Димитър талев. „Железният светилник“
Изтегляне 36.54 Kb.
|
|
ДИМИТЪР ТАЛЕВ. „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ (резюме по части и глави) ЧАСТ 1: „Хаджи-Серафимовата внука“ Глава 1: Двадесетгодишният Стоян Глаушев живее в крайна бедност в малко село близо до град Преспа. Семейството му е голямо и никой не се интересува от него, освен когато трябва да се свърши тежка работа. Младежът е трудолюбив, силен и весел. Има си един приятел – малкото кученце Шаро. Веднъж хрътките на местния турски бей нападат Шаро. За да спаси приятеля си, Стоян удушава едната хрътка. Момчето се уплашва, че беят ще го убие за отмъщение, и през нощта избягва в града. Шаро тръгва след него. Глава 2: В покрайнините на Преспа Стоян и Шаро изчакват зимната утрин гладни и премръзнали. Момчето вижда рано отворила работилница за сапун и изработва пари, колкото за един хляб. Приятелите си поделят топлия хляб и разведрени тръгват към центъра на града. Глава 3: В центъра Стоян разглежда многобройните работилници и дюкяни. Градът го омайва с възможностите си за по-добър живот и той завинаги се влюбва в него. Изневиделица стар турчин заповядва на младежа да го последва. С робска покорност той тръгва след господаря. Глава 4: Турчинът завежда Стоян в дома си и го кара да премести голяма купчина камъни в двора му. Накрая го изгонва, без да му плати. Младежът се страхува да не срещне бея в турската махала. В безизходица се отправя към един хан, в който е ходил някога със свои съселяни. Ханджията го нахранва и го съветва да се прибере вкъщи, защото в града няма работа и ще умре от глад. Стоян и Шаро си тръгват обратно към село. Внезапно по пътя се задават двама турци на коне. Стоян се изплашва и се скрива в дола, докато те отминат. Момчето осъзнава, че за него няма живот на село и решава да се върне в Преспа. Глава 5: В зимния следобед, гладни и премръзнали, Стоян и Шаро обикалят из града. Работилниците и дюкяните вече са затворени. Момчето не знае какво да прави. Няма нито какво да яде, нито къде да спи. Внезапно в една уличка млада жена го извиква по име. Това е Султана, внучка на покойния чорбаджия хаджи Серафим. Тя наема Стоян да нацепи дървата в двора й, а срещу това му дава парче хляб и го оставя да спи в нейната плевня. Щедро му предлага и една черга, за да се завие. Стоян иска да разбере откъде знае името му. Султана се шегува, че половината селяни се казват така. Хаджи-Серафимовата внучка харесва момчето и си пожелава да се омъжи за него. Глава 6: На сутринта Стоян си тръгва, без да види Султана. Той обикаля улиците с надеждата да намери някаква работа. Успява да се договори с един майстор в казанджийска работилница и спечелва пари за хляб. Майсторът му казва, че може да дойде и на следващия ден. Стоян се връща в дома на Султана, защото не знае къде другаде да пренощува. С радост забелязва, че тя пак му е оставила чергата. Заспива в плевнята уморен, но обнадежден. Глава 7: Минават две седмици, през които Стоян успява да събере малко пари. Той продължава да спи в плевнята на Султана, но се вижда рядко с нея. Една сутрин, когато пролетта вече настъпва, младежът не е на работа и обикаля из двора. Иска да помогне с нещо, за да се отплати за подслона. В това време пристига вуйчото на Султана, Тасе. Той е гневен, защото хората говорят за мъжа, когото племенницата му е прибрала у дома си. Тасе заповядва на Стоян да си върви. Младата жена е категорична, че Стоян ще остане. Вуйчото си тръгва ядосан. Султана нарежда на Стоян да прекопае двора. После го кани да обядват и така за пръв път го въвежда в дома си. Глава 8: Султана произхожда от богат род с дълга и достойна история. Предците й са смели и трудолюбиви хора, спечелили богатството си с честен труд. Момичето е наследило тяхната гордост. Дядото на Султана е умрял, когато е била още дете. Оттогава тя живее с баба си. От шестнадесетгодишна сама се грижи за къщата, като разумно харчи малкото, което им е останало от богатството на хаджи Серафим. Сега Султана е вече на предела на годините, на които трябва да се омъжи. Тя харесва Стоян и смята, че е достоен за неин съпруг. Хората в Преспа са възмутени от поведението на младата жена. Според традицията не е редно да прибира в къщата си невенчан мъж. Срещу Султана се надига недоволство, но тя не обръща внимание на хорските приказки. Глава 9: Един ден Султана пита Стоян дали знае какво говорят хората за тях. Стоян знае, но е съгласен да стане това, което младата жена реши. Султана заявява, че ще се оженят. По Великден Стоян Глаушев и Султана се венчават. Сватбата е скромна. Помага им стар свещеник, който е пропъден от църквата, защото проповядва на славянски, а не на гръцки език. Той уверява младоженците, че всичко ще се оправи в живота им, защото помислите им са чисти. Вечерта новото семейство се оттегля в своя отделна стая. Глава 10: Смелостта на Султана и непокорството й пред обществените порядки пораждат неподозирана злост. Целият град се настройва срещу нея. Веднага след сватбата в дома й пристигат съседки. Султана ги отпраща, без да задоволи любопитството им. Градските старейшини викат хаджи-Серафимовата внучка и Стоян да дадат обяснение за отношенията си. Султана научава мъжа си какво да прави и го изпраща сам. Стоян се справя добре със задачата въпреки своята неувереност. Старците в общината са изненадани от поведението му и го освобождават. Глава 11: Бабата на Султана умира. Внучката урежда достойно погребение на старицата и това възвръща малко уважението на съгражданите й към нея. Но Стоян не е приет добре в обществото на занаятчиите. Те продължават да се отнасят пренебрежително към селския му произход и той не може да се издигне по-високо от най-прост чирак. Стоян се привързва все повече към жена си, която го окуражава във всичко. Тя го съветва да изучи в детайли работата на казанджиите, за да може някой ден сам да стане майстор и да отвори своя собствена работилница. Веднъж, когато Стоян се приближава до един работник, за да види отблизо майсторството му, работникът го перва с чукче и от носа на Стоян потича кръв. Младият мъж се разгневява и разбива всичко наоколо. Успява да го успокои само старият майстор, който пръв му е дал работа. Стоян иска да изучи занаята и старият човек го приема отново при себе си. На следващата сутрин Стоян заявява на Султана, че най-сетне е пробил дебелата стена. Глава 12: Старият майстор Кочо показва на Стоян тайните на своя занаят. Младият мъж има талант и скоро започва да напредва. В семейството се ражда дъщеря. Гордият баща се заема да възстанови съборената част от голямата къща на хаджи Серафим. Но детенцето се разболява и умира. Двамата родители са покрусени. Минава много време, преди Стоян Глаушев да започне да се усмихва отново. След около една година Султана му споделя, че пак очакват дете. И заради това трябва да поиска от майстора си по-висока заплата. Глава 13: През пролетта се ражда момче и го кръщават на името на майстор Кочо. Султана отново настоява мъжът й да поиска повишение на заплатата. Целта й е не толкова да бъдат богати, колкото Стоян да завоюва място сред уважаваните първенци на града. Макар да предпочита да остане в работилницата на майстор Кочо, Стоян се съгласява да говори с възрастния човек и молбата му е уважена. Около две години по-късно Султана ражда още едно момче. Неговото име е Лазар. Стоян носи подарък на жена си един поднос, който сам е изковал. Хаджи-Серафимовата внучка харесва произведението на мъжа си и му разкрива, че дълги години е пазила дванадесет жълтици от имането на дядо си. Тя е направила план: ако спестяват по още няколко жълтици на година, след известно време мъжът й ще може да отвори свой собствен дюкян. Стоян се усмихва и се примирява с плана на Султана. Глава 14: След няколко години в семейството са се родили осем деца. От тях само пет са останали живи – двама сина и три дъщери. Султана и Стоян Глаушев са поостарели, но жената е запазила силния си характер. Тя упорито подтиква мъжа си да отвори своя собствена работилница. Майстор Кочо предупреждава Стоян за трудностите, които го очакват. Възрастният човек е убеден, че другите занаятчии няма да допуснат нов конкурент. Стоян моли стария си майстор да не го изоставя и да му помага. Майсторът обещава да го подкрепя в новото начинание. В деня на откриването на работилницата си Стоян Глаушев наистина се сблъсква с невероятна съпротива на занаятчиите. Те се събират пред вратата му и крещят обидни думи и заплахи. По съвет на стария майстор Стоян затваря и се прибира у дома. Вкъщи го посреща Султана, която го укорява за малодушието му. Тя го задължава да се върне и да отвори отново. Научава го какво да говори и как да се държи. По-големият им син Кочо придружава баща си. Въоръжен с дебело дърво, Стоян чака конкурентите си пред вратата на новия си дюкян, но този път те не се осмеляват да се изправят срещу него. Така Стоян Глаушев удържа победа над градските занаятчии и се захваща за работа. ЧАСТ Изтегляне 36.54 Kb. Сподели с приятели:
|