Диагностика на кармата 12

www.spiralata.net
1
Диагностика на кармата
Книга дванадесета
Животът, като махване скрила на пеперуда

Сергей Николаевич Лазарев


ЖИВОТЪТ, КАТО МАХВАНЕ СКРИЛА НА ПЕПЕРУДА Влакът ритмично отброява километрите път. Погледът улавя отделни фрагменти от живота, пробягващ зад прозореца. Първа е срещата. С интерес разглеждам полянката, неголямата градинка, изкривилата се къща. Съхне пране, до локвата се вижда малко ято гъски. Няколко секунди живея на това място, усещам себе си там. А след това идва раздялата. За денонощието, през което пътува влакът, преминавам през хиляди такива раздели. Вече не с главата, а със сърцето разбираш илюзорността на всичките ни проблеми. "Действителното е разумно, а разумното - действително" - тази фраза на Хегел по някаква причина се появява в съзнанието ми. Светът наистина е разумен, защо тогава Хегел е виждал тези връзки, а другите не Сигурно защото съзнанието и тялото за него не са били абсолютни ценности. Съзнанието е свързано с материалните обекти, затова то е дробно. То вижда най-повърхностните връзки. Хегел не само е чувствал, че целият свят реализира скрита програма, той е виждал, как тази програма всяка част от секундата продължава да свързва всички събития, протичащи в света. Действително, във всяка ситуация има висш смисъли често най-нелепата и неприятна за нас ситуация след известно време ни изглежда като помощи спасение. Виждам това по пациентите. Да допуснем, при тях присъства проклятие, урочасване или магия. Това еднозначно се възприема като нещастие, от което трябва да се избавим. Но нали всяка неприятност, която се случва с нас, винаги уравновесява друг проблеми го неутрализира.
Най-страшните загуби са онези, които не забелязваме. Когато губим връзката с Бог и вътрешно започваме да се покланяме на човешкото щастие, ние често изпитваме само наслаждение. Представете си, че човек дълго и мъчително гради фундаментна къща. Този фундамент може да издържи два етажа. Човекът получава удоволствие, когато издига стените и подготвя помещението за живеене, а от строителството на фундамента не изпитва никакво удоволствие. Ето че е построени измазан първият етажи започва строежът на втория. Човекът е щастлив двойно мечтите му и желанията му се сбъдват, и в преследване на човешкото щастие той започва да строи трети, а след това и четвърти етаж. И изведнъж идва някакъв чиновник и казва "Махнете третия и четвъртия етаж, това не вие позволено. Човекът се мъчи, страда, мрази и не разбира, че допълнителните два етажа могат да го погубят. А ето как изглежда това в реална ситуация. Например, човек е направил смисъл на живота си стабилността и материалното благополучие и нещата му са тръгнали добре, появили са се парии успех. Това е напълно естествено, защото по-голямата част от енергията си той е насочил за реализацията на плановете си. Но сами по себе си процесите, протичащи в съзнанието ни, не въздействат върху околния свят. В съзнанието ние можем колкото си искаме да се покланяме на материалните блага ида виждаме в тях

www.spiralata.net
2
само положителното. Но за душата ни, която е свързана с подсъзнанието и емоциите, всичко изглежда съвсем иначе там светът е един, и целта и смисълът на всичко е постигането на единство с Твореца. Всяка друга цел просто се унищожава. И ето човек, който има успех, пари, стабилност, започва да се стреми към материалните или духовните ценности не само на нивото на съзнанието, но и на нивото на чувствата. Тази ориентация от съзнанието се премества в подсъзнанието и изведнъж в живота му се случва неразбираемо и необяснимо събитие. Човекът отива при майка си, раздразва я с някаква глупости майката, която винаги го е обичала и сее грижила за него, изведнъж го проклина. Той нищо не разбира и е напълно объркан. "Какъв бяс сее вселил в нея" - мисли си този човек. А след това работите му започват да се разпадат, редуват се нещастия и болести. Приятелите съчувствено кимат "Гледай ти, прокле те собствената ти майка. И ето че на болния разорен човек нему остава друго, освен да избира нови цели. Той започва да посещава храма и постепенно придобива вяра в Бог. В него се появява усещането, че е простил на майка си, и той отива при нея. "А твоето проклятие за малко да ме убие" - казва той. "Какво проклятие - учудва се майката. - Нищо не си спомням, няма такова нещо. Синко, винаги съм те обичала и винаги съм била готова дати помогна. И човекът отново си тръгва обезкуражен, но този път вече щастлив. При това той интуитивно чувства, че зад всичко това се крие висш смисъл. Само Всевишният може да види всички връзки, а обикновеният човек може само да се досеща затова. И ако нито косъм не може да падне от главата на човек без волята на Всевишния, значи резултатът от всяка ситуация трябва да бъде устремяване към Бог и засилване на единството с Него. Ами ако го нямаше това проклятие, какво щеше да се случи Сега ще ви разкажа една кратка история и ще разберете всичко. Имам един познат, като цяло нелош човек. Преди няколко години имаше затруднения спарите и аз го поканих навилата си, за да поработи там ида получи пари затова. Но се изясни, че той много не обича да работи. При това трябваше да помагана сина си, който учеше в институт. Тогава му предложих следното да събере бригада от няколко човека ида се захване с ремонтна апартаменти. "Ако успееш да създадеш нормална бригада и правилно да организираш всичко - казах му аз, - и на сина си ще помогнеш, и апартамент ще си купиш. Но той се отнесе равнодушно към идеята ми, макар че се нуждаеше от пари. С този човек имахме общ приятел. У дома си той имаше цял топ електрически кабели реши част от него да подари на нашия общ познат, нуждаещ се от пари. Онзи дойде, отмота си две трети от кабела, натовари го в колата си иго откара у дома си. Обикновено в такива случаи хората питат колко могат да вземат, а ако взимат, то разбира се по-малко от половината. А тук нравствените задръжки не се включиха стремежа към благополучие изпревари нравствеността. Синът му, изглежда наследил от баща си тенденцията да получава повече, отколкото да дава, и често, вече без да се притеснява, започна да се държи просташки. И ето че неотдавна баща му се обърна към мен с въпрос. "Да не би да се моля неправилно - попита той. - Нали чета твоите книги, но чувствам, че нещо не се получава. "А какъв ти е проблемът" - попитах аз. "Рак - отговори той, - откриха няколко полипа в стомаха ми. Виждам над главата му тъмно петно - това е синът, когото бащата е възпитал неправилно. Ние сме отговорни за тези, които развращаваме. Отгорени дават премия за правилно възпитаните деца и ни лишават от заплата, ако ги възпитаваме неправилно. Тенденцията на преклонение пред благополучието, често в ущърб на другите хора, този човек изглежда е предал на сина си. И в подсъзнанието на сина му това е станало толкова важно, че концентрацията върху благополучието е започнала да измества чувството на любов. Синът вече не може подсъзнателно да приеме неуспеха и краха на стабилността. Любовта в душата му е малко и нямана какво да се опре, когато се руши благополучието. И синът реагирана бъдещите несполуки с програма за самоунищожение. Тя се връща назад към бащата, нивото на енергията при него започва плавно да пада, и когато слезе под критичната точка се появяват кисти, полипи или раков тумор. За да се избави от проблема си, той трябва да промени характера на сина си, да промени мирогледа и емоциите му. Но трябва да започне от себе си. "Ако той започне да се променя, туморът ще спре да расте - мисля си аз, - често съм виждал такива случаи. Но за да се промени, не трябва да изпитва агресия към настоящето, миналото и бъдещето. Докато има агресивност, промените са невъзможни. В неговия случай сигурно е по-добре да направи операция, но въпреки всичко, ако не се промени, ще се появят