Доклад за овос на ам "Струма"

3.11. материално и културно наследство

Важен път, който е минавал през Горна Струма, е пътят Сердика - Пауталия - Стоби. Древният град Стоби се намира при вливането на река Черна в река Вардар. Около този път в миналото възникват пътни станции. Най-сигурно е местоположението на Пауталия, докато местоположението на пътната станция Елея е все още спорно. Според Иван Велков и Павел Делирадев, пътят е минавал през Голо бърдо за с. Църква южно от Перник. Борис Геров смята, че пътят за Пауталия се е отклонявал от централния някъде към Волуяк и през Бучино-дервентския проход е слизал в долината на Струма и през района на с. Църква се отправял на юг-югозапад към станцията Елея.

Литература: П. Кузманов "Селището Перник през вековете", 1963, с. 18-19

Коментар: Въпросът за местоположението на Елея е спорен. Различните автори я локализират в района на Долна Диканя, Владимир или Гълъбник. Въпросът е съществен, защото от там започва същинският път от Сердика за Егейското крайбрежие (вж. по-долу).

Пътят Пауталия-Филипопол, според Й. Иванов ("Северна Македония" с. 149 и сл.) той е минавал през Паничарево-Голямо село-Яхиново-Червен бряг и е достигал до Сапарева баня. Този път е използван и през 15 и 16 век. При станция Елея се е отделял и пътят, който е водел към Долнострумската област. Този път пресича пътя Пауталия-Сапарева баня при Дяково. Следи от него има между Дяково и Гълъбник. Надписите от 222 г., открити при Гълъбник и Тополница от двете страни на вододела, са указания за неговата посока. Пътят е продължавал по течението на Тополница-Джерман към долното Дупнишко поле, където е достигал Струма. За ранното му използване свидетелстват колективни монетни находки от с. Висока могила от сребърни атически монети първи период (525-430 г.пр.Хр.), две находки от Дупница на тасоски монети от 550-463 г.пр. Хр. и монети на Филип II.

Вероятно за използването на този път в по-късно време свидетелстват тетрадрахмите на Атина от II в.пр.н.е., открити при Симитли и съкровището от римски републикански монети от м."Ралица" при Перник. За следи от този път се съобщава и при Бобошево (Кепов, Ив. 1935, с.120). При Симитли пътят е слизал по брега на Струма, достигал е до с. Брежани срещу Крупник и по левия бряг на реката е достигал Сандански. Следи от този път са открити и при с. Г. Градешница.

Пътят по Струма е бил свързан вероятно и с Пауталия, Неговата каменна настилка личала до 1920-1930 г. при чешмата в м."Мърдище" при Бобошево, както и в пролома на Струма при Буково.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време ", ГСУ

Фиг. 3.11-1. Античният път по р. Струма в "Tabula Imperi Romini"

От станцията в с. Църква пътят се е прехвърлял чрез брод или леки мостове през Струма и се е покатервал право през Голо бърдо. Й. Иванов не е познавал този път и затова в труда си "Северна Македония", 1960 поставя римския път по трасе-то на късния керванджийски път през с. Крапец. От двете страни на пътя през Голо бърдо има крепости, които според автора са по-късни - византийски и български. Зад Голо бърдо в м."Паланката" има следи от римски постройки. Според автора тук е нощната римска станция Блея. В Блея пътят се е свързвал с клона, който се е отделялот римския път при Суково за Беломорието. Той е минавал по прекия път за Дупница. Друг клон за Пиянечко (Древна Пеония), а главният адриатически път, както сочат историческите извори, е минавал през Пауталия.

Струмският път е старо римско съоръжение, което е свързвало Скаптопара (Джумая) с някогашния град Стоб на река Рила и по северните склонове на планината Рила е отивало до града Германея (Сапарева баня). И сега между с. Самораново и Дупница, на р. Отовица (Саморанска река) се намират останки от старинен мост. Над м."Таушаница" още личи как е бил прорязан пътят по хълмовете. До Расилово все по направление на стария път преди години намерили един каменен долмен. От Дупница през Диканите (с.Долна Диканя) се отивало за Радомир, Знеполе или през Крапец - Църква за София.

Литература: Й. Иванов "Северна Македония", 1960, с. 19

В Дупница се събират следните държавни пътища от София и Трън, съединени под Перник и по-нататьк за Радомир и Диканите, където се съединява с правия път от София през Крапец, от Самоков и Кюстендил. Пътищата от Диканите и Самоков влизат в града от север, а от Кюстендил от юг. Всички тези пътища, слети в една посока продължават до Кочериново, Бараково, гдето се минава моста над р. Рила и по-нататьк през Джумая за Серес, Солун и пр. Направления на старите пътища в Кюстендилско преди да се направят шосетата, според сведения, събрани от по-стари, почтени хора от Кюстендилско:

• Кюстендил-Цариград (Кюстендил-Дупница-Самоков-Т. Пазарджик, по този път се е минавало и за Узунджово);

• Кюстендил-Дупница;

• Кюстендил-Солун. Два пътя - съкратен и главен търговски път;

• Дубница - Солун. Този път е минавал през Дупница, Джумая, Кресна, Баракли Джумая (Бараково), моста на река Струма близо до с. Орляк, Лахна баири, Лонгоза, Солун. При Баракли Джумая има и клон за Серес, Кюстендил-София. Този път е минавал през лозята, с.Буново (ханищата) край

• Чоклево блато, ханищата Поцърненци, с. Върба, Радомир, Перник или през Голо бърдо, ханищата Църква и Владая, ханищата Бали-ефенди (Княжево), София.
Литература: С. Симов "Принос към монографията на старите пътища в България", Изв. на БИАД, София, 1922, бр. 5-6, с. 1-4.

Пътищата, по които са минавали керваните, са били няколко, но най-използван е бил следният: от Солун или Серес, минавайки през Байракли Джумая, Кресна, Симитли, Джумая, Кочериново, Дупница, Долна Диканя, Радомир, Батановци, Ново село,Суково, Пирот.

Литература: С. Симов "Принос към монографията на старите пътища в България", Изв. на
БИАД.София,1922, бр. 11, с. 1-2.

Римски път Пауталия - Юстинияна Прима е вървял по сегашното Дупнишко шосе през селище, чиито останки личат при ханчето до с. Паничарево. После е продължавал между Разметанишка и Долистовска река, където е имало друго селище в землището на Голямо село.

Фиг. 3.11-2 Кюстендилски санджак

На пътя Скопие - Кюстендил - Самоков при с. Червен бряг има мост от 15-ти век над р.Струма.

Късноантичен път на 1,5 km западно от селото в м. "Строманов рид" и "Побу-ченик", водещ към крепостта в м. "Градището". Застлан е с ломени камъни с различ-ни лицеви повърхности. Има ширина 2,5 m, а останките му се проследяват на дъл-жина около 500-600 m.

Археологическите паметници са изброени по землищата на селата, подредени от север на юг.

Според братя Шкорпил ("Могили", 1898, с.113) в м. "Желебкьой" в края на миналия век е имало следи от антично селище. Там са открити основи на сгради, глинени съдове и монети.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време ".
ГСУФФ, LІV. 1961. З, с. 173 с лит.

2. Трако-римско светилище

В землището на селото са открити оброчни плочки на Асклепий и Тракийския конник.

Литература: К. И. Х. Шкорпил, М.Сб. VII, 1892, с.109, 1 37 и М.Сб. VIII, 1892, с.

Коментар - най-вероятно става въпрос за светилище към за същото селище. По принцип тези плочки се датират от I до средата на IV в. сл. Хр.

3. Епиграфски паметници

Старогръцки надпис, датиран в края на П -1 половина на III век.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ
ФФ, LІV. 1961, 3, с. 215. 1202 G. Mihailov, IGB, 1966, IV, р.156, Nо 2134 76, 1 55

4. Монетно съкровище

Виден Тренев открил в двора си гърне с 61 талера от 18 век.

В м."Бунището" до село Дрен има праисторическо селище, което не е публикувано и само е споменато.

В нивата на Алекси Клисарски през същата година били разкрити хоросанови зидове и тухлени плочки.

В м."Средна могила", в нивата на Веле Ватрачки са открити фрагменти от няколко глинени фигури: глава и шия на овен, глава и шия на кон, човешка глава и др.

Подобни находки се срещат в един определен район, обхващащ територията между Средна гора и северните поли на Родопите. На запад той се ограничава с поречието на Струма, а на изток с течението на Тунджа. Тодор Герасимов ги свързва с келтите и ги датира в 3 в. пр.н.е. Най-новите находки показват, че такива фигури на овни и коне, изработени от камък са поставяни в тракийски култови ями от У-ГУ в. пр. Хр. в долината на Марица, в близост до държавната граница (Разкопки на К. Ников 1999 г. до гр. Любимец).

4. Антична гробница

В м."Средна могила" през 1922г. в двора на Анча Барутничка била открита куполна римска гробница без съществен инвентар.

През 1924 г. в двора на Игнат Ватрачки, на около 150 m от местонахождението на

В м. "Гюрица" при корекция на р. Блатото е прорязано праисторическо селище. Отстои на около 5-6 km от съвременния път София - Дупница. То се проучва чрез археологически разкопки през 80-те години. Селището е възникнало върху левия бряг на реката и материали от него са регистрирани на площ от 20 дка по повърхността. Културният пласт е с дебелина 3.70 m и в него са различени 7 строителни хоризонта. Най-долните са под нивото на реката. На дълб. 4.10 m от повърхността излиза подпочвена вода и затова не е достигнат стерилен пласт. Материалите са от ранния и средния неолит. В по-късните съобщения двата горни хоризонта се синхронизират с трета степен на ранния халколит в басейна на Струма и с Винча-Плочник I. Горните хоризонти са разрушени от по-късни материали. Има разпръснати материали от ранната бронзова епоха, антични и средновековни ями, както и средновековен некропол.

Литература: М. Чохаджиев, "Разкопки на праисторическото селище до с. Гълъбник", АОР за 1979-80г.
2. Антично селище

Недалеч от с. Гълъбник и близо до с. Чуковец според Шкорпил (М.Сб.УП, с. 90, 17) е имало римско селище, където е квартирувала част от кохортата, която е била на гарнизон в Сапарева баня. В селото могат да се видят части от колони и бази, принадлежали на значителен античен обект.

Литература: Б: Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ.LІV. 1961.3. с. 173.

3. Средновековен некропол

Върху праисторическото селище има средновековен некропол. До 1981 година са разкрити 8 гроба на дълбочина 0.15-0.3 m. Пет от скелетите са унищожени при селскостопански работи. Некрополът е датиран на базата на находките в 11-12 в.

Латински надпис върху гранитен стълб с височина 1.6 m, открит западно от селото в турските гробища. Посветен е на императора М. Аиг. Зеуегиз Ап Юшпиа. Надписът е датиран в 222 г.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ, LІV, 1961, 1, с. 215, 1 201; : К. ИХ. Шкорпил, "Старовремски надписи от разни краища на
България", М.С6. VII, 1892, с. 90-91, 17; G. Mihailov, ЮВ, 1966, IV, р. 156, Nо 2135

Дяково

1. Праисторическо селище

В м.Градището" на 2 km североизточно от селото е открито праисторическо селище. По-голямата му част е унищожена от водите на язовир "Дяково". Селището е разположено терасовидно. Проучвано чрез археологически разкопки. Установени са 4 строителни хоризонта. Жилищата са вкопани, а стените им са от плет и глина. Селището е датирано в първата фаза на култура Криводол.

Литература: Ст. Чохаджиев, "Разкопки на праисторическото селище е чашата на язовир Дяково", АОР за 1980, 1981, с. 19-21.

2. Селище от къснобронзовата епоха

На 2 km северно от селото, върху споменатата по-горе тераса, е открита къснобронзова керамика с висока концентрация, а на няколко места личат и останки от сгради.

По средата на пътя между селата Кърнул и Дяково има няколко надгробни могили.

На 2 km северно от селото върху невисока тераса до Породинска река е минавал стар път на север през Дервента към Радомирското поле. На юг този път минава през махала Колибите, където има останки от калдъръм и селище.

На изток от селото е разположена местността "Градището", която достига до Дупнишкия път. Намира се на 3 km северно от селото, до язовира. По южния склон на местността има гробове. По северния склон има останки от горели жилища и керамични фрагменти от бронзовата епоха. Селището, разположено на северния склон, е съществувало до V в. пр. Хр. Виждат се и останки от зид с посока север-юг. Възможно е селището да е съществувало и през античността. В подножието на "Градището", където сега е язовирът, е съществувало голямо селище от предримската епоха до XIV век. Тук са засвидетелствани останки от сгради, църква, монети на Роман IV Диоген и много фрагменти от битова керамика.

В м."Манастирище" има воденица. Там е открита и монета на Роман IV Диоген. Западно от воденицата има останки от зидове, които вероятно са от църква или манастирски комплекс.

Южно от махала Колибите в м. "Само тухли" има оброк.

Литература за 3-8: Ив. Велков, "Археологически вести", ИБАИ XIV. 1940-1942.

8. Монетни находки

В землището на селото са открити в гърне 30 сребърни монети с различен номинал на султан Абдул Хамид Първи (1774- 1788 г.).

На 1 km западно от селото, около параклиса "Св. Рангел" върху полегат склон към р. Джубрена при оран са открити останки от сгради и строителна керамика. Оттук вероятно произхожда една оброчна плочка на Хермес, две златни гривни и една находка от 113 сребърни римски монети. Сега по терена има изобилни културни останки: камъни от разрушени постройки, строителна и битова керамика. Селището е на стария римски път Филипопол-Пауталия.

В землището на селото са открити 3 сребърни фибули с трапецовидни плочки, украсени с пунктир. Датирани са в края на ранната желязна епоха.

Литература: Р. Попов, "Халщатски и латенски фибули от разни находища в България", Сп. БАН VI, 1913

В землището на селото е открита бронзова брадвичка.

Литература: В. Миков, "Предисторически селища и находки в България", 1933, с. 104.

Голямо село

1. Античен град

В долината на р. Разметаница, десен приток на р. Джерман, югозападно от селото се намира м. "Царичина". Там има римска крепост, която е използвана и през средновековието. Тук са открити няколко надписа. Според Б. Геров това може би е емпориона на Пауталия. Г. Кацаров смята, че при Голямо село и може би на самата "Царичина" е имало светилище на Зевс Звелсурд, на който са посветени трите надписа.

Близо до "Царичина", югоизточно от селото в м."Силиврия" има три големи могили, от които са вадени тухли и керемиди. В м."Туросинци" е открита тракийска колесница, непосредствено до една надгробна могила.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ. LІV. 1961, 3, с. 148-149

Цялата долина е обхождана чрез експедиции на Институт по Тракология и Кюстендилски музей, но поради факта, че е настрани от проектираното строителство, данните не са съобщени тук.

В м. "Зла бара" при селскостопанска работа са намерени части от сребърен колан, обеци и монети на Сигизмунд III. Всички те са били част от огърлица, т.е. находката е значително по-късна от самите монети.

Литература: Т. Герасимов, "Колективни находки на монети през 1955", ИАИ ХХ1. 1957, с. 326.

Дупница

В чертите на града са открити 64 сребърни талера на Дубровник от 18 век.

В града са открити тетрадрахми на Филип II.

Литература: Т. Герасимов, "Археологически вести", ИБАИ 1V, 1946, с. 239.

До Мухтийската воденица, на 5 km северозападно от града са открити две глинени гърнета от късната желязна епоха.

Литература; В. Миков, "Предисторически селища и находки в България", 1933, с. 158.

В източния край на града са откривани оброчни плочки и римски монети.

В североизточното покрайнина на града, над левия бряг на р. Джерман, при теснината "Цифуньо" и върху възвишение, има средновековна крепост "Кулата" с площ от 5,6 дка. Допустимо е крепостта да е изградена още в късната античност.

В м. ”Градище" е открита бронзова статуетка на Хермес.

Монетно съкровище от медни монети, които достигат до Галиен. Съкровището е укрито вероятно при голямото готско нашествие 269 г.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ
ФФ. LIV, 1961, 3, с.153;ИБАИ Х11, 1938, с. 452

На 3 km северозападно от селото в м. "Боро" има антечно селище и в близост се намира некропол. Погребенията се извършват чрез трупополагане, а инвентарът им се състои от гривни, монети, домашни съдове и др.

Литература: Т. Герасимов, ИАИ ХПр 1938, с. 452 - 453.
Слатино

В м. "Чардако" на 1 km западно от селото и на 1,5 km източно от р. Джерман има енеолитно селище, проучено при спасителни археологически разкопки. Регистрирани са 5 строителни хоризонта. Материалите са синхронизирани с Марица I - Ш - Дикилиташ. Под тези хоризонти има ями, в които е открита и неолитна керамика.

Литература: Ст. Чохаджиев, "Енеолитно селище в м. "Чардако"", АОР за 1981

Случайна находка. Гърне с около 600 сребърни римски монети. Преобладават тези от времето на Траян - 204. Вероятно са заровени по времето на Адриан.

Литература: Н. Мушмов, "Колективни находки на монети", ИБАИ 1,св.2, 1921-22, с. 242.
Бобошево

Медно находище. Според Ст. Чохаджиев то е използвано през енеолита, като контрола върху него през ранния енеолит е осъществявало селището при с. Слатино.

Литература: St. Chohajiev, “Contribution to the research of the earliest copper extraction and processing in the Struma basin”q Archaeologia Bulgarica, 1998, 2, р. 10-14.

На десния бряг на р. Струма, над селото, е разположен манастирския комплекс "Св. Димитър", През 1985 г. са проведени археологически разкопки.

Литература: В. Илинкина, "Проучвания на манастирски комплекс "Св. Димитър "- гр. Бобошево ", АОР за 1985, 7956, с. 180; Ек. Манова, "Битът в композицията "Деизис" от манастирската църква "Св. Димитър " до село Бобошево ", Археология, 1962, кн. 1, с 6-16.

В землището на селото има много оброчища и пет църкви. Три от църквите са късносредновековни - "Св. Илия" в източната част на селото, под м. "Бялата пръст" (XVII век), "Св. Димитър" на 4 km над селото (края на XV век), и "Св. Атанас" в селските гробища (XVII век).

В м. "Скалето" между Бобошево и Пастух се намира крепостта Долна Сътеска от 10-11 век. Там са открити останки от крепостни стени и водопровод. На левия бряг на р. Струма, северно от селото в м. "Оливерица" до манастира "Св. Тодор" има църква, датирана в 12 век.

Литература: А. Мерджидиев, "История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнините му от 14век до 1912-1963г.", 1969, с. 16-17.

На 1,2 km северно от селото, в м."Селище" се намира църквата "Св. Тодор". Датирана е в края на 14 век според едни изследователи, а според други трябва да се датира в XII век, или първата четвърт на XI век. Вторият пласт на стенописите е в първата половина на XIV век.

Литература: В Миков, "Археологически вести", ИБАИ V, 1929.

Надгробна плоча със старогръцки надпис. Открит е в нива в м."Мордище" на 1 - 1.5 km северно от селото и в близост до р. Струма. Камъкът е бил счупен в древността и е бил свързан с железни скоби, което е разрушило част от надписа. Старогръцкият надпис е от 8 реда и е свързан с хероизирането на починалия Тит Флавий Хермиан от двете му дъщери с тракийски имена.

Литература: Ив. Велков, "Новооткрити старини", ИБАИ V, 1929.

Под Долнокрайнската чешма е намерена глинена урна с горели кости, две злат-ни обеци, две златни тръбички, една сребърна монета на Антонин Пий (138-161) и др.

Литература: Велков, Ив., "Новооткрити старини", ИБАИ I, 1921 - 1922, с. 251.

В селото е открит фрагмент от мраморна плоча с изображение на Хера.

При вливането на р. Джерман в Струма и може би на мястото на днешното Бобошево и северно от него в м. "Мордише" е съществувало значително селище през римската епоха. Ив. Кепов в книгата си "Минало и сегашно на Бобошево", с. 118 и сл. съобщава за два мраморни надписа, за изображение на Хеката, зазидано в чешма, за стар водопровод и др., както и за монети от римските императори Антонин Пий (131-161) до Теодосий (408-450) и др. Селището е разположено на площ от 30 дка.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова. Л. Слокоска, "Археологически паметници от Кюстендилски окръг “.
Драгодан

Надгробни могили в м. "Могилата", намираща се на 500 m североизточно от махала Горни Драгодан. Проучени при разкопки, с вероятна датировка І-ІІІ век. В м. "Мрамор" има останки от селище от І - ІІІ век. В м. 'Терена", намираща се на 200 m източно от "Голямата могила" се намира Пандурската могила. В могилния насип са намерени керамични фрагменти от халколита и бронзовата епоха. В могилата е открито и богато погребение с кремация върху елипсовидна площадка с 18 кани и 1 амфора, устие от бронзов съд, стъклен съд, железен нож, медицински инструменти от бронз и др. От последните години от управлението на Адриан (134-138 г.).

Литература: Д Теодосиев и М. Манов, "Могилно погребение при с. Драгодан, Кюстендилско", Археология, 1993, кн.І.

Мраморна икона, известна като Драгодановска житийна икона.

Литература: К. Тотев, "Каменни икони от средновековна България. Мраморна икона с отсичане главата на Йоан Кръстител от кр. на 14 век. - Археология, 1993, кн./, с. 14.

Мурсалево

На 1 km южно от селото, в м. "Деве Барган" в близост до ж. п. гарата между шосето за с. Фролош и ж. п. линията, на левия бряг на р, Струма има праисторическо селище от ранния неолит. Освен от ранния неолит има и останки от РЖЕ.

Литература: Г. Ил. Георгиев, "Теренни проучвания е долината нар. Струма", АОР за 1976, с.16;
В м. "Мраморите" на десния бряг на р. Струма до Мурсалевския мост са запазени останки от селище и водопровод. Тук има и две надгробни могили - Голямата и Малката. Вероятно тук е била крепостта Мрамор през 11-14 век.

Литература: А. Мерджидиев, "История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнините му от 14 век до 1912 - 1963 г. ", 1969, с.25

В м. "Кепрашлъко" има останки от сгради със стени от ломени камъни. Има два строителни периода: от началото на 3 век и втората половина на 3 и първата половина на 4 век. Открити са много монети. Вероятно тук е имало тържище.

Литература: А. Божкова, Е. Пенкова, С. Пищалов. "Сондажни проучвания в м.
"Кепрашлъко" край гр. Кочериново", АОР за 1991,1992. с.58

В м. “Градишето” на 500 m северно от м."Харамията" на възвишение, е имало укрепление, за което няма повече данни.

В м. "Св. Архангел" южно от селото по течението на Чалтишката вода има 3 воденици, разположени на 500 m една от друга. При втората се намира и м."Църквище".
Литература: Български алманах за 1893 г., 2, с. 722 - 723.

Край река Крашевица, на 3 km северозападно от селото, са останките от средновековната крепост Крашевица. Тя е разрушена през 12 век от Стефан Неман, заедно с Перник и Велбъдж.

Върху първата тераса на десния бряг на Рилска река, западно от града, има некро-пол от три могили. През 1993 г. частично е проучена третата или т. нар. Малка могила. Датирана е в ранноелинистическия период. Южно и източно от могилите на 200 до 600 m е имало селище. В Голямата могила има само един богат гроб, на тракиец от римско време.

Оброчен надпис от първата половина на 3 век публ. от Ернст Калинка. Вероятно е свързан с римско селище, разположено при вливането на Рилска река в Струма.

Оброчен надпис върху варовикова колона, счупена на две. Посветен на Зевс, Хера, Хе-ракъл, Дионис и Афродита от 3 век. Името на посветителя е тракийско. Вероятно е свързан със селище от римската епоха, което се намира при вливането на Рилска река в Струма. Възможно е объркване в границите на землищата. Възможно е обаче обектите да са два.

Над м. "Дълбоката падина", на 1,3 km североизточно от селото при оран са изровени няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от плочести камъни. В един от гробовете са намерени 13 златни мъниста, един златен пръстен и сребърна фигурка на птица. Вероятно имат античен произход.

На около 1 km източно от селото, върху тераса на десния бряг на р. Струма и устието на р. Лисийка в м."Каси баня", има праисторическо селище. През 1977 - 1979 г. са проведени сондажни разкопки. Установени са културни пластове от средния и късния неолит и от ранния халколит.

Литература: Д. Стоянова-Серафимова, "Праисторически селища край Благоевград", Археология,
1970.