Б и б л и я Стар завет



страница1/101
Дата13.09.2017
Размер17.07 Mb.
#30102
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   101

Б и б л и я




Стар завет



БИТИЕ


01O 1 1 В началото Бог създаде небето и земята.

01O 1 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

01O 1 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

01O 1 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

01O 1 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

01O 1 6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

01O 1 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора

01O 1 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

01O 1 9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

01O 1 10 И Бог нарече сушата Земя, и събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

01O 1 11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

01O 1 12 Земята произрасти крехка трева, трева която дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя че беше добро.

01O 1 13 И стана вечер, и стана утро ден трети.

01O 1 14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните, годините;

01O 1 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

01O 1 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

01O 1 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

01O 1 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

01O 1 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

01O 1 20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

01O 1 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

01O 1 22 И благослови Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

01O 1 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.

01O 1 24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

01O 1 25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; И Бог видя, че беше добро.

01O 1 26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

01O 1 27 и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

01O 1 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

01O 1 29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

01O 1 30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.

01O 1 31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

01O 2 1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

01O 2 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

01O 2 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко , което Бог беше създал и сътворил.

01O 2 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

01O 2 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

01O 2 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

01O 2 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

01O 2 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

01O 2 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

01O 2 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки .

01O 2 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

01O 2 12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

01O 2 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя

01O 2 14 Името на третата река е Тигър*: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

01O 2 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

01O 2 16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

01O 2 17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

01O 2 18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

01O 2 19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

01O 2 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.

01O 2 21 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

01O 2 22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

01O 2 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

01O 2 24 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

01O 2 25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

01O 3 1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

01O 3 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

01O 3 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

01O 3 4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

01O 3 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

01O 3 6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

01O 3 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

01O 3 8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

01O 3 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

01O 3 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

01O 3 11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

01O 3 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

01O 3 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

01O 3 14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

01O 3 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

01O 3 16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

01O 3 17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

01O 3 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

01O 3 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

01O 3 20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

01O 3 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

01O 3 22 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

01O 3 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

01O 3 24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

01O 4 1 А Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

01O 4 2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

01O 4 3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

01O 4 4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

01O 4 5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

01O 4 6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

01O 4 7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

01O 4 8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

01O 4 9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

01O 4 10 И рече Бог : Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

01O 4 11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

01O 4 12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

01O 4 13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

01O 4 14 Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие.

01O 4 15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

01O 4 16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

01O 4 17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

01O 4 18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

01O 4 19 И Ламех си взе две жени: Името на едната беше Ада, а името на другата Села.

01O 4 20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.

01O 4 21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят на арфа и кавал.

01O 4 22 Тъй Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

01O 4 23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

01O 4 24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

01O 4 25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит*, защото тя думаше , Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

01O 4 26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име+.

01O 5 1 Ето списъкът§ на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

01O 5 2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

01O 5 3 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.

01O 5 4 А откак роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.

01O 5 5 А всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.

01O 5 6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.

01O 5 7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.

01O 5 8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

01O 5 9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.

01O 5 10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.

01O 5 11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.

01O 5 12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.

01O 5 13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.

01O 5 14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години и умря.

01O 5 15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.

01O 5 16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

01O 5 17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

01O 5 18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

01O 5 19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

01O 5 20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

01O 5 21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

01O 5 22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

01O 5 23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

01O 5 24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече , защото Бог го взе.

01O 5 25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

01O 5 26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

01O 5 27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

01O 5 28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;

01O 5 29 и наименува го Ной, като думаше: Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.

01O 5 30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.

01O 5 31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин и седем години; и умря.

01O 5 32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

01O 6 1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

01O 6 2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

01O 6 3 И тогава рече Господ; Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

01O 6 4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

01O 6 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

01O 6 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
01O 6 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

01O 6 8 А Ной придоби Господното благоволение.

01O 6 9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

01O 6 10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

01O 6 11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.

01O 6 12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

01O 6 13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

01O 6 14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

01O 6 15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

01O 6 16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

01O 6 17 ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.

01O 6 18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

01O 6 19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

01O 6 20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всичките земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

01O 6 21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.

01O 6 22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

01O 7 1 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

01O 7 2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

01O 7 3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

01O 7 4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

01O 7 5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

01O 7 6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

01O 7 7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

01O 7 8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всичко, което пълзи по земята,

01O 7 9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

01O 7 10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

01O 7 11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

01O 7 12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

01O 7 13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

01O 7 14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

01O 7 15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

01O 7 16 И като влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

01O 7 17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите дойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

01O 7 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

01O 7 19 Водите се усилваха и твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

01O 7 20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

01O 7 21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

01O 7 22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

01O 7 23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

01O 7 24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

01O 8 1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

01O 8 2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

01O 8 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

01O 8 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

01O 8 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

01O 8 6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

01O 8 7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

01O 8 8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

01O 8 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

01O 8 10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

01O 8 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

01O 8 12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

01O 8 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот , на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

01O 8 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

01O 8 15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

01O 8 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

01O 8 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

01O 8 18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

01O 8 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

01O 8 20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   101




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница