www.spiralata.net 33 тръгне или ще се влачи бавно, спирайки всяка секунда. В обикновения живот това изглежда като комплексираност, затормозеност, плахост, страх, униние. А
ако натискате само газта, то най-вероятно ще разбиете колата и ще загинете. В обикновения живот на такъв модел съответстват смелостта и безстрашието, преминаващи в наглост, в унижаване и потъпкване на другите, и в крайна сметка довеждащи човека до гибел. В човешкото щастие също трябва да се ползване само газта, но и спирачката, и ако сте изпитали човешко щастие, трябва да го уравновесявате с въздържание и отчужденост, а ако помагате на някого, трябва да почувствате кога трябва да спрете с тази помощ. Теоретично чрез любовта към Бог и собствената трансформация може да се излекува всяка болестно ако не протичат дълбочинни промени, човек трябва да се поизмъчи, да преболедува, иначе престъпленията му
спрямо душата ще се умножават, а тъй като на нивото на душата всички сме свързани, то деградацията на един ще убива всички. В основата на ревността лежи непрекъснатото поклонение на човешкото щастие, незабелязано започваш да зависиш от него. Плахостта и стеснителността също са прояви на ревност, които водят до същите болести. В съзнанието ми изплува темата за единството. Всички събития във Вселената са свързани помежду си, но това е на тънък план. Развитието е засилване на единството, това е уподобяване на Вселената. Мислите ми отново се връщат към генералисимус Суворов. От малък е бил слабо и болнаво дете, и още тогава е направил избор да укрепи на първо място духа, а не тялото. И интуитивно всичките му по- нататъшни действия са били насочени именно към укрепване надуха. Войниците му са показвали чудеса, защото командваната от него армия е била единен организъм. Суворов пръв е накарал войниците да се молят. "Сам загивай, но приятеля спасявай" - това сбил неговият девиз. Преди не разбирах парадоксалния израз ако войникът няма какво да прави, откъсни му копчетата от мундира иго накарай отново да ги пришива. Сега ми стана ясно. Мързелът и безделието отслабват духа,
намаляват единството, раждат разединяване, агресия един към други съдействат за появата на пороци у войниците. Именно Суворов е започнал да провежда постоянни мащабни учения. Преди да превземе Измаил, той е заповядал да се построи фактически същата крепости накарал войниците безжалостно да тренират там. Крилатата му фраза "повече пот в учението, по-малко кръв в боя" е изпълнена с дълбок смисъл. Ако се замислиш, той точно е изпълнявал главните принципи на развитието и постигането на Божественото любов към Бог, алтруизъм, грижа задругите, непрекъснато отдаване на енергия, развитие на колективното съзнание, умение търпеливо да понася болката и лишенията. Точно това е правило армията му непобедима. Побеждава силният подух- историята нееднократно го е доказвала. Силният подух е този,
който има енергия, запас от бъдеще, а главната енергия идва чрез единството с Бог. Колкото по-високо ето, толкова по-силен е духът на хората и толкова по-дълго ще просъществува обществото, съставено от тях. Сега от бъдещето тече интензивен поток енергия и нивото на единство на живото и неживото на планетата ни се повишава. Ако преди само изключително духовните и посветени хора са виждали връзката между случващите се събития и явления, то сега това забелязват даже непосветените. Присъствието на висшите сили започва да се проявява във всичко. Подобна ситуация сее случила преди около две хиляди години, но сега, съдейки по всичко, интензитетът на новата енергия ще бъде значително по-висок, и значи животинското и човешкото трябва да се подготвят за идването на Божественото. Сигурно именно това време Христос е наричал идване на Царството Небесно.
ИГРА Тази нощ не можах да заспя. Съзнанието вече практически се изключва, започва сънят, и изведнъж ми хрумва интересна мисъл. Разбирам, че на сутринта
може да забравя затова, затова обличам халата и отивам в общата стая, където държа тетрадката за записки. Утре се каня да завърша главата "Содом и Гомор", в която ще става дума за крепостта Масад. Но неотдавнашният разговор в билярдната и мислите на тази темане ми дават да заспя. Лягам да спя, но след това отново се събуждам, когато ми хрумне интересна мисъл. Около четири сутринта всичко се повтаря за трети път. "Май ще оформя всички тези мисли в отделна глава - мисля си аз, - и ще я нарека "Игра.