1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нормативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установява писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в Конституцията или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изключение могат да се установяват от недържавни организации и общности само доколкото държавата в законодателството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принципа на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по нормативен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови правоотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответната академична общност да приемат вътрешни нормативни актове. За този вид нормативни актове е характерно, че тяхната задължителна сила почива на волеизявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на определени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната правна сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на републиката според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Министерския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредбите от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гарантира правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица принципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните договори, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и текстове, които задължават или препоръчват на обвързаните от тях държави да установяват във вътрешното си законодателство правни норми с определено съдържание. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъжна или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие между български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.
В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната среда и разумно използване на природните богатства и ресурси.
За гражданското право важно значение има изискването за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
3. Законът и подзадеоновите актове като източници на гражданско лраво
ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията законодателство, поради което поражда правно действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат критиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоляването на непълноти в гражданското законодателство чрез аналогия.
Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни норми на семейното право, но и такива, които се отнасят до правния статут на физическите лица като името, дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.
Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните закони са ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.
С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на конкретна делегация, установена в закон
По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имоти, които са издадени по приложение на ЗС, Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.
.Два вида актове на Конституционния съд (КС) могат да се намират в тясна връзка с източници на гражданското право, поради което следва да бъдат споменати във връзка с нормативните актове.
На първо място, това са решенията на КС, с които се тълкуват разпоредби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкуваните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в тълкувателното решение — чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията.
Решенията на КС, с които се постановява противо-конституционност на граждански закон или на отделни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на решението на КС в сила съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, поради което тези решения също имат значение за гражданското право.
4. Международните договори като източници на гражданското право
Република България е обвързана от редица междудържавни договори, регулиращи граждански правоотношения, чрез които се предоставя международна закрила на субективни права на български граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на български субекти на частното право с чуждестранни лица и държави. Тези актове носят различни наименования: международни договори, конвенции, спогодби, съглашения, но по своята същност те са двустранни или многостранни междудържавни актове.Според действащата Конституция те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в „Държавен вестник" и влизането им в сила. Междудържавните актове, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им. Мястото на тези актове в йерархията на националните нормативни актове се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил - ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на актовете централния изпълнително-разпоредителен орган. В областта на гражданското право нашата държава е ратифицирала конвенции, установяващи международна закрила на интелектуалната собственост, като например Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г., Бернската конвенция за защита на произведения на литературата и изкуството от 1886 г., Женевската конвенция за авторско право от 1952 г., както и такива международни договори, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките права и
Правният обичай
Исторически най-ранният източник на право е обичайното, неписаното право. То възниква постепенно и незабелязано, за да отговори на необходимостта от уреждане на обществените отношения на хората, когато установената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъществява законодателна функция. В ранните човешки общества правният обичай е бил единствен източник на право, а по-късно и първостепенен източник за създаване на гражданско законодателство
Понастоящем правният обичай се признава като зависим, субсидиарен източник на гражданско право.
ДЕЙСТВИЕ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ
Гражданскоправните норми са общи правила, предназначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Гражданскоправните норми са средство за постигане на определени социални цели, което налага тяхното действие да бъде поставено в определени граници.Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Правните норми, които регламентират действието на гражданскоправните норми, биват общи и специални. Общите норми се съдържат в Конституцията — чл. 5 и в ЗНА — чл.11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпоредби за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края.
1. Влизане в сила на гражданския закон
Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задъджителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за узнаване на съдържанието на закона от неговите адресати. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на правните норми или не .
Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията: „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат всила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." От обнародването на нормативния акт до влизанетo му в сила изтича определен период от време, наричан vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде определен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба, срокът е три дни, които се отчитат от следващия ден след този на обнародването.
2. Отмяна и спиране действието на гражданския закон
Отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, което не го лишава от задължителната му сила. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за действието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт. 3адължително изискване при отмяната с по-нов нормативен акт е последният да има същата или по-висока степен (ранг) от отменения нормативен акт.
Според това дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, крито загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична или мълчалива . В чл. 11, ал. З от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. При мълчаливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. По-новият общ закон не отменя заварения специален закон, последният продължава да действа в своето приложно поле, освен ако в общия закон изрично е посочено, че не се допускат изключения от неговите разпоредби.
Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспендиране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или от по -висша степен. Така § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилагат само ако не й противоречат . Суспендиране на правни норми от заварени закони се налага при възприемане на нови принципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режими, които да заместят остарели нормативни актове.
Действието на граждански закони може да бъде спряно и при настъпване на изключителни обстоятелства като природни бедствия, военни действия и др. подобни, които представляват пречка за изпълнение на правните задължения и упражняване на субективните права. В такива случаи с нормативен акт се постановява мораториум.
Спирането на гражданския закон може да важи за цялата страна или за отделни части от нея.
3. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения на гражданския закон
Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския -закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин "ех nunc". Това правило е било установено в резултат на продължйтелното му съблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА беше установена изрична правна норма – чл 14, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са псьтежки рх.тези.др стария нормативен акт.
Сподели с приятели: |