Computerworld

“Новото бойно поле - цифровата телевизия”

Владимир Владков – сп. “COMPUTERWORLD”

Ще има ли скоро в България цифрова телевизия? Този въпрос си задават повечето медии и масови потребители, имайки предвид ожесточените дискусии за изграждане на цифрови мултиплекси и разпространяване на цифрови ТВ канали в ефира на София и големите градове, а по-късно и в цялата страна. Разбира се, цифрова телевизия у нас има отдавна, тъй като ефирът не е единствената среда, през която цифровизираните ТВ програми достигат до зрителите. Те могат да ги ползват през кабелните разпределителни мрежи на кабелните оператори или през системите за спътниково разпространяване, а отскоро има варианти и за пренос през Ethernet базирани LAN/MAN мрежи и пасивна оптика до дома, използвайки IPTV платформите на различни доставчици.

„Под цифрова телевизия най-общо се разбира използването на цифрови методи за формиране, обработване, пренасяне, разпространяване и възпроизвеждане на видеоизображения и звукови сигнали“, обясни по време на телеком конференцията на АСТЕЛ ст.н.с. Кирил Конов, автор на редица книги и учебници в областта.

По отношение на спътниковото препредаване към май 2009 г. съобщителните спътници, които кръжат около Земята, излъчват общо 15 762 телевизионни програми, докато през 2008 г. те са били над 18 хил., а през 2007 – близо 17 хиляди, заяви Кирил Конов. „От тях само 36 са аналогови, докато година по-рано те са били 189. Всички останали са цифрови, кодирани предимно по системата MPEG2“, допълни специалистът. През сателити се излъчват и 373 програми с висока разделителна способност (HDTV).

Според Кирил Конов преминаването към цифрово разпръскване в спътниковите мрежи не изисква реконструирането на спътниковите транспондери и земните станции, единственото условие е абонатите да си купят цифров сателитен приемник. „Български програми се излъчват от спътниците TOR-3, EUTELSAT W2, EUROBIRD 3, HELASSAT и NSS 703, като общият им брой е 146 ТВ програми и 28 радиопрограми на български език – всички са цифрови“, каза Конов.

При пренос на ТВ програми чрез кабелните разпределителни оптично-коаксиални мрежи не се изисква реконструирането им при преминаване към цифрово разпръскване. Абонатите обаче пак трябва да разполагат с цифров приемник. Изискванията към параметрите на цифровите мрежи обаче са значително по-ниски от аналоговите, като отношението сигнал/шум при първите може да падне до 28 dB, докато при аналоговите трябва да надхвърля 43 dB. Освен това съотношението на носещия сигнал към съставното биене не може да е по-малко от 60 dB при аналоговите мрежи, докато при цифровите този праг е 20 dB.

Най-новият вариант е наземното ТВ разпръскване. „За покриване на страната ни с националната програма на БНТ работят 16 основни предавателя и около 650 телевизионни ретранслатора“, каза Конов. По данни на КРС най-голям е броят на абонатите, които гледат ТВ програми през кабелни мрежи (над 60%), 12% ползват услугите на спътникови мрежи, а на наземните мрежи – под 30 %. „Освен това преходът към цифрово разпространяване на ТВ програми чрез наземните мрежи изисква значителна предварителна подготовка, преустройство и преоборудване на телевизионната мрежа. Подготовката се осъществява в рамките на международните организации и е свързана с международно планиране и разпределение на честотните обхвати и зоните на отделните предаватели. Освен това е необходима и подмяна на предавателите“, заяви Кирил Конов в своята презентация.

„Принципът на ретранслиране остава същият, прилаган от конструкторите, откакто съществува телевизията, заяви на свой ред Петър Стойков, управител на „УКВ практика“ - Приеманият сигнал, излъчван от телевизионен предавател, се усилва, преобразува се на друга честота (канал) и се излъчва, като целта е да се внесат колкото се може по-малко изкривявания. По редица съображения се налага най-малко двукратно преобразуване при пренасяне на сигнала от приемната в предавателната антена. До неотдавна се прилагаше този принцип, който в литературата дори се нарича “класически”. Той притежава редица недостатъци, непреодолими до скоро поради липса на подходящи електронни компоненти.“ През последните 2 г. наред с производството на УКВ съоръжения, фирма “УКВ Практика” прави разработки на ТВ ретранслатори. „Отчитаме напредъка в областта на цифровите технологии и технологиите на компонентите. Разработихме и построихме ретранслатор в диапазона 47-862 MHz с мощност на този етап от 100 W“, твърди Стойков.

По принцип наземната цифрова телевизия

е ориентирана към обслужване

на гъстонаселените райони, което предполага и ново разположение на предавателите, заяви Кирил Конов. В новия радиочестотен план GE-06 за България е одобрен честотен ресурс в ТВ обхватите III VHF, IV и V UHF за 13 териториални зони + 2 градски с възможности за развитие в тях на 10 до 14 едночестотни (SFN) мрежи, пренасящи съответния брой програмно-информационни мултиплекси, каза още той.

„Развитието на пазара на телевизионната услуга в България следва тенденциите на пазарите в страните от ЕС“, обяснява Александър Въгларов, изпълнителен директор на Вестител БГ, развиващ IPTV платформата за предоставяне на IPTV хостинг услуги.

„Разпространението на ТВ програми започна все по-масово да търпи развитие в посока от аналогово към цифрово предаване. Кабелните оператори все по-често излизат с оферти за цифрово разпространение на ТВ пакети, но делът на тези абонати все още е сравнително малък. За момента най-сериозен дял в предлагането на цифрова телевизия заемат операторите, разпространяващи ТВ програми чрез сателит (DTH оператори). До 2012 г. в България трябва да стане реалност и цифровизацията на ефирните честоти (DVB-T). От края на 2007 г. стартира и предлагането на цифрова интерактивна телевизия чрез широколентов пренос. Всичко това води към извода, че в много близко бъдеще ще се цифровизира цялото разпространение на телевизионно съдържание“, допълва Въгларов.

Според него конкурентността ще се изразява в допълнителните възможности, които позволяват тези технологии като различни услуги с добавена стойност – например видео по поръчка, HDTV, както и интерактивност, която позволяват някои от технологиите (като тази на Вестител) и която дава възможност за развиването на допълнителни услуги като: създаване и навигиране на профил, електронен ТВ справочник, запис на определени предавания (nPVR), пийпълметрия, плащания през ТV портала, сърфиране в Интернет и др.

„В България проектите стартираха от зелена поляна за разлика от утвърдената световна практика - традиционните телекоми и големи кабелни оператори. Развитието на интерактивната част на тази услуга има смисъл при голям брой клиенти, което може да се случи при разделяне на отговорностите на база ноу-хау на участниците, обяснява изпълнителният директор на Вестител. - Основната идея на нашия модел - IPTV Хостинг - е изграждането на централизирана ТВ система с всичко необходимо – разпространение на телевизионен сигнал с високо качество до крайния потребител през собствената мрежа на всеки един от партньорите ни, централизиран мониторинг и контрол, централизирано съдържание, защита, както и широко разнообразие от съдържание и интерактивни възможности. Ключът към успеха на модела IPTV Хостинг е в равноправното партньорство“, допълва Въгларов.

са осъществили Финландия, Швеция, Холандия и Германия през 2007 и 2008 г., Белгия, Норвегия, Дания, Швейцария, Австрия и Ирландия го реализират през периода 2009 – 2012, а Италия, Великобритания, Франция, Испания, Португалия и Гърция – през 2012 – 2015 г.

„Основната причина за преминаване към цифрово разпространяване на ТВ програми е ефективното използване на радиочестотния спектър, обяснява Кирил Конов. - В един спътников транспондер вместо 1 аналогова телевизионна програма се предават до 15 цифрови програми. В един кабелен канал с честотна лента 8 MHz вместо една аналогова ТВ програма се предават до 15 цифрови. В един наземен телевизионен канал вместо една аналогова ТВ програма се предават до 4-5 цифрови програми, кодирани по стандарта MPEG-2, и до 10 програми, кодирани по стандарта MPEG-4 (H.264)“, обяснява специалистът.

„В Австрия сателитните оператори имат 2,4 млн. абонати, които гледат 38 ТВ канала, слушат 15 радиопрограми, като има повече от 10 криптиращи системи. При наземното ТВ разпръскване има 473 препредаващи станции, 986 предавателни устройства, като 58 трансмитера са свързани с кабели, 18 – с радиорелейни системи, а още 18 – чрез сателитна връзка“, обяснява Кай Урбанек от ORS Австрия.

В Австрия търговският старт на DVB-T е бил през 2006 г., когато е започнало и пилотно внедряване на DVB-H - „mobile tv austria“. През 2007 г. започва изключването на първите „аналогови“ честоти, а през 2008 г. заработва и DVB-H услугата, както и още два DVB-T мултиплекса. През 2006 г. в Австрия са продадени над 110 хил. DVB-T тунера, през 2007 г. - още 330 хил., а през 2008 г. - 148 хил.

Според Урбанек цифровизирането осигурява по-ефективно използване на ресурсите (на 1 честота – 8 програми), по-високо качество на сигнала, обновяване на инфраструктурата за предоставяне на нови услуги и бизнес възможности. „DVB-T е технически стандарт, който специфицира структурата на кадрите, кодирането на каналите и модулацията. „Използва се OFDM технология, като системата е много гъвкава – предлагаме 3 модулиращи опции - QPSK, 16QAM и 64QAM, освен това 5 различни нива на корекция FEC, 4 опции за защитен интервал (Guard Interval), както и носещи 2k или 8k. Може да се работи с капацитет на каналите от по 6, 7 или 8MHz“, допълва Урбанек.

У нас шестима кандидати подадоха заявления за участие в конкурса за издаване на разрешение за осъществяване на електронни съобщения чрез цифрови телевизионни мрежи за първата фаза от Плана за цифровизация. Това са БТК, Интерактив медиа сървисиз, Остерайхише рундфункзендер ГмбХ (ORS), Техно ентъртейнмънт, Тауърком България и Хану про България.

Шест са и компаниите, желаещи да участват в конкурса за изграждане на трите мултиплекса на втората фаза на цифровизацията, съобщиха от КРС. Сред тях отново са Интерактив медия сървисиз, Хану про България и Тауърком България, както и Адепто, Тесла България и Булсатком.

Характерно за последната година е появата на нови системи за кодиране на източника и за кодиране на канала, обясни Кирил Конов. „Системата MPEG-4 (H.264) позволява при двойно по-ниска скорост на цифровия поток да се постигне същото качество, както при MPEG-2. Това означава, че в един канал ще може да се предават двойно повече ТВ програми. Въвеждането на нови системи за кодиране обаче изисква смяна на приемните устройства. Все повече се налага мнението, че приемните устройства трябва да се разглеждат като компютри и да се свикне с мисълта, че поколението им се сменява например през 3 г.“, обясни Конов.

Според Кай Урбанек от ORS Австрия за излъчваща компания има голямо значение дали се ползва MPEG-2 или MPEG-4. В първия случай той може да пусне от 3 до 5 програми, а при MPEG-4 – 6 до 10 програми. Абонатните приемници обаче са доста по-евтини при MPEG-2, докато цените за MPEG-4 вариантите все още са доста високи.

„В спътниковото разпространяване в последната година се започна използването на стандарта DVB-S2. Очакват се и нови стандарти DVB-T2 и DVB-C2“, допълва Кирил Конов. След утвърждаването на наземното цифрово ТВ разпространяване на дневен ред излиза и мобилната ТВ, приемана през мобилните телефони. „За кодиране на източника се използва стандартът MPEG-4 (H.264) в два формата на развивката - CIF (352x288 по стандарта H.261) и QCIF (178x144 по стандарта H.323), разяснява Конов - DVB-H е допълнение към стандарта DVB-Т и позволява с мобилните телефони да се приемат подвижни изображения. DMB обаче позволява мобилно приемане при скорости до 200 км/час, докато при DVB-H е до 80 км/час. Вариантът DMB ще се ползва за регионално обслужване, докато DVB-H е за обслужване на големи територии. Засега в европейските страни се развиват паралелно DVB-H и DMB мрежи. Разпространение получава и мобилното приемане на DVB-T. За целта автомобилните приемници от по-висока класа имат изваждащ се екран и могат да приемат DVB-T“, допълва Кирил Конов.

„Дълго време се считаше, че в цифровите ТВ канали ще се предава Интернет, казва Конов. - Бързото развитие на широколентовия достъп до Интернет обаче позволи в Интернет да се пренасят ТВ програми. В страни, в които ШЛ достъп превишава 50%, този процес започна, като броят абонати на IPTV през 2005 бе 1 милион, през 2006 – 2 милиона, през 2007 – 4 милиона, а през 2008 – над 16 милиона. Някои източници смятат, че броят на абонатите през 2009 г ще достигне 100 млн. Бързият ръст се дължи на факта, че IPTV притежава интерактивност“, добавя специалистът.