ф. Кенеди и особено – идеята за Корпуса на мира. Тази идея му бе толкова скъпа, че и двамата с мама работеха за Корпуса на мира, където обучаваха доб- роволци за Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрестанно се стремеше да издейства допълнителни субсидии и
увеличаване на бюджета, така че да може да наема още по- вече хора, както в Министерството на образованието, където работеше, така и за Кор- пуса на мира.
От десетгодишен слушах как Богатият татко нарича държавните служители „банда мързеливи крадци“, а Бедният татко обяснява, че богатите са алчни мошеници и трябва да ги накарат да плащат по-големи данъци. И двете страни имаха основателни доводи.
Трудно беше да работиш за един от най-големите
капиталисти в града, а после да се прибереш вкъщи, при баща си, който бе виден лидер на държавните служители. Не ми беше лесно да преценя на кого да вярвам.
Когато изучаваш историята на данъчното облагане, се открива интересна перспек- тива. Както стана дума, приемането на закона за данъците става възможно само защото масите вярвали в икономическата теория на Робин Худ: да се взема от богатите и да се раздава на останалите. Има обаче един голям проблем: апетитът на държавата за пари е неутолим и не след дълго се налага с данъци да
бъде облагана и средната класа, а нак- рая – и всички останали.
Сподели с приятели: