52
В тънкостите на социалните взаимодействия са включени наблюдение,
обратна връзка, партньорска проверка и т.н. Индивиди, които са развили подобаващи социални умения са възнаградени с това, че са по-приемани от тези, които не са развили такива. Когато има дефицит на социални умения – това
води до партньорско отхвърляне, което след това поставя граници и бариери в общуването (по Тричков, 2012).
Пластичността и гъвкавостта, която придават социалните умения са важни по редица причини и една от най-важните, е че ако те не бъдат развити могат да обрекат детето на самота или да доведат до тревожност, депресивни състояния и т.н.
Усвоявайки
социалните умения, ние рядко осъзнаваме, че сме възприели сложен поведенчески репертоар състоящ се от различни поведенчески елементи. Без тези поведенчески елементи общуването ни с другите не би било така ползотворно и пълноценно (по Тричков, 2012).
При хората с някакви психологични и поведенчески проблеми (особено при децата) от изключително важно значение се оказва обучението в по-адаптивни социални умения с цел да се подобри качеството им на живот и да се намалят до минимум неблагоприятните ефекти от съответния психологичен проблем. По този начин с развитието на интерперсоналните си умения, хората с някакви психологични проблеми могат да укрепват и разширяват своята социална мрежа, което в даден момент би могло да им послужи за буфер срещу негативните ефекти от житейските събития и стресори(Либерман, Р. П.,, ДеРизи, У. Дж.; Мюзер, К. Т.,1999).
Изследователите на
тази проблематика установяват, че социалните предизвикателства на деца със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието включват нарушени взаимоотношения с връстниците, неприемливи интеракции, срещане на трудности при поддържане на приятелски връзки, липса на социално адаптиране и подходящо социално поведение (Landau, S., & Moore, L.A.1991; Pelham,
W.E., & Milich, R., 1984; Whalen,, C.K. & Henker, B., 1985;, Pelham, W. E., & Bender,
M.,1984).
Проучвания в
тази насока показват, че тези проблеми продължават и в юношеството и дори в зряла възраст и се явяват пречка за социалното адаптиране на индивидите с този синдром (Weiss, G., & Hechtman, L.T.,1986). Редица автори (Landau,
S., & Moore, L.A.1991; Pelham, W.E., & Milich, R., 1984; Whalen, C.K. & Henker, B.,
1985; Pelham, W. E., & Bender, M.,1984) смятат, че тези трудности при деца с хиперактивност се концептуализират като дефицити в основните умения, които им пречат да развият съответно подобаващо социално поведение.
53
Все повече се повдига тезата, че ХАДВ e разстройство дължащо се на дисфункции в ЦНС или в контролните функции на мозъка (Barkley, R.,1997). От
това следва, концепцията, че социалните дефицити на индивида с ХАДВ не може да бъде преди всичко резултат от липса на социални умения, а по-скоро липсата на ефективност в надеждно използване на социални умения,
които вече са били придобити (Barkley, R.,1997).
Въз основа на този модел, обучението и тренирането на социални умения са станали високо разпространен вид терапия при ХАДВ. Типично социално обучение се получава когато обучението и тренирането в умения се извършва в група. Така обучаваните освен, че наблюдават демонстрациите на терапевта, следят и поведението помежду си. Важен момент в този тип обучение (терапия) е децата да са инструктирани да прилагат придобитите умения в ежедневието си.
Някои
авторски колективи отбелязват, че заучаването на различни социални умения, водещо до позитивни резултати при хиперактивните деца, надеждно трябва да се прилага в различни житейски ситуации. За да се постигне тази цел, родители и учители също трябва да бъдат обучени да предизвикват използването на придобитите социални умения и в училище и в дома.
Сподели с приятели: