www.spiralata.net 45Сигурно не му е никак лесно на вътрешния ни глас. Как бихте се почувствали, ако някой ви зададе въпрос и
след това ви обърне гръб, напълно пренебрегвайки онова, което му казвате? Ние сме като петгодишни деца, които запушват ушите си с пръсти и започват да си пеят „Ла-ла-ла”.
Когато телефонът ви иззвъни, не го грабвате и не започвате веднага да говорите на висок глас.
Първо казвате „ало” и изчаквате да чуете човека от другата страна на линията.
Обвиняваме висшата сила, че не ни дава ясни напътствия, а ние сме тези, които сме изключили проклетите си телефони.
Когато Нийл Доналд Уолш за първи път седнал с писалка в ръка и тежки въпроси в душата си,
изпаднал в истински шок, щом чул да му отговаря глас, за който решил, че е гласът на Бог.
– Наистина ли искаш да знаеш отговора? Или просто изнасяш тиради?
Макар и колебливо, Уолш решил да се включи и отговорил:
– Ами... и двете.
Ако знаеш отговорите, с удоволствие бих ги чул.
Откъде се е появила в главите ни глупавата представа, че вътрешният глас, който дава напътствия, е привилегия на малцина късмелии? Причината за това в голяма степен се
дължи на митовете за Господ, в които вярваме. Че той е толкова мистериозен и можем да се свържем с него само в неделя. Онова, което ни е било спестено, е, че можем да разчитаме на вътрешния си глас винаги и по всяко време. Можете да го чуете всеки път, когато решите да се вслушате, също както можете да
гледате Си Ен Ен всеки път, когато решите да включите телевизора си. Толкова е сигурен. И имате правото да му зададете конкретни въпроси, както и да очаквате ясни отговори.
Незабавно.
Сподели с приятели: