Доклад за качеството на повърхностните води предназначени за

Изготвили доклада:

БД ЗБР – Благоевград

РИОКОЗ – Благоевград

РИОКОЗ – Кюстендил

РИОКОЗ – Перник

Настоящият годишен доклад е изготвен в съответствие с изискванията на Раздел ІV, чл. 16, ал.(2), на Наредба №12/18.06.2002г. – За качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Целта на доклада е да се определи състоянието на пресните повърхностни води на територията на Западно-беломорски район за периода на 2005г., които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване.

Основните задачи, които стоят при изготвянето на този доклад са:

• 
  да се извърши категоризация на пресните повърхностни води за човешка консумация, за 2005 година, в съответствие с показателите, заложени в Приложение №1 (А1, А2 и А3) на Наредба № 12 /2002 г. на база на проведен контролен мониторинг от структурите на МОСВ в съответствие със Заповед №484/13.05.2005г. на Министъра на Околната Среда и Водите и информация получена в резултат от изпълнение на програми за собствен мониторинг възложени от БД ЗБР – Благоевград на водоснабдителните организации;
  
• 
  да проследи промяната в качествата на повърхностни води за човешка консумация за наблюдаваният период от две години;
  
• 
  да събере данни и да анализира възможностите на водоснабдителните организации да подават вода за питейно-битово водоснабдяване с желаните качества от повърхностни водоизточници;
  
• 
  да предложи мерки за контрол, опазване и подобряване на качествата на използваните повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, както и за оптимизиране работата на водоснабдителните организации в областта на мониторинга на води.
  

Годишният доклад 2005г. за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, изискан от МОСВ с Писмо с Изх. №05-08-560/27.01.2006г., като обем и съдържание е съобразен с Заповед РД 724/22.07.2004г. поради липса на по-актуална такава. Докладът е изработен от БД ЗБР – Благоевград и е съгласуван с Регионалните РОКОЗ. Водоснабдителните организации на територията на БД ЗБР – Благоевград не заявиха желание (в съответствие с чл.33 на Наредба № 12 / 2002 г.), за участие при изготвянето на настоящият доклад и поради тази причина не са включени в процеса по изработването му.

В Западнобеломорски район за басейново управление попадат водосборните басейни на реките Струма, Места и подбасейна на река Доспат.

Река Струма е сред най - големите реки в Република България. Тя води началото си от планината Витоша, непосредствено южно от Черни връх. Протича през Югозападна България и Северна Гърция и се влива в Орфанския залив на Бяло (Егейско) море. Има дължина 415 км., от които 290 км са в пределите на Република България. По своята дължина (290 км. от извора до границата с Република Гърция) тя е на четвърто място от реките в България, а по големина на водосборния басейн (10797 км) е на второ място след река Марица. Средната надморска височина на басейна е 899 м, като релефа е преобладаващо планински и хълмист.

Средната дължина на водосбора е около 250 км, а средната ширина е едва 40 км. Гъстотата на речната мрежа се изменя в широки граници - от 0,5 до 2,2 км/км². Главната река се отличава с голям коефициент на извивливост (К=2,20), като той е по-висок в Краището, докато в средното си течение реката има по-добре изразен праволинеен характер. Повечето от десните си притоци река Струма приема в Краището (Конска, Светля, Треклянска, Драговищица), а по-големи притоци от Осогово-Беласишката планинска редица са Елешница, Логодашка, Лебница и Струмешница. Левите притоци на река Струма се формират преди всичко в обхвата на Рило-Пиринската област (Джерман, Рилска, Благоевградска Бистрица, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица). Последните са значително по-многоводни, отколкото десните притоци. Наклонът на речното легло на река Струма в обсега на Витоша е значителен (60 %0), докато в средното течение той рязко намалява (2,7 %0).

Река Струма има дъждовно, снежно и подземно подхранване, а чрез Рилските и Пиринските си притоци – и езерно подхранване. Характеризира се с пролетно (вторично есенно-зимно) пълноводие и лятно-есенно маловодие. Водите на река Струма се използват за напояване и водоснабдяване.

По-значими язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване в поречие Струма са :

№ по ред	Наименование на обекта	водоеми
		обем		Водна площ	макс. дълб.	Собстве ност	Ползувател	Зари-бен
		полезен	общ
		м3	м3	дка	м			да /не
1.	“НС”ЕАД кл.Дупница
1.1	язовир “Дяково”	27 900 000	35 400 000	2000	57,34	МЗГ	“НС”ЕАД Дупница	да
2.	“ВиК”ЕООД Перник
2.1	яз.”Студена”	22 800 000	25 200 000	1 600	53,00	държавна	“ВиК”ЕООД Перник	да
3.	НЕК ЕАД София
3.1	яз. Калин	1 020 000	1 020 000	298	14,2	държавна	НЕК ЕАД София	не
3.2	яз. Карагъол	2 252 000	2 252 000	93	50,2	държавна	НЕК ЕАД София	не
4.	ВиК ЕООД Брезник
4.1	яз. Красава	2 195 000	2 970 000	352	30	Общ. собственост - Брезник	ВиК ЕООД Брезник	да

Водосборният басейн на река Места обхваща южните склонове на Рила, източните - на Пирин и западните - на Западните Родопи. Той е добре проучен. Заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока на цялата страна. По тези показатели поречието на река Места е едно от богатите на водни ресурси. Оттокът на главната река е стабилен и се характеризира с нисък коефициент на вариация. По-големи колебания се регистрират по притоците от Западните Родопи. Средната надморска височина на басейна на Места е 1318 м, което го определя като най-високото поречие в България.

В поречието на река Места са провеждани много проучвания и са изградени редица водоснабдителни и други хидротехнически съоръжения. Разработвани са различни варианти и схеми за използване на водите в поречието. Водосборната площ на поречие Места до границата е 2767 км². Дължината на реката до границата е 126 км.

Река Места се образува от сливането на реките Бяла и Черна Места над град Якоруда. Условно за начало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата “Грънчарски езера”, намиращи се в източната част на Рила планина. Река Места има около 25 притока: р.Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия ; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Изток, Глазне, Златарица, Добринишка, Ретиже и др. Притоците и водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица.Този хидрографски елемент се изменя от 0,73 км/км² (р.Туфча) до 2,53 км/км² ( р.Софан). Средният наклон на реката е 14,72 %о , но варира между 10,9%о ( р.Доспатска) и 128%о. Средният наклон на повече от 80% от реките са с наклон над 40%о.

Характерно за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия вариращ между 1,27 за р.Вотрачка до 2,13 за р.Доспатска.

Река Места с нейните 2767,1 km² покрива 20% от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.м³ повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район.

Спрямо показателите за цялата страна водосбора на р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. От тези цифри е видно, че поречието на Места е едно от богатите на водни ресурси поречия в страната.

Баненско езеро – обем 6 500 000 м³
В хидроложко отношение като част от река Места, се смята и р. Доспатска - най-големия й ляв приток, който се влива в нея след границата с Гърция.

Оттокът на Места поради регулиращата роля на езерата е стабилен с нисък коефициент на вариация, особено Рилските и Пиринските притоци. По-големи колебания се отчитат по притоците от Западните Родопи. Изключение правят реките Беличка и Вотрачка, които освен голямата вариация имат и големи модули на оттока.

Минималният средномесечен отток се проявява през август и септември. Формирането на оттока на Места е основно дъждовно и/или дъждовно-снежно.

Поради климатичното влияние на планините, съставящи водосбора на Места се оформят и два минимума-зимен и летен, като водните количества на последния обикновено са по-ниски от тези на зимния, т.е. критични периоди са месеците август и септември. Общо маловодието продължава от юли до ноември, но не са редки случаите на сливане на зимното с лятното маловодие, което го прави по-продължително до 7-8 месеца, а в годините от последното десетилетие и по-дълго.

Максималният отток е през април, май и юни за горното и средно течение. В долното течение, поради влиянието на средиземноморския климат се наблюдава и зимно пълноводие.

3. Поречие Доспат

Река Доспат е основният приток на р.Места и се влива в нея на територията на Гърция. Извира под връх Розов връх (Гюлтепе) с н.в. от 1643 м. от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В горното си течение реката лъкатуши през продълговатата Доспатска котловина с височина 1150-1200 м., част от която сега е залята от водите на язовир Доспат. Пресича границата на почти същата надморска височина като Места. Водосборната зона на реката е разположена в Родопите. Дължината на реката е 92,2 км., а площта на водосбора е 633,5 км². Главният й ляв приток е Сърнена река (Караджа дере), течаща през Виденишкия рид.

Водосборната област на р.Доспат се намира в Южнобългарската климатична подобласт от континенталния Средиземноморския климатичен пояс.

Средногодишният валеж на басейна е 850мм. Разпределението на сезонните валежи и температури са близки до тези на р.Места.

Август е месеца на маловодие. През някои години е наблюдаван общ зимно-летен период на маловодие.

В басейна на р.Доспат е изграден язовир Доспат, недалеч от град Доспат. Той е третият по големина в Р.България. Има пълен обем 446,4 млн.м³, Максималната площ на язовирното езеро е 22,06 км². Язовирът оказва съществено влияние върху режима на естествения отток. В язовира се събират водите от собствения басейн на едноименната река, а също и повърхностните и дренираните подземни води, довеждани със събирателните деривации от водосборите на реките Вищерица-Канина, Сатовченска Бистрица и Осина, притоци на р.Места.

3. Характеристика на водоснабдителните организации в района за басейново управление
ВиК – Перник: Дружеството е с 51 % държавна и 49% общинска собственост. То осъществява своята дейност на територията на 5 общини в област Перник-Перник, Радомир, Брезник, Трън и Земен, чрез технически райони във всяка община, с изключение на община Перник, където са обособени 4 технически района /Мошино, Могиличе, Варош, Батановци/.

Съотношението на подадена вода от повърхностни спрямо подземни водоизточници е 79% към 21% в полза на повърхностните води, като основен водоизточник е яз. Студена.

Населените места, които се водоснабдяват от повърхностни водоизточници са градовете Перник, Батановци и Брезник, както и селата Кладница, Рударци, Драгичево, Дивотино, Бучино, Люлин и Черна гора.

Дружеството поддържа и експлоатира два броя ПСПВ:

• 
  ПСПВ – Перник, която е едностъпална пречиствателна станция с бързи филтри и мощност 560 л/сек;
  
• 
  ПСПВ – Рударци, която е двустъпална, с напорни филтри и мощност 50 л/сек.
  

ВиК – Кюстенидл е обособено в 3 района:

• 
  район Кюстендил – Кюстендил, Рила и Невестино;
  
• 
  район Коняво – Коняво, Кочериново, Бобошево и Сапарева баня;
  
• 
  район Гърляно – Гърляно, Трекляно.
  

Водоснабдяването в района на дружеството е част от водоснабдителен комплекс “Рила”, който включва:

• 
  Деривация “Джерман” – I и II етап, като уловените в повече води се подават в яз. Дяково;
  
• 
  Водохващане на р. Бистрица (основен водоизточник);
  
• 
  яз. Дяково;
  
• 
  яз. Карагъол (в сухи периоди).
  

На територията на дружеството няма ПСПВ. Предстои актуализация на проект от 1985 г. за изграждане на ПСПВ. На този етап пречистването на водата е само чрез хлориране.

Процентът на повърхностните водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване спрямо общият брой такива е 90 %.
ВиК ЕООД – Благоевград: Дружеството е 100 % държавна собственост. Дружеството поддържа и експлоатира водоснабдителната мрежа на 99 населени места в 10 общини – Благоевград, Симитли, Разлог, Банско, Белица, Якоруда, Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, намиращи се на територията на Благоевградска област. Обособени са три експлоатационни района:

• 
  Район Благоевград, включващ общините Благоевград и Симитли;
  
• 
  Район Разлог, включващ общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда;
  
• 
  Район Гоце Делчев, включващ общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.
  

Към настоящият момент за питейно-битово водоснабдяване се използват 22 повърхностни водоизточника и 102 подземни. Делът на повърхностните водоизточници спрямо общият брой, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е 18 %, но като количество използваните повърхностни води са значително повече от подземните.

На територията на ВиК ЕООД– Благоевград има 2 броя действащи ПСПВ:

• 
  ПСПВ – Благоевград с мощност 1500 л/сек, която е с двустъпална схема на пречистване. Подава се вода за Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Покровник.
  
• 
  ПСПВ – Сатовча с мощност 60 л/сек и едностъпална схема на пречистване. Подава вода за селата Сатовча, Фъргово, Крибул, Жижево, Вълкосел и Слащен.
  

Няма действаща ПСПВ.

В момента няма действаща ПСПВ, но по проект през 2006г. предстои пускането в експлоатация на такава с мощност 350 л/с, която ще подава вода за населените места гр. Сандански и селата Плоски, Лешница, Струмяни и Вълково.

Има една действаща ПСПВ, подаваща вода за селата Црънча и Бръщен.