Дестилационни характеристики на нефта и нефтопродуктите. Методи за определяне
Изтегляне 61.5 Kb.
|
Свързани:
Дестилационни характеристики на нефта и нефтопродуктите, Дестилационни характеристики на нефта и нефтопродуктите
- Навигация на страницата:
- Крива на ИТК. От кривите на дестилация (фракционен състав) най-голямо значение има кривата на ИТК
- 2. Методи за определяне на дестилационните характеристики на Енглер и Богданов.
- Криви на еднократното изпарение
- II. Анализ и съпоставка на кривите на фракционен състав.
|
Дестилационни характеристики на нефта и нефтопродуктите. Методи за определяне. Дестилационните характеристики на многокомпонентните системи (каквито са нефтът и нефтопродуктите), се определят със специални апарати по различни методи. Резултатите се представят в табличен или графичен вид и изразяват зависимостта между температурата на кипене и процента дестилат. Получените графични зависимости се наричат криви на дестилация или криви на фракционен състав. В практиката най-често се използват кривата на истинските температури на кипене (ИТК), кривата на еднократно изпарение (ЕИ), кривата на фракционния състав по Енглер (Е) и кривата на фракционния състав по Богданов (Б). 1. Крива на ИТК. От кривите на дестилация (фракционен състав) най-голямо значение има кривата на ИТК. Използва се за определяне на фракционния състав на нефта, за изчисляване на физико-химичните и експлоатационните свойства на нефтопродуктите, за определяне на параметрите на технологичния режим на процесите на преработване на нефта и нефтопродуктите. За определяне на кривите на ИТК се използват стандартни апарати с голяма разделителна способност. Този факт обуславя условния характер на понятието “истинска”. Колкото е по-голяма разделителната способност на лабораторната колона, толкова кривата на ИТК е по-близка до стъпаловидна линия. Всяко стъпало характеризира температурата на кипене на индивидуалния компонент и неговото съдържание в изходната смес. Такива стъпала се появяват, когато в изходната смес се съдържат компоненти с по-голямо съдържание и по-голяма разлика в температурата им на кипене. Появата на стъпала в кривата на ИТК на сложните многокомпонентни системи може да се дължи на образуване на ацеотропни смеси. За определяне на кривата на ИТК на многокомпонентните смеси се препоръчва апаратът, който има ректификационна колона с диаметър 50 mm и височина 1016 mm. Получават се фракции, кипящи в интервала 1-3 0С. 2. Методи за определяне на дестилационните характеристики на Енглер и Богданов. В промишлеността фракционният състав на нефтените фракции и нефтопродуктите се определя чрез дестилация в апарати с периодично действие. При анализа на светлите горива и аналогичните им нискокипящи фракции се използва методът на Енглер. Този метод е стандартизиран и предвижда определянето на температурата на началото на кипене, температурите, при които дестилират 10, 20, 30, 50, 70, 90 и 98 % (обемни). Въпреки, че не дава най-точна информация за фракционния състав на нефтените фракции, този метод все още намира приложение благодарение на простотата и възпроизводимостта си и краткото време, необходимо за анализа. При фракциите кипящи над 350°С, се използва дестилацията по Богданов. Разликата между методите на Енглер и Богданов е налягането, при което се провежда дестилацията. При метода на Богданов се използва понижено налягане. Освен това дестилационната колба има извита и изолирана гърловина. Кривите на Енглер и Богданов се използват за определяне на експлоатационните свойства на нефтопродуктите и контролиране на технологичните процеси. 3. Криви на еднократното изпарение Кривата на еднократното изпарение представлява графична форма на зависимостта температура на кипене — процент на дестилата, получен при еднократното изпарение на нефта или нефтопродуктите. Определя се експериментално по стандартизирана методика. Характерът на кривата на ЕИ съществено зависи от съдържанието на леките и тежките компоненти в сместа. За фракции с равномерен фракционен състав кравите на ЕИ представляват почти прави линии. За фракции с високо съдържание на леки компоненти е характерно значително отклонение в началния участък на линията на ЕИ, а за висококипящите смеси, каквито са мазутите, отклоненията са в крайния участък на кривите. II. Анализ и съпоставка на кривите на фракционен състав. Фракционният състав на всяка моногокомпонентна система, определена чрез методите на постепенното изпарение – по Енглер, Богданов, ИТК и др., е различен за отделните методи поради различната им точност на фракциониране. На фиг. 1 е показана кривата на ИТК на многокомпонентна система, която дестилира в температурния интервал от tн до tk (крива 1). Ако тази система се раздели с теоретично фракциониране на две фракции с концентрации Xр и 100-Xр %, тези фракции трябва да дестилират при температури от tн до tр и от tр до tk.Точността на фракционирането по методите за определяне на фракционния състав се отличава от теоретичната. В зависимост от тази точност 100 % от нискокипящата фракция ще кипи при температури t , t и т.н., които са по-високи от температурата tр.
Фиг. 1. Крива на фракционния състав: 1- изходна суровина; 2,3 – дестилат; 4,5 – остатък. Колкото точността на фракционирането е по-малка, толкова по-големи са разликите t - tр, t - tр и т.н. При висококипящата фракция се наблюдава понижение на температурата, при която започва дестилацията й - t , t и т.н. вместо tр. Критерий за оценка на точността на фракционирането е разликата между температурите, при които дестилират 95 % от нискокипящата фракция (t ) и 5 % от остатъка (t ):
При производството на бензинови дестилати тази разлика е 10-15 К, а при среднодестилатните фракции – от 6 до 8 К. Изтегляне 61.5 Kb. Сподели с приятели:
|