„дионисомарбле българия еоод


V.8. Защитени територии и зони по Натура 2000



страница12/16
Дата06.01.2017
Размер1.57 Mb.
#12055
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

V.8. Защитени територии и зони по Натура 2000


В района на ИП и в негово съседство няма съществуващи защитени природни територии (ЗЗТ, 1998). Най-близкият такъв обект (защитената местност „Речка”) се намира на около 5 km северозападно от находището.

ИП не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в границите на защитените зони по „Натура 2000” по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. То ще бъде реализирано извън границите на защитени зони от Натура 2000. Най-близко разположените защитени зони са:

- за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна - „Врачански Балкан BG 0000166” (на разстояние около 8 km югозападно) и „Каленска пещера” BG 0000601 (на разстояние около 6 km североизточно)

- за опазване на дивите птици „Врачански Балкан BG0002053” (на разстояние около 8 km югозападно).

Тези зони са включени в списъка на защитените зони, приет с Решение № 122/12.03.2007 г. на Министерски съвет. Очаква се (Текст. Приложение-1), че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху типовете природни местообитания, популациите и местообитанията на видовете, предмет на опазване в описаните защитени зони..

V.9. Ландшафт


Според съвременната методология на ландшафтната екология, ландшафтът е природен комплекс, съществуващ като динамична система, ограничена в пространството, развиваща се във времето и притежаваща взаимосвързано единство на основните природни компоненти: скали, въздух, води, растения, животни и почви с оказаното им антропогенно въздействие.

V.9.1. Съществуващо състояние


Находище „Дионисо, участък втори” е разположено на южния склон на рида Веслец, Надморската височина на околните възвишения се изменя от 400 до около 700 m, а на находището – от 420 до 515 m. Южните склонове на рида Веслец са просечени от долове предимно със север-южно направление, които са безводни през по-голямата част от годината. Коренните скали, в границите на находището са варовици, засегнати от карстови процеси. Релефните форми са заоблени, а хълмовете са със сравнително полегати склонове. Южно от находището релефът е значително по заравнен. Земите в района са заети от неподдържани естествени пасища и ливади, по на юг част от тях са обработваеми или изоставени ниви. Склоновете на рида Веслец са покрити с широколистни гори.

Недалеч от находището преминават третокласни пътища от републиканската пътна мрежа между съседните села, а на около 6-7 km по права линия, минава ж. п. линията и международния път Е-79, свързващи София с Видин и Румъния чрез ферибота. На около 10 km западно се намира промишленият комплекс „Химко” Враца. Източно и западно от обекта се намират други кариерите за добив на същия тип варовици.

Всичко това определя ландшафтите в района на обекта като антропогенни, техногенни, селскостопански и крайпътни.

Според ландшафтното райониране на България (П.Петров, 1997г.), находище „Дионисо, участък втори” се намира в

Б. Старопланинска област

V. Западностаропланинска подобласт

35. Белоградчишко-Веслецки район

Старопланинска област е морфохидрографско обособена териториална единица съответстваща на макротектонската морфоструктура – Западна Стара планина с Предбалкана, в която преобладават планинските ландшафти.

Западностаропланинска подобласт като вътрешна част от съответната област се характеризира чрез основните морфоструктурни хидроклиматични особености изразени чрез типа на ландшафтната структура. В Западностаропланинска подобласт най-големи площи заемат ландшафтите умереновлажните планински гори.

Белоградчишко-Веслецки район се отличава по локалните особености на скалния субстрат, мезорелефа, хоризонталната и вертикалната ландшафтна структура. Той се характеризира с ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху седиментни скали и карстови ландшафти върху карбонатни скали.

На територията на находището ландшафтът е нископланински, развит върху варовици, западно, южно и югоизточно от него – селищен, земеделски (Фиг. 9) и промишлен, а северно и североизточно – ливадно-склонов и горски (Фиг. 10).

Фиг. 9. Общ вид на ландшафта южно от нах. „Дионисо”



Фиг. 10. Общ вид на ландшафта североизточно от нах. „Дионисо”

Според типологичната класификационна система на ландшафтите в България (П. Петров, 1997г.), построена въз основа на геоморфоложки, мезоклиматични и фитогеографски признаци, ландшафтите в района са в

Клас Планински ландшафти

Тип - ландшафти на умереновлажните планински гори

Подтип - ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади

Група - ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали

Тип - ландшафти на планинския открит (гол) карст

Подтип - ландшафти на умерено влажния планински открит карст

Група - ландшафти на умереновлажния планински открит карст в седиментни карбонатни скали

В района, но извън концесионната площ, вече са настъпили антропогенни изменения в съществуващите природни ландшафти при добива на варовици в нах. „Дионисо” и в другите действащите кариери, при строителството на сградите и съоръженията от промишлената зона на гр. Враца, обработването на земите и прокарването на пътищата.

Реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до промени в структурата и функциите на ландшафтите и ще премине през два стадия в динамиката на ландшафтите. Първоначално докато трае експлоатацията на находището измененията ще бъдат с регресивен характер, в резултат на което ще настъпи деградация на ландшафтите, но няма да се стигне до критично състояние. В последствие при рекултивационните мероприятия промените ще бъдат насочени към подобряване и частично възстановяване на ландшафта така, че функционирането му ще бъде с подобрено ландшафтно-естетическо качество.

В резултат на антропогенизацията от минно-добивни дейности съществуващите видове ландшафти ще се променят в техногенни котлованни ландшафти.

По време на експлоатацията, функционирането на ландшафтите ще бъде пряко свързано с разработването на находището. За територията извън концесионната площ ще се запази устойчивостта при функционирането на ландшафтите.


V.9.2. Прогноза за въздействията върху ландшафта


Устойчивостта на съвременни ландшафти се определя от възможностите им да изпълняват ресурсовъзпроизвеждащи и средообразуващи функции при протичане на природни процеси.

При кариерните разработки на минерални суровини (в случая варовици), се оказва най-значително въздействие върху природните ландшафти - създават се нови, различни от естествено съществуващите ландшафти.

При минно-добивната дейност напълно се нарушава скалния фундамент на ландшафтите и почвения слой, като на повърхността се оказват скали със слаба биогенност. Пълното унищожаване на растителната компонента върху цялата площ с изчислени запаси води до рязкото намаляване на биологичната продуктивност на съществуващите ландшафти.

Замърсяване на ландшафтите е възможно само по време на експлоатацията на находището предимно с газове от товарачните и транспортни машини. Поради откритият начин на разработка, това почти няма да се отрази на качествата на въздуха, както в рамките на кариерата, така и извън нея. Възможно е замърсяване при евентуални аварийни разливи на нефтопродукти от използваните машини.

Потенциалът на ландшафта се определя от възможността за изпълнение на социално-икономическите функции с оглед удовлетворяването на разнообразни нужди. В териториалния обхват на находището, режимът на използването ще бъде многогодишен с минно-добивен характер.

Разкриването и добивът на полезното изкопаемо определя минерално-ресурсния потенциал на ландшафтите в границите на кариерата. Според характера на процесите режимът в ландшафтите от минерално-ресурсен с минно-добивен характер след приключване на експлоатацията следва да се насочи към биотичен с териториално-устойчив характер. Потенциалът на ландшафтите следва да има устойчива последователност в протичането на процесите и явленията.

С цел подпомагане самоочистването и самовъзстановяването на ландшафтите ще бъде изготвен и реализиран проект за рекултивация на отработените площи. С изпълнението на проекта за рекултивация ще бъдат възстановени нарушените площи, така че те максимално да се доближат до естествения ландшафт и същевременно да се предотврати възникването на ерозионни процеси. Рекултивационните мероприятия ще помогнат за увеличаване на естетическия потенциал и постигане на единство в ландшафта.

Вследствие бъдещите откривни и добивни работи в контура на запасите на находището през концесионния период ландшафта в района ще се измени и ще стане от клас “Природен” в:

клас: Антропогенен;

тип: Ландшафт с нарушено екологично равновесие;

подтип: Технически ландшафт (Техногенен);

вид: Терени с разработени нерудни изкопаеми.

Рекултивацията на нарушените терени има природозащитни, природовъзстановителни и природопреобразуващи цели. Едва след пълното приключване на рекултивационните работи ще има известни подобрения в ландшафта, но той ще остане клас: Антропогенен, като типа може да стане “ландшафт със сравнително екологично равновесие”.

Нарушенията на ландшафтите не водят до съществени изменения на основните природни компоненти - въздух, води, почви, растителност и животни. От значение са основно нарушенията на релефа.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница