Диктовки II клас из „Разходка

Гургулицата падна, лъкатушейки из въздуха. Момчето извика от радост и тичешком я донесе. В очите му светеше доволен и страстен пламъчец. То стискаше с нежните си пръсти топлото тяло на птицата. Усещаше как бързо о плахо бие малкото ù сърце.

Ем. Станев
Баба Данка

Баба Данка е стара и болна. Косите ù са бели като цъфналия памук на полето. Очите ù не виждат. Ушите ù не чуват. Тя лежи на леглото. От време на време изпъшква.

По Е. Милошева
Из „Смелият момък”

Живял някога един беден човек. Никой не искал да ходи на лов с него. Отишъл веднъж в гората да ловува. Пред него изскочил елен. Затичал се след него. Тичал цели три дни. На третия ден го настигнал и го убил. В залисията объркал пътя. Не знаел как да се върне обратно.

Денят беше студен и мразовит. Орляци от пойни дроздове и скорци, дъждосвирци със златисти очи, калугерици с широки траурни крила, жълтурки и гълъби напущаха равнината, понесени от вятъра. Този птичи свят търсеше спокоен кът, за да си отпочине, да се нахрани и стопли след дългия път от юг.

Ем. Станев

***

Здр. Сребров

***

Къдроглавка разгърна клоните. Изведнъж пред очите ù светна. Слънцето гледаше весело от небето. Зелени дъждовни капки се изцеждаха от острите клони на елите. Полянката блестеше от слънчевите лъчи. Катеричката поглеждаше любопитно от близкия клон. Небето беше ясно, без облаци. Лек ветрец едва поклащаше върховете на дърветата.

По влажната горска пътечка вървяха три мравки. Отиваха към топлата си къщичка. Настигна ги щурецът. Той едва крачеше - помръзнал и гладен, с цигулка и лък под мишница.

Л. Дойчев
***

Майката разбра. Като играеше, Юлка изцяло се вживяваше. В тенджерата си вместо боб тя слагаше камъчета. Вместо лук режеше хартийки или тревички. Солеше яденето с прах за пране. В нейната фантазия стаята за игра се превръщаше в замък. Друг път мислеше, че е бряг на море. Случваше се да е поляна или езеро. По него тя и Петето плуваха към непознати земи.

П. Стъпов
***

Зимата мина. Пекна пролетното слънце. Запяха капчуците. Нацъфтяха дърветата. Вечер над къщите изплуваше луната. Зачуваха се котешки гласове. Различни. Ту тънички, ту по-дебели, провлачени, жални или сърдити. В такива вечери Мър-Мър сядаше на терасата и дълго слушаше. Колко голям и непознат бе светът.

По К. Константинов
***

Главната ръкописна буква Д прилича на Баба Меца, която седи спокойно върху своите лапи. Гръбчето ù е извито. Ослушва се с едното ухо, защото е звяр. Иска да знае кои деца не слушат. Линиите в тетрадката са жилището на Баба Меца. Трябва да внимаваме тя да не излиза извън своето жилище. На онази в горния ред лапите ù са под прага. А ухото ù стърчи на покрива.

Й. Радичков
Зайкова приказка

През гората припкал малкият сив Зайко. Не щеш ли, видял на пътеката една приказка. Разгърнал Зайко книжката. Ах, че му харесали картинките! И червеният морков, и белият заек, и веселият таралеж. И приказката била написана с големи букви. Само че, не знаел да чете.

Ю. Ярмиш

Белочелото кутре

Вълчицата пак тръгна на лов. Всеки слаб шум я тревожеше. Тя тичаше по замръзналия сняг. Изведнъж по пътя, далеч напред, се замярка нещо тъмно. Напрегна зрение и слух. Чуваха се равномерни стъпки. Предпазливо задмина тъмното петно. Обърна се и го позна. Беше белочелото кутре.

По Чехов

Една снежинка разказва

Зима е. Небето е потъмняло. Снежинки се гонят из въздуха.

Едно врабче кацва на вишневия клон в градината. То е съвсем мокро и рошаво, със сива перушина и кафява човчица. Трепери от студ. Чука с човчицата си по мократа кора на дръвчето.

Изведнъж една снежинка пада на клона до него. Остава там неподвижна.

По Ив. Мартинов

Легнал болен старият лъв. Повикал сина си и му рекъл:

- Умирам, Лъвчо! След моята смърт ти ще управляваш зверовете. Бъди винаги справедлив! Бъди грижлив към всички – малки и големи! Помни, че по-добре е да бъдеш повече благ, отколкото строг. За всичко се допитвай до съвета.

По Д. Добрев

благ – милостив, кротък, с меко сърце
Из „Приключенията на котарака Мър-Мър”
Изведнъж усети, че освен от скръб е изтощен и от глад, а най-вече от жажда! В тоя миг накой кихна и прошумоля наблизко. Той веднага скочи, готов да бяга. Огледа се, на три крачки от него лежеше друг котарак и го гледаше. Ама какъв котарак, майчице! Дръглив, с издут корем, оскубан, изпоцапан със сажди и кал – страшен! Само очите му гледаха спокойно и добродушно.

К. Константинов

дръглив – мършав, много слаб
Баба Матилда

Баба Матилда пое към съседния град. Пътят бе дълъг и уморителен. Тя взе под наем за три дни чифт удобни обувки.

Тръгна, но започна често да се спира за почивка. На един завой я настигна непознат колар. Той бе качен на двуколка, теглена от здрав, пъргав кон. Непознатият мъж се загледа в бавния вървеж на жената. Предложи ù да я откара до града.

По Д. Пантелеев

двуколка – лека конска кола с две колелета
Из „Рачо и слънчевият лъч”

Юнак Рачо живял под едни скали край морето.

Всеки ден му се присмивал морският свят.

-Рачо, Рачо, все пътуваш назад!

Мълчал си Рачо, не бил заядлив. Макар и самотен, живеел щастлив.

Един ден навирил мустаци. Защапал по скалите. Нагоре Рачо вървял. На скалата в една пукнатина се сврял. За кратка почивка там се поспрял. Слънчев лъч се провирал оттам.

Р. Киров

щапам – стъпвам тежко и морно; колебливо

Остави мравката полето Полагало ù се почивка

и с влака – хайде на морето. и тя прие с усмивка...
А. Сталев
Из „Къщичка под снега”

Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж...

Ем. Станев

подслон – покрито място, сушина

Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Къщата се смълча. Угасиха лампите. Всички се прибраха. И Катето заспа. Само в ъгъла при иконата блещукаше кандилцето. Ванката притвори очи и заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка.

К. Константинов

кандило – малък съд със зехтин и фитил; пали се пред икона, в черква

Из „Майчина сълза”

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче – лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка.

Ангел Каралийчев

мораво – виолетово; който има цвят смесен от син и червен

Снегът се засили. Снежинките падаха от небето на гъсти роеве. Полето побеля. Само трънките останаха да се чернеят. Но ето, че и по тях започна да се лепи сняг. Студен вятър замете полето. Земята замръзна. Над храстите се образува малка пряспа.

Ем. Станев

рой – редица, множество от нещо

пряспа – навян накуп дебел сняг
Из „Горска приказка”

През нощта беше тихо. Спеше цялата планина. Звездите светеха на небето. Само ниско в дола пееше планинската рекичка, шумеше по праговете, слизаше, слизаше – бързаше да стигне равнината. Тя отиваше да напои житните блокове на стопанството, люцерните, ябълковите градини, лозята, доматите.

Здр. Сребров

праг – скална издатина в речно корито

В хладната пешера беше глухо и тъмно. От камъните ù сълзеше вода. От дълбочината се източваше подземна река. Миришеше на влага и на застояла тиня. Но малкият пещерен гущер живееше добре в пещерата. Той беше сляп и можеше да не яде по цели седмици. Дремеше в локвичката до голямата канара, под която спеше Великанът вятър.

Здр. Сребров
Из „Приказка за бостанското плашило”

Беше рано и тихо. Слънцето го нямаше още. Цветовете спяха със затворени чашки. От близката лешникова горица изскочи едно зайче със златисто кожухче. Втренчи очи към плашилото. Разтрепера се и мигом се върна назад.

Ангел Каралийчев

втренчвам – гледам съсредоточено; впивам и задържам поглед

Задевки, смях, шеги игриви се леят в ручеи звънливи. А пък от всички най-засмяна подтичва малката Люляна. Че дядо Стойко обеща: ако изпее песента, която много той обича, с розичка ще я закичи и с хубав дар ще я дари. Нали в джоба нещо скри.

задевки – закачки

Язовецът трепна и погледна нагоре.

Насам идеше лисицата. В устата си носеше яребица. Червеният ù кожух светеше на слънцето, сякаш гореше. Бухкавата ù опашка се влечеше зад нея като къделя. Тя бързаше да влезе в язовината и да изяде на спокойствие хванатата плячка.

Ем. Станев

Посрамените яребици се развеселиха. В тяхното бяло жилище беше топло и тихо. Снегът отдавна беше затрупал полето. Виелицата беснееше навън и дигаше големи облаци снежен прах. Сутринта фъртуната отмина. Светлината на деня проникна през снега.

фъртуна – снежна буря, виелица

Слънцето изпълзява зад хълма. Покатерва се по върховете на дърветата. Оплита небето с паяжина. Слънчеви човечета се спускат по лъчите. Яхват облаците. Обличат дъждовни капки, закапват над земята. Дъждът пониква като великанска трева до небето.

Шапка с перо

Таткото на Данчо беше ловец. Като всички истински ловци, той си имаше пушка – двуцевка, кожен патрондаш, куче от благородна английска порода и най-важното – зелена шапка с перо. От тази шапка се плашеха всички диви птици, зайци и лисици в гората.
Г. Константинов
***

Малкият Мравчо се покатери на една буца и огледа внимателно градината. Беше пролет. По дългите треви се полюшваха нападали ябълкови цветчета. Високо шумяха безкрайни клони, скътали в листата си зелени плодове. Градината блестеше след вчерашния дъжд.

Мравчо не забеляза нищо сладко за похапване.

Г. Константинов

Един писател отвори прозореца. Южнякът се втурна в стаята му. Напълни гърдите му с мирис на теменуги. Слънчев лъч притопли ръката, която бе държала цяла зима проста дървена писалка. Но перото на тая писалка беше вълшебно. На върха му блестеше като птиче око една мастилена капчица.

Цв. Ангелов

Черешовата фиданка и врабчето

Мина лятото. Дойде есента. Листата на черешката пожълтяха и започнаха да отлитат с вятъра. Гласът на черешовата фиданка ставаше все по-тих, защото тя говореше с листата си. Врабчо идваше както по-рано при своята приятелка. Носеше ù новини, веселеше я. А когато слънцето се търкулнеше зад баира, отиваше да спи.

Л. Милева

фиданка – младо дръвче, израстък от по-голямо дърво

Цял ден се труди лястовичката Ласка. Носеше сламки и клечици, слепваше ги с кал. Отиваше и се връщаше, дордето – далече от старото гнездо, на другия край под стряхата, се появи новото гнездо.

Кацна на неподвижния ветропоказател. Ласка изумена видя как едно нахално врабче се мушна в нейното ново жилище.

Кр. Станишев

дордето – докато

изумен – учуден, смаян

Имаше някога в едно омагьосано царство една чудна градина. Всичко в тая градина беше направено от захар: и цветята, и дърветата, и пеперудите, и птичките, та най-сетне и малкото златокосо момиче, което седеше по цял ден на една захарна пейка и плетеше тантела със захарни игли.

Св. Минков

тантела – дантела – плетеница от конци за украса на женски дрехи, кърпи, чаршафи и други

***

Розата е царицата на цветята. Но тя е и капризна като царица. Ту ще те убоде с шиповете си, ту няма да разтвори пъпките си във вода, ту бързо ще увехне след мимолетен блясък на царствената си красота. Трябва да се познават нейните прищевки и капризи, за да се види в цялото ù великолепие.

великолепие – блестяща, внушителна хубост; разкош

мимолетен – който отминава бързо
Пеещият фонтан

Заплака фонтанът. Дълбоките му ридания вдигаха струи към небето. Задържаха ги на височината на тополите, на брезите, на розите, на водните лилии. Изпокъсаха се жичките на всички релета. Никакви техници не можеха да ги поправят. Фонтанът плачеше своя плач, пееше своята песен.

По М. Ганчев

ридание – силен плач, оплакване с глас и въздишки

реле – уред за включване в електрическа мрежа на машини
***

Разшета се мадам Гоца. Прати слугинята на пазара да купи месо за кюфтета, кренвирши, халва, домати, краставици, пиперки. Свари четиринадесет яйца, напълни една кутия с кайсиев мармалад, отряза и половин луканка. Прибави два хляба, шише коняк, кафе, килимче, долни дрехи, чорапи, сапун, четка за зъби, вилици, ножове, две чинии. Натъпка раницата тъй, че заприлича на нея самата.

По Чудомир
Из „Глад не се търпи”

Някога вълците изяли почти всички домашни животни. Светът проплакал от тях. Хората не смеели да оставят нито кравите, нито воловете сами. Овцете, агнетата, козите и другите животни затваряли в кошари с високи зидове. Уплашили се, че вълците и тях ще нападнат.

Народна приказка
Птичето и старата липа

В един голям прохладен парк с много алеи, пейки, паметници, езерца и гори, сред една дълга поляна, растеше липа с напукана кора. Пролет и лято по нея пълзяха мравки, насекоми, мънички буболечки. Клоните ù като ръце се протягаха и рисуваха сенки над тревата. По тях кацаха птички, които се криеха между листата.

П. Стъпов

***

К. Константинов

***

П. Милев

Румен и братчето му Петьо бяха седнали на сянка. Правеха корабче. Румен дълбаеше с ножче борова кора. Братчето му нанизваше на клечки парчета плат. До Петьо лежеше Вулкан, отпуснал глава на предните си крака, с клепнали уши и леко примижали очи.

Б. Бонева
Благодатна Тракия

Приседни край Марица и слушай. По нейната долина ще те лъхне беломорски повей, ще долитне родопска песен. И тогава Тракия ще отключи българското си сърце. А в него има и жалби, и радости утаени. Победите на Крум и Симеон, яростта на Калоян, страхотията на полумесеца, мъката на поробените, разцветът на българското възраждане.

Ст. Станчев

повей – леко повяване; полъх

Свищов е стар град. Той е разположен на няколко хълма. В подножието е пристанището. Над него стърчат останките на римската крепост „Нове”. Жителите наричат това място „Калето”. От тук се открива чудесна гледка. На запад се шири остров Белене. На север е широката лента на Дунава. Зад нея, в далечината, се простира равна Румъния.

В. Дойков
Габрово

Градът е разположен в полите на Стара планина, в тясната, но живописна долина на река Янтра.

Според преданието основател на града е Рачо Ковача. Преди около 500 години слязъл от Балкана и спрял на река Янтра. Стъкнал огнище и завъртял чука. Под сянката на клонест габър зазвънтяла наковалня. Подковавал конете на пътниците. Край ковачницата се появили ханища и гостилници. Възникнало ново селище, с името Габрово.

Л. Мелнишки

Човек остава удивен от красотата на парк Ропотамо. Тук реката е тиха и спокойна. Тя е изпълнена със снежнобели и жълти лилии. Ясеновата гора е смълчана и непристъпна.

Ропотамо се образува от три реки – Росенска, Равногорска и Новопаничарска.

В парка има няколко резервата: блатото „Аркутино”, „Змийският остров”, „Водните лилии” и „Морският пелин”.

По М. Тошков

Изпит

Той отговаря: - В Бразилия!

Питам го още къде е Лозана?

-Тя се намира във Гана!

Питам го: - Бялата мечка къде е?

-В Африка бялата мечка живее!

-В дивата джунгла кой хищник се скита?

-В джунглата... в джунглата – кита!

-Браво, Маноле!

Кой вчера вкара първия гол?

-Гунди! – От радост подскочи Манол.

Изпитът свърши с отличен успех.

Мл. Исаев
***

-Спрете, стига сте лудували, немирници!

Тъй говореше Рила планина на двете си палави деца Искър и Марица. Марица беше по-голяма, по-кротка и като момиче – по-послушна. Искър – буен, немирен, плискаше скалите, пръскаше води, разбиваше ги на пяна и по цял ден се бореше с камъните.

Вечер слушаха приказките на дядо Мусала, който гледаше отвисоко, говореше с небето и звездите.

Из „Искър и Марица”, Ст. Мокрев

Горският цар

В грамадната пещера на Горския цар беше тихо. Постлана с меки кожи, окитена с еленови рога и големи пъстри кристали, тя лъхаше на див мед, горски тамян и мащерка. През отвора се промъкваха модроалените лъчи на слънцето, което залязваше.

К. Константинов

окитен – разкрасен

тамян – благовонна смола от южно дърво, която се употребява за кадене при богослужения

модър – син
Из „Хитрият таралеж”

Край сухото дере имахме овощна градина с малка дъсчена къщурка. Нагоре растеше ниска храстова горичка. Наблизо, отвъд дерето, започваше каменист баир, прошарен с трънаци и сринати камъни.

Гр. Угаров
***

В един есенен ден на площада поставиха каменна ваза. Дълго време тя стоя празна. Само дъждовете я миеха и полираха, докато заблести тъмният ù гранит. Край близкия тротоар растеше клен. Той бе старо дърво. По клоните му градските врабци си устройваха шумни сборища. Кленът изпрати подарък на каменната ваза няколко от своите красиви медножълти листа.

Лада Галина

полирам – придавам огледална лъскавина

гранит – вид зърнест твърд камък

клен – дърво с едри длановидни листа

***

Отсреща в гората живееше врабчето Ванко. Той беше едно обикновено градско врабче. Весело и дружелюбно, безгрижно и може би малко лекомислено.

По Кр. Станишев

лекомислен – не обмисля какво върши; вятърничав, несериозен
Из „Неканена гостенка”

Язовецът повдигна шарената си глава. Тлъстото му и тромаво тяло беше отпаднало. От продължителния сън очите му бяха изгаснали. Дългата му козина, остра като четина, беше изцапана от пръстта. По нея бяха полепнали сухи листа и мъх.

Ем. Станев
***

Минавах през заснежената гора от стари дъбове с хралупати дънери. Големи дървета преплитаха обезлистените им клони. Те бяха покрити с дебел, пухкав слой сняг. Чудната тишина сред вековната дъбрава беше нарушавана от хруптенето на снега.

Л. Дойчев
Из „Снежното момиче”

Самичък бил Грозьо на света. Нийде си нямал никого. Само едно шарено паленце Мурджо и една стара гъдулка. И грозен бил Грозьо: крив, куц и сляп с едното око. Тъй се родил, тъй и пораснал. Сираче, от чужди отгледано. За никаква работа не го бивало. Пък и хората не го обичали. Хората не знаят сърцето на човека, гледат лицето. А сърцето на Грозя било като кокиче – бяло, тихо и добро.

К. Константинов
***

Край поточето растеше мъничка Маргаритка. Върху зелената ù снага се люлееше бяла главичка от дълги листенца. В средата им едно жълто личице винаги отворено като огромно око.

Летяха птичета и пеперуди. Подскачаха пъргави катерички. Зайче с щръкнали ушенца пиеше студена водичка. Чудни животни – мислеше си цветето. Тичат насам-натам. Защо не си стоят на едно място като мене?

П. Стъпов

Вървя по тясната камениста пътека. Някога тя водеше към старинната чешма пред бабината къща. Спретната бяла къщичка имаше тук до скалата. А скалата – обрасла в дъхав планински здравец. Като по чудо в едрозърнестия камък стоеше люляков храст. Бе вкопчил корени, за да докаже, че и в камъка живот се крие.

Младият весел Вятър долетял отдалече. Цял ден се надпреварвал с топлите вълни в океана. Шегувал се с високите гъвкави палми. Играл си на криеница с малките маймунки в непроходимата зелена джунгла. До вечерта се уморил и заспал.

Ю. Ярмиш

***

Черното птиче заскача от клон на клон. Златно огънче трепна в очите му – беше от есенното слънце. Птичето изчурулика.

По Здр. Сребров
Из „Лъскавата кутийка”

Жълтите очи на Кума Лиса злобно просветнаха. Червеният език висеше от устата ù. Краката ù трепереха от умора. Тя се довлече до леговището си. Легна на мекото, покрито с птичи пух легло и се замисли.

Омръзнало ù беше все мишки и птички да яде... Заешко месце ù се хапваше. Беше хвърлила око на най-пъргавото и младо зайче в гората.

Ат. Димитров

Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили набъбналата гора. Леден вятър засвирил. Захванала люта зима. Сковала се земята. Замлъкнали птиците. Секнал ромонът на ручея.

Младата овчарка не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овцете си горе в планината.

Легенда
***

Живяла някога красива нимфа на име Ехо. Веднъж срещнала прекрасен строен юноша. Това бил синът на речния бог – красавецът Нарцис. Ехо се влюбила в него, но той останал хладен. Веднъж, минавайки край реката, той се навел да утоли жаждата си. Виждайки в огледалната повърхност своето отражение, той се влюбил в него и умрял от любов. Боговете го превърнали в цвете с наклонена главица, която търси речна шир да се огледа и да се любува на себе си.

Легенда

Една нощ в гората се втурна топлият вятър. Сбори се със северняка. Завиха и зафучаха двамата. Изкъртиха гнилите дървета. Събориха снега от клоните и отминаха към полето.

Ем. Станев
***

В гъста гора живееше космат Мечо. Когато настъпваше люта зима и не намираше какво да яде, заспиваше в една хралупа. Събуждаше се рано напролет.

П. Стъпов

***

Той се видял в чудо. Как да докаже, че е ограбен?

Г. Русафов

***

Й. Радичков

Снежанка

линея – отпадам, слабея, вехна

***
Славейчето се втурна към кладенчето и намери гроздовите зърна. Зарадва се, пръпна с криле, грабна ги лакомо с човка и литна назад. Когато мина край жилището на мравката, то пусна пред вратата ù едното зърно. Другото отнесе на болната си майка.

Н. Носов

Времето е чисто злато,

можеш да си набереш,

но помни, че е крилато,

хвърка, бяга, щом го спреш.

П. Р. Славейков

Лисицата се умокри. Водата я изплаши. Тя се измъкна из реката и се отърси. След това се отъркаля в снега и за да се стопли, хукна нагоре по реката. Незабелязано бе достигнала селото. Клекна, започна да души въздуха.

Ем. Станев
***

Цяла нощ снегът валя, валя. Вечерта къщите бяха с високи бели калпаци. В стаята блещука кандилце. През прозореца наднича крайчецът на лунния сърп. Ванката не може да заспи и се обръща в леглото.

К. Константинов
***

От планината духаше добрият стар вятър. През клонките навлизаше пролетно слънце. Снегът се затопи. Потекоха на разни страни мътни поточета. Гората почна да шуми. Зашушнаха в нея сто млади и добри ветрове.

По Здр. Сребров
***

През едно дъждовно утро в тревата пълзеше дребна буболечка. Ситни капки падаха върху нея. Покрай буболечката преминаха много крилати животинки. Забързана пеперуда разтвори тревата с тънките си крачета. Разбра, че там е попаднала грозна буболечка и отлетя.

П. Йорданова
***

Котаракът Мици се приближи. Вгледа се в една въртяща топка. Засили се и подскочи. Но дългата му рошава опашка закачи гирляндите. Елхата се разклати. Силен звън стресна палавника. Той се огледа. Голямата червена топка вече беше само купчина лъскави парчета.

Е. Мошелова

***

По Чехов
***

Тази вечер Милко стягаше за утре ските си. Мъглата се дигна от планината. Небето се очисти от облаци. Милко обърса с длани прозореца. Надникна. Високо блестяха звезди: големи и малки. Някои трепкаха със синкави пламъчета. Други искряха с огънчета от злато. А някои бяха просто като бонбони. Не му се спеше още. Мислеше за утре. Побърза да облече пижамата си. Пъхна се под одеялото. А очите му – в прозореца!

Здр. Сребров

Едно градско момче живееше при баба си. Казваше се Митя. Прекарваше ваканцията си на село.